№ 143
гр. М., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500129 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
ОТП Ф. ЕАД срещу решение на РС М. от 17.01.2022г., постановено по гр. дело №
894/2021г. по описа му , с което е отхвърлен като неоснователен предявения от
жалбоподателя по реда на чл. 422 от ГПК иск срещу Р. Б. ВЛ. от гр. М. установителен иск за
вземания , предмет на заповед за изпълнение.
С въззивната жалба се поддържа неправилност и необоснованост на решението с
доводи, че в противоречие със закона и установените по делото обстоятелства съдът е приел
вземането за погасено по давност с подробно изложени в тази насока съображения.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск , ведно със законните
последици .
Въззиваемата Р.В. , представлявана от назначен от съда особен представител не е
подала писмен отговор.
В съдебно заседание особеният й представител адв. М.К. поддържа неоснователност
на жалбата с подробно изложени съображения относно правилността на обжалваното
решение.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо
1
правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд М. е валидно и допустимо постановено в производство с
правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК.
Допустимостта на производството пред РС М. , образувано по реда на чл. 422 от
ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 80280/2013 г. по описа на МРС, по което в
полза на заявителя Банка ДСК ЕАД е издадена на основание чл.417 ГПК заповед за
изпълнение на парично задължение с длъжник ответника, връчване на заповедта от
съдебния изпълнител по образувано изп.дело № 20177480400865 с взискател ОТП Ф. ЕАФ
по реда на чл. 47 от ГПК , указания на съда до заявителя Банка ДСК ЕАД за предявяване
установителен иск, както и доказателства за прехвърляне на вземанията по заповедта за
изпълнение от Банка ДСК ЕАД на ищеца ОТП Ф. с договор за цесия от 27.06.2013г. , които
обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца като частен правоприемник на заявителя
в заповедното производство да поиска по реда на чл. 422 от ГПК установяване
съществуването на вземанията срещу ответника , отразени в заповедта за изпълнение.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска за установяване дължимост на
вземанията в претендирания размер от 878.58 лева главница, ведно със законната лихва,
считано от 19.03.2013 година до окончателното й изплащане; 92.56 лева договорна лихва за
периода от 07.07.2012 до 18.03.2013 година; 33.84 лева наказателна лихва за периода
07.07.2012 до 18.03.2013 година, като неоснователен поради погасяване по давност на
вземанията.
От фактическа страна е приел за установено, че на 14.11.2007 година Банка ДСК е
предоставила на ответницата сума в размер на 3 000 лева под формата на кредит при
условия, подробно описани в договора. Вноски по кредита са правени макар и не редовно до
17.07.2012 година. Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем на адреса, посочен от ответницата в договора за заем. На 19.03.2013 година въз
основа на извлечение от счетоводните книги, в полза на Банката е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за исковите суми . На 27.06.2013 година Банката
прехвърлила вземането си на ищеца. Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено отново (но
не получено) на посочения от ответницата адрес. На 09.10.2017 година ищецът е образувал
изпълнително дело № 865 по описа на ЧСИ М. И. за 2017 година. На 17.03.2020 година до
ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК.
При така установените факти е прието, че кредиторът е разполагал с издаден му
изпълнителен лист още през март 2013г., въпреки което изпълнителното производство е
образувано едва през 2017г. – след повече от 4 години от снабдяването му с изпълнително
основание, като това му поведение следва да се квалифицира като бездействие по смисъла
на т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и има значението при преценка
давността за погасяване на вземането, независимо от прогласеното в чл. 422 ГПК обратно
действие на исковата молба. Приел е, че е налице и бездействие над 2 години по
образуваното 2017г. изпълнително производство, като от издаване на заповедта за
2
изпълнение са изминали 7 години, през които кредиторът е бездействал , поради което и
търсените вземания са погасени по давност.
Така постановеното решение е правилно .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
Безспорно е по делото, че заповедта за изпълненение е издадена в полза на Банка
ДСК по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги още
през март 2013г., ведно с постановено незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На
27.06.2013г. вземането на банката е прехвърлено на ищеца с договор за покупко-продажба
на вземания. Изпълнителното производство е образувано по молба на цесионера на
09.10.2017г.- 4 години и 6 месеца след издаване на изпълнителния лист, като в молбата
действително е посочен способ за принудително изпълнение –запор на банкова сметка на
длъжника. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение от 2013г.
е връчена на Р. Б. ВЛ. по реда на чл. 47,ал. 5 от ГПК на 04.08.2020г. . По делото липсват
доказателства какви изпълнителни действия са искани от взискателя по изпълнителното
дело за периода след образуването му до август 2020г., когато е удостоверено от съдебния
изпълнител връчването на покана за доброволно изпълнение.
Безспорно е съгласно разпоредбата на чл. 422,ал.1 от ГПК, че искът се смята
предявен в минал момент, този на подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но значението на това правило за прекъсване течението на погасителната
давност съгласно чл. 116, б.“б“ от ЗЗД важи безусловно при издадени заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Когато заповедта е с основание документ по чл. 417 от ГПК,
в която хипотеза в полза на кредитора се издава веднага изпълнителен лист, осигуряващ му
възможност да предприеме принудителни действия за събиране на вземането си, то да се
зачете действието на исковата молба от миналия момента, следва изпълнението да е
предприето в рамките на разумния срок, съответстващ на постановената съда незабавност
на изпълнението. Ако заявлението по чл.417 ГПК е уважено, но въпреки това кредиторът
бездейства - не получава издадения в негова полза изпълнителен лист, не образува
изпълнително производство въз основа на него, респективно не овластява съдебния
изпълнител да връчи заповедта за незабавно изпълнение и по този начин препятства
осъществяване в пълнота на фактическия състав на заповедното производство и
стабилизирането на заповедта, то тогава се касае именно за бездействие по смисъла на т.10
от ТР № 2 от 26.06.2015 г., което не може да има за последица прекъсването на давността.
В случая изпълнението е предприето след 4 години и 6 месеца , който срок не е разумен
такъв, поради което и не са налице основания за зачитане като прекъсване на давността
датата на подаване на заявлението през март 2013г. .
3
С образуване на изпълнителното производство по молба на ищеца на 09.10.2017г. с
посочен в същата изпълнителен способ давността се смята за прекъсната, но за периода до
връчване на поканата за доброволно изпълнение – 04.08.2020г. по делото няма доказателства
от страна на взискателя по изпълнението да са искани изпълнителни действия , изграждащи
конкретен изпълнителен способ или да са предприемане такива от съдебния изпълнител,
поради което и на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК изпълнителното производство се счита
прекратено по силата на закона с изтичане на две години от последното поискано или
предприето изпълнително действие, т.е. към 09.10.2019г. изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона поради бездействие на кредитора. Като последица от това
прекратяване са заличени с обратна сила извършените по него изпълнителни действия с
изключенията, предвидени в чл. 433,ал. 3 от ГПК . Ретроактивното заличаване на
изпълнително-процесуалното правоотношение на общо основание автоматично предизвиква
заличаване с обратна сила и на ефекта на прекъсване на течението на погасителната давност,
произтичащ от извършваните, съотв. искани изпълнителни действия през времето, през
което прекратеният изпълнителен процес формално е бил висящ, тъй като с прекратяването
му, същите губят с обратна сила своята правна валидност, съответно – отпадат с обратна
сила и присъщите им по закон материалноправни и процесуални последици. В този смисъл
Решение № 285/06.10.2015 г. по гр. д. 1953/2015 г. на IV г. о. на ВКС, Решение №
42/26.02.2016 г. по 1812/2015 г. на IV г. о. на ВКС и други. В т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. изрично е записано, че течението на погасителната давност е от последното
"валидно" изпълнително действие, а очевидно е, че щом прекратяването на изпълнителното
дело действа с обратна сила, то губят своята правна валидност и годността си да породят
специфичните си материалноправни и процесуални последици, които законът прикрепя към
тях, извършените в неговите времеви рамки изпълнителни действия (поискани и
извършени), включително годността си да прекъснат давността съгласно чл. 116,б.“в“ от
ЗЗД. С преремирането на изпълнителното дело по силата на закона по отношение на
длъжника Р.Б. е отпаднал ефекта на прекъсване на давността с молбата за образуването му,
поради което и търсеното за установяване с исковата молба вземане е погасено по давност с
изтичане на повече от 5 години , считано от 19.03.2013г. , когато се твърди да е настъпила
предсрочната изискуемост на вземането до 15.03.2021г. , когато е подадена исковата молба
по чл. 422 от ГПК.
Предвид гореизложеното обжалваното решение на РС М. се явява правилно и следва
да се потвърди.
С оглед цената на исковете, която е под 5000 лева, въззивното решение предвид
разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд М. , постановено на 17.01.2022г. по гр.
4
дело № 894/2021г. по описа му КАТО ПРАВИЛНО .
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5