Р Е Ш Е Н И Е № 91
гр. Сливен, 16.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от
съдия Жекова адм. дело № 115/2021 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по
реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д.Я.А. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1670-000034 от 16.02.2021 г., издадена от Н. РУ –
Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171 т. 1
б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност
на оспорената заповед. Изложени са подробни твърдения от фактическо естество. Заявява,
че системите за обезопасяване на д. в зависимост от теглото на д., за които са
предназначени, са класифицирани в пет групи, като в заповедта и акта не е отразено
за д. М. от коя група е и с какво тегло, съответно – коя точка от разпоредбата
е нарушена. Счита, че в тази насока е нарушено правото му на защита. Счита още,
че самата разпоредба не създава правило за поведение, което да е задължително
за водач на МПС, който превозва д. в управляваното от него МПС, т.е. тази норма
не може да бъде нарушена от лице, управляващо МПС в посочената хипотеза.
Задължителни правила за поведение на водачи се регламентирали в други норми на
ЗДвП. С позоваване на чл. 137в ал. 3 от ЗДвП счита, че не е допуснал нарушение,
доколкото д. М. се е намирало на задната седалка и е на възраст *** г. Твърди,
че е нарушена и разпоредбата на чл. 171 ал. 1 т. 1 б. „в“ от ЗДвП. Нарушението
не било и немаловажно, в която насока твърди, че според съдебната практика, за
да се приеме като такова, е необходимо с нарушението да е създадена опасност от
възникване на ПТП. Системите за обезопасяване на пътници и д. – обезопасителен колан и седалки за д. били приспособления,
които са предназначени да намалят риска от увреждане на тялото в случай на
сблъсък или внезапно намаляване скоростта на ППС. Липсата на колан или седалка
за д. не могат да станат причина за реализация на ПТП. Счита, че с подлагането
му на проверовъчен изпит се нарушавал изцяло ЗДвП,
тъй като се прилагал произволно и незаконосъобразно. В самия закон нямало
установен ред, по който да премине на изпит, тъй като неговият случай не бил
уреден в закона, доколкото не е получил българско СУМПС. Моли съда да отмени обжалваната
заповед, с претенция за разноски.
В съдебно заседание
оспорващият Д.Я.А., редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно
упълномощен адв. Д. Д. ***, който поддържа жалбата с претенция за разноски. В
писмени бележки излага доводи, идентични с тези в жалбата.
В съдебно заседание административният орган
Н. РУ – С. при ОД на МВР – С. Д. К. се явява лично и оспорва жалбата. Заявява,
че се е доказало извършването на немаловажно нарушение на ЗДвП, както и
незнание на правилата. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди оспорената
заповед. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
При извършване на патрулно – постова дейност
по у. „И. в.“ в г. С. полицейски служители се разминали с м. „Ф. Т.“, в който
забелязали че пътува д., което е изправено, не е седнало. Спрели го за
проверка, при която установили самоличността на водача – Д.Я.А., както и
обстоятелството, че в автомобила няма обезопасителна
система за д. Срещу А. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение № 21-339/16.02.2021 г. за това, че на 16.02.2021 г. около 08:40 ч. в
г. С., по б. „И. в.“ до б. *** на к. „С. З.“ в посока б. „Б. ш.“ управлява собствения
си автомобил Ф. Т. с рег. № *******, като превозва д. М. И. П. с ЕГН **********,
без да използва система за обезопасяване на д. В акта е отбелязано, че
нарушението е допуснато от водача, поради незнание и непознаване на правилата
за движение по пътищата, като на водача е представен текста на чл. 137б ал. 1
от ЗДвП на хартиен носител, за да се запознае със съдържанието на текста, но
същият н. м. да го п. и е заявил, че не
знае за този член от ЗДвП. Бил му е показан и знак Б1, за който А. е заявил, че
знакът изисква да притежава триъгълник в автомобила. При такива фактически
установявания служител при ОД на МВР – Сливен квалифицирал в акта извършеното
като административно нарушение по чл. 137б ал. 1 от ЗДвП.
На 16.02.2021 г. Н.
РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1670-000034, с която за нарушение на чл. 137б ал. 1
от ЗДвП и на основание чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП наложил на Д.Я.А.
принудителна административна мярка, обективирана като „временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач“ до успешно полагане на проверовъчен изпит. Заповедта
била връчена на упълномощения адв. Д. на
17.02.2021 г. Жалбата срещу тази заповед е подадена до настоящия съд, чрез
административния орган, на 26.02.2021 г.
Към доказателствата
по делото са приобщени АУАН № 21-339/16.02.2021 г.; НП № 21-0804-000339/01.03.2021
г. издадено от Н. РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен; Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. на Директор ОД на МВР – Сливен, Справка за нарушител/водач
на Д.Я.А., Протокол за доброволно предаване на СУМПС и Докладна записка от Я.Р.З.,
п. в ГООР при ОД на МВР – С. С последната с. (и а.) уведомил Н. на РУ – Сливен
при ОД на МВР – Сливен за описаното в акта, като е уточнено, че д. е на *** г.
По делото са
разпитани като свидетели а. Я.Р.З., с. по а. И.В.В. и
Т.Т.А. (във ф. с. с о.). Свид.
З. заявява, че на посочената в акта дата при разминаване с процесния
м. с к. си са забелязали, че отзад се вози д., което не е седнало; спрели за
проверка автомобила, при която установили самоличността на водача А.; на
предоставения му за прочит текст на чл. 137б от ЗДвП, същият н. м. да го п., не
могъл да отговори правилно и досежно значението на посочените му пътни знаци
В1, В2 и А40; служителят се убедил, че А. не познава знаците и Закона за
движение по пътищата; д. било на *** г., с ръст под *** с., което служителят
преценил по с. р. Свид. В. заявява, че д. се разхождало в движещото се МПС на
задните седалки и е без колан; Посочените пътни знаци водачът не могъл да
обозначи правилно. Свид. А. заявява, че д. е седяло
на третата седалка с м. си и с поставен колан; А. бил п. при проверката и не
могъл да отговаря правилно на поставените му въпроси.
При горната
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество, като подадена от активно легитимирана страна, при наличие на правен
интерес от оспорване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и в рамките на преклузивния законов срок по чл. 149 ал. 1 от АПК.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал. 1
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2,
2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
343з-86/20.01.2017 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г.
министърът на вътрешните работи е оправомощил
различни служители при ОД на МВР – Сливен да прилагат принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4,
т. 5, буква
"а", и т. 6 и т.7 от
ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта са посочени началниците на РУ –
Сливен, Нова Загора, Котел и Твърдица. Следователно оспорената заповед е
издадена от материално, териториално и персонално компетентен административен
орган. Същата е постановена и в изискуемата писмена и предметна форма и
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез
препращането към констатациите, обективирани в АУАН № 21-339/16.02.2021 г. Ето
защо настоящата съдебна инстанция приема процесната заповед за валидна и
постановена при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Освен като валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният
административен акт се преценява от настоящия съдебен състав и като постановен
в съответствие с материалния закон и целта на закона, при следните съображения:
Принудителните административни мерки по чл.
171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ
от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за
прилагането на принудителна административна мярка по правното си действие има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание
чл. 2 ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се
прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за издаването на
заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено
от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата,
което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда
на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното
лице изявление, както и за извършените от него и пред него действия, поради
което на основание чл. 193 ал. 1, изречение първо, във вр.
с чл. 154 ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху подателя на жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171 т. 1 б. „в“ от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на процесната заповед, се отнема временно свидетелството за управление
на МПС на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената административна
мярка, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки: водач,
който е извършил нарушение на правилата за движение, това нарушение да не е
маловажно и да е извършено от водача поради незнание на правилата за движение.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната
преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр.
първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът кредитира като
достоверни доказателствата по административната преписка, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани в хода на съдебното дирене. При преценка на писмените и
гласни доказателства съдът установява, че същите са безпротиворечиви,
категорични и еднозначни. На основание чл. 17 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, при преценката на валидността
на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, съдът намира, че
същият е съставен от компетентен орган по чл. 189 ал. 1 от ЗДвП, в установените
от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда
по смисъла на чл. 179 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189
ал. 2 от ЗДвП по отношение на описаните в него фактически констатации. Последните
са безпротиворечиво възпроизведени както в
приложената по преписката докладна записка, съставена от д. л. – а., така и в
гласните доказателства по делото – свидетелски показания на п. с., установили
административното нарушение. Така установената еднозначност води убедително до
извода за доказаност на нарушението, като годни доказателства в обратната
насока не са ангажирани. Свидетелските показания на свид.
А. съдът не кредитира, доколкото първо е налице евентуална заинтересованост от
изхода на делото и второ, същите по същество не могат да опровергаят или
компрометират установяванията на компетентното длъжностно лице досежно
извършеното нарушение и то – поради непознаване на правилата за движение по пътищата
(второто кумулативно изискване на законовата хипотеза).
В случая от
събраните по делото доказателства, включително и от свидетелските показания,
безспорно се установява, че жалбоподателят, при управление на МПС е превозвал
пътници, измежду които – *** – г. д. с р. под *** с., което по време на
движение не е било обезопасено по никакъв начин, а се е движело свободно между
седалките на транспортното средство. Налице е административно противоправно
деяние, което е извършено от водача – обстоятелство, което се установява от приобщените
по делото писмени и гласни доказателства. Установено е, както се отбеляза по –
горе и обстоятелството, че нарушението е извършено поради незнание, в която
насока са констатациите в АУАН № 21-339/16.02.2021 г., съгласно които жалбоподателят е заявил,
че не познава това си законово задължение, както и че същият погрешно е
определил значението на три посочени му от служителите на реда пътни знаци (В1,
В2 и А40). Незнанието на закона не освобождава от отговорност като същото
"незнание", след като бъде надлежно установено е основание на лицето
да бъде наложена ПАМ, която ще предотврати възможността поради незнание водачът
да извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с
оглед изпълнение целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците
в движението. Съставителят на акта, който безспорно е упълномощено съгласно чл.
165 ал. 1 ЗДвП лице, има право да контролира спазването на правилата на
движение от всички участници в движението - т. 1 на същия текст. Съдържанието
на това негово правомощие неминуемо изисква преценка и за познаване на
правилата за движение. Като констатират извършване на нарушение, контролните
органи имат право да предприемат подходящи превантивни мерки за предотвратяване
на бъдещи нарушения, което е в съответствие със задължението им по чл. 165 ал.
1 т. 7 ЗДвП и целта на закона. Както се отбеляза по - горе чл. 189 ал. 2 от ЗДвП придава доказателствена сила на установеното в актовете за установяване на
административни нарушения по този закон, до доказване на противното. Както в
хода на административното производство, така и в настоящото съдебно такова
оспорващият не ангажира годни доказателства, оборващи констатациите в акта.
Изложените в жалбата доводи касаят законосъобразността на АУАН по същество,
която може да бъде предмет на разглеждане в друго по характер контролно – отменително съдебно производство – по реда на ЗАНН. Предмет
на преценка в настоящото съдебно производство е законосъобразността на ПАМ,
респ. наличието на законовите предпоставки за нейното прилагане – установено по
надлежния ред с акт и доказано от фактическа страна административно нарушение,
извършено поради незнание и немаловажност на същото.
При цялостна
преценка на доказателствата – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
констатира, че е налице и третата, изискуема от чл. 171 т. 1 б. "в"
от ЗДвП предпоставка – "немаловажно нарушение", в която насока намира, че административното нарушение на чл.
137в ал. 1 от ЗДвП не е маловажно по аргумент от § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП,
според която разпоредба, "маловажно" е нарушението, което, макар и с
незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в
движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на
пътнотранспортно произшествие. Превозването на д. без да е обезопасено и
свободното му движение между седалките в процесното транспортно средство само
по себе си също би могло да провокира пътно – транспортно произшествие, а не
само да резултира в евентуална травма на д. като
пътник, в който смисъл са изложени в жалбата доводи. Целта на предвидените като
задължителни от законодателя системи за обезопасяване на пътниците в превозното
средство е именно превенция по охраняване и осигуряване на безопасност при
движението по пътищата, която цел напълно съвпада и с целта на закона, регламентирна в чл. 1 ал. 2 от ЗДвП. Съгласно нормата, целта
на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от
моторните превозни средства. Следователно, така постановената принудителна
административна мярка е наложена и в съответствие с целта на закона, противно
на твърдяното от оспорващата страна. Оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на чл. 171 т. 1 б. "в" от ЗДвП – за предотвратяване
на възможността поради незнание водачът да извърши други нарушения на правилата
за движение до доказване по надлежния ред - чрез полагане на проверочен изпит,
на компетентността си да управлява МПС като правнорегламентирана
дейност.
С оглед
гореизложеното, съдът намира обжалвания административен акт за законосъобразен
като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт,
в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. Жалбата,
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане
на разноски по делото.
Водим от горното и
на основание чл. 172 ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Я.А. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1670-000034
от 16.02.2021 г., издадена от Н. РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с която по
отношение на жалбоподателя е наложена
ПАМ по чл. 171 т. 1 б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство до успешно полагане
на проверовъчен изпит, като неоснователна.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен съдия: