Р
Е Ш Е Н
И Е
гр.София, 18.04.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д.№
1064/2019г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.
Образувано е жалба на длъжника И.Ж.Т. срещу действия
на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.д. №
20178580401961, изразяващи се в насрочване на публична продан на 49.90/222.90
ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София,
ул. „******.
Жалбоподателят твърди, че изпълнението било насочено
върху несеквестируем имот, придобит в режим на СИО, тъй като нито той, нито
членовете на семейството му притежавали друго жилище. Поддържа, че учредената
върху имота договорна ипотека била заличена, след като 173/222.90 ид.ч. от
процесния апартамент били продадени на предходна публична продан на трето лице,
което не
дало
съгласие да поеме обезпеченото с ипотеката задължение, а от своя страна
ипотекарния кредитор „Ю.Б.“ АД не дал изрично съгласие пред съдебния изпълнител
за оставане на ипотеката в сила. От принципа за неделимост на ипотеката
следвало, че същата е погасена и по отношение на непродадените на първата
продан 49.90/222.90 ид.ч. По този начин взискателят „Ю.Б.“ АД не можел да се
ползва от привилегията на учредената ипотека, съответно по отношение на него
имотът се считал за несеквестируем. Посочва, че вземанията, за които бил
издаден изпълнителен лист, били погасени по давност с твърдението, че образуването
на изпълнителното производство е станало след изтичане на пет години от
издаване на изпълнителния лист за дължимите суми. Моли обжалваното изпълнително
действие да бъде отменено, както и да бъде допуснато обезпечение чрез спиране
на изпълнителните действия по делото.
Взискателят „Ю.Б.“ АД изразява становище за
неоснователност на жалбата, тъй като идеалните части от имота, срещу които било насочено
изпълнението продължавали да бъдат обект на ипотеката. Последната била само
частично заличена след първата продан, като взискателят не дал съгласието си за
заличаването ѝ в цялост. По тази причина длъжникът не може да се ползва
от несеквестируемостта. Твърди, че жалбоподателят притежавал и друг имот,
находящ се в гр. Копривщица, ул. „******. Счита, че вземанията по изпълнителния
лист не били погасени по давност, както и че няма основание за спиране на
изпълнителното производство.
В мотивите си ЧСИ У.Д. счита жалбата за неоснователна тъй като вземанията събирани в
производството са обезпечени с договорна ипотека в полза на взискателя „Ю.Б.“
АД, която не била изцяло заличена. Съпругата на жалбоподателя и длъжник по
изпълнителното дело Ю.В.Т.била носител на правото на собственост и върху друг
недвижим имот в гр. Копривщица, представляващ жилище, което изключва
несеквестируемостта по чл.444, т.7 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Въз основа на издадена в полза на
кредитора „Ю.Б.“ АД
заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 1409/2012г. по описа на СРС, 36
състав, е издаден изпълнителен лист от 10.02.2012г. против длъжниците И.Ж.Т. и Ю.В.Т.,
за заплащане при условията на солидарност на сумата 84611.80 евро-главница по
договор за банков кредит от 15.09.2007г., ведно със законната лихва от
11.01.2012г. до изплащането, договорна лихва от 4931.89 евро за периода
25.05.2011г.-11.01.2012г., банкови такси от 328.92 евро за периода
16.09.2011г.-11.01.2012г., и разноски в заповедното производство за държавна
такса в размер от 3515.51 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер от
2649.31 лв.
С молба от кредитора подадена на
07.09.2017г. е образувано изп.д.№ 20178580401961 по описа на ЧСИ У.Д., рег. №
858 КЧСИ, с район на действие СГС. Вземанията на кредитора били обезпечени с
договорна ипотека от 16.09.2009 г. върху недвижим имот-апартамент №1, състоящ
се от основна част с площ 173 кв. м. и допълнително надстроена и пристроена
част с площ от 49.90 кв.м, находящ се в гр. София, вилна зона „Киноцентър-І“, ул.
„******. Пристроеното и надстроено представлява партерен етаж /първо ниво/,
състоящ се от: входно антре с оформена топла връзка с гараж, дневна, трапезария
и кухня, санитарен възел, стълбище, при съседи на това ниво: гаражни клетки,
улица, двор, апартамент № 2, двор и на допълнително помещение върху терасата, а
именно: кабинет, баня с тоалетна и килер, при съседи на това ниво: улица, двор,
апартамент № 2 и двор, заедно с източен гараж на партерния етаж с площ 21.56
кв.м.
С молба от 15.02.2018г. кредиторът поискал насочване
изпълнението върху пристроената и надстроена част от 49.90 кв.м. към апартамент
№ 1, принадлежащ на ипотекарните длъжници. След извършен на 19.06.2018г. опис с
протокол от 27.11.2018г. е насрочена публична продан на имота, като съобщението
за това е получено от жалбоподателя на 11.12.2018г.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от
легитимирано лице и против подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, поради което е процесуално допустима.
С позоваването на несеквестируемост на имота, върху
който е наложена възбрана, извършен опис и оценка, жалбоподателят оспорва
насочването на изпълнението върху този имот, поради което съдът дължи
произнасяне налице ли са предпоставките на чл.444, т.7 ГПК.
Съгласно тази норма изпълнението не може да бъде
насочено върху притежаваното от длъжника-физическо лице жилище, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на МС, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39,
ал.2 ЗС. При наличие тези предпоставки имотът е несеквестируем и не подлежи на
осребряване, т.е. спрямо него не може да бъде осъществена публична продан.
Според т.1 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№
2/2013г., ОСГТК на ВКС, чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална
възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на
имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото
семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети
лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата
несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане.
Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване и в
този смисъл не могат да послужат за удовлетворение на взискателя.
От данните по изпълнителното дело се установява, че
насрочената върху процесните идеални части публична продан не е несъвместима с
несеквестируемостта по чл.444, т.7 ГПК, тъй като върху тях е учредена и вписана
договорна ипотека в полза на взискателя „Ю.Б.“ АД /НА № 66, том V, рег.№ 29780,
дело № 749/2009г./ Ипотеката е за обезпечение на вземанията, за които е
поискано принудително изпълнение по изп.д.№ 20178580401961. Тук намира
приложение разпоредбата на чл.445, ал.1 ГПК, според която от забраната по
чл.444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учредена
ипотека, когато взискател е ипотекарния кредитор. С учредяване на ипотеката
длъжникът по собствена воля се е лишил от защитата на несеквестируемостта и
затова насоченото принудително изпълнение върху вещта не е незаконосъобразно.
Принципът за неделимост на ипотеката означава, че
всяка част от вземането е обезпечена с ипотека и всяка част от ипотекирания
имот обезпечава вземането. Плащането на част от дълга не освобождава част от
имота от ипотеката-тя продължава да тежи върху целия имот. Публичната продан на
част от ипотекирания имот не погасява ипотеката в цялост, така както ако имотът
е погинал отчасти, ипотеката ще продължи да съществува върху останалата част от
него. Учредената договорна ипотека по отношение на 49.90/222.90 ид.ч. от
недвижимия имот не е погасена поради погасяването й относно продадените на
публична продан другите 173/222.90 ид.ч., тъй като тези правни последици
съобразно чл.175, ал.1 ЗЗД са настъпили само за последните. По отношение процесните 49.90/222.90 ид.ч.
ипотекарният кредитор има право да насочи принудителното изпълнение за удовлетворяване
на обезпечените вземания. Предвид това обжалваното изпълнително действие е
законосъобразно и няма основание за неговата отмяна, нито за спиране на
изпълнителното производство.
Твърденията за погасяване по давност на вземанията,
предмет на издадения изпълнителен лист, не е предмет на настоящото
производство, поради което не подлежат на разглеждане.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
Водим от горното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на
длъжника И.Ж.Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. „******,
против действия на ЧСИ У.Д., рег. № 858 КЧСИ, с район на действие СГС, по
изп.д. № 20178580401961, изразяващи се в насрочване на публична продан на
49.90/222.90 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в
гр. София, ул. „******.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.