Разпореждане по дело №92/2019 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 427
Дата: 23 април 2019 г.
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20191700100092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

23.04.2019г.             град Перник

 

 

Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 23.04.2019г. като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев гражданско дело № 92 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 Делото е образувано по искова молба с вх. номер 108235/19.09.2014г. по която е било образувано гр.д. 14299/2014г. на С. градски съд.

С Определение на САС от 07.02.2019г. по ч.гр.д. 549/2019г. исковата молба е изпратена за разглеждане от Пернишки окръжен съд (поради отводи на всички съдии от СГС) като е образувано и настоящото гр.д. 92/2019г. на ПОС.

Исковата молба е от К.Ш. срещу С. градски съд.

С разпореждане 190/18.02.2019г. на ПОС след извършена служебна справка по реда на НАРЕДБА № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни "Население" относно обстоятелствата по чл. 3, ал. 2, т. 14 и т. 15, букви „а“ и “д“ е установено, че ищецът е починал и кои са неговите наследници и като ищци по делото са конституирани дъщерите на К.Ш., а именно Д.Ш. и К.Ш. - всяка до размер на ½ част от вземанията предмет на исковата молба.

С молба от 18.04.2019г. Д. и К. Ш. са заявили, че поддържат предявените искове и представят пълномощно за адвокат д.С. от САК.

С исковата молба са заявени претенции по чл. 2б от ЗОДОВ - за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на съдебен спор в разумен срок като е посочено, че вземането за неимуществени вреди е в размер на 10000,00 /десет хиляди/ лева, а това за имуществени вреди е в размер на 34602,00 лева-пропуснати ползи и се твърди да е нарушено правото на разглеждане на съдебния спор по адм.дело 2989/2001г. на С. градски съд в разумен срок, от което забавяне са причинени вредите, за които се искат посочените обезщетения.

Твърди се, че след приключване на посоченото административно дело е предявен иск пред Европейския съд по правата на човека, но производството било прекратено с указания, че може да се ползва новия вътрешно-правен ред на чл. 2б във връзка с § 8, ал. 2 от ДР на ЗИД на ЗОДОВ ДВ бр.98/2012г.

Твърди се да е депозирано заявление по реда на чл. 60а и сл. от Закона за съдебната власт в срок, но не било постигнато споразумение. Представени са писмени доказателства.

Постъпил е отговор на исковата молба от с който се заявяват възражения за недопустимост и неоснователност на исковете.представени са доказателства и са направени доказателствени искания.

ПОС е изискал служебно и е предоставено  от Инспектората към ВСС пълно копие на преписката образувана по депозираното от К.Ш. заявление.

От предоставеното копие на заявлението с вх. N. РС-13-777/12.12.2013г., на инспектората се установява, че К.Ш. е заявил обща претенция и за морални и за материални вреди в размер на 10000,00 лева.

Изрично в заявлението е посочено: „В резултат на нарушенията са ми нанесени морални и материални вреди, за които на основание чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ, претендирам компенсация-парично обезщетение от 10000 /десет хиляди/ лева.“

От това следва, че са заявени по чл. 60а от ЗСВ две претенции всяка за 5000,00 лева съответно за имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба обаче размера на исковете е по-голям. За неимуществени вреди се искат 10000,00 лева, а за имуществени вреди се искат 34602,00 лева.

ПОС намира, че всеки от исковете на двете ищци е недопустим над размера от  2500,00 лева като съображенията са следните:

Съгласно чл. 8, ал 2 от ЗОДОВ иск за вреди по чл. 2б от същият закон при приключило производство може да се предяви само ако е проведена и изчерпана без споразумение административната процедура  по глава трета „а“ от ЗСВ.

Производството по административното дело от чието забавяне се твърдят вредите е приключило и е било депозирано заявление в хипотезата на §8, ал. 2 от ДР на ЗИД на ЗОДОВ (ДВ бр.98/2012г.).

Съобразно трайната практика на ВКС  производството за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие е двуфазно и се състои от задължителна административна фаза и съдебна фаза. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 76 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г., III г. о., ГК, съдът е обвързан от предложения в административната фаза размер на обезщетението и не може да присъди по малък.

След като производството макар и двуфазно е единно, то и съдът е обвързан и от поискания в административната фаза размер, защото според предвидената уредба производството по присъждане на обезщетение е уредено като едно цяло, включващо административна и съдебна част (както е посочено в решението на ВКС) и следователно не може ищецът да променя размера който е поискал едва в съдебната фаза на производството с исковата молба. Противното означава да се обезсмисли провеждането на административна фаза, а тя е въведена като абсолютна процесуална предпоставка на иска по чл. 2б от ЗОДОВ с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същият.

В случая в административната фаза от праводателя на ищците са предявени и двата вида вреди (морални и материални) и е поискано общо обезщетение, от което следва, че за всеки вид вреди се искани по 5000,00 лева.

За по-големите размери заявени едва с исковата молба няма проведена административна процедура, а и поради недопустимостта да се поиска в съдебна фаза по-голям размер от поискания в административната фаза следва, че за разликата над заявените по административен ред претенции, предявените искове са недопустими, при което всяка от двете ищци може да претендира една втора от заявените от техния наследодател суми в административната фаза или по 2500,00 лева за имуществени и 2500,00 лева за неимуществени вреди.

Следователно исковете на двете ищци са недопустими над размера от 2500,00 лева за всеки от двата вида вреди (имуществени и неимуществени) и над тези размери производството по исковете следва да се прекрати.

Предвид извода за допустимия размер на исковете, който е под 25000,00 лева родовата подсъдност на делото по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК е на районен съд като първа инстанция и в случая това е Софийски районен съд съгласно чл.  105 ГПК

Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд   

 

 

 

 

 

 

 

РАЗПОРЕДИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от Д.К.Ш. с ЕГН ********** (конституирана като наследник на починалия ищец К.А.Ш.) срещу С. градски съд искове за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди над размера от 2500,00 лева за всеки иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от К.К.Ш. с ЕГН **********  (конституирана като наследник на починалия ищец К.А.Ш.) срещу С. градски съд искове за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди над размера от 2500,00 лева за всеки иск.

Изпраща делото за разглеждане на допустимата част от исковете на ищците от Софийски районен съд като първа инстанция.

Разпореждането  подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

Препис да се връчи на ищците чрез адвокат С. с адрес посочен в молбата от 08.04.2019г.

Делото да се докладва за продължаване на действията по него след изтичане на срока за обжалване, респективно след изчерпване на инстанционния контрол.

 

Съдия: