Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина
Матушева
като разгледа
докладваното от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 298
по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „М и М-1 2016“ ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно
постановление № 441384-F468804/10.06.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в Централно управление на
НАП, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти,
във вр. чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 ЗДДС, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и иска неговата отмяна. Сочат се допуснати съществени
процесуални нарушения на чл. 42, ал.1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗАНН относно
неточното посочване на датата, когато се твърди, че е извършено нарушението.
Предвид че, след като за дата на извършване на нарушението е посочен 08.10.2018
г., актът за установяването му е издаден извън тримесечния преклузивен срок по
чл. 34, ал. 2 ЗАНН. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон с
посочване на нарушение на чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Счита,
че в процесния случай нарушението, в което е обвинен би довело до неотразяване
на приходи и неправилно е наложена санкционната разпоредба.
В нарушение на процесуалните
правила не са изложени мотиви относно преценката на административнонаказващия
орган, че деянието не представлява маловажен случай.
Административнонаказващият
орган, в открито съдебно заседание, счита подадената жалба за неоснователна и
иска от съда да потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.06.2019 г., а жалбата е подадена на 03.07.2019 г./, от
лице с правен интерес да го обжалва, поради което е процесуално допустима.
След
като обсъди събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена оперативна проверка за
спазване на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство на 24.01.2019
г. , в 14,52 часа, в обект-хотел „България“, стопанисван от „М и М-1 2016“ ЕООД
в гр. Велинград, бул. „България“, служителите на ТД НАП Пловдив-
актосъставителят инсп. по приходите Д.В.Д., в присъствието на ст. инсп. по
приходите В.С., след извършена контролна покупка, за
която бил издаден фискален бон от фискално устройство „Дейзи Compact M KL с ИН на ФУ DY422017 и ИН на
ФП 36579385, установили, че от
въведеното в обекта фискално устройство
не се подават данни към НАП за дневните
финансови отчети, както следва: за дневен финансов отчет от 03.10.2018 г., до
дневен финансов отчет от 24.01.2019 г.,
общо 108 бр. дневни финансови отчети, с общ оборот за периода в размер на
125 842, 97 лв.. След извършена проверка в информационната система на НАП,
модул „Фискални устройства“ се установило, че наличното в обекта фискално
устройство е регистрирано в НАП и притежава свидетелство за регистрация, но за
периода от 03.10.2018 г. до 24.01.2019 г. не е изпращало данни в НАП, поради
липса на дистанционна връзка.
Последният подаден дневен финансов отчет е с дата 03.10.2018 г. Дневни
финансови отчети за периода били отпечатвани и залепяни в касовата книга от
търговеца. Фискалното устройство в момента на проверката работело, били
представени договор за сервизно обслужване и паспорт. Не било установено от
представената документация да е давано
за ремонт.
В хода на проверката били генерирани два
периодични отчета за периода от 03.10.2018 г. до 31.12.2018 г. и от 01.01.2019
г. до 24.01.2019 г. с обороти съответно 91 046, 71 лв. и 34 796, 80
лв. От изведения дневен финансов отчет с дата 24.01.2019 г. е разчетена касова наличност в размер на 115, 50 лв., съответстваща на
фактическата наличност.
За констатациите от
проверката е съставен Протокол за извършена
проверка № 0378828 от 24.01.2019 г., подписан от жалпоподателя и проверяващите.
Съобразно установеното от контролните орган
при проверката, на „М и М-1 2016“ ЕООД бил
съставен АУАН № F
468804 от 24.01.2019 г., за това че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба
Н-18 от 28.01.2019 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.- работа с
фискално устройство-Дейзи
Compact M KL с ИН на ФУ DY422017 и ИН на
ФП 36579365 , без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП в периода от
03.10.2018 г., до момента на проверката, с което е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 3 на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал.2 и ал. 4 , т. 3 ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700 лв. на
осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на нарушение № АУАН
№ F
468340 от 24.01.2019 г и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентен орган, съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 4 и т. 3, във вр. със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1 и т.1.1/, във вр. чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДД. Същите
съдържат необходимите реквизити за установяване на деянието и дееца. Посочени
са време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Дадена е
правилната правна квалификация на деянието. Посочени са имената и длъжността на
актосъставителя и органа, издал обжалвания акт. Спазени са сроковете по чл. 34,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Актът и наказателното постановление са надлежно връчени.
Неоснователни са
доводите на защитата на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални
нарушения при посочване на датата на извършване на нарушението. Доколкото
неговият състав предвижда задължение за търговеца в дейността си да
ползва фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, то
извършването му предполага бездействие от негова страна и нарушението се счита
извършено с преустановяването на това бездействие от самия нарушител или от
органите, на които е възложен контролът по изпълнение на задължението. В
конкретния случай като дата на извършване на нарушението е посочена 03.10.2018 г., но същата слeдва да се счита за начало на
осъществяване на неговия фактически състав- начало на бездействието на
жалбоподателя. С посочената като дата на установяване на нарушението дата на проверката- 24.01.2019 г.,
фактическият състав следва да се счита за осъществен и нарушението за извършено.
Тогава бездействието е преустановено. В посочения период не е изпълнявано
вмененото на търговеца задължение по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В наказателното постановление тези две дати
са точно посочени, с което не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя.
Допусната неточност не от категорията на съществените процесуални
нарушения, налагащи отмяна на акта,
предвид разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Периодът на извършване на нарушението е конкретизиран като време и
жалбоподателят е могъл да реализира правото си
на защита, като възрази срещу констатациите на административнонаказващия
орган. От датата на проверката започва да тече и погасителната давност за
започване на административнонаказателното производство, поради което
неоснователно се явява възражението за погасяване по давност на наказателното
преследване.
Неоснователни са възраженията за
неправилно прилагане на закона, в частта, с която е наложена санкцията,
свързани с необоснованост на преценката на административнонаказващия орган, че
нарушението не е довело до неотразяване на приходи. По аргумент на чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, отразяването на
приходи от лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект, се осъществява, чрез изпълнение
на задължението за издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В тази
връзка следва да монтират,
въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване на дейността на обекта. Липсата на дистанционна връзка на фискалното
устройство със сървъра на приходната агенция не води до неотразяване на приходи, след като лицето е спазвало
изискванията да издава касови бележки за предоставяните услуги от въвеведено в
обекта фискално устройство, във фискалната памет на което се съхранява
информация, позволяваща установяването им.
Видно от представените по делото
писмени и гласни доказателства, на
03.10.2018 г., в стопанисвания от дружеството жалбоподател обект е въведено в
експлоатация Фискално устройство Дейзи Compact M KL с ИН на фискалното
устройство DY422017
и ИН на фискална памет 36579385. Същото е регистрирано в приходната агенция на
дата 03.10.2018 г., в 11, 16 часа, под номер 3965032, за което е получено
потвърждение и е въведено в ескплоатация на същата дата в 11, 38 часа.
Разполагало е DATA СИМ
карта към мобилен оператор Космо България Мобайл ЕАД. Имало е договор за
сервизно обслужване за периода от 03.10.2018 г. до 03.10.2019 г. От него е
издаден фискален бон под № 1000755 при извършената контролна покупка. В
съставения в деня на проверката протокол е отразено, че в обекта е налично един
брой фискално устройство с ИН DY422017
с ИН на ФП 36579385. В АУАН № F468804
от 28.01.2019 г., с който е образувано административнонаказателното
производство, е посочено, че при извършената на дата 24.01.2019 г. в обекта
проверка са установени отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо
в обекта фискално устройство с ИН на ФП 36579365, че с това е осъществен
състава на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите, във вр. чл. 118, ал. 2 и ал. 4, т. 3 ЗДДС и че установеното в АУАН
нарушение се потвърждава от приложените доказателства-Протокол за извършена
проверка № 0378828/24.01.2019 г. По идентичен начин тези обстоятелства са
отразени в обжалвания акт.
От представените в
конкретния случай доказателства се установява, че в обекта е въведено фискално
устройство и от него са отчетени продажби
с различен от посочените в акта и в наказателното постановление инидивидуализиращ
белег- различен индивидуален номер на фискалната памет. Жалбоподателят е
обвинен и наказан, за това, че регистрира и отчита продажби от фискално
устройство с ИН на ФП 36579365, каквото няма данни да е въведено в екплоатация,
нито от него да са регистрирани продажби. Дори да се касае за техническа грешка
при изписването това несъответствие е съществено процесуално нарушение-
основание за отмяна на обжалвания акт. Наказателното постановление е акт, с
който, след като е ангажирана административнонаказателната отговорност на
субекта за извършено от него нарушение, му е наложено наказание, което следва
да изтърпи. С наложеното наказание се упражнява вид репресия върху субекта на
нарушението, която следва да е оправдана и обоснована с с установено по безспорен начин извършено от
него нарушение В случая обаче
допуснатото в наказателното постановление погрешно отразяване на номера на
фискалната памет на фискалното устройство,
поставя под съмнение доказаността на обвинението. Нарушението не може да бъде преодоляно по
реда на чл. 53 ЗАНН. Това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление, без да се изследва въпроса по същество.
Независимо от това, в случая не следва да се счита, че „М и М-1
2016“ ЕООД е извършил нарушението, в което е обвинен.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г.на Министъра на финансите, не се допуска работа на ФУ от лицето по чл. 3, ал. 1 без
дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите , посочени в наредбата.
Съгласно приложение 1,
III
Б дистанционната връзка между ФУ и НАП се
осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена
за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа. Лицето по чл. 3
избира мобилния оператор, посредством който да му бъде предоставена услугата. Избраният мобилен
оператор осигурява постоянна свързаност на своята VPN
мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, като операторът
осигурява и резервна алтернативна свързаност, която се използва в случай на
техническа неизправност на връзката по наземната линия; мобилният оператор е
задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на
data SIM карти по електронен път;
Фискалните устройства следва да са
снабдени с data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS-и и изграждат
IP връзка посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен оператор
за http комуникация с НАП. По установената
дистанционна връзка фискалните устройства подават дневен отчет с нулиране на ФУ
за всеки ден на определен от НАП период.
При констатирана неизправност на връзката в три поредни финансови отчета
работата на ФУ се блокира. При неизправност на
връзката и невъзможност за предаване от ФУ/ИАСУТД на данни от фискален/системен
бон, до 24 часа от издаването му, работата на ФУ/ИАСУТД се блокира, като не се
допуска извършване на никакви операции, с изключение на печат на съдържанието
на КЛЕН. При възстановяване на връзката работата на ФУ/ИАСУТД се възстановява
автоматично и се предават неизпратените данни.
Член 39, ал. 10 от същия подзаконов
нормативен акт визира, че данъчният терминал служи за предаване на данните от
него към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор.
Видно от данните по делото въведеното в
експлоатация фискално устройство е имало вградена СИМ карта от избран мобилен
оператор и за процесния период от търговеца са отпечатвани пълни дневни
финансови отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през
който в устройството са регистрирани продажби. Проверяващите без конкретни твърдения и данни
приемат, че липсата на дистанционна връзка с НАП е във връзка с действия или
бездействия на жалбоподателя. Не е установено кой и по какъв
технически способ е препятствал преноса и получаването на данни в НАП. Не са
налице данни проверяван ли е установеният проблем във връзка с използваното ФУ при
мобилния оператор. Липсата на конкретизация и установеност по повод горните
обстоятелства, води на извода за предположения от страна на наказващия орган. В
допълнение според Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. при нарушаване дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност
за изпращане на данни следва блокиране на ФУ /по аргумент от чл. 36, ал. 1, т.
4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съответно Приложение № 1, раздел IIIб т.
1 Дистанционно връзка, б. "д"/, а такива доказателства по делото не
са налични, при което очевидно е, че задълженото лице е нямало как да знае за
възникналия проблем. Както беше посочено, търговецът е генерирал съответните
дневни финансови отчети, т.е фискалното устройство е работело през посочения
период. Към момента на проверката също е работело. В този случай за жалбоподателят
е било обективно невъзможно да узнае, че данните не са предаване към НАП.
Нормативният акт не вменява задължение на търговеца да следи във всеки един
момент подава ли се информация до НАП за генерираните дневни финансови отчети,
ако от състоянието на фискалното устройство е видно, че същото е в изправност и
работи. Установи се, че книгата за отчетите
е водена редовно, но същите само не са изпратени в НАП. Контролните органи са изискали договора за сервизно обслужване,
и другите налични документи, от които не е установено да е имало повреди на фискалното устройство за посочения
период. Видно от приложените към жалбата
доказателства, търговецът е представил свидетелство за регистрация на фискално
устройство и разпечатка, че регистрацията в НАП е успешна и е извършена на 03.10.2018
г. В случай, че междувременно е възникнал някакъв технически проблем и връзката
е била прекъсната, това не може ангажира отговорността му, още повече, че
връзката е двустранна и от страна на приходната администрация са можели да
установят и отстранят проблема. Видно е, че дневните финансови отчети са
налични и след като е констатирано при проверката издаването на фискални
бонове, липса на разлики в касова наличност и редовно водене на книгите, не
могат да бъдат споделени доводите за наличието извършено нарушение на чл. 7,
ал. 3 Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
Горното води на извода, че нарушението
представлява техническа неизправност на ФУ, която не е в резултат на
бездействие на адресата на акта.
Изводите за извършено нарушение по чл.
7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 2 и ал. 4,
т. 3 от ЗДДС на административонаказващият
орган са необосновани. Това налага
отмяна на обжалваното постановление като незаконосъобразно.
Поради гореизложеното, настоящият състав на
Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 441384-F468804/10.06.2019
г. г. на Началника отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„М и М-1 2016“ ЕООД, ЕИК ********* , за
нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти, във вр. чл. 118, ал. 4, т. 3 ЗДДС, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 700 лв., на осн. чл.
185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева