№ 31
гр. Разград, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД чрез пълномощник
против Решение № 168/ 03. 11. 2022 г. по гр. д. № 155/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат,
с което съдът не е признал за установено вземанията на въззивника по отношение на И. С.
Ч. по издадена срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 319/ 01. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 712/ 2021 г. по описа на РС Кубрат, с която е
разпоредено на длъжника да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения в
размер на 12 633.06(дванадесет хиляди, шестстотин тридесет и три лева, шест ст.) лева,
представляваща неизпълнени задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., от
които: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни,
юли и август, 2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под
наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № А ***, с Договор за наем № 0018-
1021/ 17.12.2020 г.; 615.04 лева – неплатен дължим данък за автомобила; 743.00 лева –
дължими разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00 лв. –
дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за
транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по
застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г.
Отхвърлено е искането за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в
заповедното производство в размер на 235.00 лева – платена държ.такса, и 1 110.00 лева –
платено адвокатско възнаграждение, както и за исковото производство в размер на 558.48
1
лева – платена държ.такса; 880.00 лева – внесени разноски за възнаграждение на назн.особен
претдставител на ответницата, и 1 110.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователно. Въззивникът твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като излага подробни съображения. Жалбоподателят моли
съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи предявената от него искова молба
изцяло.
Въззиваемата страна И. С. Ч., представлявана от особен представител е депозирала
писмен отговор, като оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и след проверка на обжалвия акт,
прие следното:
От приложените по ч. гр. д. № 7585/ 2021 г. на РС Бургас писмени доказателства, се
установява, че на 17. 12. 2020 г. ищецът и ответницата по иска са сключили Договор за наем
№ 0018-1021/ 17. 12. 2020 г. , според който ищецът предоставил на последната за временно и
възмездно ползване, при условията и за срока на договора следното свое собствено движимо
имущество: лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, шаси 5YXFH0C50ALC66145,
видно от приложеното свидетелство за регистрация с рег. № А ***, при наемна вноска в
размер на 1 4118.67 лв. с ДДС, дължима на посочени дати – 17-то число на всеки месец,
считано от 17.12.2020 г. до 17.11.2023 г., съгласно Приложение № 2, в изпълнение клаузата
II. 2.1. от договора. Предаването на отдаденото под наем движимо имущество, съгласно
клаузата I. 1.3. от договора, се удостоверява с подписване на приемо-предавателен протокол.
Ищецът твърди, че след 17. 03. 2021 г. , вкл. до 17. 08. 2021 г., ответницата не е заплащала
наемните вноски. На осн. т.7.1,б.“в“ от договора, действието му било прекратено
предсрочно и съгл. т. 7.2.1 ищецът предприел изземване на автомобила. Според показанията
на св. Г. К., разпитан пред въззивната инстанция, той като пълномощник на ищцовото
дружество, търсил контакт с ответницата многократно по телефона, но тя не отговаряла.
Чрез проследяващото GPS – устройство било установено, че автомобилът е в Белгия.
Свидетелят ангажирал камион с платформа, с който автомобила бил прибран от Белгия.
Наложило се да приберат автомобила с платформа, заради което бил ползван втория ключ,
тъй като мъжът с когото живеела ответницата си тръгнал и взел ключа на автомобила.
Свидетелят дава показания, че лично той при сключване на договора за наем, предал
автомобила на ответницата и на мъжа, с когото живеела, с всички видове застраховки и
малкия талон. Приемо-предавателен протокол не бил подписан, тъй като предаването на
автомобила се извършило след работно време, когато нямало никой в офиса.
Според заключението на назначената от въззивната инстанция ССЕ, след извършена
проверка в счетоводството на ищцовото дружество е установено, че на основание
сключения договор за наем между страните има изданени фактури за периода от 17.12.2020
г. до 17.08.2021 г. - общо осем на брой, всяка на стойност 1418,66 лв. Към 27.10.2021 г. са
постъпили две плащания по договора за наем, както следва:на 23.02.2021г. в размер на
1418.66лв, което плащане покрива задължението по фактура № **********/18.01.2021г.; на
2
30.03.2021 г. в размер на 1418.66 лв., което плащане покрива задължение по фактура №
**********/17.02.2021 г. Плащането е извършено по банков път и е отнесено по партидата
на ответницата. Неплатените фактури към 27.10.2021 г. са фактурите от м. март 2021 г. до м.
август 2021 г. , всяка на стойност от 1418,66 лв. Общото задължение по фактури на И. С. Ч.
е в размер на 8511,96 лв. По полица № Е20990021553 за застраховка „Автокаско“ има
неплатена втора вноска в размер на 1063,80 лв. Пътен данък за 2021 г. е в размер на 566,28
лв. Наемателя дължи на наемодателя сумата от 377,52 лв.- изчислението е направено за
8/осем/ месеца, в които е ползван автомобила: 566,28 лв.: 12 мес.х8 мес.=377,52 лв. Сумите
по две глоби са 45 евро - за извършено пътнотранспортно нарушение в Австрия на
17.05.2021 г. и глоба за извършено пътно нарушение в Белгия на 26.12.2020 г.,с уведомление
от 02.03.2021 г. стойността е 161 евро, стойността на тази глоба при неплащане в срок се
увеличава. Последното получено уведомление за нея е на 08.12.2021 г. за 234,90 евро.
Общото задължение за глоби е 279,90 евро - левовата равностойност е 547,44 лв. Разходът за
превозването на автомобила на платформа от Белгия до България е на стойност 1700 лв., за
което има издадена фактура № ********** от 20.09.2021 г. от „ АиВ- Транспорт” ЕООД.
Общо задължението на ответницата е в размер на 12 200,72 лв.
При тези данни, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан.
Безспорно е наличието на сключен между страните Договор за наем № 0018-1021/ 17. 12.
2020 г. , според който ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно
ползване лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“ с рег. № А ***, при наемна вноска в
размер на 1 418.67 лв. с ДДС. Ответницата чрез назначения й по делото особен представител
не е въвела доводи за оспорване факта на предаване на държането на процесния автомобил и
респ. този факт не е бил въведен като предмет на спора между страните пред районния съд.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните. Въпросът дали процесният автомобил е бил предаден от ищеца на
ответницата в изпълнение на задължението му по сключения договор за наем следва да бъде
анализиран от въззивната инстанция, доколкото районният съд е постановил решението си в
нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, установен в чл. 6, ал. 2 от
ГПК, мотивирайки се, че иска е неоснователен, поради липса на доказателства за предаване
на автомобила.
От събраните пред въззивната инстанция гласни и писмени доказателства се
установява безспорно, че автомобилът, предмет на договора за наем е бил предаден на
ответницата. Според заключението на ССЕ, първите две наемни вноски след сключване на
договора са заплатени от ответницата. Този факт не е оспорен и се установява от платежните
документи, изследвани от вещото лице и счетоводните записвания в счетоводството на
ищеца. Извършеното плащане представлява действие, което следва да се зачете като
признание на факта, относно предаване на автомобила. Тези обстоятелства се установяват и
от показанията на св. К.. Съдът кредитира показанията му, въпреки неговата
заинтересованост от изхода на спора, тъй като са подробни, последователни,
безпротиворечиви, почиват на негови лични впечатления и се подкрепят от посочените
3
писмени доказателства. Неоснователен е изложеният довод от особения представител на
въззиваемата, че свидетелски показания за установяване предаването на автомобила са
недопустими, съгл. чл. 164, ал.1, т. 3 от ГПК. Договорът за наем е уреден с чл. 228 и сл. от
ЗЗД и в законовата уредба на този вид договор няма изискване за съставяне на писмен акт,
удостоверяващ предаване на наетата вещ на наемателя. С оглед на изложеното, въпреки
липсата на съставен приемо-предавателен протокол между страните, съдът приема, че
автомобилът реално е бил предаден на ответницата и за нея се е породило задължение за
заплащане на наемните вноски и другите, породени със скючване на договора акцесорни
задължения за плащане на данъци, застраховки и глоби. Задължението на ответницата е
установено от заключението на ССЕ и същото е в размер на 8511,96 лв. за неплатени наемни
вноски, всяка в размер на 1418, 66 лв. за периода от м. март 2021 г. до м. август 2021 г.
Според Приложение № 2 към договора, уговорените месечни вноски са в размер на 1418, 67
лв., поради което задължението на ответницата е общо в размер на 8 512, 02 лева. По полица
№ Е20990021553 за застраховка „Автокаско“ ответницата дължи, съгл. т.2.3 във вр. с т.2.8 от
договора втора вноска в размер на 1063,80 лв., като ищецът претендира сумата 1063 лева ,
платен данък в размер на 377,52 лв. За периода на ползване на автомобила, глоби на осн.
т.6.2.5 в размер на 279,90 евро с левова равностойност 547,44 лв. и разходите за превозване
на автомобила от Белгия до България в размер на 1700 лева. Иска следва да бъде уважен до
размера на 12 199, 98 лева, а до първоначално предявения размер за разликата до 12 633, 06
лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователен е изложеният довод от повереника на въззиваемата, че договорът за
наем представлява такъв за финансов лизинг и е нещожен, тъй като ищцовото дружество не
притежава лиценз за този вид дейност. Процесният договор, сключен между страните
съдържа характеристиките на договор за наем, според уговорения предмет и права и
задължения на страните, а не на договор за лизинг по смисъла на чл. 342 и сл. от ТЗ, тъй
като в договора липсва уговорка за прехвърляне правото на собственост върху автомобила
на наемателя. Но дори и в този случай, наличието или липсата на лиценз, не би довела до
недействителност на договора, а само да породи административни последици.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК и според списъка с разноски по чл. 80
от ГПК, представен от въззивника, въззиваемата И. С. Ч. следва да бъде осъдена да заплати
на въззивника разноските по делото в размер на 1313, 46 лева за заповедното производство,
сумата 1091, 33 лева – разноски пред районния съд и сумата 1678, 99 лева – разноски пред
въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 168/ 03. 11. 2022 г. по гр. д. № 155/ 22 г. по описа на Районен съд
Кубрат В ЧАСТТА, в която съдът не е признал за установено вземанията на въззивника
„КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД по отношение на И. С. Ч. по издадена срещу нея Заповед за
4
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 319/ 01. 12. 2021 г. по ч. гр. д. №
712/ 2021 г. по описа на РС Кубрат, с която е разпоредено на длъжника да плати на ищеца –
заявител, неплатени свои задължения в размер на 12 199, 98 лева, представляваща
неизпълнени задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020 г., от които: 8 512.02
лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май, юни, юли и август,
2021 г., всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й под наем лек
автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № А ***, с Договор за наем № 0018-1021/
17.12.2020 г.; сумата 377, 52 лева – неплатен дължим данък за автомобила; сумата 547, 44
лева – дължими разноски във връзка с наложени административни санкции, глоби; 1 700.00
лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от наемодателя цена за
транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева – дължими вноски по
застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва, считано от 27.10.2021 г. И
В ЧАСТТА, в която е отхвърлено искането за заплащане на разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. Ч., ЕГН **********, че
дължи на „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД по издадена срещу нея Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 319/ 01. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 712/ 2021 г. по
описа на РС Кубрат да плати на ищеца – заявител „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр. София,
ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, ЕИК ********* неплатени свои задължения в размер на 12 199, 98
лева, представляваща неизпълнени задължения по Договор за наем № 0018-1021/ 17.12.2020
г., от които: 8 512.02 лева – неплатени месечни наемни вноски за месеците март, април, май,
юни, юли и август 2021 г. , всяка една в размер на 1 418.67 лева, за ползването на отдаден й
под наем лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6 5.0i“, рег. № А ***, с Договор за наем №
0018-1021/ 17.12.2020 г.; сумата 377, 52 лева – неплатен дължим данък за автомобила;
сумата - 547, 44 лева – дължими разноски във връзка с наложени административни санкции,
глоби; 1 700.00 лв. – дължими разноски във вр. с чл. 14 от договора, за платена от
наемодателя цена за транспортиране на автомобила от Белгия до страната; 1 063.00 лева –
дължими вноски по застрахователна полица на автомобила, ведно с законната лихва,
считано от 27.10.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА в останала обжалвана част Решение № 168/ 03. 11. 2022 г. по гр. д.
№ 155/ 22 г. по описа на Районен съд Кубрат, с която иска е отхвърлен до първоначално
предявения размер от 12 633, 06 лева /за разликата от 433, 08 лева/, като съдът не е признал
за установено, че И. С. Ч. дължи на „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД по издадена срещу нея
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 319/ 01. 12. 2021 г. по ч.
гр. д. № 712/ 2021 г. по описа на РС Кубрат да плати сумата 237, 52 лева - неплатен дължим
данък за автомобила; сумата 195, 56 лева – дължими разноски във връзка с наложени
административни санкции, глоби .
ОСЪЖДА И. С. Ч., ЕГН ********** да заплати на „КАР РЕНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, гр.
София, ул. „Лавеле“ № 19, ет. 3, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 1313, 46
лева за заповедното производство, сумата 1091, 33 лева – разноски пред районния съд и
5
сумата 1678, 99 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6