Определение по дело №1692/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Т.Б.Д. *** срещу мълчалив отказ на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 86Б да предостави на оспорващия заверено за вярност копие от отговора на „Обединена българска банка“ АД на запорно съобщение с изх. № С170003 – 003 – 0174262/ 23.06.2017 г. от регистъра на НАП ТД – Варна, поискано с молба с рег. № вд – 74160 от 19.05.2023 г.

Оспорването е основано на твърдения за отправено до ответника искане за предоставяне на отговор на запорно съобщение, по което не е налице произнасяне. Налице е мълчалив отказ на ответника за предоставяне на административна услуга. Твърди се, че ответникът е организация, предоставяща обществена услуга – предоставяне на данни за лице, с което не е в договорни отношения.

Съдът, след извършена служебна проверка за допустимост на жалбата, приема следното:

За да е налице мълчалив отказ чл. 58, ал. 1 АПК, който да бъде годен предмет на оспорване, следва да е налице задължение за произнасяне на административен орган по подадено до него искане за издаване на индивидуален административен акт с определено съдържание, правомощие на органа за произнасяне във връзка с искането и липса на произнасяне по искането.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Хипотезите на ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на чл. 21 от АПК визират характеристиките на другите видове индивидуални административни актове.

По смисъла на цитираните разпоредби, административният акт представлява властническо волеизявление на административен орган или друг овластен да действа като такъв орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона, при осъществяване на дейност на изпълнителната власт, с който се пораждат, изменят или прекратяват административни или други правоотношения.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

Според § 1, т. 4 и 5 ДР на Закона за администрацията (ЗА) "Организация, предоставяща обществени услуги" е всяка организация, независимо от правната форма на учредяването /, която предоставя една или повече обществени услуги, които според определението по т. 4 представляват образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови в т. ч. застрахователни и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, включително като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.

Горните разпоредби налагат извода, че под административен орган се разбира орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, т. е. е определен по критерии и място в системата на държавата, и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, определен с оглед характера на предоставената държавна власт. Лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, също трябва да се овластени по силата на специален закон, за да се приеме, че са носители на административни правомощия.

В настоящата хипотеза, с оглед предмета на дейност на субекта, срещу който е насочено оспорването, и приложимата правна уредба, се налага изводът, че "Обединена българска банка" АД не притежава белезите на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Не са налице действащи нормативни разпоредби, които да овластяват банките или техни служители с административни правомощия, изразяващи се в издаване на административни актове или извършване на действия, които да подлежат на оспорване пред административен съд. Тези лица не принадлежат към системата на изпълнителната власт.

По отношение на оспорващия, банката не осъществява функции на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, не е и организация, предоставяща обществени услуги и няма нормативно предвидено задължение да се произнесе с административен акт, а при липса на такова задължение не се формира мълчалив отказ, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Изводът е, че в случая не е налице подлежащ на оспорване акт.

По изложените съображения, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима - подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, а образуваното съдебно производство – прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК.

Воден от горното, на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Т.Б.Д., ЕГН: ***********, с адрес *** срещу мълчалив отказ на „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 86Б да предостави на оспорващия заверено за вярност копие от отговора на „Обединена българска банка“ АД на запорно съобщение с изх. № С170003 – 003 – 0174262/ 23.06.2017 г. от регистъра на НАП ТД – Варна, поискано с молба с рег. № вд – 74160 от 19.05.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 20237050701692 по описа на Административен съд – Варна за 2023 г.

ДА СЕ СЪОБЩИ настоящото разпореждане на оспорващия по реда на чл. 137 АПК – чрез изпращане на препис от същото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7 - дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

	Съдия: