РЕШЕНИЕ
№ 20630
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110103748 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А.
Г. и Р. Г., с която са предявени следните осъдителни искове:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на сумата
от 313.98 лева– незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за
имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх.., ет. .., за периода
01.05.2020г.– 30.04.2022г., както и за сумата от 25.85 лева – главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до
окончателното плащане;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане за сумата от 64.69 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2021г.– 03.01.2024г., както и за сумата от 6.18 лева – лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
Сумите се претендират от двамата ответници по ½ част от посочените по-горе в общ
размер вземания.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството им на потребителите на топлинна енергия за този период и имот като
собственици на топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от баща
1
им Г. Ж. П. и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № ..., находящ
се в гр. София, ж.к. „Х.“ № .., вх., ет. , като ответниците имали задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение, което не са сторили. Твърди, че съгласно
общите условия от 2016г., в сила от 10.07.2016г., ответниците имали задължение за
заплащане на дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през
който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на
съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис“ ЕООД, с оглед
на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради
неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения, ответника изпаднали в
забава. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания и искане за
привличане на трето лице. Претендира разноски.
Ответникът Р. Г. чрез назначения и особен представител – адв. Г., подава отговор на
исковата молба, в който оспорва исковете с довода, че няма данни ищецът да е публикувал
общите си условия в един централен и един местен ежедневник. Прави възражение за
погасяване на вземането по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане по чл.
190 ГПК и се противопоставя по допускане на исканите от ищеца експертизи.
Ответникът А. Г., редовно уведомена за исковата молба, получавайки препис от нея на
07.01.2025г. видно от обратна разписка л. 681 от делото, в предоставения срок не подава
писмен отговор.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД представя изисканите
документи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици
18.05.2002г. в жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ж.к.
„Х.“ № ..., вх., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. В изпълнение на
взетото решение е представен сключен между ЕС и „Техем Сървисиз“ ЕООД договор от
02.08.2002г. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и
ФДР – „Техем Сървисиз“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС
решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
2
разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото,
поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват
обвързани и от последващия договор между двете ФДР.
Видно от представените от третото лице-помагач отчети, потребителят е присъствал по
време на проверките на 11.05.2021г., 04.05.2022г., както и че уредите са преминали нужния
контрол.
Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том I, рег. № ...
/л.9/ правото на собственост върху топлоснабдения имот - апартамент № ..., находящ се в гр.
София, ж.к. „Х.“ № ..., вх., ет., е придобито от Г. Ж. П..
Видно от приложения препис-извлечение от акт за смърт, Г. Ж. П. е починал на
12.03.2014г. в гр. София.
По реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на ЕП и Съвета от 25 ноември 2020г. относно
сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства
по граждански или търговски дела като доказателство е изискано, представено и прието
удостоверение за наследници на Г. Ж. П. /л.68-74, л. 83-86/, от което се установява, че негови
наследници са А. Г. и Р. Г..
Представени са заверени копия от вестник Монитор и Деветнадесет минути, от което е
видно, че ОУ на ищеца са публикувани в един централен, съответно местен ежедневник.
Като доказателства по делото са приети разписки за извършени плащания /л.864-867/, от
които се извежда плащане на следните суми на следните дати: на 04.02.2025г. сумата 93
евро, 70 евро, на 14.04.2025г. сумата 102.11 евро и 251.42 евро.
За изясняване на спорните по делото въпроси е допусната съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която обосновава заключение, че общо начислените суми за
стойност на ТЕ са 410.70 лева, от които главница за ТЕ 313.98 лева за периода 01.05.2020г.-
30.04.2022г., 64.69 лева лихва върху нея за периода 15.09.2021г. – 03.01.2024г., 25.82 лева
главница дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-30.04.2022г. и 6.18 лева лихва върху
нея за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г. Вещото лице е посочило, че на 05.02.2025г. по
партидата са отразени платени от абоната суми в общ размер на 317.85 лева, с които са
приспаднати начислената лихва до датата на плащане 48.62 лева, съд.разноски 50.00 лева,
мораторна лихва 70.78 лева и главница 148.36 лева, при което остава дължима сума за
главница в размер на 191.47 лева и 730.00 лева съдебни разноски. Според вещото лице
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 22.01.2021г. с изтичането на 45 дни от
датата на издаване на съответната месечна фактура, възлизат на 32.71 лева, от които 25.73
лева главница за ТЕ за периода м. 10.2020г. – м.11.2020г. и 6.98 лева лихва върху нея за
периода.
