Р Е Ш Е Н И Е
№
град Варна, 06.03.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Варненски районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, проведено на седми февруари две хиляди и
двадесета година, публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 15152 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано въз основа искова молба на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, с която против Й.В.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, първоначално са предявени обективно съединени искове
по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 17841/11.5.2018 г.
по ч.гр.д. № 6555/2018 г., по описа на ВРС, а именно: 4843,20 лева – номинал и
682,50 лева – неустойка за неизпълнение – дължими суми по Договор за
потребителски кредит № **********/26.02.2016 г., сключен между „П.К.Б.” ЕООД
като кредитор и Й.В.А. като кредитополучател, ведно със законната лихва,
считано от 09.05.2018 г. до окончателното плащане. С молби от 13.11.2008 г. и
30.11.2018 г. ищецът уточнява, че в претендираната обща сума от 4843,20 лева са
включени следните вземания, дължими по договор за потребителски кредит №
**********/26.02.2016 г., а именно: 1950 лева – главница; 943,20 лева –
договорна възнаградителна лихва, 1950 лева –
възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги. Претендират се
сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
С
определение № 4243 от 05.12.2019 г. съдът прекратява производството по делото
относно установяване дължимостта на следните суми:
943,20 лева – договорна възнаградителна лихва и 1950
лева – възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги. Като
необжалвано, определението е влязло в сила на 04.01.2019 г. дължими по
сключения между страните договор за потребителски кредит №
**********/26.02.2016 г. Предмет на правния спор остава установяване вземанията
на ищеца за: 1950 лева – главница и 682,50 лева – неустойка – дължими суми по
Договор за потребителски кредит № **********/26.02.2016 г., сключен между „П.К.Б.”
ЕООД и Й.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
17841/11.5.2018 г. по ч.гр.д. № 6555/2018 г. по описа на ВРС.
Обстоятелства, на които се основават
претендираните от ищеца права:
Твърди
се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото,
въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит. В изпълнение
на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният
е усвоил парична сума в размер на 1950 лева, при насрещно задължение да върне
същата в срок от 24 месеца от сключване на договора. Размерът на месечната
погасителна вноска, касателно главницата е в размер на 120,55 лева, при
уговорен ГПР в размер на 49,89 % и ГЛП – 41,17 %. Твърди се, че ищецът е
закупил допълнителен пакет услуги за цена в размер на 1950 лева, при месечна
погасителна вноска в размер на 81,25 лева. Така общият размер на задължението
на ответника възлиза на сума в размер на 4843,20 лева, като всяка от
погасителните вноски е в размер на 201,80 лева. Твърди се, че длъжникът не е
заплатил нито една месечна погасителна вноска, поради което, на основание
т.12.3 от ОУ към Договора за потребителски кредит, сключеният между страните договор
за кредит е прекратен автоматично на 07.06.2016 г. и е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, като на 08.06.2016 г. до кредитополучателя е изпратено
уведомление за горното.
Въз
основа на заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №6555/2018 г. по описа на ВРС,
по което съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е
връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът е
представил искова молба, с която предявява иск за установяване на вземането си
по издадената заповед.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител подава
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на ищцовата претенция. Не оспорва наличието на сключен между
страните на 26.02.2016 г. между „П.К.Б.“ ЕООД и Й.В.А. договор за потребителски
кредит №********** при посочени в исковата молба параметри. Оспорва твърдението
на ищеца, че сумата от 1950,00 лв. е преведена по банковата сметка на Й.В.А..
Оспорва наличието на надлежно обявена и настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, както и валидното предсрочно прекратяване на договора за кредит.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявените
искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД,
чл.240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне относно основателността им.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата
на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е
да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните,
елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума на сочените от
ищеца основания, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника.
В тежест на ищеца е да установи предпоставките за обявяване кредита за
предсрочно изискуем – в т.ч. да посочи начин и дата на уведомяване на длъжника.
На основание чл. 146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. По въведеното възражение за налични на
неравноправни клаузи, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по
договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника. При
възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
По отношение на твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на дължимо
поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да
установи положителния факт, който го изключва – точно изпълнение.
Въз
основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д.№ 6555/2018 г. по описа на ВРС, като по същото е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3112 от 11.05.2018
г. В ползва на заявителя са присъдени следните суми: 1950,00 лева, представляваща
незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № **********/26.02.2016
г.; 943,20 лева – договорна възнаградителна лихва;
1950 лева – възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги и 682,50
лева, представляваща неустойка за неизпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.05.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски.
Заповедта
е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е
указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по
чл.415, ал.1 ГПК. Разпореждането е съобщено на заявителя на 04.09.2018 г.,
който с искова молба, изпратена чрез куриерска служба на 04.10.2018 г. и постъпила
в съда на 05.10.2018 г., предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №6555/2018
г. по описа на ВРС.
По
делото бе установено, че страните са обвързани в облигационно правоотношение,
възникнало въз основа сключен между тях договор за потребителски кредит № **********/26.02.2016
г. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита - 1950 лева, срок
- 24 месеца; размер на месечна погасителна вноска /само за главница/ - 120,55
лева; ГПР - 49,89 % и ГЛП – 41,17 %. Ответникът е закупил допълнителен пакет
услуги за цена в размер на 1950 лева, при месечна погасителна вноска в размер
на 81,25 лева. Общият размер на задължението на ответника е в размер на 4843,20
лева, при месечна погасителна вноска в размер на 201,80 лева. По делото са
представени: договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, ведно с декларации към същия,
споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги, общи условия на „П.К.Б.“
ЕООД към договор за потребителски кредит, погасителен план, преводно нареждане
за изплащане на сумата от 1950 лева в полза на ответника. Представено е и
искане за отпускане на потребителски кредит. Всички горепосочени документи са
подписани от кредитора и/или от потребителя.
По делото е допусната и е изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, на която е прието от съда като обективно и компетентно. Според
установеното от вещото лице, сумата от 1950 лева е усвоена от ответника, като
същата му е преведена по банков път от ищеца на дата 26.02.2016 г. Общият
размер на дължимата по договора сума е 4843,20 лева, от които: 1950 лева –
главница, 943,20 лева – възнаградителна лихва и 1950
лева – цена на пакет допълнителни услуги
Разпоредбата
на чл.9 ЗПК, който намира приложение в процесния случай, дава определение на
договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този
договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Ищецът твърди, че ответникът не е изплатил нито една от
погасителните вноски, като ответникът не твърди, а и не ангажира доказателства
за установяване на противното.
По
отношение възражението на ответника, въведено чрез особения му представител, че
предсрочната изискуемост не му е била обявена, съдът намира следното:
По
делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключения между тях договор за
потребителски кредит. При данни, че крайният падеж на договора е 26.02.2018 г.,
/т.е. преди подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. №6555/2018 г. по
описа на ВРС/, то изискуемостта на всички погасителни вноски е била настъпила
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес – момента, към
който се формира силата на пресъдено нещо. С
настъпване на крайния падеж, цялото вземане за главница е изискуемо, независимо
от това, че кредитът не е бил обявен на длъжника за предсрочно изискуем. Ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1950 лева,
сумата е изплатена изцяло на последния, който от своя страна не е изплатил нито
една от погасителните вноски, съгласно уговореното в договора и погасителния
план, поради което съдът намира, че ищецът проведе успешно доказване на иска си
по отношение на главното задължение от 1950 лева.
Неоснователна, обаче, се явява претенцията на ищеца за заплащане
на сумата от 682,50 лева, представляваща неустойка. Ищецът свързва правото си
да начисли неустойка след т.нар. автоматично прекратяване на договора за
потребителски кредит и обявяване на предсрочната му изискуемост. Страните не
спорят, че ответникът не е бил уведомен от кредитора нито за предсрочното
прекратяване на договора, нито за обявената предсрочна изискуемост, като такова
уведомление безспорно не е било връчено на ответника преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК.
Според т.12.4 ОУ, при прекратяване на договора на основание т.12.3
ОУ, кредитополучателят дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, възнаграждението при закупен пакет допълнителни услуги, лихви за забава,
такси, както и неустойка в размер на 35 % върху остатъчния размер на главницата
по погасителен план. Съгласно текста на т.12.3 ОУ, в случай, че
кредитополучателят просрочи заплащането на една месечна вноска с повече от 30
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща уведомление, покана, предизвестие или др.
Съдът намира, че клаузата за
неустойка е нищожна като противоречаща на закона и добрите
нрави. Съгласно ТР №1 от 15.06. 2010 г. по тълк.
дело №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна,
само ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Начислената неустойка е компенсаторна, като е предвидено същата да обезпечи евентуално неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника,
но размерът на същата /35 %
от главницата/, както и условията, при която е уговорено
да се дължи, сочат, че тя няма горепосочените функции, а е
предвидена с оглед кумулиране
на допълнителни финансови средства.
Съгласно чл.12.4 ОУ кредитополучателят
дължи неустойка, в необосновано
висок размер, при предсрочно прекратяване
на договора, вследствие забавено изпълнение
по погасяване на една
вноска – без значение дали става въпрос за първата или за последната погасителна вноска. Плащането на тази неустойка би довело до неоснователно обогатяване на
кредитора, поради което и
на осн. чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП клаузата
за уговарянето ѝ е неравноправна, а неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално
/чл.146, ал.1 ЗЗП/. По делото не се твърди, а и не се събраха доказателства, чрез които да
се установи, че неустоечната клауза е уговорена индивидуално с потребителя – ответник
в настоящото производство. Нищожността
на тази клауза изключва възникване на вземането по чл.92,
ал.1 ЗЗД, респективно претенцията за заплащане на
неустойка се явява неоснователна.
В съгласие с т. 12 от ТР
№ 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на 193,14
лева.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на сторените от него
съдебно-деловодни разноски по настоящото производство. Същият претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, но
съдът намира, че следва да присъди такова в размер на 150 лева, при съобразяване
разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с
фактическата и правна сложност на делото, и заявения материален интерес. Така,
съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца се следват разноски общо
в размер на 664,26 лева, от които – държавна такса – 61,47 лева, 111,11 лева - юрисконсултско възнаграждение, 222,22 лева – депозит за
вещо лице и 269,46 лева – депозит за особен представител.
На
основание чл.78. ал.3 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, но доколкото по делото същият се представлява от
назначен от съда особен представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че Й.В.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата по издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 17841/11.5.2018 г. по ч.гр.д.
№ 6555/2018 г. по описа на ВРС, а именно: 1950 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № **********/26.02.2016 г., сключен между „П.К.Б.”
ЕООД и Й.В.А., ЕГН: **********, с адрес:
***, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
против Й.В.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта
на сумата от 682,50 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор
за потребителски кредит № **********/26.02.2016 г., сключен между „П.К.Б.”
ЕООД и Й.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
17841/11.5.2018 г. по ч.гр.д. № 6555/2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
Й.В.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 664,26 лева, представляваща
разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и сумата от 193,14
лева - разноски по ч. гр. дело № 6555/2018 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с
въззивна жалба, пред Окръжен съд Варна,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: