Решение по дело №21468/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6893
Дата: 16 април 2024 г. (в сила от 16 април 2024 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20231110121468
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6893
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110121468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която е
предявен осъдителен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото
сумата от 792, 73 лв., представляваща невъзстановено изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на л.а. **** с рег. № ****, собственост на М. М. Т., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба от окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022 г. около 20.00 часа в **** настъпило
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при което М. Е., управлявайки л.а. *** с рег. №
***А, при разминаване в тясна улица, в опит да заобиколи кофа за смет удря л.а. **** с рег.
№ ****, собственост на М. М. Т.. В резултат на удара на л.а. **** с рег. № **** са нанесни
следните материални щети: облицовка ПВЦ, ляв праг, задна лява врата, панел заден ляв
алник /5 врата/, облицовка задна броня и др. Между участниците в произшествието е
съставен Двустранен-констативен протокол, в който е отразена вината на участника М. Е..
Увреденият автомобил л.а. **** с рег. № **** е бил имуществено застрахован в
дружеството на ищеца по силата на застрахователна полица № 440122213036755 от
30.03.2022 г. със срок на валидност от 30.03.2022 г. до 29.03.2023 г. по сключен
застрахователен договор със стария собственик на автомобила С. Г. М., която е
актуализирана по отношение на новия собственик М. М. Т. с анекс от 03.05.2022 г. Във
връзка с постъпило уведомление за щета е извършен оглед на автомобила и описание на
уврежданията, с възлагателно писмо ремонтът е възложен на [фирма]. След представяне на
фактура, калкулация на щетата на извършилия ремонт сервиз е преведена сумата от 777, 73
лв. С регресна покана № 92-14203/25.10.2022 г. е потърсено възстановяване на изплатеното
1
застрахователно обезщетение, ведно със сторените обичайни ликвидационни разноски, в
общ размер на 792,73 лв. от ответното дружество - застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на виновния водач, но с писмо от 15.11.2022 г. е отказано възстановяване на
платената сума. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 792, 73
лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който
исковете се оспорват по основание и по размер. ответникът оспорва твърдения механизъм
на ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между уврежданията и произшествието,
оспорва да е налице вина на водача на застрахования при него л.а. *** с рег. № ***А. Сочи,
че е налице противоправно поведение на водача на л.а. **** с рег. № ****, който нарушил
разпоредбите на чл. 44, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 ЗДвП и станал причина за
настъпването на произшествието. Твърди се, че увреденият автомобил е бил ударен при
извършване маневра назад (доколкото е бил паркиран в дворно пространство на намираща
се в района на ПТП жилищна сграда), без да осигури лице, което да сигнализира за
наличието на потенциални опасности на пътя. Сочи, че водачът на л.а. *** с рег. № ***А е
извършвал заобикаляне на намиращо се на пътя препятствие, без да предполага, че в този
момент на пътя рязко ще излезе друг автомобил, поради което и намира, че вина за
произшествието има единствено водачът на л.а. **** с рег. № ****. В условията на
евентуалност поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва да е
налице вина у водача л.а. *** с рег. № ***А, тъй като няма влязъл в сила акт спрямо водача
на този автомобил, поради което и ответното дружество обосновано и законосъобразно е
отказало плащане по щетата. Оспорва размера на предявения иск като твърди, че
действителната пазарна стойност на л.а. **** с рег. № **** е по-ниска от определената,
както и че са налице запазени части на автомобила, които следва да бъдат приспаднати при
определяне на обезщетението.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска с правно основание чл. 411 КЗ предпоставя установяване на
всички елементи от фактическия състав на регресната претенция, а именно: че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиито застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, които са в
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото събитие.
С определение от 20.05.2023 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП
2
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между [фирма]
и собственика на л.а. *** с рег. № ***А, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между [фирма] и собственика на л.а.
**** с рег. № ****, извършено от [фирма] плащане на застрахователно обезщетение, както и
предявяването на регресна претенция от ищеца.
По отношение на механизма на претърпяното произшествие по делото са събирани
писмени доказателства – ДКП, уведомление за щета, опис на щета, фактура за извършени
ремонтни дейности, гласни доказателства, събрани чрез разпита на застрахования по
имуществена застраховка водач и е изслушана САТЕ, чието заключение е прието като
доказателство като неоспорено от страните и съдът го кредитира с доверие и го поставя в
основата на правните си изводи. От приетия като доказателство ДКП от 08.07.2022 г. се
установява, че същият е съставен от участниците в ПТП М. Е. и М. Т. /посочена фамилия в
протокола – Т./, което се потвърждава и от свидетелката Т. при предявяването на протокола
в открито съдебно заседание. В протокола е отразено, че виновен водач на настъпването на
произшествието е М. Е.. Изготвена е схема на произшествието, отразено е, че на л.а. **** с
рег. № **** са нанесени материални щети – зажулена броня и калник от лявата страна на
автомобила. Посочени са следните обстоятелства, които са отбелязани по отношение на л.а.
*** с рег. № ***А, управляван от отбелязания като виновния водач, а именно –
„паркиране/спряло състояние“, „при излизане от частен терен, черен път“, „удар в задната
част на друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента. По делото е
разпитана свидетелката М. Т., която дава сведения относно механизма на произшествието,
които изцяло съвпадат с приетото и неоспорено заключение на САТЕ. Свидетелката сочи, че
се е движела по улицата, по която живее – **** и докато се е движила в нейното платно от
отсрещната страна л.а. *** с рег. № ***А имал препятствие в своето платно, но водачът на
автомобила не й дал предимство да премине, така при разминаването между двата
автомобила л.а. *** с рег. № ***А ударил странично л.а. **** с рег. № ****. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелката, които са последователни и
безпротиворечиви и съвпадат с останалите събрани по делото доказателства, чиято
доказателствена стойност съдът цени. От заключението на вещото лице, се установява, че
при движение на л.а. *** с рег. № ***А по **** в района на № 5, водачът предприема
маневра за заобикаляне на кофа на смет, като при последвало разминаване реализира ПТП с
насрещно движещия се л.а. **** с рег. № ****. Съдът приема посоченият механизъм за
доказан и фактически установил се. Твърденията на ответника, че произшествието се
установило при движение назад на л.а. **** с рег. № **** не се доказват по делото.
Действително схемата в съставения протокол не отговаря на така приетия механизъм, но
съдът намира, че самият протокол не е коректно съставен и от съдържанието му не могат да
се правят фактически правни изводи, освен в частта за вината и за щетите, които изявления
се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. Това е така, тъй като от
рисунката на схемата няма как да се приеме, че автомобилът л.а. **** с рег. № **** се е
движил назад, навлязъл е в лентата на движещия се по улицата л.а. *** с рег. № ***А и е
бил увреден в лявата си задна част, така както е посочено в Протокола. В случай, че се беше
3
осъществила нарисуваната маневра ударът е следвало да настъпи в дясната част на
автомобила, а не в лявата. Освен това всички обстоятелства, които са отбелязани в
Протокола са отнесени към л.а. *** с рег. № ***А, а именно че същият е бил в спряно
състояние, че е излизал от паркинг, че е налице удар в задната част на друго превозно
средство при движение в една и съща посока, които сами по себе си са взаимоизключващи
се и няма как да се осъществяват едновременно по отношение на този лек автомобил. Ето
защо и съдебният състав намира, че протоколът съдържа противоречиви обстоятелства.
Изводът за некоректност в попълването на части от протокола се потвърждава и от
показанията на свидетелката Т., която споделя, че е схемата е нарисувана от пътник в
автомобила на виновния водач и самата тя забелязала, че не отразява фактически
настъпилото произшествие. Твърденията на ответника за причините за настъпването на
ПТП, както и поведението на водача на л.а. **** с рег. № **** не се подкрепят от събраните
по делото доказателства, а напротив при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства установява се последователно, че механизмът на произшествието съвпада с
твърденията на ищеца. Именно застрахованият при ответника водач не е съобразил
поведението си с правилата за движение по пътищата, като с цел да заобиколи препятствие
на пътя е отнел предимството на застрахования при ищеца водач, навлязъл е в неговата
лента за движение и е предизвикал ПТП. Освен това неоспорен е изводът на вещото лице, че
предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от
скоростта на движение на двамата участници в момента на удара и от разстоянието между
двамата. При липса на тези данни експертът не може да определи дали водачът на **** с
рег. № **** е имал възможност да предотврати удара чрез задействане на спирачната
система. Обратен изводът е направен по отношение на водача на л.а. *** с рег. № ***А,
същият е имал възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал
преминаването на насрещно движещия се л.а. **** с рег. № ****, след което да предприеме
маневра за заобикаляне на кофата за смет в лентата му за движение, което поведение би
съответствало на правилото на чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно
което при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Уврежданията, настъпили във връзка с ПТП-то, както и размера на вредите, причинени
на застрахования при ищеца по застраховка "Каско на МПС" л.а. **** с рег. № **** се
установяват както от събраните писмени доказателства – ДКП, уведомление за щета, опис
заключение по щета, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура,
калкулация по претенциа и ликвидационен акт, така и от заключението по изслушаната
САТЕ. От заключението на вещото лице се установява, че щетите по л.а. **** с рег. № ****,
описани в ДКП – а именно увредени заден ляв калник и задна броня вляво се намират в
пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие в ****. При преглед на
документите по делото вещото лице е установило, че стойността, необходима за
възстановяване на л.а. **** с рег. № ****, изчислена на база средни пазарни цени към датата
4
на ПТП е 1094, 72 лв. Доколкото по делото не е спорно, че застрахователят по имуществена
застраховка е заплатил сума в по-нисък размер, а именно 777, 73 лв., то се установява, че
ответникът застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач отговаря
изцяло за заплатената сума, включително и за ликвидационните разноски, които са в
обичаен размер от 15 лв. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната
стойност, на която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на
вредата, или пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда.
Възстановяването се извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Следователно, регресното право на ищеца е в обема на
пазарната стойност на причинените вреди. Вещото лице подробно е описало кои са
констатираните щети на МПС-то и каква е стойността за отстраняването им, като не е
установило наличието на увреждания, за които липсва причинно-следствена връзка с
процесното ПТП. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен за сумата от 792, 73
лв. Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 25.04.2023 г., до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда
в полза на ищеца. Ищецът доказва да е направил разноски в общ размер от 970 лева /в т.ч.
разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, първоначално платено за сумата от
400 лв. и впоследствие доплатена сумата от 250 лв. за явяване в повече от две открити
съдебни заседания, депозит за вещо лице в размер на 180 лв. и депозит за свидетел в размер
на 90 лв./, които следва да му се присъдят в пълен размер от 970лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
на [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 792, 72 лв., представляващи невъзстановено изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44010212203457 за нанесени щети на л.а. **** с рег. № ****,
собственост на М. М. Т., във връзка с настъпило пътно транспортно произшествие на
5
08.07.2022 г. по вина на водача на л.а. *** с рег. № ***А, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба от окончателно изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, да заплати
в полза на [фирма], ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 970 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6