№ 19529
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110107696 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес )
Производството е образувано по искова молба с вх. № 44139/12.02.2024
г., уточнена с молба с вх. № 83101/13.03.2024 г., от А. А. А., с ЕГН:
********** от гр. С----, със съдебен адрес: гр. Со----адв адв.А. М. срещу „-“
ЕООД, ЕИК -----, гр. С----, представлявано от Ти--- с която е предявен
отрицателен установителен иск правна квалификация чл.439 ГПК вр.
чл.117, ал.2 ЗЗД, с който се иска да се признае за установено признаете за
установено, че А. А. А., с ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК -----
сумата от 526.58 лв. представляваща неизплатена главница по договор
200707100195 за издаване и обслужване на международна кредитна карта при
промоционална програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със
законната лихва за периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до
01.02.2012 год. и 28.83 лв. държавна такса.
В исковата молба са изложени твърдения, че с определение постановено
по ч.гр.д. 4902/12 год., СРС, 30-ти с-в, ищецът е осъден да заплати на „-" АД с
правоприемник на „-" АД, сумата от 526,58 лв. представляваща неизплатена
главница по договор 200707100195 за издаване и обслужване на
международна кредитна карта при промоционална програма „Cash bdck",
сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за периода от 02.02.2012
год. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 914,89 лв. за
периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28,83 лв. държавна такса.
1
Твърди, че въз основа на влязлото в сила Определение е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително на 19.04.2012 год. под №
3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, на основание изп. лист от 23.03.2012 год.
Твърди се, че с Договор за цесия кредитора „-"АД на 30.06.2016 год. е
продала дълга на ответника в настоящето производство – „-" ЕООД , без да
яуведоми. Сочи, че не е получила уведомление за извършената цесия, не са
йпредставени доказателства. Твърди, че на 20.07.2016 год. ЧСИ М- е
конституирал като взискател по изпълнително дело „-" ЕООД, без да уведоми
ищеца.
Излага доводи, че още преди цесията от 30.06.2016 год. вземането на „-"
АД е погасено по давност, тъй като за периода от образуване на
изпълнителното дело на 19.04.2012 год. до 30.06.2014 год. продажба на дълга,
кредиторът не е предприел никакви действия, и съгласно разпоредбата на
чл.433 ал. 1 т.8 ГПК вземането се погасява по силата на закона.
Твърди, че при внимателен прочит и анализ на изпълнително дело №
3634/12 год. по описа на ЧСИ М-, взискателят „-" АД не е поискала
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години - от
датата на образуване на изпълнителното производство-19.04.2012 год. Ето
защо, счита, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Всякакви действия след 03.05.2014 год. по отношение на
кредитора са незаконосъобразни, тъй като прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по силата на закона.
За прецизност сочи следното: На 23.12.2014 год. е погасила главницата в
размер на 529 лв. чрез плащане по сметката на „-“ ЕАД. Във вносната бележка
изрично е записано „погасяване на главница". След погасяване на главницата
на 23.12.2014 год. счита, че вземането на лихви съгласно разпоредбите на ЗЗД
е погасено по давност - до 19.04.2015 год.
Твърди, че „-" АД е изпратила съобщение до ЧСИ М- за вдигане на
запора и ЧСИ е изпратил съобщение с изх.№ 16066/10.03.2015 год. за вдигане
на запора. Счита, че вземането на „-" АД е погасено по давност към
твърдяната цесия на ответника. Счита, че „-" АД е цедирала едно
несъществуващо вземане.
Съгласно трайната практика на съда в хипотезата за прекратяване на
изпълнителното производство началото на давностният срок за погасяване на
вземането е от последното осъществено изпълнително действие, а не от
Твърди, че последното действие предприето от ответника е датата на
образуване на изпълнителното дело. Към днешна дата са изминали повече от
единадесет години, поради което твърди, че вземането е погасено по давност.
Следва да се отбележи, че дори и след извършената цесия по твърдения на „-"
АД на -" ЕООД на 30.06.2016 год. вземането е погасено по давност, тъй като
не са предприети изпълнителни действия от страна на ответника. Счита, че
претендираната лихва в размер на 914,89 лв. е недопустима, съгласно
разпоредбите на нашето законодателство.
2
Излага подробни правни доводи за перемпцията и погасяването по
давност и кога се прекъсва давността.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковата молба. Счита, че не е изтекъл петгодишният давностен срок за
погасяване на задължението. Излага подробни факти и обстоятелства, според
които счита, че с конкретни действията, давността е прекъсвана многократно.
Признава, че процесната сума е присъдена по ч.гр.д. № 4902/2012 г. по описа
на СРС. Признава, че е образувано изп. дело. № 3634/2012 г. по описа на ЧСИ
М-, с рег. № 838 при КЧСИ, като това вземане е прехвърлено на новия
кредитор – ответникът, съгласно договор за цесия. Излага подробни правни
съображения за прекъсване и спиране на давността. Твърди, че за същата сума
е предявен предишен иск по чл.439, който е отхвърлен, съгласно Решение №
375772 по гр.д. № 58092/2017 г. по описа на СРС. Било образувано ново дело
по чл.439 ГПК, като искът е отхвърлен с Решение № 20014595 от 18.02.2022 г.
на СРС по гр. д. № 60990/2019 г., което е потвърдено от СГС. Моли съда да
отхвърли исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
Не се противопоставя да бъдат изискани цитираните дела.
Противопоставя се на искането за допускате на експертиза. Възразява и срещу
направената вносна бележка, тъй като същата не касае процесното вземане.
Ищецът, редовно призован за открито съдебно заседание (о.с.з.), се
представлява от адвокат. Поддържа исковата претенция. Моли да се уважи
иска. Претендира разноски. Представя списък. В допълнителни бележки
прави възражение, че ищецът не е уведомен за цесията, счита, че давонстта е
прекъсната на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Цитира ТР за перемпцията и
давността.
Ответникът, редовно призован за о.с.з., не се явява и не се представлява.
С допълнителна молба уточнява, че поддържа ОИМ. Моли да се отхвърли
иска.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното:
По валидността и допустимостта на производството
Допустимостта на предявения от ищеца отрицателен установителен иск
се обосновава от доказаните по делото твърдения на ищеца за наличие на
правен интерес у него от предявяването им и за надлежна процесуална
легитимация на страните по тях. Правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато
ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла
3
погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които
обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. В този
смисъл ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав приема, че е налице правен интерес, доколкото у
ответника е налице изпълнителен лист – титул и образувано изпълнително
основание. Освен това ищецът се позовават на факти, които са станали, след
издаване на изпълнителното основание.
С оглед изложеното, съдът приема, че исковата молба, инициирала
настоящото първоинстанционно произнасяне, е редовна, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес.
Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в
исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид
наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът
следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Основни принципи, които следва да се отчетат при решаване на този води
дела са:
1. Влезлият в сила съдебен акт – определение, решение или заповед за
изпълнение, обуславя петгодишна давност, която започва да тече от
влизане в сила на акта, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.
2. Съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
3. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
4
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е,
че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
4. Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство,
съгласно т.1 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект
на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес –длъжникът започва да
търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на
разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и
присъединените кредитори.
5. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
6. От всяко прекъсване на давността започва да тече нова давност, която е
петгодишна, при влязъл в сила съдебен акт, на основание 117, ал.1 ЗЗД.
Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
7. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може
да избере дали да действа/да иска нови изпълнителни способи, защото
все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да не иска нови
изпълнителни способи/
8. Когато взискателят не е поискал или съдебният изпълнител не е
извършил изпълнително действие в продължение на две години,
изпълнителното дело се прекратява, поради перемпция, на основание
чл.43, ал.1, т.8 ГПК.
9. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от
длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
5
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи
той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването
на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва
или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е
събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните
дела.
10. Ако искането от кредитора (което прекъсва давността) е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина,
която не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната
с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена
надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна
сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на
наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането
в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл Решение №
37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 на ВКС. Когато молбата за
изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението
върху движими вещи с описа – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина,
за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
11. Образуването на второто изпълнително дело преди изтичане на
давностния срок не прекъсва давността, тъй като не представлява
предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в
т.10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК.
6
12. Съгласно ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г., ОСГТК, ВКС. За тези вземания започна да тече погасителна давност
от 26.06.2015 г. Но за дела, образувани по старата практика, т.е. преди
26.06.2015 г., когато е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, давността започва да тече от
перемпцията на изпълнителното дело, която настъпва две години от
последното изпълнително действие.
13. Съгласно чл.433, т.8 ГПК перемпция настъпва, когато взискателят не
поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години. Срокът започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
14. Изпълнителни дела, които са прекратени (т.е. не са висящи), включително
и поради настъпила перемпция преди 26.06.2015г., новата давност
започва тече от момента на прекратяването им, респ. от изтичането на 2-
годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не от датата 26.06.2015 г., или
от момента на последното по време предприето в хода на делото
изпълнително действие, тъй като значението на последиците от
осъществените факти се преценява с оглед тълкувателния акт, който е
бил действащ към момента на настъпването на тези последици.
Следователно за прекратени дела, поради перемпция, преди 26.06.2015 г.,
давността започва да тече от прекратяването. В този смисъл Решение №
248/23.04.2024 г. по гр. д. № 4024/2022 г.
15. Всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния
изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността дори когато
изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на
взискателя – при липса на банкова сметка, липса на имущество, липса на
работодател. В този смисъл е Определение № 3591/20.11.2023 г. по гр.д.
№ 1672/2023 г. на ВКС и Решение № 68/01.02.2024 г. по гр.д. №
1924/2023 г. на ВКС.
16. Съгласно приетото в т.3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
на ОСГТК на ВКС, погасителната давност са прекъсва с извършване на
изпълнително действие по перемирано изпълнително дело
(изпълнително дело, което е с перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК).
17. Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 3614/2020 г., III г. о., ГК и Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато
срещу него е предявен отрицателен установителен иск (чл.124, ал.1 ГПК
или чл.435 ГПК). Погасителната давност не тече, докато трае процесът
относно вземането, на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД. Длъжникът
може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по
предявения ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги
7
неоснователен. Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се
прекъсва с предявяване на иск или възражение (за прихващане или
задържане) или искане на започване на помирително производство, а ако
искът, възражението или искането не бъдат уважени, давността не се
смята за прекъсната. Случаят на предявен положителен или осъдителен
иск за вземането е сходен със случая на предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА).
Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б" ЗЗД следва да се приеме, че
предявеният ОУИ за вземането прекъсва погасителната давност, ако
искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да тече нова давност и
новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът има за начало
приключването на съдебното дирене пред последната инстанция,
постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
С оглед въведените принципи, настоящият съдебен състав трябва да
изследва какви изпълнителни действия са предприети от страна на съдебния
изпълнител (СИ), дали те са в срок 5 години и дали причината, че действията
са извършени извън петгодишният давностен срок е по вина на взискателя и
дали е направено своевременно искане до СИ.
В исковата молба ищецът се позовава на изтекла давност и погасяване
чрез плащане.
По давността
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело №
3634/2012 г. по описа на ЧСИ М-, въз основа на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4902/2012 на СРС, както и последващи дело
гр.д. № 58092/2017 г. на СРС и гр.д. № 60990/2019 г. на СРС..
Страните спорят дали вземането, установено по ч.гр.д. № 4902/2012 г. по
описа на СРС, е погасено по давност и дали е платено в хода на
изпълнителното дело.
Не е спорно, издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
въз основа на документ по чл.417 ГПК, поради което същите се връчват от
съдебния изпълнител (СИ).
По делото е приобщено изпълнително дело (ИД 3634/2012) по описа на
ЧСИ М-, което съдът напълно кредитира.
На 19.04.2012 г. първоначалният кредит е подал молба до СИ за
образуване на ИД, за налагане на възбрани, запори, опис, публична продан на
длъжника. На същата дата СИ е издал постановление за налагане на запори
(л.1 от ИД). Следователно от това действие перемцията настъпва на
19.04.2014 г. Давност не е текла, тъй като са важели предпоставките на
Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС
Но 15.05.2012 г. поканата за доброволно изпълнение е връчена на ищеца
чрез лицето Борислав Борисов (л.21 от ИД). Срокът за възражение по чл.414
ГПК (Обн. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) изтича на 29.05.2012 г.
8
Следователно, заповедта е влязла в сила на 30.05.2012 г. Петгодишният
давностен срок изтича на 29.05.2017 г.
На 03.05.2012 г. СИ е наложил запор по банковите сметки на ищеца
(л.22-41,43,48, ИД). Тези действия не следва да се отчитат като действия,
които прекъсват давността, защото давност не е текла. Но следва да се зачитат
като действия, които прекъсват перемцията. Следователно перемцията не е
настъпила и същата ще настъпи на 03.05.2014 г.
На 02.02.2015 г. СИ е насрочил опис на движими вещи. Давност но тече,
но това действие се отчита като такова за прекъсване на перемцията.
Следователно новата перемцията ще настъпи на 02.02.2017 г., но след
26.06.2015 г. тя няма никакво значение.
При това положение до 26.06.2015 г. не е настъпила перемцията на
делото и до тази дата давност не е текла. Давност започва да тече от
26.06.2015 г., поради което давността изтича на 26.06.2020 г.
Поисканите изпълнителни действия от кредитора следва да се зачитат,
тъй като същият е изпълнил указанията на ЧСИ за внасяне на суми (л.69-71
от ИД).
На 20.07.2016 г. е конституиран новият кредитор „-“ ЕООД (л.72 от
ИД).
На 01.02.2017 г. кредиторът е поискал от СИ да се предприемат
съответните изпълнителни действия за обезпечение на вземането (л.73 от
ИД). Следователно давността изтича на 01.02.2022 г.
След тази дата кредиторът не е поискал извършване на никакви
действия. Искът е предявен на 13.02.2024 г., т.е. след настъпване на давността.
При това положение, съдът приема, че ищецът е доказал изтичане на срок от 5
години, в които ответникът не е поискал да се извършат изпълнителни
действия.
По твърденията на ищеца
По повод твърдението на ищеца, че сумата е погасена чрез плащане е
назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), което заключение съдът
напълно кредитира като обективно, пълно и всестранно, както и нейното
уточнение в о.с.з. От него се установи, че ищецът е заплатил сумата от 529.00
по сметка на първоначалния кредит на 29.12.2014 г. Заключението дава
отговор какви суми са погасени и в какъв размер. При това положение съдът
приема, че извършеното плащане е по време на изпълнителното дело, но не по
него, а директно на кредитора. Същото не може да се отчита като погасяване
на процесните суми. Първо, защото по време на изпълнително дело,
погасяването се извършва по него, а не в кредитора, освен при споразумение
по чл.365 ЗЗД. Второ, неоснователно е твърдението, че със сумата е погасена
главница по кредита. За реда на погасяване на задълженията е без значение
какво и написано в платежното, а има значение договорената между страните,
на основание чл.76, ал.3 ЗЗД. Трето, погасяването на задължения по
9
изпълнителното действия се извършва в реда по чл.136 ЗЗД като се отбелязва в
разпределението по чл.460-463 ГПК кои вземанията се погасяват и в какъв
размер. По делото липсват доказателства за извършено разпределение. А и
освен това от заключението на експертизата се установи, че вземането не е
изцяло погасено. Ето защо е неоснователно твърдението на ищеца, че
вземането е погасено чрез плащане.
Неоснователно е възражението, че ищецът (длъжник) не е получил
уведомлението за цесията по чл.99 ЗДД. Това има значение при основателност
на осъдителен иск или такъв по чл.422 ГПК, доколкото да се легитимира като
кредитор и да се установи ликвидност и изискуемост на вземането. При
положение, че цесията е станала следа влизане в сила на изпълнителното
основание, т.е. след издаване на ИЛ, е без значение дали длъжникът е
уведомен за цесията, тъй като се променят само субективните предели на
изпълнителния лист, въз основа на частното правоприемство и за това
правоприемство не е необходимо да се уведомява длъжника, на основание
чл.429 ГПК.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е доказана по
основание и размер и следва да се уважи напълно, тъй като вземането е
погасено по давност.
По възраженията на ответника
Ответникът твърди, че не е текла давност, докато ищецът е водил двете
дела по чл.439 ГПК за недължимост на вземането – гр.д. № 58092/2017 г. и гр.
д. № 60990/2019 г.
По материалноправния въпрос дали тече давност, докато трае
съдебният процес за оспорване на съществуване на вземането (ОУИ, чл.124,
ал.1 ГПК) или че същото е погасено, въз основа на факти, настъпили след
издаване на изпълнителното основание (чл.439 ГПК), има произнасяне на
ВКС.
Съгласно приетото в Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр.
д. № 3614/2020 г., III г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато срещу него е
предявен отрицателен установителен иск. Кредиторът не разполага с
насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително
основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се
позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо/ чл.
439 ГПК/. Буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е правилното –
погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това
основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия.
Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните
права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната
давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да
се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения
ОУИ (чл. 235, ал. 3 ГПК), но този му довод е винаги неоснователен.
Съгласно Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
10
720/2022 г., IV г. о., ГК, кредиторът не бездейства, когато длъжникът
оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава се на
погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната
легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона,
длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира
вземането извънсъдебно, а с предявения ОУИ длъжникът заявява
правоотношение, в което би участвал, ако вземането съществува).
Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет.
Според чл. 116, б. "б" ЗЗД, погасителната давност се прекъсва с предявяване
на иск или възражение (за прихващане или задържане) или искане на
започване на помирително производство, а ако искът, възражението или
искането не бъдат уважени, давността не се смята за прекъсната. Случаят на
предявен положителен или осъдителен иск за вземането е сходен със случая на
предявен ОУИ (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Поради това и по аналогия от чл. 116, б. "б"
ЗЗД следва да се приеме, че предявеният ОУИ за вземането прекъсва
погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. От прекъсването започва да
тече нова давност и новият срок е всякога пет години (чл. 117 ЗЗД). Срокът
има за начало приключването на съдебното дирене пред последната
инстанция, постановила влязлото в сила решение за отхвърляне на ОУИ за
вземането.
На същата съдебна практика се позовава и ответникът.
Съгласно приетото и неоспорено от страните ИД, цесията е настъпила
въз основа на договор на 30.06.2016 г. Следователно от тази дата кредитор е
ответникът, а не „Б-------“ АД.
Цитираните дела са предявени срещу първоначалния кредитор и са
заведени след 30.06.2016 г. При това положение, с оглед установеното по –
горе, давността се спира в процеса за съществуване на вземането, тъй като
кредиторът не може да действа по време на процеса. В процесния случай
кредитор е ответникът, срещу когото не са водени дела и той е бездействал,
като е могъл да изисква изпълнителни действия от СИ. В случая, ответникът
като кредитор е бездействал (не поради наличие на висящ процес за
вземането), но е имал обективната, фактическа, възможност да поискал
конкретни изпълнителни действия, които прекъсват давността.
На първо място съдът не кредитира решението по гр. д. № 58092/2017 г.
по описа на СРС, обезсилено с решение по в. гр. д. № 13354/2018 г. Това е
така, защото делото е срещу първоначалният кредитор „Б-------“ АД и няма
СПН между страните. Делото е обезсилено, защото ищецът няма правен
интерес да води дело срещу първоначалния кредитор, тъй като в хода на
изпълнителното дело е настъпило правоприемство на кредитора и
отношението по материалното право и с настоящия ответник, а не
първоначалния кредитор.
Съдът не кредитира решението (определение) по гр. д. № 60990/2019 по
описа на СРС и решението по в. гр. д. № 11562/2022 г. по описа на СГС,
11
поради съображения, че делото е между други страни, а не страните по
настоящото дело. Искът по чл.439 ГПК е отхвърлен, тъй като е предявен
срещу първоначалния взискател, който не е страна по материалното
правоотношение, тъй като е извършена цесия.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Същият представя списък по чл.80 ГПК (л.93 от делото), съгласно
който претендира:
150.00 лева държавна такса – л.13 от делото
500.00 лева депозит за вещо лице – л.77 от делото
500.00 лева адвокатско възнаграждение – л.69 от делото
Ответникът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК, но въпреки
това съдът ще изложи допълнителни съображения, с оглед факта че по всяко
дело, настоящият съдебен състав получава молби по чл.248 ГПК, независимо
дали страните са направили възражение. Съдът приема, че изплатеният
хонорар съответства на действителната фактическа и правна сложност по
делото. Процесуалният представител на ищеца се е явявал във всички о.с.з., не
е депозирал бланкетни искови молби или други молби, а и освен това обичаят
в практиката показва, че при процесинят материален интерес
възнаграждението на адвоката е посочения размер. Ето защо следва да се
признае напълно. Общият размер разход е 1150.00 лева
При това положение „-“ ЕООД, ЕИК -----, гр. С---- следва да бъде осъден
да заплати на А. А. А., с ЕГН: ********** от гр. С---- сумата от 1150.00 лева
(хиляда сто и петдесет лева), представляващи разноски по гр. д. № 7696/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от А. А. А., с ЕГН:
********** от гр. С---- срещу „-“ ЕООД, ЕИК -----, гр. С----, отрицателен
установителен иск правна квалификация чл.439 ГПК вр. чл.117, ал.2 ЗЗД,
че А. А. А., с ЕГН: ********** не дължи на „-“ ЕООД, ЕИК ----- сумата от
526.58 лв. представляваща неизплатена главница по договор 200707100195 за
издаване и обслужване на международна кредитна карта при промоционална
програма „Cash bdck", сключен на 21.08.2007 год. ведно със законната лихва за
периода от 02.02.2012 год. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 914.89 лв. за периода от 19.09.2008 год. до 01.02.2012 год. и 28.83
лв. държавна такса, за което е образувано изпълнително дело № 3634/2012 г.
по описа на ЧСИ М- с рег. № 838, поради погасяване на вземането по
давност.
12
ОСЪЖДА „-“ ЕООД, ЕИК -----, гр. С---- да заплати на А. А. А., с ЕГН:
********** от гр. С---- сумата от 1150.00 лева (хиляда сто и петдесет лева),
представляващи разноски по гр. д. № 7696/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13