О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 63
22.02.2019 г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска
Иван Воденичаров
като разгледа докладваното от съдия Манкова ч.гр.дело № 16 по описа за 2019г., за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против определение № 2399 от 07.12.2018 г. по гр. дело № 864/2015 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което производството по делото е прекратено.
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Налице е позоваване на разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПРЗ на ЗПКОНПИ, приета с последното изменение и допълнение на закона /ДВ бр.1 от 03.01.2019г./, съгласно който неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ – отм./ се довършват по реда на действащия ЗПКОНПИ. Изложено е становище, че въпросната норма е процесуална и следва да се прилага незабавно спрямо всички висящи съдебни производства по ЗОПДНПИ /отм./, какъвто е и настоящият случай, като същите подлежат на разглеждане по реда на ЗПКОНПИ. Според чл.153, ал.5 от посочения действащ закон, съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, което според комисията обосновава изводът, че прекратяването на наказателното производство срещу ответника Н. А. не оказва влияние върху съществуването и надлежно упражненото право на иск на комисията по разглеждания спор. Досежно тълкувателно решение № 4/07.12.2018 г. по т. д № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният съд в обжалваното определение, е посочено, че същото е постановено преди последното изменение и допълнение на пар. 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, с което обстоятелство решаващият съд не е могъл да се съобрази.
Отговор на частната жалба е подаден от ответниците Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. Молят жалбата да не бъде уважавана, поради неоснователност. Сочат, че изменението на пар. 5, ал. 2 ЗПКОНПИ е неприложимо по делото, тъй като съгласно решение № 14/21.12.2010 г. по к.д № 17/2010 г. на КС, обратното действие на правната норма може да бъде въведено само по изключение, в което попадат тълкувателните и гражданскопроцесуалните норми. Твърдят, че новата разпоредбата на пар. 5, ал. 2 е материалноправна норма, тъй като предвижда права и задължения на участници в правни отношения, както и съдържа правните последици, които гарантират реализирането им. Разпоредбите на ЗПКОНПИ уреждат съдържанието и състоянието на субективните права и правните качества на субектите. Ако бъде приложено въпросното изменение към неприключило съдебно производство, то би се допуснало връщане назад във времето и признаване на ново правно действие на факти, станали преди това изменение.
Бургаският апелативен съд, предвид становищата и доводите на страните, доказателствата по делото и предвиденото в закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 74 ЗОПДНПИ/отм/ , вр. с § 5, ал. 1 ЗПКОНПИ по искове на КПКОНПИ против Н. П. А., Н. Н. А. и А. Н. А. за отнемане на описано имущество. С уведомление по чл. 25, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ от 06.06.2013 г. Районна прокуратура Бургас е уведомила комисията, че Н. П. А. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ /отм/. В хода на производството, с влязло в сила постановление от 03.04.2014 г. на Районна прокуратура – Бургас, наказателното производство против Н. А. е прекратено.
С обжалваното определение, Бургаският окръжен съд е съобразил постановеното тълкувателно решение № 4/07.12.2018 г. по тълкувателно дело № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС, според което прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ, представлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и упражняването на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Приел е, че предявеният иск е недопустим и е прекратил производството по делото.
Така произнесеното определение, настоящата инстанция намира за неправилно. Същото е съобразено със задължителна за съдилищата съдебна практика в ТР № 4 от 07.12.2018 г. по тълк. д. №4/2016 г. на ОСГК на ВКС, но последвалото по-късно изменение на пар. 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ с предвидената нова ал. 2, дерогира цитираната по-горе задължителна съдебна практика. Понастоящем, към висящите производства по отменения закон, какъвто е настоящият казус, съгласно новата препращаща норма на пар. 5, ал. 2 от действащия ЗПКОНПИ, следва да се съобрази реда на действащия закон и по-конкретно разпоредбата на чл. 153 ЗПКОНПИ, включително ал. 5 и новата ал. 6, съгласно която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона“. При възникналото противоречие в съдебната практика по приложението на отменения закон по въпроса, предмет на посоченото тълкувателно дело, законодателят е счел за наложително да даде недвусмислен външен израз на своята воля в посока, че прекратяването на наказателното производство за престъпление, посочено в чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ (извън случаите по чл. 22, ал. 2 от същия закон), не съставлява абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата. В този смисъл залегналата уредба в пар. 5, ал. 2, във връзка с чл. 153, ал. 5 и ал. 6 на действащия закон, следва да се счита като такава с тълкувателен характер, което означава, че тя е приложима от момента на влизане в сила на ЗОПДНПИ /отм./ и следва да бъде приложена към висящите съдебни производства, каквото е настоящото. В този смисъл е налице практика на ВКС в определение № 44 от 20.02.2019 г. по .гр.д. №164 и ч.гр.д. №165 – и двете по описа 2017г. на ВКС, II г.о.
С оглед на изложеното, въззивната инстанция намира атакуваното прекратително определение за неправилно, като несъобразено с приложимия закон, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
При горните мотиви, Апелативен съд – Бургас:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2399 от 07.12.2018 г., постановено по гр.дело № 864/2015 г. на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: