№ 1661
гр. Пловдив, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330203189 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Трейд Комерс БГ“ ООД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.“Николаевска“ № 34, вх.“А“,
ет.6, ап.17, общ.Дупница, област Кюстендил, представлявано от законния
представител СВ. АЛ. П., ЕГН: ********** против Електронен фиш /ЕФ/
серия К № 2791520 на ОД на МВР – Пловдив, с който на законния
представител СВ. АЛ. П., ЕГН: ********** на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в
размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се излагат доводи за отмяна на ЕФ като неправилен и
незаконосъобразен, издаден при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. В писмено становище навежда съображения за
неоснователност на жалбата и пледира за отхвърлянето й и потвърждаване на
издадения ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на
1
евентуалност прави искане за намаляване размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на насрещната страна до размера на минимално предвидения
размер. Претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в
чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
На 09.05.2019г. в 12:42ч. по Републикански път ІІ-86 км 19+000, посока
гр.Асеновград, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС –
товарен автомобил „Шкода Суперб” с рег. № ********, установено и заснето
с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 № 11743са, като
при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта извън населено
място от 60 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от – 3 % в полза
на водача, била установена скорост от 111 км/ч или превишаване на
разрешената скорост с 51 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „Трейд
Комерс БГ“ ООД, ЕИК *********, чийто законен представител е
жалбоподателя СВ. АЛ. П..
Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на
600 лв. П. не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на
нарушението, а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения
против него електронен фиш.
Към издадения електронен фиш е приложена снимкова разпечатка на
клип, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
БИМ и приложение към него, извадка за списък с намерени фишове от
ОДМВР Пловдив, сектор ПП, извадка данни за първоначална регистрация и
данни за собствениците на превозното средство, Протокол от проверка № 59-
С-ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ, Протокол за използване на автоматизирано
2
техническо средство или система от 10.05.2019г., снимка на разположение на
техническото средство.
При така установеното от фактическа страна, Съдът намира, че се
налагат следните правни изводи:
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че
от събрания по делото доказателствен материал с категоричност се доказа
жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна
страна на 09.05.2019 г. в 12:42 часа на Републикански път ІІ-86 км 19+000, в
посока гр.Асеновград, жалбоподателят при управление на товарен автомобил
„Шкода Суперб“ с рег.№ ********, не се е съобразил ограничението от 60
км/ч, въведено с пътен знак В26, като се е движил със скорост от 111 км/ч. и
е превишил скоростта с 51 км/ч. От субективна страна деянието е извършено
виновно и при форма на вината пряк умисъл.
С издадения Електронен фиш правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на СВ. АЛ. П., в качеството му на законен представител на
„Трейд Комерс БГ“ ООД, което дружество, видно от приложената по
административната преписка справка от база данни на КАТ е ползвател на
въпросното превозно средство. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
П., в качеството му на законен представител на дружеството, се явява
наказателноотговорно лице. Посочената разпоредба е специална и нейното
приложение обосновава вписването в Електронния фиш на представляващия
юридическото лице като нарушител и санкционирането му с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение. Действително в обжалвания ЕФ е
вписано и наименованието и ЕИК на юридическото лице, което ползва
автомобила, с който е извършено нарушението, но тези данни са отразени
дотолкова, че да внесат яснота, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана, поради качеството му на законен представител на това
дружество, последното с категоричност установено след извършена служебна
справка в Търговския регистър. Едновременното изписване на данните на
санкционираното физическо лице и тези на юридическото лице, не води до
неяснота и двусмислие за това кой в случая е санкциониран.
От данните по делото не се установява санкционираното лице, като законен
представител на ползвателя на МПС, с което е извършено нарушението, да се
3
е възползвало от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да е предоставило в съответната териториална структура
на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство. Ето защо правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност П..
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на
чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП,
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава посочените в нормата стойности на
скоростта в км/ч. Жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2 вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 е дотолкова,
доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен
знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо
повече в самата ал.2, видно от съдържанието й, е извършено препращане към
ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е
още по-прецизна.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл.189 ал.4 от ЗДП. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението,
регистрационният номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушената разпоредба,
размерът на глобата, срокът, сметката и мястото на доброволното й
заплащане. Видно от процесния ЕФ, същият съдържа всички елементи от
състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението, състоящо се в извършено в извън населено
място нарушение за скорост, ограничена с пътен знак В26 при управление на
МПС, която скорост е установена с превишение от 51 км/ч повече от
разрешената. Ето защо съдът не споделя направеното с жалбата възражение в
тази насока.
Ясно и с необходимата конкретност в ЕФ е посочено мястото на
нарушението, а именно Републикански път ІІ-86 км 19+000, посока
4
гр.Асеновград, което се явява извън населено място, в което с пътен знак е
въведено ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, неизпълнение на
което води до нарушаване разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Извършено нарушение по ЗДвП е установено с преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 № 11743са, за което е доказано, че отговаря на установените
технически изисквания, вписана е в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5126 и е преминала съответната
проверка. Доказателства в тази насока са представени по административната
преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126
на БИМ и приложение към него и Протокол от проверка № 59-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ. Предвид на това съдът приема, че обсъжданото
нарушение е установено с годно АТСС.
Установи се, че АТСС тип ARH CAM S1 е мобилно такова, което се
разполага на контролирания пътен участък. В тази връзка, налице е и
протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., който по
съдържание съответства на процесното време и място на извършеното
нарушение, ограничението на скоростта, наличието на пътен знак В26, режим
измерване, посока за задействане, начало и край на работа, №№ на първо и
последно статични изображения.
Разположението на АТСС е документирано с приложената по преписката
снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от посочената наредба.
Установеното нарушение правилно е съобразено с нормата на чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП. Този текст на закона предвижда глоба от 600 лева, като за
всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50
лв., при установено превишение на разрешената скорост извън населено
място за превишаване над 50 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран, поради
което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото не са
налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението не разкрива белезите на „маловажен случай“, т.е на такъв с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Напротив, установената скорост от 111 км/ч
дори при действието на общото ограничение от 90 км/ч, важащо за соченото
място, разкрива изключително висока обществена опасност и укоримост на
5
поведението на водача.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на производството и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1
от ЗАНН, право на присъждане на разноски има въззиваемата страна, каквато
претенция е заявена в депозираното писмено становище. Като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото, имуществения интерес, както и
извършените процесуални действия, съдът счете, че юрисконсултското
възнаграждение, което жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата
страна за процесуалното представителство на последната, следва да е в
минималния, предвиден в разпоредбата на чл.27е от Наредбата за правната
помощ размер, а именно 80 лева.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2791520 на ОД на МВР –
Пловдив, с който на СВ. АЛ. П., ЕГН: **********, в качеството му на законен
представител на „Трейд Комерс БГ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Дупница, ул.“Николаевска“ № 34, вх.“А“, ет.6, ап.17,
общ.Дупница, област Кюстендил, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 600
лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА СВ. АЛ. П., ЕГН: **********, в качеството му на законен
представител на „Трейд Комерс БГ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Дупница, ул.“Николаевска“ № 34, вх.“А“, ет.6, ап.17,
общ.Дупница, област Кюстендил, да заплати на ОДМВР гр.Пловдив сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
6
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7