МОТИВИ на присъда от 16.11.2018 г. по н.о.х.д. № 562/2017
г. по описа на Софийски окръжен съд, ІV състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимата С.Д.Д., с установена по
делото самоличност, за това, че на 05.03.2017 г., на второкласен
път № 2-82 от републиканската пътна мрежа /при км.46+300 м./, в землището на
гр.С., Софийска област, местността „Т. б.“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № *******, е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на
пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни
ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл.63 ал.2, т.1 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. Единична
непрекъсната линия - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“ и по
непредпазливост е причинила смъртта на Р. Р. К., с ЕГН **********, от гр.С., и
телесни повреди на повече от едно лице – на две лица – на Д.Е.К., с ЕГН **********,
от гр.С. – счупване на лявата раменна кост, което й е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок около 5-6 месеца;
счупване на лявата хълбочна кост в зоната на главулечната ямка, което й е
причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
по-голям от 30 дни; счупване на 4,5 и 6-то ребро в ляво, причинило трайно
затруднение на движението на снагата за срок около 1,5 -2 месеца; счупване на
гръдната кост в горната й трета, причинило й трайно затруднение на движението
на снагата за срок около 2-3 месеца; счупване на 11-ти гръден прешлен,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок
около 8-12 месеца; счупване на 3-ти поясен прешлен, причинило на пострадалата
трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, както и
на Д. Р. К., с ЕГН **********, от гр.С. – коремна травма, изразяваща се в
травматично разкъсване на тънкото черво, с развитие на тотален гнойно
фибринозен перитонит, което увреждане без своевременно прилагане на
високо-специализирана медицинска помощ, неминуемо би завършило със смъртта на
пострадалата, което увреждане й е причинило постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота; травматична фисура на слезката с последвал излив на
кръв в коремната кухина, което увреждане е причинило на пострадалата
разстройство на здравето, временно опасно за живота; епифизиолиза на трета и
четвърта предходилни кости на дясното ходило, което й е причинило трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок по-голям от 30 дни –
престъпление по чл.343 ал.4, във вр. с чл.343 ал.3, бук.“б“, пр.1, във вр. с
чл.343 ал.1, бук.“б“ и „в“, вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата С.Д., като заявява, че същото е доказано по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства – показания на свидетелите, писмени доказателства, експертни
заключения и иззетите по делото веществени доказателства. Според прокурорът, от
така наличната по делото доказателствена съвкупност несъмнено се установявало,
че поведението на подсъдимата, като водач на лекия автомобил марка Форд” е в
нарушение на разпоредбите на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 от
ППЗДвП, резултирало в причиняването на смърт на Р.К. и телени повреди на други
две лица. По отношение на наказанието,
представителят на държавното обвинение изразява становище, че при
индивидуализирането му от съда, следва да бъдат взети в предвид наличните по
делото смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – чистото й
съдебно минало и липсата на наложени й административни наказания за други
нарушения по ЗДвП. Тези обстоятелства, според прокурорът обуславяли определянето
на подсъдимата на наказание лишаване от свобода в минимален размер, а именно -
за срок от три години, чието изтърпяване да бъде отложено при условията на
чл.66 ал.1 от НК. Предлага също така, при съобразяване именно на тези значими
за отговорността на подсъдимата обстоятелства, да бъде определен и размера на
наказанието й „лишаване от право на управление на МПС” в порядъка на една
година и шест месеца. Моли съдът да се произнесе с присъдата си и относно
приобщените по делото веществени доказателства, като разпореди връщането им на
правоимащите лица, както и досежно възлагането на направените по делото
разноски.
Повереникът
на частните обвинители – адв.О. поддържа изцяло становището на представителят
на СОП относно вината и отговорността на подсъдимата Д.. Моли съда при изграждане
на решаващите си изводи да приеме, че авторството на подсъдимата в извършването
на процесното деяние и механизма на неговото осъществяване, се доказва от
всички събрани по делото доказателства – показанията на всички разпитани по
делото свидетели, напълно кореспондиращи си със заключенията по
съдебномедицинските и автотехническата експертизи. Според повереникът,
единствената причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие са
субективните действия на подсъдимата – движението с автомобила й в насрещната
пътна лента, при липса на причини от технически характер за това нейно
поведение на пътя. Сочи още, че дадените на съдебното следствие обяснения на
подсъдимата, следва да бъдат оценени от съда единствено като израз на „едно
бланкетно декларативно съжаление за случилото се”, тъй като същата по никакъв
начин не е съдействала в хода на наказателното производство по делото, за
разкриване на обективната истина по същото. Предлага при определянето на
наказанието, съдът да не се съобразява със становището на прокурора от СОП
относно начина на индивидуализирането му и неговия размер. В тази насока
защитата счита, че следва да бъдат отчетени от съдебния състав настъпилите
изключително тежки вредни последици от конкретното пътно произшествие – тежка
телесна повреда на 10-годишно дете, с очаквано от нея усложнение – детеродна
неспособност; множество травми на гръбначния стълб на другата пострадала – Д.К.,
станали причина за извършването на редица оперативни интервенции при нея;
допуснатото от страна на подсъдимата грубо нарушение на правилата за движение
по пътищата. Тези налични отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, според повереникът налагали определянето на наказание на същата
около средния размер, а именно осем години лишаване от свобода.
В
съдебните прения пред настоящата инстанция, частният обвинител Д.Е.К.,
действаща както лично за себе си, така и като законен представител – майка на
малолетната Д. Р. К. моли съда да постанови „ефективна присъда” спрямо
подсъдимата. Счита, че само наложено на подсъдимата за ефективно изтърпяване
наказание би било адекватно възмездие на понесените от нея вреди – загубата на
съпруга й, тежките телесни наранявания на дъщеря й и на самата нея, както и
преживяните психически травми. Частните обвинители А.К. и Р.К. не вземат
становище в хода на съдебните прения.
Договорният
защитник на подсъдимата С.Д.Д. – адв.С. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като според него с поведението си на пътя, подсъдимата
не е извършила вменените й от обвинението нарушения на ЗДвП. В тази насока се
твърди, че по делото липсват обективни данни подсъдимата да е навлязла с
автомобила си в лентата за насрещно движение, доколкото такова нейно поведение
се установява единствено от показанията на свидетелите М.В. и Д.К.. Според
защитникът, дадените в този смисъл показания на свидетелката М.В. са вътрешно
противоречиви и колебливи относно сведенията й за дистанцията, на която се е
намирала от автомобила на подсъдимата, а показанията на Д.К. – твърде
лаконични, тъй като описвали само наличието на насрещно движещ се лек автомобил
в тяхната лента за движение, без да уточняват кога и как същия е навлязъл в
тази лента. Развиват се и съображения от
страна на защитата за наличие на основания по делото, пораждащи съмнения в
обективността и правилността на приетата автотехническа експертиза и изразяващи
се в обстоятелството, че заключението на същата относно скоростите на движение
на процесните превозни средства, е необосновано от гледна точка на начина
/метода/ на определянето им. В тази насока се сочи, че определената по
експертен път скорост на движение на лекия автомобил „Фолксваген” преди ПТП, не
е достоверно дадена, тъй като ако в действителност пострадалия К. се е движил с
тази скорост, то за него е щяла да съществува техническа възможност да
предотврати настъпването на това произшествие. Релевира се и възражение, че по
делото не изследвана вероятността автомобила на подсъдимата да е бил
„изхвърлен” от лентата за движение, поради съществуваща неравност на пътя в
района на произшествието. По всички тези съображения, защитникът моли съда да
оправдае изцяло подсъдимата Д., поради недоказаност на повдигнатото срещу нея
обвинение. Алтернативно се заявява искане от защитата, че ако съдът не
възприеме за вярна посочената теза и счете наличие на извършено от подсъдимата
престъпление, да й наложи справедливо наказание. При определяне на последното,
защитникът моли да бъдат отчетени наличните обстоятелства, имащи характер на
смекчаващи отговорността на подсъдимата – чистото й съдебно минало, трудовата й
ангажираност, добрите характеристични данни за нея. Съобразно тези
обстоятелства, защитата счита, че целите на наказанието по отношение на
подсъдимата Д. е възможно да бъдат постигнати с наказание лишаване от свобода
за срок от три години, отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок
от пет години, в какъвто смисъл е искането му пред съда.
В
съдебно заседание подсъдимата С.Д.Д. не се признава за виновна по повдигнатото й
обвинение и моли за постановяване на справедлива присъда. В хода на съдебните
прения изразява съжаление за случилото се.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата С.Д. ***, с ЕГН **********, е правоспособен водач на
МПС – категории „В, В1, АМ” и се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР С.. Притежава свидетелство за управление на МПС, издадено на 25.11.2013
г., със срок на валидност до 25.11.2023 г. Не е наказвана по административен
ред за извършени нарушения на ЗДвП.
На 05.03.2017
г. подсъдимата С.Д.Д. заедно с приятеля си – свидетеля Б.И.А. *** за гр.С., с
управляван от последния лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус” с рег. № *******.
В района на с.Кокаляне двамата си сменили местата, като управлението на
автомобила поела подсъдимата, а свидетелят А. седнал на дясната седалка до
мястото на водача. Около обяд управляваният от подсъдимата лек автомобил се
движел по второкласен път № 2-82 от републиканската пътна мрежа, в местността
„Т. б.”, в землището на гр.С., Софийска област, с посока гр.С. – гр.С.. Времето
било ясно, слънчево, без валежи, с добра видимост. В този пътен участък
платното за движение било двупосочно с по една лента за движение във всяка
посока, отделени една от друга с единична бяла, непрекъсната линия „М1”.
Асфалтовото покритие на платното за движение било сухо.
При същите време и условия на пътя, по
платното за движение на същия пътен участък, но в обратна посока – от гр.С. към
гр.С. се движил пострадалият Р. Р. К., управлявайки лек автомобил „Фолксваген”,
модел „Поло”, с рег. № ******. В автомобила пътували и неговата съпруга – пострадалата
свидетелка Д.Е.К., която седяла на предната дясна седалка и малолетната им
дъщеря /родена на *** г./ – пострадалата Д. Р. К., който седяла на задната
седалка.
Движейки
се в посочения участък от пътя, при километър 46+300 м., подсъдимата Д.
управлявала лекия автомобил „Форд” с рег. № *******, със скорост около 70 км/ч.
Тъй като управлявания от подсъдимата автомобил навлязъл в остър, десен по
посока на движението си завой, свидетелят Б.А. предупредил подсъдимата да
намали скоростта си на движение до 60 км/ч. В този момент свидетелят А. не
възприел някакви отклонения от праволинейното движение на автомобила –
криволичене, попадане в дупка, спукване на гума. След преодоляването на
посочения завой, движейки се по правия участък от пътя, подсъдимата пресякла
надлъжната пътна маркировка /единичната непрекъсната линия М1/ и навлязла в
лентата за насрещно движение.
В това
време пътуващата в лекия автомобил „Фолксваген” с рег. № ******свидетелка Д.К.
видяла движещия се в тяхната лента за движение автомобил, управляван от
подсъдимата. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген” – пострадалият Р. К. също
възприел движещия се срещу него /в неговата пътна лента/ лек автомобил, поради
което насочил предната част на управлявания от него автомобил в дясно по
посоката му на движение, но независимо от това последвал удар между двете
моторни превозни средства в челните им централни и челните им леви части. При
настъпилият удар, по-голяма част от кинетичната енергия на двата автомобила се
преобразувала в енергия за еластични и пластични деформации по купетата им.
Двата автомобила започнали ротация около вертикалната си ос, с посока на
въртене обратна на часовниковата стрелка – около 80 градуса на лек автомобил
„Фолксваген” и около 190 градуса на лекия автомобил „Форд”. След това двете
моторни превозни средства се установили на място – лекия автомобил „Форд Фокус”
ориентиран с челната си част в посока С. – С. /обратна на движението си/,
разположен на 4,4 м. в ляво от десния край на асфалтовото покритие на платното
за движение, а лекият автомобил „Фолксваген Поло”- разположен извън платното за
движение, с челната си част ориентирана перпендикулярно на същото.
Междувременно
след управлявания от подсъдимата Д. автомобил се била образувала колона от
други движещи се в посока гр.С. автомобили, между които и такъв, управляван от
свидетелката М.В. В.. Последната също възприела навлизането на автомобила на
подсъдимата в насрещната лента за движение и последвалия удар с движещия се в
същата автомобил. След настъпилото ПТП свидетелката В. отбила управлявания от
нея автомобил в дясно от пътното платно и се отправила към мястото на
произшествието.
На
мястото на пътният инцидент веднага спрели и други водачи на моторни превозни
средства, преминаващи от там – свидетелите Л.И.И., Б.Г.М. и С.П.С.. Последните
двама свидетели подали сигнал за случилото се на телефонния номер за спешни
повиквания 112. Свидетелката М. В. транспортирала пострадалата Д. К. в
болницата в гр.С., след което същата била преведена в УМБАЛСМ „П.”- С.. На
място пристигнали екипи на Спешна помощ, които оказали медицинска помощ и на
другите пострадали – Р. К., свидетелката Д.К. и подсъдимата Д.. Р. К. починал в
линейката, на път за болничното заведение, а съпругата му – свидетелката Д.К.
била транспортирана до УМБАЛ”С. А.”АД – С..
Местопроизшествието
било посетено и от екип на РСПБЗН – гр.С. в състав – свидетелите А.Р.Д. и Г.П.С.,
както и от дежурните полицейски служители при РУП – гр.С. – свидетелите В.Д.Н.
и И.Т.Д..
При
извършеният на същата дата /05.03.2017 г./ оглед на местопроизшествие,
обективиран в съставен протокол /л.12-16, т.1 от ДП/ са установени районна на
настъпилото ПТП, параметрите на пътното платно, хоризонталната и вертикална
характеристика на пътя, положението и техническото състояние /деформациите/ на
МПС участвали в пътното произшествие, следите оставени на пътната настилка от
МПС и от части /елементи/ от същите.
При
извършеният оглед и аутопсия на трупа на пострадалия Р.Р. К. по назначената
съдебномедицинска експертиза на труп № 192/2017 г. /л.64-72, т.1 от ДП/ са
установени следните увреждания: закрита черепно-мозъчна и лицева травма; закрита гръдна травма; закрита коремна травма;
наличие на травматичен джоб на гърба и в областта на лявата тазобедрена става;
счупване на костите в образуването на дясната лакътна става, лявата тазобедрена
става, счупване на лявата бедрена кост в долната трета, пищялите на левия долен
крайник, долната трета на дясното бедро; счупване на лявата раменна кост в
долната трета и костите на лявата предмишница; прекъсване на гръбнака в шийния
отдел на нивото на 5-6 шийни прешлени с наличие на кръвонасядане в меките
тъкани; признаци на остра кръвозагуба; мастна емболия. Характера и морфологията
на описаните травматични увреждания са дали основание на експертите да заключат,
че същите са резултат от действие на твърди тъпи предмети, по механизма на
удари с или върху такива, с голяма кинетична енергия, и могат да се получат в
условията на пътно-транспортно произшествие, от частите на купето на движещ се
автомобил. Според вещите лица по тази експертиза, смъртта на пострадалия Р. К.
се дължи именно на съчетаната гръдна, коремна, черепно-мозъчна и на
опорно-двигателния апарат травма, като за същата са допринесли и острата
кръвозагуба и развитието на мастна емболия. Предвид тежестта на посочените
травми, експертите са приели, че смъртния изход за пострадалия К. е бил
неизбежен. Вещите лица не са открили наличие на етилов алкохол, наркотични
вещества и упойващи лекарствени средства в химически изследваните проби кръв,
поради което са приели в заключението си, че към момента на настъпване на
смъртта на Р. К., същият не е бил повлиян от алкохол и/или такива вещества.
Видно
от заключението на съдебно-химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, иззета от трупа на пострадалия Р.
Р. К. /л.77, т.1 от ДП/ не се установява наличие на етилов алкохол и наличие на
други летливи редуциращи вещества.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалата Д. Р. К. /л.88,
т.1 от ДП/ се установява, че при нея са констатирани следните травматични
увреждания: коремна травма, изразяваща се в травматично разкъсване на тънкото
черво, усложнено с развитието на тотален гнойно фибринозен перитонит, което
увреждане без своевременно прилагане на висококвалифицирана медицинска помощ
неминуемо би завършило със смърт на пострадалата, реализиращо медикобиологичния
критерий – постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота;
травматична фисура на слезката с последвал излив на кръв в коремната кухина,
което е причинило на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за
живота; епифизиолиза на трета и четвърта предходилни кости на дясното ходило,
което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
десен долен крайник за срок по-голям от 30 дни; охлузвания в областта на
предната коремна стена, причинили на пострадалата болка и страдание. Според
вещото лице, тези травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди
тъпи предмети, с голяма кинетична енергия, и могат да се получат в условията на
пътно-транспортно произшествие. Коремната травма се дължи на действието на
обезопасителния колан, който в момента на удара е действал като твърдо тяло и е
оставил характерни контактни увреждания под формата на охлузвания в областта на
корема. Вещото лице е посочило още в заключението си, че вследствие на
коремната травма и нейните усложнения – тоталния гнойно фибринозен перитонит,
може да се очаква с голяма вероятност да настъпят при пострадалата Д. К.
сраствания на маточните тръби, което да резултира в невъзможност за зачатие по
нормален път.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза на третия пострадал от ПТП – Д.Е.К.
/л.99, т.1 от ДП/ при нея са установени следните травматични увреждания:
счупване на лявата раменна кост, което е наложило оперативно лечение на
пострадалата и съответно й е причинило трайно затруднение на движението на
левия горен крайник за срок около 5-6 месеца; счупване на лявата хълбочна кост
в зоната на главулечната ямка, което й е причинило затруднение на движението на
левия долен крайник за срок по-голям от 30 дни; счупване на 4,5 и 6-то ребра
вляво, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 1,5-2 месеца; счупване на гръдната кост в горната й трета, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок около 2-3
месеца; счупване на 11-ти гръден прешлен, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движението на снагата за срок около 8-12 месеца; счупване на
трети поясен прешлен, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на снагата за срок около 12 месеца; охлузвания по кожата в областта
на лявата гръдна половина, причинило й болка и страдание. Тези увреждания,
според вещото лице се дължат на удари с или върху твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени при транспортно произшествие.
По
делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.106-109, т.1 от ДП/.
Видно от заключението по същата, мястото на процесното ПТП е посочено за
възникнало на второкласен път 2-82, километър 46+300 в землището на гр.С.,
местността „Т. б.”, в края на десен завой по отношение посоката на движение от
гр.С. към гр.С..
При
извършеният от вещото лице по тази експертиза, оглед на участвалите в
пътно-транспортното произшествие превозни средства, са установени следните
повреди и деформации по същите:
- при
лекия автомобил „Форд”, модел „Фокус” с рег. № ******* – следа от силен челен
централен удар, разположен около 0,40 м. в ляво от десния преден страничен
габарит на купето; липса на предна броня, декоративна решетка и фарове; силно
деформирани преден капак над двигателя, преден ляв и десен калник и двигателно
оборудване; силно напукано челно панорамно стъкло; деформирани двете леви
врати, арматурно табло; спаднали предна лява и задна дясна гуми.
- при
лекия автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, с рег. № ******– следа от силен
челен удар, по-добре изразен в лявата част; липса на предна броня, декоративна
решетка и фарове; силно деформирани предни калници, преден капак на двигателя,
предна лява врата и предна част на заден ляв калник; силно деформирано
оборудване в пътническия отсег; разрушено арматурно табло; нарушена цялост на
предна лява гума.
Базирайки
се на извършения технически преглед на посочените моторни превозни средства,
вещото лице е заключило, че по същите липсват следи от удари и деформации
/технически повреди/, които да са съществували преди пътнотранспортното
произшествие, но не се е ангажирал с категоричен извод за техническата им
изправност към този момент.
Изхождайки
от гореописаните деформации по превозните средства, местоположението им сред
произшествието, габаритите им, както и от съдържащите се в огледния протокол
данни за налични следи върху асфалтовата настилка в зоната на ПТП, експертът по обсъжданата експертиза е дал
заключение за мястото на удара между двете превозни средства: по дължина на
платното за движение – на около 13,00 метра от избрания по време на огледа
ориентир № 1 /железен стълб, с монтирана камера на Пътна полиция/ в посока към
гр.С. и по широчина на платното за движение – на 0,5 до 2,00 м. в ляво от
десния край на асфалтовото покритие на платното за движение в посока от гр.С.
към гр.С., т.е. ударът между процесните автомобили е осъществен в лентата за
движение на лекия автомобил „Фолксваген Поло”. Пак според експертът, скоростта
на движение на лекия автомобил „Форд” в зоната на ПТП е била около 70 км./ч., а
тази на лекия автомобил марка „Фолксваген” – около 60 км/ч. При посочената
скорост на движение на автомобилите, опасната зона за спиране на лекия
автомобил марка „Форд” е била 56 метра, а тази на лекия автомобил „Фолксваген”
– 45 метра.
Експертът
от обсъжданата автотехническа експертиза е достигнал и до извод, че от
техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП се дължи на субективните
действия на водача на лекия автомобил „Форд Фокус” – подсъдимата Д., която при
движение по двупосочно пътно платно с две пътни ленти е навлязла и се е движила
в лентата за насрещно движение. Приел е още, че единствено водачът на този автомобил
- „Форд Фокус” е имал техническа възможност да предотврати удара в случай, че
при осъществяваното движение по двупосочно пътно платно с две пътни ленти, е
използвал само дясната пътна лента, без да навлиза и без да се движи в лентата
за насрещно движение.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателствени материали, а именно:
-
гласни доказателствени средства – показания на свидетелите Д.Е.К., Б.И.А. /включително
и депозираните от него в първата фаза на процеса показания, прочетени в
съответната им част по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК/, А.Р.Д., Г.П.С.,
Н.И.Х., Б.Г.М., Д.С.Д., Л.И.И., С.П.С., М.В. В., В.Д.Н., И.Т.Д., Р.Т.К., А.С.К.,
отчасти от обясненията на подсъдимата С.Д.Д., дадени в съдебно заседание;
-
писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие ведно с фотоалбум /л.12-26,т.1 от ДП/, протокол за оглед на
труп /л.27-33, т.1 от ДП/, препис извлечение от акт за смърт /л.114, т.1 от
ДП/, удостоверения за наследници и за родствени връзки /л.117-119, т.1 от ДП/,
справка от Дирекция „Национална система 112” /л.121, т.1 от ДП/, справка от
Агенция „Пътна инфраструктура” /л.123, т.1 от ДП/, справка от ОД на МВР
/л.13,131, т.1 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимата, характеристични
справки за подсъдимата, трудов договор на подсъдимата с „Д. Д.”ООД, справки за
регистрация на МПС /л.143 и л. 146, т.1 от ДП/, медицински документи – том
2-ри;
-
способите за доказване - заключение на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Р. К. /л.64-72, т.1 от ДП/, заключение
на съдебномедицинска експертиза на Д. К. /л.88, т.1 от ДП/, заключение на
съдебномедицинска експертиза на Д.К. /л.93, т.1 от ДП/, заключения на
съдебнохимически експертизи /л.77,78, т.1 от ДП/ и заключение на автотехническа
експертиза /л.106-109, т.1 от ДП/.
За да обоснове гореизложените
фактически изводи относно релевантните по делото обстоятелства, съставът на СОС
се довери изцяло на показанията на свидетелите Д.К., М. В., Б.А. /включително и
от показанията на този свидетел, депозирани на досъдебното производство и
прочетени в съответната им част по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК/, А.Д.,
Г.С., Б.М., Л.И., С.С., В.Н., И.Д., Д.Д.. Между събраните гласни
доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия доказателствен
обем по делото, съдът не намери съществени противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за релевантните
обстоятелства по делото/ съдът не откри и между отделните показания на така
посочените свидетели. Освен това, посочените свидетелски показания са
кореспондиращи си и пресъздават възприятията на всеки един от тези свидетели по
логически последователен, житейски достоверен, обективен и безпристрастен
начин.
В подкрепа на гореизложените
констатации по фактите са и съдебно-медицинските
експертизи, дали заключения за вида и характера на телесните увреждания на
пострадалите Д. К. и Д.К.; заключението на съдебно-медицинската експертиза на
трупа на пострадалия Р.К.; съдебно-автотехническата експертиза;
обективните находки, намерени при извършеният оглед на местопроизшествието. В
тази насока, на първо място съдът взе предвид показанията на свидетелите Д.К. и
М. В., които кредитира изцяло, тъй като не е налице никакво съмнение за наличие
на тяхна пристрастност, заинтересованост и необективност при излагане на
обстоятелствата от значение за делото. Освен това, тези двама свидетели, наред със
свидетеля Б.А. са и единствените очевидци на възникването и развитието на
процесния пътен инцидент. Показанията им носят информация относно времето, мястото, обстановката на
настъпилата транспортна злополука, участващите в същата МПС, причината
за реализирането й, свързана с поведението на подсъдимата, която преодолявайки с
управлявания от нея автомобил, съществуващ завой на пътя, навлязла в лентата за насрещно движение,
където последвал удара с движещия се там автомобил на пострадалия Р.К.. В този
смисъл, при излагане на показанията си в хода на съдебното следствие,
свидетелката М. В., която се е движила с автомобила си в колоната от автомобили
след този на подсъдимата, цитирана дословно твърди: „На един от завоите преди
правата на С. видях, че един от автомобилите се е изнесъл в другото платно и
удари движещ се в посока С., идващ от С. автомобил…Мисля, че бях трета или
четвърта кола след този автомобил и видях как той навлезе в насрещната лента за
движение…Водачът на този автомобил не беше предприел изпреварване, а мисля че
не беше преценил самия завой”. По отношение на така посочените факти,
показанията на свидетелката М. В. срещат пълна подкрепа от останалия
събран по делото доказателствен материал – показанията на свидетелката Д.К., свидетелстваща
за преките си възприятия относно разположението на пътя на управлявания от
подсъдимата автомобил, непосредствено преди инициалния удар – осъществяваното
движение с автомобила в насрещната пътна лента; обективните находки, намерили
отражение в протокола за оглед на местопроизшествие; заключението на приетата от настоящият състав автотехническа експертиза, установяваща причините за настъпването на транспортното произшествие и неговия механизъм от техническа гледна
точка, напълно
идентичен на този, описан от свидетелката В.. Според заключението на
автотехническата експертиза, което настоящата инстанция кредитира като пълно,
ясно и компетентно изготвено, в случая именно субективните действия на
подсъдимата Д. – навлизането и движението й с управлявания от нея автомобил в
лентата за насрещно движение, е станала причина за настъпилия удар с автомобила
на пострадалите, движещ се в тази пътна лента.
Съдът
кредитира и показанията на свидетеля Б.А., който въпреки близките си приятелски
отношения с подсъдимата, добросъвестно и правдиво възпроизведе възприятията си
за случилото се. При оценката на показанията на този свидетел, дадени в двете
фази на процеса, настоящият съдебен състав съзря съществено несъответствие
между тях относно обстоятелството, касаещо възприетата от А. скорост на
движение на автомобила на подсъдимата непосредствено преди настъпване на
пътната злополука. В показанията си, депозирани в хода на проведеното съдебно
следствие, свидетелят А. е заявил, че последното, което си спомня преди удара е
възприетата от него скорост на движение на подсъдимата - около 60 км/ч.
/цитиран дословно: „последното, което помня е че на един от завоите точно
последния преди правата за гр.С., погледнах километража и видях, че се движехме
с по-малко от 60 км/ч.”/. Така заявеното от свидетеля А. е в противоречие с
депозираните от него показания на досъдебното производство /приобщени по делото
чрез прочитането им в тази част, по реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 НПК/,
съгласно които възприел скорост на движение на автомобила на подсъдимата около
70 км/ч. – „Преди правият участък по пътя за гр.С., след местност, която знам
че се нарича „М.”, навлязохме в продължителен десен завой. Движехме се със
скорост около 70 км/ч. Аз казах на С. да намали до шестдесет, защото завоя е
опасен…тя намали”. Това противоречие съдът преодолява като игнорира в тази им
част показанията на свидетеля А., дадени от него в хода на съдебното следствие
пред настоящата инстанция и съответно кредитира с доверие тези, депозирани от
същия пред разследващия орган, в хода на досъдебното производство, тъй като
тогава спомените на свидетеля са били много по-ясни, предвид изминалия кратък
период от време от случилото се, както и с оглед пълното им съответствие с
останалите доказателства по делото, които се възприемат и кредитират от съда /данните
съдържащи се в заключението на автотехническата експертиза, относно скоростта
на движение на автомобила на подсъдимата в зоната на пътното произшествие/. Вън
от това, именно от коментираните свидетелски показания на А., съдът прие за
установено обстоятелството, че непосредствено преди настъпилия удар с
автомобила на пострадалите К., движението на управляваният автомобил от
подсъдимата не е било отклонено в резултат от неравност на пътя, попадане в
дупка на пътното платно, спукване на гума.
В тази
връзка, тук е мястото да се отбележи за неоснователно твърдението на защитника
на подсъдимата – адвокат С., че съществуваща в конкретния пътен участък,
неравност на пътното платно в посоката на движение на подсъдимата, е станала
причина същата да отклони управлявания автомобил и да навлезе в насрещната
пътна лента. Този довод на защитата стъпва на обстоятелството, изводимо от
показанията на свидетелите Л.И., В.Н. и И.Д., за наличие в района на ПТП, в
десния завой по посока С. – С., на неравност /бабуна, вдлъбнатина/ на
асфалтовото покритие на платното за движение. Настоящият съдебен състав не
отрича истинността на показанията на свидетелите И., Н. и Д. относно така
дадените от тях сведения, но счита, че поддържания в посочения смисъл довод на
защитата не намира доказателствена опора. Както в показанията на свидетеля Б.А.,
така и в обясненията на самата подсъдима, дадени в хода на съдебното следствие,
не се съдържа информация движението на управлявания от подсъдимата автомобил да
е било внезапно отклонено, поради преминаване през неравност на пътното платно
в посоката й на движение. Напротив – на отправеният от защитата въпрос към
свидетеля А. /виж л.126 от делото/: „Преди удара усетихте ли ненормално
движение във вашия автомобил, в смисъл – криволичене, завличане, пукане на
гума?”, последният недвусмислено е отговорил отрицателно. При излагане на
обясненията си в хода на съдебното следствие, подсъдимата Д. също твърди
/цитирана дословно/: „..карах си спокойно, кротко, държах си лентата…взех си
завоя, кротко, спокойно.Държах колата спокойно, чувствах я добре, стабилна и
изведнъж всичко приключи..”. От показанията на свидетелката М. В., пряко
възприела момента на навлизането и движението на управлявания от подсъдимата автомобил
в насрещната пътна лента и последвалия удар с движещия се в същата автомобил,
също не се установява причина за това поведение на подсъдимата на пътя да е
станало преминаването на автомобила й през неравност на пътя /бабуна,
вдлъбнатина, дупка/.
Съдът даде вяра напълно и на показанията
на свидетелите Б.М., Д.Д., Л.И., Н.Х., С.С., които лица са се озовали на
мястото на автопроизшествието, непосредствено след настъпването му. Показанията
им са подробни, детайлни, последователни, логични и кореспондиращи на
останалите доказателствени източници, каквито са показанията на всички други
разпитани по делото свидетели, огледния протокол, както и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи, потвърждаващи обстоятелството, че от
настъпилата пътна злополука били увредени три лица, като едното от тях починало.
Посочените свидетели дават сведения за участвалите в автопроизшествието
превозни средства, за деформациите по тях и разположението им на платното за
движение веднага след катастрофата, за пострадалите от същата лица и
състоянието им, включително и това на подсъдимата Д.. Всички тези свидетели по
напълно идентичен начин конкретизират и мястото на настъпилия пътен инцидент – правия
участък от пътя преди гр.С. и след преминаване на последния десен в тази посока
завой. Този съдебен състав на СОС единствено не кредитира показанията на
свидетеля Д. /баща на подсъдимата/, дадени в хода на съдебното следствие, в
частта им относно твърдението му, че когато помагал в оказването на помощ на
пострадалите от произшествието, видял стрелката на километража на лекия
автомобил „Фолксваген Поло” спряла на 80 км/ч. Тези сведения на свидетеля Д.
противостоят в пълна степен на обективните находки, установени при извършения
оглед на местопроизшествието и в частност – на лекия автомобил „Фолксваген
Поло”, обективиран в съставения протокол, относно повредите и деформациите по
този автомобил – разрушено арматурно табло и вдигнат към тавана стержен на
кормилното колело. Посочените обстоятелства, касаещи техническото състояние на
лекия автомобил „Фолксваген Поло” след удара му с автомобила на подсъдимата, се
потвърждават и по експертен път, както и от показанията на свидетелите, които
са пристигнали на мястото на произшествието, веднага след настъпването му. Това мотивира настоящият съдебен
състав убедено да приеме, че свидетелските показания на Д. в тази им част са преднамерени
и не отговарят на действителността.
Съдът не
намери основания да не се довери и на показанията на свидетелите А.Д., Г.С., В.Н.
и И.Д.. Чрез
показанията на тези свидетели се потвърждават несъмнено установените по делото
факти и обстоятелства относно настъпилото ПТП, времето и мястото на
реализирането му, разположението на участвалите в него превозни средства на
пътното платно, повредите и деформациите по същите, пострадалите лица, водачите
на участвалите в произшествието автомобили. Тези свидетели са незаинтересовани
от изхода на делото и напълно добросъвестно и правдиво са възпроизвели
възприетите от тях обстоятелства, за които са разпитвани и които имат отношение
към предмета на делото, поради което следва да се ползват с доверието на състава
на СОС. В частност – показанията на свидетелите В.Н. и И.Д. носят информация за
участието на тези свидетели като поемни лица при извършеният оглед на
местопроизшествието, обективиран в съответния протокол /л.12-26, т.1 от ДП/.
Установи се още от същите тези показания, че посоченото действие по разследване
е извършено съответно на изискванията на НПК и съставения протокол за оглед на
мястото на пътното произшествие вярно отразява действителността. От друга
страна, данните по делото също сочат, че посоченият оглед е осъществен при спазване на процесуалните
изисквания към провеждането му – извършен е през светлата част на денонощието,
в присъствието на поемни лица и специалист – технически помощник, изследвани са
и отразени обективните находки, така както са намерени. Предвид това,
посоченото писмено доказателствено средство също се явява годно такова и съдът
не намери основания да не го кредитира.
При преценка на обясненията на подсъдимата С.Д., този състав на
СОС взе предвид, че от една страна те са процесуален способ и средство за осъществяване
на защита, но от друга са и доказателствено средство за фактите, които
установяват. С оглед на това дадените от подсъдимата сведения за случилото се
следва внимателно да се анализират, като се съпоставят с другите
доказателствени източници. Съдът, съобразявайки тези условия, анализира
депозираните от подсъдимата Д. обяснения и счете, че не следва да кредитира
същите в частта им относно твърдението й, че непосредствено преди настъпилия
удар с автомобила на пострадалите, не е навлизала и не е осъществявала
движението си с управлявания от нея автомобил в насрещната пътна лента. Съдът
обсъди тези обясненията на подсъдимата във връзка с останалия доказателствен
материал, който се кредитира, и констатира, че в посочената им част, същите са
в противоречие с него. Така, на първо място - противостоят на показанията на
свидетелите М. В. и Д.К., които са източник на категорични данни за осъществено
от подсъдимата движение с автомобила в насрещната лента за движение, което
именно е станало причина за удара му с идващия в тази пътна лента лек
автомобил. На следващо място, обясненията на подсъдимата в коментираната им
част, се опровергават и от заключението на приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза установяваща причините за настъпването на транспортното произшествие от техническа гледна точка и
неговия механизъм,
както и мястото на удар между процесните превозни средства – в лентата за
движение на лекия автомобил „Фолксваген Поло”. С оглед на тези им
характеристики обясненията на подсъдимата Д. в обсъжданата им част, съдът прие
единствено като лансиращи защитната й версия.
Съдът
възприема изцяло заключението на изготвената по делото и приета автотехническа
експертиза, тъй като това заключение е пълно, ясно и обосновано, и с оглед на
данните по делото не възниква никакво съмнение в неговата правдивост. Въз основа на заключението по
тази експертиза, преценено във взаимовръзка с констатираните в протокола за
оглед на местопроизшествието обективни находки /деформациите по процесните
превозни средства, разположението им на пътното платно след ПТП и едно спрямо
друго, оставените следи по платното/, съдът приема за безспорно установени от
фактическа страна обстоятелствата, че мястото на инициалния удар между
процесните превозни средства е било в дясната част на лентата за движение в
посока С. – С., т.е. в лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген
Поло”; че инициалния удар за лекия автомобил, управляван от подсъдимата е в
предната му /челна/ централна част, а за автомобила, в който пътували
пострадалите К. – също в челната му част с изразеност в ляво; че скоростта на
движение на лекия автомобил „Форд” в зоната на произшествието е била около 70
км/ч., а тази на лекия автомобил „Фолксваген” – 60 км/ч.; че опасната зона за
спиране на лекия автомобил „Форд”, при посочената скорост на движение е била 56
м., а на другия автомобил – 45 м. Също от заключението на
автотехническата експертиза съдът намира по безспорен начин изяснени въпросите
относно механизма на развитие на пътно-транспортно произшествие, техническите
причини за настъпването му, възможностите на водачите на процесните превозни
средства да предотвратят настъпването му. В тази връзка съдът счита за изцяло
несъстоятелни възраженията на защитата на подсъдимата за наличие на основания
по делото, пораждащи съмнения в обективността и правилността на приетата
автотехническа експертиза и изразяващи се в обстоятелството, че заключението на
същата относно скоростите на движение на процесните превозни средства, е
необосновано от гледна точка на начина /метода/ на определянето им. Съдът се позовава изцяло на
коментираното заключение, намирайки го за обосновано, задълбочено и
компетентно, доколкото вещото лице, изготвило същото, е извело експертните си
изводи на основата на констатациите в протокола за оглед и на тези, установени
при извършения лично от него оглед на мястото на инцидента – деформациите на
двете превозни средства, разположението на МПС след произшествието на пътното
платно и едно спрямо друго, оставените на платното за движение следи, мястото
на нахождение на счупените части от автомобилите. Както
бе посочено по-горе, обстоятелството относно скоростта на движение на
процесните моторни превозни средства преди настъпилия между тях удар, съдът
счита за установено по категоричен начин по делото от заключението на
автотехническата експретиза, доколкото при определянето /изчисляването/ на
същата, вещото лице е съобразило всички относими към тази величина
обстоятелства, прилагайки научна методика – констатираните обективни находки на
местопроизшествието, тяхното разположение и направление на пътното платно.
Съдът
кредитира и приетите по делото заключения на съдебно-медицинските и
съдебно-химическите експертизи, като намира, че същите са пълни, ясни, обосновани,
както и компетентно изготвени в съответствие с специалните познания на вещите
лица в съответните области на науката и техниката. С оглед на останалите доказателства
по делото, експертните заключения не пораждат съмнение относно достоверността
на съдържащите се в тях данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимата С.Д. на датата 05.03.2017 г., на второкласен път №
2-82 от републиканската пътна мрежа /при км.46+300 м./, в землището на гр.С.,
Софийска област, местността „Т. б.“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № *******, е
нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно:
чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП – „На пътно платно с двупосочно движение, на водача на пътно
превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти
– да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“ и чл.63 ал.2, т.1 от ППЗДвП – „Надлъжната пътна
маркировка има следните изображения, наименования и значения: 1. Единична
непрекъсната линия - М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат“ и по
непредпазливост е причинила смъртта на Р.Р. К., с ЕГН **********, от гр.С., и
телесни повреди на повече от едно лице – на две лица – на Д.Е.К., с ЕГН **********,
от гр.С. – счупване на лявата раменна кост, което й е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за срок около 5-6 месеца;
счупване на лявата хълбочна кост в зоната на главулечната ямка, което й е
причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок
по-голям от 30 дни; счупване на 4,5 и 6-то ребро в ляво, причинило трайно
затруднение на движението на снагата за срок около 1,5 -2 месеца; счупване на
гръдната кост в горната й трета, причинило й трайно затруднение на движението
на снагата за срок около 2-3 месеца; счупване на 11-ти гръден прешлен,
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на снагата за срок около
8-12 месеца; счупване на 3-ти поясен прешлен, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движението на снагата за срок от около 12 месеца, както и на Д.
Р. К., с ЕГН **********, от гр.С. – коремна травма, изразяваща се в травматично
разкъсване на тънкото черво, с развитие на тотален гнойно фибринозен перитонит,
което увреждане без своевременно прилагане на високо-специализирана медицинска
помощ, неминуемо би завършило със смъртта на пострадалата, което увреждане й е
причинило постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота;
травматична фисура на слезката с последвал излив на кръв в коремната кухина,
което увреждане е причинило на пострадалата разстройство на здравето, временно
опасно за живота; епифизиолиза на трета и четвърта предходилни кости на дясното
ходило, което й е причинило трайно затруднение на движението на десен долен
крайник за срок по-голям от 30 дни. По този начин подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.4, във вр. с
чл.343 ал.3, бук.“б“, пр.1, във вр. с чл.343 ал.1, бук.“б“ и „в“, вр. чл.342
ал.1, пр.3 от НК
От
обективна страна безспорно и категорично се установи, че мястото на процесното
пътно-транспортно произшествие е второкласен път 2-82, км.46+300, в землището
на гр.С., местността „Т. б.”, след края на десен в посока от гр.С. към гр.С.
завой. Пътната настилка в района на ПТП била суха, асфалтова, движение било
организирано двупосочно – с оформени две ленти за движение за всяка посока,
разделени посредством единична, непрекъсната линия „М1”. Установено е също
така, че подсъдимата Д. осъществявала движението с автомобила си в пътната
лента с посока от гр.С. за гр.С., а автомобила на пострадалите К. – в насрещната
лента за движение на същия път. В момента, в който подсъдимата преодоляла
гореописания десен за посоката й на движение завой, излизайки от него и
продължавайки движението си по прав участък от пътя преди гр.С., същата навлязла
и започнала да се движи с автомобила в лентата за насрещно движение. Виждайки
движещият се по този начин автомобил на подсъдимата, водача на лекия автомобил
„Фолксваген Поло” – пострадалия Р.К., който в същото време осъществявал
движението си в тази пътна лента /дясната по посока гр.С. – гр.С./ реагирал,
като се опитал да отклони челната част на управлявания от него лек автомобил в
дясно по отношение на посоката си на движение, но въпреки това настъпил удара между двете превозни средства.
При тези фактически констатации, настоящият съдебен състав прие, че в случая подсъдимата
Д., като водач на лекия автомобил, не е съобразила движението си с правилото,
визирано в разпоредбата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно на пътно платно с
двупосочно движение, да не навлиза в лентата за насрещно движение. По делото е
установено, че платното за движение в зоната на ПТП е било предназначено за
двупосочно движение, т.е. несъмнено са били налични две пътни ленти за движение
– за попътно и насрещно движение, очертавани с хоризонтална маркировка. Под
„пътна лента”, съгласно ППЗДвП, се разбира надлъжна част от пътя, очертана или
не с маркировка, и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни
средства в една посока, едно след друго. При наличност на път с две ленти,
безспорно е, че пътните превозни средства трябва да се движат в определената
лента, разположени най-вдясно на тази лента – чл.15 ал.1 от ЗДвП. Ако всеки
един участник се движи в дясната част на лентата, която е предназначена да
заеме по време на движение, изключена е възможността от пресичане на пътищата
при извършване на предвидените от правилата за движение, маневрирания. Всяко
едно отклонение от правилата за разположение на пътните превозни средства на
платното за движение, представлява проява на неправомерно поведение от страна
на неговия водач. В случая подсъдимата Д. е извършил именно такова, тъй като
при осъществяваното движение с управлявания от нея автомобил и излизайки от
десен за посоката й на движение завой, е отклонила автомобила си на ляво,
пресичайки единичната непрекъсната линия на платното и навлязъл в лявата за нея
/насрещна/ лента, където е последвал удара с движещия се в същата автомобил.
Вследствие именно на така описаните нарушения на правилата, предвидени в чл.16
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 от ППЗДвП, настъпил удар с идващия в
обратна посока лек автомобил, в резултат на който настъпила смъртта на водачът
му и телесни повреди на другите двама пътници. Безспорно се установи, че удар
между двете МПС не би настъпил, ако водачът на лекия автомобил – подсъдимата Д.
е осъществявала движението си по двупосочното пътно платно само в дясната пътна
лента, без да навлиза и без да се движи в насрещната лента, което намира своята
обосновка в заключението на приетата автотехническа експертиза. Поради това
съдът прие, че настъпилите от пътно-транспортното произшествие съставомерни
последици са резултат от нарушаване от страна на подсъдимата на правилата,
задължаващи я при осъществявано движение по платно с две пътни ленти да не
навлиза и да не се движи в насрещната пътна лента, като съответно не застъпва и
преминава съществуващата единична непрекъсната линия, разделяща двете пътни
ленти. Предвид на така изложеното, съдът намира, че подсъдимата С.Д. е
допуснала нарушение на разпоредбите на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2,
т.1 от ППЗДвП, и че това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Вследствие
именно на извършеното нарушение на посочените правила за движение по пътищата,
описани по-горе, подсъдимата е причинила смъртта на едно лице – Р.Р. К. и
телесни повреди на други две лица. От събраните по делото доказателства
безспорно и категорично се установява, че непосредствената причина за
настъпването на смъртта на пострадалия Р.К. се явяват именно получените от него
травматични увреждания /съчетаната
гръдна, коремна, черепно-мозъчна и на опорно-двигателния апарат травма/
вследствие на удара с управляваното от него превозно средство в автомобила,
управляван от подсъдимата. Също така несъмнено се установи, че и именно в
резултат на този удар между автомобила, управляван от подсъдимата и този,
управляван от починалия пострадал Р.К., са настъпили телесни увреждания на
другите двама пътници в последния – Д. К. и Д.К.. От обективна страна, както бе
посочено по-горе, е налице и пряка причинна връзка между описаните по-горе
нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимата Д. и
настъпилия вредоносен резултат – смъртта на едно лице и причиняването на
телесни повреди на други две лица, тъй като по делото безспорно се установи, че
ако подсъдимата бе спазила задължението си да съблюдава правилата относно
разположението на моторните превозни средства на пътното платно, като не
навлиза и не осъществява движението с автомобила си в насрещната пътна лента,
съгласно разпоредбите на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 от ППЗДвП,
то същата обективно е могла да предотврати настъпването на пътното
произшествие.
От субективна
страна подсъдимата С.Д. е извършила посоченото деяние при форма на вината
небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същата не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици от деянието, но е била длъжна и е
могла да ги предвиди. Субективно подсъдимата е била длъжна и е могла да знае и
да не нарушава правилата на чл.16 ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.63 ал.2, т.1 от
ППЗДвП, като е трябвало да осъществява движението с управляваното от нея
превозно средство така, че да не застъпва и пресича надлъжната маркировка между
двете пътни лента и да не навлиза, и да се движи в лентата за насрещно
движение. За подсъдимата е съществувало и задължение, а същата е могла при
ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, и да предвиди
възможното настъпване на общественоопасните последици от нарушаването на
правилата за движение по пътищата – причиняването на смърт на едно лице и на
телесни повреди на две лица, и е могла да спазва такова поведение на пътя,
което да предотврати настъпването им.
С оглед
на изложеното, съдът намери, че подсъдимата С.Д. с деянието си е осъществил
състава на престъплението по чл.343 ал.4, във вр. с. чл.343 ал.3, бук.”б”,
пр.1, вр. чл.343 ал.1, бук.”б”, пр.1 и 2 и бук.”в”, вр. чл.342 ал.1 от НК,
както от обективна, така и от субективна страна и я призна за виновна в
извършването на това престъпление, като й наложи наказание лишаване от свобода
за срок от 4 /четири/ години. На основание чл.343г, във вр. с чл.343, вр.
чл.37, т.7 от НК съдът постанови по отношение на подсъдимата и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
За да
индивидуализира така наложеното на подсъдимата С.Д. наказание лишаване от свобода в посочения
по-горе размер, съдът отчете като смекчаващи вината и отгворността й
обстоятелства чистото й съдебно минало, добрата професионална реализация на
подсъдимата, наличието на
положителни личностни и служебни характеристични данни за нея, изразеното от нея съжаление
за случилото се.
Обстоятелствата,
свързани с профила на подсъдимата като водач на МПС, според настоящият съдебен
състав също са от естество да смекчат наказателноправното й положение – същата не
е санкционирана по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП. Като
отегчаващи вината и отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете
това, че от извършеното от нея транспортно престъпление са били причинени множество
и с различна степен телесни увреждания на пострадалите Д. К. и Д.К., извън тези
които са взети в предвид при обосноваването на квалификацията на конкретното
престъпно деяние /тежка телесна повреда на Д. К. и средна телесна повреда на Д.К./.
Освен това настъпилата от злополуката коремна травма при пострадалата Д. К. –
малолетна към момента на деянието, е с вероятност да й причини детеродна
неспособност /сраствания на маточните тръби, което да доведе до невъзможност за
зачатие по нормален път - заключение на
СМЕ – л.88 от ДП/. Като утежняващо отговорността на подсъдимата Д.
обстоятелство съдът взе предвид и това, че същата е допуснала много грубо
нарушение на правилата за движение по пътищата – навлязла и осъществявала
движението с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение.
Аргументи в тази насока съдът черпи и от заключението на автотехническата
експертиза, съгласно което настъпването на пътното произшествие за пострадалия Р.К.,
като водач на лекия автомобил „Фолксваген Поло” е било непредотвратимо от
техническа гледна точка.
След като анализира смекчаващите и
отегчаващите вината и наказателната отговорност на подсъдимата Д. обстоятелства, степента й на
обществена опасност и тази на извършеното от нея деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от тях и в
тяхната съвкупност, съдът счете, че следва да определи размера на наказанието
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината и отговорността й
обстоятелства. Наличните смекчаващи обстоятелства, техният брой, преобладават
над обективно наличните утежняващи обстоятелства, като обуславят извод за
налагане на наказание лишаване от свобода под средния размер и близък до
минималния такъв, предвиден за конкретното престъпление. Предвид това, съдът
наложи на подсъдимата Д. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/
години. Размерът на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС,
съдът определи при отчитане на обстоятелството, че същото не може да бъде за
по-кратък срок от размера на наложеното наказание лишаване от свобода /т.6 ТР №
61/1980 г. на ОСНК на ВС, р. № 306/1985 г. на 3 н.о, р.№ 212/87 г. 3 н.о. ВС/. Това
наказание също е определено при превес на смекчаващите вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата, но и при съобразяване на факта, че
като млад водач на МПС, посочения срок на лишаване от упражняване на това
право, ще й подейства в пълна степен поправително и същевременно ще я възпре от
извършване на други такива деяния.
При преценката си за начина на
изтърпяване на наложеното на подсъдимата Д. наказание четири години лишаване от
свобода съдът отчете, че в случая не са налице формалните предпоставки за
приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като така наложеното на
подсъдимата наказание по размер не съответства на
изискванията на цитираната разпоредба. Ето защо и на основание чл.57
ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален „общ” режим на изтърпяване на
така наложеното на подсъдимата Д. наказание четири години лишаване от свобода.
По отношение
на иззетите по делото веществени доказателства, съдът постанови следното: лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фокус“, с
рег. № *******, да бъде върнат на собственика му – И. Б. А., с ЕГН **********,
а лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с рег. № ********, да бъде
върнат на собственика му Д.Е.К., с ЕГН **********.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата С.Д.
да заплати по сметка на ОД на МВР С. направените във фазата на досъдебното
производство разноски в размер на 1091,72 лева, както и в полза на държавата –
по сметка на ВСС, направените във фазата на съдебното производство разноски в
размер на 500 лева.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: