Решение по дело №604/2020 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 21 юни 2022 г.)
Съдия: Дебора Миленова Вълкова
Дело: 20201300500604
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№88

гр. В., 25.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. Г. Й.                                                                                                      2. Д. В.

 

при участието на секретаря В. У., след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В. въззивно гражданско дело № 604 по описа за 2020 на ОС – В., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Ищецът „С.И.Г.“ ООД, с ЕИК:. представляван от пълномощника М. С. действащ чрез адв. Н.А., е подал въззивна жалба срещу решение № 341 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3164/2019 г., ВРС. Излага аргументи, че същото е непраивлно и недопустимо.

В законоустановения двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор от въззиваемите страни.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 В случая въззивната инстанция констатира, че жалбата е  неоснователна.

С решение № 341 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3164/2019 г., ВРС е отхвърлил прядявения от „С.И.Г.“ ООД, с ЕИК: .., против С.Г.А., М.Л.И. и Н.Ц.Н. иск за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти:

-   нива от 6,000дка, трета категория, находяща се в местността „Есенова бара”, съставляваща имот № 120670 по плана за земеразделяне на село Я. община Д. обл. В., съставляващ поземлен имот с идентификатор 87549.120.670 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я. общ. Д. обл. В.

-   нива от 15,500дка, трета категория, находяща се в местността „Плочата”, съставляваща имот № 470230 по плана за земеразделяне на с. Я. община Д. обл. В. съставляващ поземлен имот с идентификатор 87549.470.230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я. общ. Д. обл. В., като неоснователен.

Настоящият въззивен състав намира, че контролираният съд правилно е изградил фактическата обстановка въз основа на наличната доказателствена съвкупност, а именно:

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том XIII, дело № 1083 от 2012г. на нотариус Н. .А.а с район на действие Районен съд гр. В., З. А. Т. и И. Б. А.продават на ищцовото дружество недвижими имоти:

-    нива от 6,000дка, трета категория, находяща се в местността „Есенова бара”, съставляваща имот № 120670 по плана за земеразделяне на село Я. община Д. обл. В.

-    нива от 15,500дка, трета категория, находяща се в местността „Плочата”, съставляваща имот № 470230 по плана за земеразделяне на с. Я. община Д., обл. В. съставляващ поземлен имот с идентификатор 87549.470.230 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Я. общ. Д. обл. В..

Видно от представените писмени доказателства по гр. дело № 947/2013 г. по описа на ВРС, Г. Т*** П., бивш жител ***, починал на 31.03.1966г., е бил собственик на процесиите имоти - нива от 6,000дка, трета категория, находяща се в местността „Есенова бара”, съставляваща имот № 120670 по плана за земеразделяне на село Я**, община Д**, нива от 15,500дка, трета категория, находяща се в местността „Плочата”, съставляваща имот № 470230 по плана за земеразделяне на с. Ярловица, община Димово. След смъртта си същият е оставил наследници А** Г. Т** - син, починал през 1971 г. и А** А** П** - съпруга, починала на 17.04.2007 г.

С решение № 00022 от 21.01.1998г. Поземлена комисия гр. Д**, община Д** е възстановила правото на собственост на наследниците на Г. Темелков Петров върху процесиите имоти. А** А** П** е починала на 17.04.2007 г., като е оставила наследници, посочените в удостоверени за наследници с изх. № 098 / 19.04.201 Зг. на кметство с. Я**, община Д*, обл. В*, лицата, сред които и ответниците.

С Решение № 217 / 26.05.2014г. по гр. дело № 947/2013 г. на ВРС е уважен предявения от настоящите ответници против ищцовото дружество иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение процесиите имоти. Със същото Решение е признато, че документът Удостоверение за наследници № 180 / 06.12.2012 г. на Г. Т* П*, бивш жител ***, издадено от кметство с. Я*, община Д*, обл. В*н, е неистински - с невярно съдържание, и е изключен от доказателствата по същото дело. В последното удостоверение за наследници са посочени и З* А* Т* и И* Б* А*, продавачи на процесиите имоти по горния нотариален акт.

С влязло в сила Решение № 77 / 01.07.2015г. по гр. дело № 127 / 2015г. по описа на ВОС е потвърдено Решение № 217 / 26.05.2014г. по гр. дело № 947/2013г. на ВРС в частта на исковете предявени от настоящите ответници С.Г.А. и М.Л.И., като искът на Н.Ц.Н. е отхвърлен.

Във въззивната жалба е релевирано възражение, че районният съд е нарушил принципа, регламентиран в чл. 6 ГПК – този на диспозитивното начало, което води до недопустимост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че контролираният съд е нарушил диспозитивното начало, като служебно е приел, че Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 114, том XIII, дело № 1083 от 2012г. на нотариус Н* А* с район на действие Районен съд гр. В* не е произвел вещно-транслативен ефект.

Горепосоченото възражение е асболютно неоснователно. Пред първоинстанционния съд са приобщени, респ. са обсъдени доказателства във връзка със собствеността на имотите, за които се иска допускане на съдебна делба. Районният съд е взел предвид Решение № 217/26.05.2014г. по гр. дело № 947/2013 г. на ВРС, влязло в сила, в което се разглежда иск по чл. 108 ЗС с предмет същите недвижими имоти като процесните. Напълно законосъобразно е, че контролираният съд се е позовал на цитирания съдебен акт, тъй като в него е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за собствеността на недвижимите имоти, предмет на настоящото производство, който е същевствен при разглеждане на иск за допускане на съдебна делба на същите. Освен това, видно от протокол от проведено открито съдебно заседание на 08.06.2020 г., адв. А. – процесуален представител на въззивника е заявила, че не възразява да се приеме гр. дело № 947/2013 г.

На следващо място във въззивната жалба е направено възражение при условията на евентуалност, а именно, че въззивникът е придобил процесните имоти по давност, тъй като той е добросъвестен владелец съгласно изискванията на чл. 70, ал. 1 ЗС. За да докаже твърденията си, въззивникът е поискал допускане до разпит на трима свидетели. Доказателственото искане е отхвърлено, тъй като настоящата инстанция е констатирала, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно, че във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Видно от исковата молба и от протокола от единственото проведено открито съдебно заседание от 08.06.2020 г. пред ВРС, въззивникът не е направил никакви доказателствени искания, респ. никъде не е релевирал възражение за придобивна давност, поради което същото се явява преклудирано.

На последно място, във въззивната жалба се посочва, че районният съд не е допуснал делба на процесните имоти при наличие на съсобственост между въззивника и съдилителите С.Г.А. и М.Л.И.. Този довод също е безпочвен, тъй като районният съд напълно правилно е приел, че съсобственост между въззивника и въззиваемите страни няма, позовавайки се на влязлото в законна сила Решение № 217/26.05.2014г. по гр. дело № 947/2013 г. на ВРС.

Предвид изложеното, контролираният съд, обосновавайки се подробно в акта си, напълно законосъобразно е приел, че искът с правна квалификация чл. 34 ЗС, е неоснователен.

Тъй като страните не претендират разноски пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 341 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 3164/2019 г. на ВРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: