Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА
КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Снежана
Колева и в присъствието на прокурора Анна Каменова, като разгледа докладваното
от съдия Колева в.н.о.х.д. № 5346/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК:
С присъда от 16.10.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 2702/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 8-ми състав, подсъдимият А.К.К. е признат за невиновен в
това, че на 21.12.2016 г., в гр. София, на бул. „България“ и кръстовището с
бул. „Гоце Делчев“, съзнателно се ползвал, като представил пред Л.А.Ч.и К.В.К.–
служители а „ОПП“ СДВР, неистински официален документ – свидетелство за управление
на моторно превозно средство (СУМПС) с № 66021205, на който е придаден вид, че
е издаден от Република Гърция на дата 04.05.2016 г. на името на А.А.К., роден
на *** г., когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл.
308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК с
присъдата е отнето в полза на държавата вещественото доказателство – гръцко
свидетелство за управление на МПС.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпил въззивен протест от прокурор при Софийска районна
прокуратура, в който се излагат съображения за неправилност на постановената
присъда поради непълнота на доказателствата. Посочено е, че от показанията на
свидетелите А. и К.по категоричен начин се установява, че подсъдимият е
представил неистинско свидетелство за управление на МПС, като в тази връзка са
и приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Излага
се, че СРС неправилно се е доверил на обясненията на подсъдимия и показанията
на неговата майка – св. А.С., като същите са били кредитирани безкритично от
съда, а е трябвало да бъдат ценени с особено внимание. Изложени са доводи, че
първоинстанционният съд не е разпитал като свидетел бащата на подсъдимия, чрез
който е следвало да се изясни основен за предмета на доказване факт, относим
към установяване на субективната страна у подсъдимия. В обобщение се твърди, че
изводът на първоинстанционния съд за липса на субективна страна у подсъдимия е
неправилен. Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда, като
вместо нея се постанови нова, с която да се признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 и
следващите от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е преценил, че обжалваната
присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по
съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно
заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото се налага разпит на подсъдимия А.К.К., както и на баща му А.А.К..
В открито съдебно заседание, проведено
на 06.02.2020 г., въззивният съд е разпитал подс. К. и е уважил исканията на
представителя на Софийска градска прокуратура за изготвяне на Европейска
заповед за разследване до съответния компетентен съд в Република Гърция с оглед
установяване на следните обстоятелства:
- да бъде изискана информация дали
подсъдимият през 2016 г. се е явявал на изпит за получаване на правоспособност
да управлява МПС;
- ако се е явявал, да се посочи
датата, на която е сторено това, и да се приложат заверени копия от съответните
документи, които са били попълнени и съставени във връзка с явяването на
подсъдимия на изпит;
- да бъде изискана информация дали
подсъдимият е получил правоспособност да управлява МПС, издадено му ли е СУМПС,
от кого е получено и на коя дата;
- да бъде изискана информация дали в
Република Гърция съществува възможност да се получи право за управление на МПС
чрез полагане на изпит на английски език;
- да бъде разпитан от гръцките власти свидетелят
А.А.К., като в хода на разпита да бъдат изяснени обстоятелствата относно това
дали подсъдимият се е явявал на курс за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, къде, в коя автошкола, явявал ли се е на изпит, кога,
успешно ли е положил изпита, получил ли е СУМПС, от кого е получено и на коя
дата.
В изпълнение на издадената от
въззивния съд Европейска заповед за разследване от 11.03.2020 г. до Република
Гърция Специализираният следствен отдел за международна правна взаимопомощ към
Първоинстанционния съд в Атина, Република Гърция е изпратил следните документи,
които са приобщени по делото:
- Писмо от 22.06.2020 г. от Министерство
на инфраструктурата и транспорта на Република Гърция, в което е предоставена
информация, че изпитът за получаване на свидетелство за управление на МПС се
определя от разпоредбите на Президентски указ 51/2012 (А‘101), чрез който
Директива 2006/126/ЕО, отнасяща се до свидетелствата за управление на МПС, е
била транспонирана в националното законодателство на Република Гърция, както и
от Министерско решение 50984/7947/2013 (В‘3056). За да се получи СУМПС, се
изискват теоретично-практическо обучение и изпит, като е посочено къде е описан
по-конкретно целия процес. Правомощието за провеждане на практическите изпити
принадлежи на Дирекциите на транспорта и съобщенията към регионалните звена на
страната, които се провеждат на пътната мрежа от един изпитващ. Посочено е също
така, че теоретичният изпит се провежда и на английски език, като при
практическия изпит, ако не е възможно изпитващият да комуникира с кандидата за
водач или водача на гръцки език, кандидатът има възможност да се яви с
преводач.
- Доклад за клетвени показания на св. А.А.К.,
дадени на 10.07.2020 г, в 10:58 ч., пред следователя към Специализирания отдел
за международна правна взаимопомощ – Е.С.– първоинстанционен съдия, и пред
секретаря – П.Ц.. Свидетелят е посочил, че синът му А.К.К. е ходел на уроци за
придобиване на свидетелство за управление на МПС в Република Гърция преди около
четири години, за което му е дал общо 1500 (хиляда и петстотин) евро.
Автошколата се е намирала в квартал Нео Психико, но не може да каже къде точно.
Синът му е провел около двадесет урока, след което се е явил на теоретичен
изпит на английски език, защото не знаел гръцки, като целият процес на уроците
и изпита е продължил около един месец, след което синът му е заминал в Дубай,
където е следвал, и инструкторът е предал свидетелството за управление на МПС
на св. А.А.К..
- Писмо от 16.06.2020 г. от
Министерство на инфраструктурата и транспорта, Република Гърция, в което е
предоставена информация, че след проучване в компютъризираните регистри на
службата им, не е била открита регистрация на гръцко СУМПС с данни А. К.А. и
година на раждане 1998 г. Отбелязано е, че компютъризираните регистри на
службата не са напълно актуализирани с всички издадени свидетелства за
управление на МПС, както и с промените, направени по тях от компетентните
служби, и е възможно да са издадени свидетелства за управление на МПС, които не
са вписани.
В откритото съдебно заседание,
проведено на 30.09.2020 г., са приобщени получените от Република Гърция в
изпълнение на ЕЗР документи.
В хода на съдебните прения представителят
на СГП не поддържа протеста на СРП, но не го и оттегля. Счита
първоинстанционната присъда за правилна въз основа на анализа на
доказателствения материал, съгласно който не може да се установи по безспорен и
категоричен начин, че подсъдимият е знаел, че се ползва от неистински официален
документ. Моли да се потвърди първоинстанционната присъда, като се обосновава
на мотивите на същата, както и на приобщените във въззивната инстанция
доказателствени материали: показанията на св. А.А.К. и получената информация от органите в Република
Гърция, че е възможно изпитът за придобиване на правоспособност за управление
на МПС да се провежда на английски език, както и обстоятелството, че са непълни
регистрите на издадените свидетелства за управление на МПС.
Защитникът на подсъдимия поддържа
възраженията срещу подадения протест. Счита, че са събрани доказателства, от
които се установява, че подзащитния му действително е преминал курсовете за
правоспособност за управление на МПС в Република Гърция, за което му е издадено
съответното удостоверение, което впоследствие се оказало с невярно съдържание и
неотговарящо на онова, което би трябвало да му бъде издадено. Посочва, че
последното не е по вина на подсъдимия, който не е знаел, че е използвал
неистински документ, следователно липсва умисъл за извършването на
престъплението, за което е внесен обвинителния акт. Защитата излага, че в
документите, изпратени от Република Гърция, е посочено, че поради
неактуализиране на компютърните им системи е възможно свидетелството на
подзащитния му да не е било вписано в системата и базата данни, които те
поддържат. Моли протестът да се остави без уважение и да се потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият А.К.К. поддържа казаното
от защитника си, а в правото си на последна дума моли да се потвърди
оправдателната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти
въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Протестът е подаден в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е
неоснователен.
Подсъдимият А.К.К. е роден на *** ***,
българин, български и гръцки гражданин, неженен, със средно образование, студент,
трудово неангажиран, неосъждан.
Бащата на подсъдимия – св. А.А.К.,
осъществявал търговска дейност на територията на Република Гърция и Емирство
Дубай. През 2015 г. подс. К. живеел в Република България заедно с майка си –
св. А.А.С., и брат си – неустановено по делото лице. Влошеното здравословно
състояние на св. К. наложило подс. К. да се включи по-активно в дейността на
баща си като му помага. Св. К. проверил и разбрал, че в Република Гърция синът
му може да премине курсове и изпит за придобиване на правоспособност да
управлява МПС шест месеца преди навършване на пълнолетие, поради което той
записал подс. К. на курсове във фирма в гр. Атина, Република Гърция. През 2016
г. подс. К. заминал в гр. Атина и преминал курсовете – часове кормуване и
теория, след което преминал успешно изпитите – първо теоретичен с листовки на
английски език, а след това практичен – кормуване. Тъй като подс. К. бил приет
като студент в Австралийския университет в Дубай, се наложило да замине там
заедно с майка си – св. С., за да се запише и да се подготви за първия семестър.
След като свидетелството му за управление на МПС било готово, бащата на
подсъдимия – св. К., взел документа и го предал на сина си в Дубай.
Св. С. се върнала обратно в Република
България, като в края на 2016 г. подс. К. също бил в страната. На 21.12.2016 г.
той излязъл с приятели с лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 Д Х Драйв“, с
регистрационен № ********, собственост на св. С.. На същата дата св. Л.А.Ч.и К.В.К.–
служители на отдел „Пътна полиция“ към СДВР, били назначени като екип 99-1 за
периода от 08:00 ч. на 21.12.2016 г. до 08:00 ч. на 22.12.2016 г. Около 17:30
часа двамата полицейски служители били изпратени по сигнал за настъпило
пътно-транспортно произшествие (ПТП) на бул. „България“, с посока от бул. „Петко
Ю. Тодоров“ към бул. „Гоце Делчев“, на двеста метра преди кръстовището с бул.
„Гоце Делчев“. Подсъдимият, който управлявал горепосочения лек автомобил,
поради несъобразена скорост с интензивността на движение реализирал ПТП със
спрели пред него лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, с рег. № ********,
управляван от З.П.Г.. За настъпилото ПТП подс. К. уведомил св. С., като й
казал, че ще остане да изчака екип на КАТ и след това ще се прибере. Св. Ч.иК.пристигнали
на местопроизшествието и установили самоличността на двамата водачи, като в
хода на проверка подс. К. представил своите документи на полицейските
служители, сред които било и СУМПС № *********, издадено от Република Гърция на
името на А.А.К., роден на *** г. Подсъдимият посочил пред св.Ч., че е изкарал
курсовете за правоспособност за управление на МПС в Гърция, че е студент в
Дубай, където баща му – гръцки гражданин му занесъл свидетелството за
управление на МПС. Св. Ч.видяла, че защитното фолио на представения от
подсъдимия документ било разлепено и се усъмнила в него, тъй като в зоната на
разлепването на фолиото текстът бил останал върху разлепената част, а не се е
намирал върху пластиката. Св. Ч.съставила акт за установяване на
административно нарушение № 538952/21.12.2016 г. на подс. А.К. за извършено
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП, вследствие на което било
издадено и наказателно постановление № 16-4332-023658 от 22.12.2016 г., с което
на основание чл. 5 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.
1 от ЗДвП били наложени глоби на подсъдимия. Впоследствие били извършени
справки чрез ГДНП относно истинността на представеното от подсъдимия СУМПС, от
които се е установило, че същото е неистинско.
На 08.02.2017 г. била изготвена
експертна справка № 28/2017 от вещо лице, специалист в областта на
криминалистиката, в 06 РУ-СДВР за извършено технично документно изследване, от
което се е установило, че представеното за изследване СУМПС № ********* не е
изготвено съгласно установените изисквания за направата на такъв вид документ.
С постановление от
09.03.2017 г. на прокурор от СРП било образувано досъдебно производство срещу А.К.К.
за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Според заключението на назначената в
хода на досъдебното производство документно-техническа експертиза, изготвена на
10.10.2017 г., представеното за изследване СУМПС № ********* не е изготвено
съгласно установените нормативни изисквания за изготвяне на такъв официален
документ, издаван от Република Гърция, и не представлява истински документ.
За да постанови присъдата,
първоинстанционният съд е събрал следните обективно съществуващи и относими към
предмета на делото доказателства и доказателствени средства: гласните
доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимия А.К.К. (л. 41 от
съд. д.) и показанията на свидетелите А.А.С. (л. 28-29 от съд. д.), Л.А.Ч.(л.
40 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК – л. 32 от ДП) и К.В.К.(л. 40-41 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 33 от ДП); писмените
доказателства и доказателствени средства: наказателно постановление №
16-4332-023658 от 22.12.2016 г. (л. 21 от ДП), акт за установяване на
административно нарушение № 538952/21.12.2016 г. (л. 22 от ДП), заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 16-4332-004440 от 22.12.2016
г. (л. 23 от ДП), експертна справка № 28/2017 г. от 08.02.2017 г. (л. 28-29 от
ДП), справка за съдимост (л. 50, 52 и 68 от ДП, л. 16 от съд. д.), превод на
свидетелство за управление на МПС (л. 64-65 от ДП); веществени
доказателства: един брой свидетелство за управление на МПС № *********,
издадено на името на А.А.К. (л. 42 от ДП); способи на доказване: документно-техническа
експертиза (л. 38-41 от ДП).
В хода на въззивното производство се
събраха следните доказателствени материали: писмо от 22.06.2020 г. от
Министерство на инфраструктурата и транспорта на Република Гърция (л. 56-57,
138-139 от в.н.о.х.д.), писмо от 16.06.2020 г. от Министерство на
инфраструктурата и транспорта, Република Гърция (л. 60-61, 144-145 от
в.н.о.х.д.), показанията на св. А.А.К. (л. 131-132 от в.н.о.х.д.) и обясненията
на подсъдимия А.К.К. (л. 14-15 от в.н.о.х.д.). Последните не установяват
различни фактически обстоятелства от тези, установени от първоинстанционния
съд, поради което настоящият състав на СГС не намира основания да преразглежда
и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
Въззивният съд констатира, че
първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа
обстановка, а при обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на
приетата от първия съд фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл на
доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или
превратно тълкуване.
Първоинстанционният съд правилно е
кредитирал обясненията на подсъдимия А.К.К. и показанията на свидетелите А.А.С.,
Л.А.Ч.и К.В.К., като настоящата инстанция при самостоятелен и внимателен
анализ, счете, че същите са логични, последователни и кореспондират с
останалите ангажирани по делото доказателства. Следва да бъдат кредитирани и
показанията на св. А.А.К., събрани в хода на въззивното производство. От
обясненията на подс. К. и показанията на св. Ч.иК.се установява мястото и
времето на настъпване на ПТП и представянето на инкриминираното СУМПС от страна
на подсъдимия на полицейските служители. От изготвената експертна справка №
28/2017 г. от 08.02.2017 г. и документно-техническата експертиза се установява,
че процесното СУМПС се явява неистински официален документ по смисъла на чл.
93, т. 5 и т. 6 от НК. От обясненията на подс. К. и показанията на св. С. и К.
се установява времето, мястото и повода подсъдимият да изкара курсове за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и че не е получил
лично СУМПС, а му го е предал баща му – св. К., в Дубай.
След самостоятелна проверка,
въззивният съд установи, че и останалите доказателства не съдържат противоречия
помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по
аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на
първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно
или замествано.
Въз основа на направения
доказателствен анализ и установената чрез него фактическа обстановка,
настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд.
Районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че подс. А.К.К. *** и кръстовището с бул. „Гоце Делчев“, е
представил пред свидетелите Л.А.Ч.и К.В.К.– служители а „ОПП“ СДВР, в хода на
осъществяваната от тях проверка неистински официален документ по смисъла на чл.
93, т. 5 и т. 6 от НК – свидетелство за управление на моторно превозно средство
с № 66021205, на който е придаден вид, че е издаден от Република Гърция на дата
04.05.2016 г. на името на А.А.К., роден на *** г., като последното не е
издадено съгласно установените нормативни изисквания на такъв официален
документ, издаван в Република Гърция.
СРС законосъобразно и обосновано е
приел, че не е доказано по несъмнен начин съгласно изискванията на чл. 303, ал.
2 от НПК подсъдимият да е осъществил от субективна страна състава на престъплението
по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. 1 от НК, като развитите съображения на
първоинстанционния съд относно приложението на материалния закон са правилни и
изцяло се възприемат от настоящата инстанция, поради което не се констатира
основание за тяхната корекция или допълнение.
Правилно СРС на основание чл. 53, ал.
2, б. „б“ от НК с присъдата е постановил отнемането в полза на държавата на вещественото
доказателство – гръцко свидетелство за управление на МПС № 66021205.
С оглед изхода на делото правилно
районният съд е постановил, че направените разноски по делото следва да останат
за сметка на държавата.
Предвид изложеното дотук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и като такава следва да се
потвърди изцяло. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира основания
за нейното изменение или отмяна, поради което следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.10.2019 г., постановена по н.о.х.д.
№ 2702/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 8-ми
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: