РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Нова Загора, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. З.А
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. З.А Гражданско дело №
20242220100839 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Люлин, ул.“Д-р П.
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2 оф.4, представлявано от Изпълнителния
директор З.С.Б., чрез И.Н. - юрисконсулт срещу А. Д. К. ЕГН ********** с адрес ****** с
правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК. Цената на иска е 1863,44 лева.
В нея ищецът твърди, че на 31.01.2024г. е подписано Приложение № 1/31.01.2024г.
към сключения на същата дата Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
основание чл.99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк” ЕАД ЕИК ****** /банката/ и „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* /АСВ/, по силата, на което вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** между банката и А. Д. К., е
прехвърлено в полза на АСВ, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви, което вземане е индивидуализирано в тях. Ищецът е представил извлечение от
Приложение № 1 от 31.01.2024г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 31.01.2024г. с включени личните данни единствено на участващото в
процеса лице. Заличена е търговска информация, която същият счита, че е ирелевантна за
процеса с цел да се ограничи обработването на личните данни на физическите лица до
минимум и да се приложат мерки, гарантиращи тяхното засягане по неблагоприятен начин.
Съгласно договора за цесия АСВ, в качеството си на цесионер се задължила от името
на цедента да изпрати уведомление за извършената цесия, за което била изрично
упълномощена. На ответника било изплатено уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-
ТБИ/********** от 23.07.2024г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ищецът моли съда
1
представеното заверено копие от уведомителното писмо за извършената цесия да бъде
връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея.
Ищецът счита, че цесионерът би могъл да предяви иска по чл.422 от ГПК, ако е
спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение не било подадено от АСВ и не са
страна по частното гражданско дело, за което имало установена съдебна практика на ВКС и
се позовава на т.10б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. В тази насока било и Определение
№ 329/ 31.05.2011г. по ч.гр.д.№ 226/2011г., IV ГО на ВКС, съгласно което не била
предвидена забрана след издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
вземането да бъде прехвърлено от кредитора-заявител, както и, че законът не обвързвал
разрешаването на повдигнат материалноправен спор в исков процес, непременно със
заявителя в заповедното производство. Допустимо било да се подаде иск за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение от новия кредитор на длъжника, когато
вземането по заповедта за изпълнение е цедирано преди да е подадено възражение срещу
нея.
Съгласно цитираната практика на ВКС и факта, че длъжникът е уведомен по чл.47 от
ГПК за издадената Заповед за парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 215/2023г.
на НЗРС, за акционерното дружество възниква правен интерес от предявяването на
настоящата искова молба срещу А. Д. К.. Процесното вземането произтича от сключен на
10.05.2022г. Договор за потребителски кредит № ********** между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и
А. Д. К., съгласно който кредиторът предоставил кредит в размер на 1751,28 лева за общо
ползване, която сума ответникът се задължил да върне заедно с уговорените лихви до
15.05.2023. /т.6 от договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 180,26 лв.. Към
датата на подписване на договора страните се уговорили кредитополучателя да плати на
банката общата сума от 2163,12 лв.. За отпусната сума била уговорена възнаградителна
лихва с годишен лихвен процент от 40.91% съгл.чл.9 от договора, а при просрочие се
дължала законната лихва, начислена върху просрочената главница за периода на
просрочието. В договора под т.11.2 бил инкорпориран и погасителния план по него, като
първата дължима месечна погасителна вноска била с падежна дата 15.06.2022г., а
последната на 15.05.2023г..
Ищецът моли съда след запознаването с всички доказателства, да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено, че А. Д. К., в качеството си на
кредитополучател по Договор за потребителски кредит № **********/ 10.05.2022г. дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ********* присъдените с издадената
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 215/ 2023г. суми:
неизплатена главница 1506,05 лв., 248.10 лв. представляваща договорна лихва за периода от
15.08.2022г. до 27.01.2023г.; 109.29 лв. представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2022г. до 15.02.2023г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното погасяване на дълга.
Моли да им бъдат присъдени сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 215/ 2023г. по
2
описа на НЗРС, както и направените в настоящото производство.
Моли съда да изиска служебно като доказателство ч.гр.д.№ 215/ 2023г. на НЗРС.
Направено е искане да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза в случай, че
ответникът оспори обстоятелствата, на които претендира ищеца своето вземане.
В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника служебен представител
представя писмен отговор по предявения срещу него иск, който счита исковата молба за
относително неоснователна. Според него не са известни причините, поради които
ответникът не е намерен на постоянния си адрес и възможно да са налице причини,
представляващи „особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее“ по
смисъла на чл.303, ал.1, т.5, предл.последно от ГПК. Ако са налице такиво обстоятелства,
ответникът е поставен в положение да не може да ги изтъкне в своя защита.
Ответникът, нередовно призован, се явява лично в първото открито съдебно
заседание по делото, поради което назначения особен представител е освободен от съда.
По делото са представени като доказателства: Договор за потребителски кредит №
**********/ 10.05.2022г.; сертификат № 170532887612022; Общи условия за застрахователна
програма „Защита на кредита” и „Защита на сметките“; Общи условия за ползване на
допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение”; Договор за продажба на
вземания /цесия/ от 31.01.2024г. – първа и последна страница, общо 2 броя; Приложение № 3
към договора; Приложение № 1 към договора; Приложение № 4 към договора -
пълномощно; уведомително писмо до А. Д. К. изх.№ УПЦ-С-ТБИ/ ********** от
23.07.2024г.; ч.гр.дело № 215/2023г. по описа на НЗРС.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.05.2022 г., между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като кредитор и А. Д. К. ЕГН
**********, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №
**********. Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил
да предостави на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на 1500 лева,
заедно с общ размер на застрахователната премия 251.28 лв., застраховка BANK ПАКЕТ 3
СМЕТКА (bill) в размер на 119.88 лв., застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА
(bill) в размер на 131.40 лв. и общ размер на кредита 1751.28 лв.. С подписването на
Договора кредитополучателят удостоверил, че съглА. да му бъде преведена сумата по
кредита на каса на Изипей АД.
С договора бил изготвен погасителен план, съгласно който следвало да се
изплащат погасителните вноски, които включвали главница и лихва. Падежът на последната
погасителна вноска бил 15.05.2023 г. В представеното извлечение от счетоводните книги
кредиторът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е отразил, че няма платени вноски по договора за
потребителски кредит за 15.08.2022г., 15.09.2022г. и 15.10.2025г., с общ размер на
просрочената сума от 540.78 лева и дата на предсрочна изискуемост 27.01.2023г..
На 24.02.2023г. кредиторът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до РС Нова Загора и било образувано гражданско
дело № 215/2023г. по описа на съда. С разпореждане № 309/ 27.02.2023г. била издадена
3
заповед № 134/ 27.02.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение и бил издаден изпълнителен лист за сумата в
размер на 2050.71 лева. По молба на взискателя било образувано изпълнително дело №
20238370400494 по описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на Камарата на ЧСИ и район на действие
ОС Сливен. На 21.06.2024г. по ч.гр.д.№ 215/ 2023г. постъпило писмо с вх.№ 2820 от ЧСИ
П.Г., с което уведомявал съда, че поканата за доброволно изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК и приложил копие от документите, които били приложени към
поканата до длъжника. С Определение № 459/ 24.06.2024г. на съдията-докладчик било
спряно принудителното изпълнение по изпълнително дело № 20238370400494 на ЧСИ П.Г. и
били дадени указания на заявителя "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД да предяви иск за вземането си
срещу длъжника А. Д. в едномесечен срок от уведомяването. В едномесечния срок била
подадена искова молба с вх.№ 3608/ 07.08.2024г. от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
против длъжника с цена на иска 1863.44 лв. и правно основание чл.415 във вр. с чл.422, ал.1
от ГПК.
Междувременно, на 31.01.2024 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
и"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № **********/ 10.05.2022г. между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и
ответника било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. В договора за потребителски кредит изрично било уговорено право на кредитора
да прехвърли вземането на трето лице или лица – включително търговски дружества или
организации, специализирани в реализирането на просрочени вземания, на банки, на
физически лица и др.. "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД било упълномощило ищцовото дружество да
уведомява всички длъжници за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 31.10.2024г. съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение на договорните задължения и изискванията на закона ищецът изготвил
за ответника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
банката с изх№ УПЦ-С-ТБИ/ ********** от 23.07.2024г. С подаването на исковата молба
ищецът е направил искане, че представя заверено копие от уведомление изх№ УПЦ-С-ТБИ/
********** от 23.07.2024г. за извършена цесия от страна на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и моли
съда да връчи същото на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното от правна страна:
Безспорно е, че на 10.05.2022 г., между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, като кредитор и А. Д.
К., като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № **********.
Съгласно сключения договор за потребителски кредит, кредиторът се задължил да
предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1500 лева. С
подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че желае да получи сумата по
кредита на каса на Изипей АД. На 24.02.2023г. кредиторът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД подал
4
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК до РС Нова Загора и било
образувано гражданско дело № 215/2023г. по описа на съда. С разпореждане № 309/
27.02.2023г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК за незабавно изпълнение № 134/ 27.02.2023г. и бил издаден
изпълнителен лист за сумата в размер на 2050.71 лева. По молба на взискателя било
образувано изпълнително дело № 20238370400494 по описа на ЧСИ П.Г. с рег.№ 837 на
Камарата на ЧСИ и район на действие ОС Сливен. На 21.06.2024г. по ч.гр.д.№215/ 2023г.
постъпило писмо с вх.№ 2820 от ЧСИ П.Г., с което уведомявал съда, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена при условията на чл.47 от ГПК и приложил копие от
документите, които били приложени към поканата до длъжника. На 31.01.2024 г. бил
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) на основание чл. 99 ЗЗД
между "Агенция за събиране на вземания" ЕАД и"ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № **********/ 10.05.2022г.
между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и ответника било прехвърлено в полза на ищцовото
дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с
всички лихви, такси, комисионни и други разноски. В договора за потребителски кредит
изрично било уговорено право на кредитора да прехвърли вземането на трето лице или лица
- включително търговски дружества или организации, специализирани в реализирането на
просрочени вземания, на банки, на физически лица и др.. "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД било
упълномощило дружеството да уведомява всички длъжници за сключения Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2024г. съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от
ЗЗД. С подаването на исковата молба ищецът е направил искане, че представя заверено
копие от уведомление изх№ УПЦ- С-ТБИ/ ********** от 23.07.2024г. за извършена цесия от
страна на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и моли съда да връчи същото на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея.
При тези фактически обстоятелства уведомлението за цесията, съставляваща
приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов
упълномощен представител, а на назначения му на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител. В теорията и практиката няма категорично становище дали уведомлението за
цесията на назначения на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е релевантно.
Една част застъпва становището, че длъжникът се счита за надлежно уведомен, когато
цесията е съобщена на особения му представител назначен по реда на чл., 47, ал. 6 ГПК, тъй
като той не следва да черпи права от своето недобросъвестно поведение ( особен
представител му е назначен, тъй като длъжникът не може да бъде намерен). По правната си
същност договорът за цесия /прехвърляне на вземане/ представлява съглашение, при което
носителят на едно вземане го отстъпва на едно трето лице. В този договор не участва само
длъжникът, спрямо когото се прехвърля вземането, необходимо за валидността му обаче е
съгласието на първоначалния и новия кредитор. От своя страна длъжникът следва да е
уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор, за да има то действие за него /чл.99, ал.4
от ЗЗД/. Действително, както посочва въззивникът, договорът за цесия е валидно сключен
между страните - цедент и цесионер, но за да породи действие спрямо длъжника, който не е
5
страна по него, то е необходимо надлежното му уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът е представил за връчване и уведомлението за цесията на
длъжника, което съгласно препотвърдената съдебна практика, следва да се зачете съгласно
чл. 235, ал. 3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. В случаят ответникът е
намерен по-късно на постоянния си адрес, бил е редовно уведомен за образуваното
производство и е имал възможност да защити своите права. На назначения му особен
представител по чл. 46 ал. 7 от ГПК на разноски на ищеца, също са били връчени всички
книжа. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
лично на него или на неговия особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Следователно, налице е валидна цесия,
която е съобщена на длъжника и е породила спрямо него правни последици.
По делото не се събраха доказателства, които да оборват твърденията на ищеца, че
длъжникът не е изпълнил договорните си задължения спрямо него или по безспорен начин
да установяват, че същото е изплатено или че не се дължи на някакво друго основание.
Поради което съдът счита предявения иск за основателен и доказакан и като такъв следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на делото направените от ищеца разноски в исковото и заповедното
производства следва да възложени на ответната страна, а именно: по заповедното
производство – 37.27 лв държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и по
исковото производство - 37.27 лв държавна такса, 150.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 250.00 лв. за особен представител, или общо 624.54 /шестстотин двадесет
и четири лева и петдесет и четири соттинки/ лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Д. К. ЕГН **********, с
постоянен адрес ******, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Д-р П. Дертлиев" № 25, представлявано от изпълнителния директор – З.С.Б., в размер на
1863,44 лева /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща неизплатена главница 1506,05 лв., 248.10 лв. представляваща договорна
лихва за периода от 15.08.2022г. до 27.01.2023г.; 109.29 лв. представляваща лихва за забава
за периода от 15.08.2022г. до 15.02.2023г. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта до окончателното погасяване на
дълга, за която сума са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 134/
27.02.2023г. и Изпълнителен лист № 76/ 27.02.2023г., издадени по ч.гр.д.№ 215/ 2023г. по
описа на НЗРС, произтичащи от неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
**********/ 10.05.2022г. между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и А. Д. К..
6
ОСЪЖДА А. Д. К. ЕГН **********, с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на на
"АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Д-р П. Дертлиев" № 25, представлявано от изпълнителния
директор – З.С.Б., направените по делото разноски в заповедното и исковото производство в
размер на 624.54 /шестстотин двадесет и четири лева и петдесет и четири соттинки/ лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7