№ 3893
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100510759 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 1713/05.09.2022 г. от А. П. Б., чрез адвокат
В. Т. срещу Постановление за прекратяване на изп. дело № 20229220400084
по описа на ЧСИ И.Д., рег. № 922, район на действие – Софийски градски съд
по отношение на Д.С. О. и В.С.О.. В жалбата се посочва, че изпълнителното
дело е било образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу Д.Д.
О.а, Д.С. О. и В.С.О.. Последните са били конституирани като ответници в
хода на съдебното производство в качеството им на наследници на починалия
С.Й. О. и са потвърдили извършените от праводателя им процесуални
действия по делото. Твърди се, че Д.С. О. и В.С.О. не са уведомявали съда, че
се отказват от наследството на своя праводател, следователно са приели
наследството, в това число съответната част от задълженията му към
взискателя. Посочва се, че двамата длъжници не са релевирали този факт и
пред въззивната инстанция и че отказите са недействителни като извършени
след конклудентно приемане на наследството.Поддържа се, че правилно
Софийският районен съд е постановил решение спрямо тях, потвърдено от
Софийския градски съд и законосъобразно е бил издаден изпълнителен лист
по отношение на тримата ответници. С оглед на изложеното се твърди, че
наследниците следва да отговарят за тези задължения независимо от
последващите им действия. На следващо място частният жалбоподател излага
доводи, че постановлението е незаконосъобразно и немотивирано, защото чл.
433 ГПК не предвижда като основание за прекратяване на изпълнително дело
отказ от наследство от страна на длъжника. Заявява, че не се касае и за
хипотеза на чл. 429, ал. 2 от ГПК, защото правоприемството не е настъпило в
1
хода на изпълнителния процес, а още на етап исково производство и
изпълнителният лист срещу двамата длъжници е бил издаден в лично
качество.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, длъжниците Д.С. О. и В.С.О. са
депозирали писмени възражения, с които поддържат, че участието на
наследниците като ответници в дело, заведено срещу наследодателя им не е
действие, което обосновава приемане на наследство и затова законът
задължава съда да определи подходящ срок, в рамките на който наследниците
да заявят дали приемат или не откритото наследство. Поддържа, че това
процесуално действие се предприема само ако заинтересованата страна
изрично е поискала да бъде определен такъв срок. На следващо място
посочва, че независимо, че отказът от наследство не е сред хипотезите на чл.
433 ГПК, необходимостта от прекратяване на изпълнителното производство
следва от чл. 429, ал. 2 ГПК. Заявява, че изпълнителният лист срещу е
издаден срещу двамата длъжници в лично качество, но и като универсални
правоприемници.
В съответствие с чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител е представил
мотиви, в които излага становище, че съдебният изпълнител като орган по
изпълнението е длъжен да зачете направените и надлежно вписани откази от
наследство и извън правомощията на частния съдебен изпълнител е да
формира изводи дали направените откази са с цел да бъде увреден
кредиторът. Предвид изложеното поддържа неоснователност на подадената
жалба, която счита че следва да бъде отхвърлена.
Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по
делото и взе предвид доводите на страните, приема следното:
Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
от легитимирана страна /взискател по чл. 435, ал. 1 от ГПК/ и на основание,
попадащо сред лимитативно изброените в чл. 435, ал. 1 от ГПК –
прекратяване на принудителното изпълнение. Разгледана по същество
жалбата е основателна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано с Разпореждане от
03.08.2022 г. по молба на взискателя А. П. Б. от 01.08.2022 г., въз основа на
изпълнителен лист от 17.01.2019 г., издаден по гр. дело № 549/2018 г. по
описа на Софийския градски съд за принудително събиране на парично
вземане в размер на 23 328,47 лв., представляваща заплатена от ищцата сума
по договор за ипотечен кредит, по който ответниците са страна, респективно
наследници на страна, на основание чл. 74, вр. чл. 79 ЗЗД.
По изпълнителното дело е връчена покана за доброволно изпълнение на
В.С.О. на 10.08.2022 г. и на Д.С. О., съгласно известие за доставяне от същата
дата. С молба вх. №1655 от 17.08.2022 г. двама от длъжниците – В.С.О. и Д.С.
О. са уведомили изпълнителния орган, че са направили отказ от наследство,
като са представили съдебни удостоверения за отказ от наследство от В.С.О.,
който е бил вписан в специалната книга на съда под № 1615 от 15.12.2017 г.
по ч. гр. дело № 86530/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 84-ти
2
състав, както и от Д.С. О., който е бил вписан под №1616 от 15.12.2017 г. по
ч. гр. дело № 86597/2017 г. по описа на Софийския районен съд, 87-ми състав,
и са поискали образуваното по отношение на двамата изпълнително дело да
бъде прекратено на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, както и да бъдат вдигнати
всички наложени запори и възбрани върху имуществото им.
Въз основа на постъпилата молба частният съдебен изпълнител е
прекратил изпълнителното производство срещу двамата длъжници с
постановление за прекратяване от 18.08.2022 г. и е продължил
изпълнителните действия по отношение на третия длъжник.
Постановлението на частният съдебен изпълнител е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Изпълнителният лист се издава от съда в отделно съдебно производство
по чл. 405 и сл. от ГПК. С него се очертават спрямо изпълнителния орган
предметните и субективните предели на принудителното изпълнение.
Съдебният изпълнител е подчинен на изпълнителния лист, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на изпълнителния процес. Той е
длъжен да се съобрази с него както по отношение на легитимираните да бъдат
страни в процеса, така и по отношение на установеното в него изпълняемо
право. Изпълнителният лист не е само разрешение, но и заповед за
принудително изпълнение, отправена до изпълнителния орган, който има
безусловно задължение да се съобразява с неговото съдържание.
Изпълнителният лист продължава да задължава органа, дори в случаите на
грешка в съдържанието му, докато не бъде поправен или обезсилен по
надлежния ред. Той няма право да спира или прекратява принудителното
изпълнение, освен в изрично предвидените от закона случаи.
В конкретния случай качеството на длъжник по изпълнителното дело
имат Д.Д. О.а, Д.С. О. и В.С.О., тъй като именно тях сочи като длъжници
издаденият изпълнителен лист от 17.01.2019 г. и по отношение на тях
производството не е прекратено по надлежния ред на някое от основанията,
предвидени в чл. 433, ал. 1 ГПК. Въпреки че двама от длъжниците - Д.С. О. и
В.С.О., са направили отказ от наследство по реда на чл. 52, вр. чл. 49 от
Закона за наследството, за съдебния изпълнител не съществува възможността
да преценява материалноправното им качество на длъжник въз основа на
вписания отказ, доколкото той е обвързан от издадените срещу тях
изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и висящото
изпълнително производство. По силата на чл. 429, ал. 2 ГПК на съдебния
изпълнител е предоставена такава възможност само в случаите, когато
изпълнителния лист е издаден срещу наследодателя и същият е починал
преди образуването на изпълнителното производство, но след издаването на
изпълнителния лист, каквато хипотеза не е налице по настоящото дело. В
конкретния случай по изпълнителното производство не са представени и
съдебни решения, с които да е отречено правото на взискателя срещу
конституираните въз основа на изпълнителния лист длъжници, поради което
не може да се приеме, че качеството им на длъжници е отпаднало и
принудителното изпълнение може да се прекрати.
3
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1713/05.09.2022 г. от А. П. Б., в качеството й
на взискател, Постановление от 18.08.2022 г. за прекратяване на изп. дело №
20229220400084 по описа на ЧСИ И.Д., рег. № 922, район на действие –
Софийски градски съд по отношение на длъжниците Д.С. О. и В.С.О..
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал. 4, изр. второ
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4