Р
Е Ш Е Н И Е
№
642/21.10.2019г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова
административно дело № 474 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл.186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по жалба на
„Благов и син“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Драгиче“ № 10, област Пазарджик, представлявано от управител Г.Д.Б.,
срещу Заповед № ФК-178-0345445/28.03.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, с която
на основание чл. 186, ал.1, т. 3 от ЗДДС, във вр. с чл.118, ал.2 и ал. 4, т. 3 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от
жалбоподателя, представляващ бърза закуска, находящ се в гр. Велинград, бул.
„Съединение“ № 181, за срок от 14 дни, както и е забранен достъпът до обекта за
срока на действие на принудителната мярка. Дадени са указания за отстраняване
на наличните стоки и материали в
търговския обект на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Жалбоподателят счита, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от адвокат М., която поддържа жалбата.
Ответникът по оспорването – началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, се представлява от гл. юрк. С., който
оспорва жалбата, аргументира законосъобразността на обжалвания административен
акт.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на административната преписка,
доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за
законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 14.03.2019г. в 14:40 часа е извършена проверка от
служители на ТД на НАП гр.Пловдив на търговски обект – бърза закуска,
стопанисван от "Благов и син" ЕООД в
гр. Велинград, резултатите от която са отразени в протокол за извършена
проверка № 00345445/14.03.2019г. Констатирано е, че дружеството в качеството му на задължено лице по
реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало работа с фискално устройство, без изградена дистанционна връзка на
фискалното устройство с НАП, в резултат на което не се предават данни в НАП за
периода 10.05.2018г. до 14.03.2019г.
За посоченото нарушение, квалифицирано по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.25 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите е съставен акт за установяване
на административно нарушение № F477454/15.03.2019г.(л.58). При
проверката към Протокола е съставен опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката /л. 66/. От Величка Благова, работеща в
обекта, е попълнена декларация за трудово/гражданско правоотношение. При
проверката са изготвени пълен отчет на фискалната памет за периода 10.05.2018 -
14.03.2019 година, дневен финансов отчет и фискален бон - копия /л. 66-69/.
Представени са договор за сервизно техническо обслужване от 17.04.2018г.
Въз основа на съставения АУАН и Протокол за извършена
проверка, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна
административна мярка "запечатване на обект", стопанисван от
жалбоподателя, представляващ бърза закуска, находящ се в гр. Велинград, за срок
от 14 дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната
мярка. Заповедта е връчена на 19.04.2019г. Жалбата е подадена пред
Административен съд Пазарджик на 25.04.2019г.
По делото е разпитан свидетелят К.А.О., който отговаря
за техническата поддръжка на касовия апарат. Той обяснява, че всяка грешка на
касовия апарат излиза с номер, което е индиция за техниците къде може да е
проблемът. Същият не си спомня за грешка 113, която е относно дистанционната
връзка на устройството. За проверка на връзката техниците правят тестове на
самия касов апарат. Споделя, че като техническа поддръжка няма как да разполага
с възможност за проверка на връзката, а такава имат собствениците на
устройството. При деня на проверката е повикан в дружеството, където е направил
успешен тест за връзка с НАП.
С оглед установеното съдът прави следните изводи:
Жалбата, като подадена в срок и от адресат на
административния акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от
закона писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид
разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията,
предоставени по заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на
Национална агенция по приходите(л.51).
При издаване на атакувания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
мотивирана, съдържа както фактически основание - описание на извършеното
нарушение. Има грешно изписване в
една част на мотивите, като е посочен период 10.05.2018г. до 14.04.2019г. В
частта на мотивите за продължителност на ПАМ е посочен коректно периода
10.05.2018г. – 14.03.2019г. Съдът счита, че действително е налице фактическа
грешка в изписването на периода, но доколкото всички обсъдени протоколи и АУАН
са редовно връчени на дружеството и са основание за издаване на процесната
заповед, не е нарушено правото на защита и правото да разбере фактическите
основания за налагане на ПАМ.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
от оправомощено от него длъжностно лице. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 3, във
връзка с ал. 3 ,
законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която да
съдържа посочване на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки
съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС са
формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което, като е
задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство,
което няма изградена дистанционна връзка. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г., не се
допуска работа с ФУ от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с
НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба. Съгласно чл. 39, ал. 2 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., данните от
дневния финансов отчет с нулиране се записват от данъчния терминал (ДТ). Според
чл.39, ал.10 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., данъчният терминал служи за предаване на данните от
ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор. Според Раздел „Дистанционна връзка, данъчен терминал и предаване
на данни" от Приложение №1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., след
отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране, задължително се проверява
изправността на комуникацията с мобилния оператор; резултатът от теста да се
индицира; при констатирана неизправност на връзката в три поредни финансови
отчета работата на ФУ се блокира.
В случая, от
страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на задължението му за
подаване в НАП чрез дистанционна връзка на дневните финансови отчети с
нулиране от ФУ за периода е резултат от повреда на ФУ.
Съдът счита, че в случая от приложените отчети и
финансови бонове към протокола за проверка, се доказа, че не е налице изградена
дистанционна връзка на ФУ със сървърите на НАП за период 10.05.2018г. – 14.03.2019г.
Т. нар. дневни финансови отчети с нулиране на ФУ за всеки ден на определен от
НАП период, не са постъпвали в ИС на НАП. Това обстоятелство, касаещо
техническа неизправност на ФУ, е в резултат на бездействие и/или действие на
адресата на акта и за която последният е следвало да знае. Липсата на
дистанционна връзка в резултат на посоченото, съставлява фактическо
обстоятелство по приложената от ответника правна норма на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Предвид посочените правни норми и установените по
делото факти, които се подкрепят от представените с административната преписка
доказателства, съдът намира, че в случая са налице материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Установено е по надлежен ред липса
на дистанционна връзка с НАП, доказателство за което е протоколът от извършената
проверка, който е официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда
материална доказателствена сила, При тези обстоятелства и при наличие
предпоставките на чл.186, ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане
на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно
от ангажирането на административнонаказателната отговорност по реда на ЗАНН.
В конкретния случай, административният орган е определил
срок от 14 дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на
срока на наложената ПАМ. Така посочените мотиви в достатъчна степен обосновават
правилното определяне на продължителността на наложената мярка и се споделят от
настоящия съдебен състав. Действайки при условията на оперативна
самостоятелност относно срока за прилагане на ПАМ в рамките на
законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум
до 30 дни, издателят на процесната заповед изрично е посочил, че
продължителността на срока е съобразена с вида и обема на упражняваната в
съответния обект дейност, както и със степента на обществената опасност на
деянието.
Настоящият
съдебен състав намира, че оспорената заповед не е в колизия с преследваната от
закона цел, както и с принципа на съразмерност в административния процес,
уреден в чл. 6 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез адвокат М., направи възражение относно разпореденото отстраняване на
стоките от обекта съгласно чл. 187, ал. 2 от ЗДДС. Съдът
счита същото за неоснователно и недоказано. Видно от процесната заповед,
административният орган е указал наличните стоки в обекта да се отстранят от
лицето в срок до датата на запечатване. В съответствие с нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е
указано, че ако отстраняването е свързано със значителни разходи за лицето,
постановилият запечатването орган може да разпореди оставянето на стоките в
обекта. В случая няма данни да е направено такова искане от страна на
дружеството, нито са посочени конкретни данни относно твърдението за значителни
затруднения и разходи, което води до извод, че отстраняването не е свързано със
значителни разходи и трудности.
По изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед № ФК-178-0345445/28.03.2019г. на
началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП е издадена
от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както
и в съответствие с целта на закона, което обуславя извода за законосъобразност
на акта и съответно неоснователност на оспорването.
При този изход на спора, предвид
разпоредбата на чл. 143, ал. 3-4 от АПК и
своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника,
оспорващата страна следва да бъде осъдена да му заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислено по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената
дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с
продължителността на производството по АПК пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Благов
и син“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Драгиче“ № 10, против Заповед №
ФК-178-0345445/28.03.2019г. на началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ
на НАП.
ОСЪЖДА „Благов
и син“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Драгиче“ № 10 да заплати на Националната агенция за приходите сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/