С молба от 02.10.2025г. и в открито съдебно заседание ищецът потвърждава
извършените от ответника Р. Г. плащания, като сочи, че с постъпилата сума от 195.62 лева и
483.99 лева са погасени текущи задължения на абоната по обща фактура от 2023г., от 2024г.
и задължения от месец февруари 2025г.
3
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т.
2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Установява се несъмнено по делото и за целите на процеса по него, че ответниците А. Г.
и Р. Г. са собственици на топлоснабдения имот в рамките на исковия период по реда на
наследствено правоприемство при посочените от ищеца квоти от по ½ част за всеки
ответник. Тези две обстоятелства не са спорни между страните по делото. Наследството е
открито в Република България, поради което и кръга от наследници и квотите им в
наследството се определя съгласно българското законодателство.
Като собственици на имота ответниците се явява страна по облигационното
4
правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да
е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г.
по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет
на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Страните не спорят, че процесният апартамент се намира в сграда в режим на етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от приетите
писмени доказателства /решение на ОС на ЕС/.
Доказва се по делото, че измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Техем
Сървисис“ ЕООД, което обстоятелство страните не оспорват. Страните не спорят, че за
процесния имот е осъществявана съгласно нормативната уредба услугата за дялово
разпределение.
Съдебен състав приема, че в случая доставянето в цялата сграда на топлинна енергия
през процесния период е установено, както и че количеството доставяна топлинна енергия е
отчитано от общия топломер, който отговаря на метрологичните изисквания и е годно
средство за търговско измерване. Ежемесечното разпределение на постъпилата в абонатната
станция топлинна енергия е било пропорционално на отопляемите обеми в съответствие
с Наредба за топлоснабдяването. Това разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите, тъй като има предствени отчети по делото за проверки уредите за
отчитане в имота. За имота е потребявана оплоенергия като е спразена процедурата по
отчитане на топлинната енергия за отопление, което също не е спорно.
Топлинната енергия възлиза на 313.98 лева. Ето защо този съдебен състав приема, че в
случая доставянето на топлинна енергия през процесния период е установено по делото и за
тези обстоятелства страните не спорят. С оглед на това съдебният състав намира, че
дължима се явява посочената сума за ТЕ.
При направените изводи, дължимите от ответниците суми са следните:
1. За А. Г.:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 156.99 лева– незаплатена
5
главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент № ...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх., ет..., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г.,
както и за сумата от 12.92 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 32.35 лева–
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.–
03.01.2024г., както и за сумата от 3.09 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
2. За Р. Г.:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 156.99 лева– незаплатена
главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент №...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх. , ет. .., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г.,
както и за сумата от 12.93 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 32.34 лева–
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.–
03.01.2024г., както и за сумата от 3.09 лева – лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответника Р. Г. е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2020г., а исковата молба, която
прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 22.01.2024г.
Вземанията, възникнали преди 22.01.2021г. се явяват погасени по давност и възлизат в общ
размер на 32.71 лева, от които 25.73 лева главница за топлинна енергия, доставяна за
периода 05.2020г.-11.2020г., и 6.98 лева мораторна лихва върху тази сума. Погасеното по
давност вземане съдът изчисли, възприемайки заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, реда на чл. 162 ГПК и съобразявайки обстоятелството, че изискуемостта на
вземанията съгласно чл. 33 от ОУ настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Заключението е съобразило и сумите за доплащане/получаване. Така,
погасеното по давност вземане обхваща период на консумация от месец май 2020г. до месец
ноември 2021г., защото изискуемостта на вземанията за този последен месец се включва в
тригодишния давностен срок, считано от датата на подаване на исковата молба.
Изискуемостта на вземанията за месец декември настъпва след 22.01.2021г., поради което те
6
и вземанията след този период не са обхванати от давностния срок.
Както се посочи, приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата
на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане
на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението. Моментът на издаване на
обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество
да промени моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В случая
вземанията са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура за
вземания, които са по изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци
през целия отоплителен сезон, без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци,
не е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност за
процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да се
допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи началният момент
на погасителната давност, което противоречи на целите на института на погасителната
давност. Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му.
Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни
факти, от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка,
поради което и обвързването от ищеца на началния момент на забава в плащането не се
споделя. Клаузата на общите условия се явява и действителна.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение /срок в чл. 36, ал. 2 и чл. 22 от ОУ няма/, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86,
ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата се като главница сумата. До
приключване на производството пред първоинстанционния съд ищцовото дружество не е
ангажирало доказателства за връчването на ответника на такава покана относно
заплащането на услугата за дялово разпределение, съобразно което последният не е
изпаднал в забава и не дължи на „Топлофикация София” ЕАД обезщетение по чл.86, ал.1
ЗЗД или сумата от общо 6.18 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за
7
периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
Ето защо, дължима от ответника Р. Г. се явява сума за главница за топлинна енергия и
лихва върху нея след приспадане на ½ част от погасените вземания, поради което и дължи от
нея са следните суми:
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 144.13 лева– незаплатена
главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент №...,
находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ №...., вх..., ет..., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до
окончателното плащане, а за разликата над тази сума до пълния искан размер искът се
явява погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне;
на основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 12.93 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г. за
имот– апартамент №..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ №..., вх. .., ет...., за периода
01.05.2020г.– 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане;
на основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 28.85 лева–
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г.–
03.01.2024г., а за разликата над тази сума до пълния искан размер от 32.34 лева – искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност, както и следва да се отхвърли като
неоснователен иска за заплащане на сумата от 3.09 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
Претенциите към ответника Р. Г. са оспорени и с довода, че същите са погасени чрез
плащане. Установява се от представените документи, признанието на ищеца и от
експертизата, че на 04.02.2025г. от ответника Р. Г. са направени плащания в общ размер на
163 евро, а на 14.04.2025г. плащания в размер на 353.53 евро /690.40 лева/, или общо 516.53
евро с левова равностойност 1010.24 лева.
Плащането, макар да не е зачетено от ищеца, следва да се зачете от съда. . Това е така,
независимо че в документа, с който то е извършено не се сочи изрично период или фактура
на задълженията сред процесните. Казано инак, в този случай приложение намира текстът
на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, според който този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви
кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото,
а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно. Хипотезата е същата
– ответника, извършил плащането, не е посочил документа, от който то произтича в
платежната разписка. В този случай, задължение на ищеца е било да зачете така
извършеното плащане, приспадайки платената сума от най-обременителното задължение /в
случая главниците/, което не е сторил, а доколкото те са еднакво обременителни, е следвало
да приложи реда за погасяване на най-старата главница и така до пълно изчерпване на
извършеното плащане. Вероятно пропускът да стори това се дължи на начина, по който е
8
извършено плащане, и обстоятелството, че тези вземания се водят по друга сметка в
системите на ищеца, което не изключва задължението му да се съобрази с императивната
норма на чл. 76 ЗЗД. Тъй като извършваните през целия период плащания не са били
достатъчни да покрият цялото задължение за този период по процесните фактури,
приложение намира и текста на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, който предвижда, че с платената сума първо
се погасяват разноските /какви няма/, лихвите и после главницата.
Съобразно изложеното, с направеното плащане се явяват погасени следните суми:
търсените мораторни лихви спрямо двамата ответници /без погасената по давност част и без
лихвата за дялово разпределение/ в размер на 61.20 лева, законната лихва върху главниците
за ТЕ и дялово разпределение /без погасената по давност част/ - в размер на 51.40 лева,
главницата за ТЕ /без погасената по давност част – 301.12 лева, и главницата за дялово
разпределение – 25.85 лева, или общо сума в размер на 439.57 лева. Направеното последно
плащане е в далеч по-висок размер от този, поради което и същото само по себе си е
достатъчно за погасяване на цялото задължение. Оставащата част следва да се счита за
погасяване на разноските по делото, които подлежат на присъждане с настоящия съдебен
акт, поради което и по-ранното им погасяване с извършеното плащане е недопустимо.
В заключение, предявените искове подлежат на отхвърляне спрямо всеки един ответник,
както следва:
1. за Антония Г.
искът с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата от 156.99 лева–
незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент
№..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № .., вх..., ет..., за периода 01.05.2020г.–
30.04.2022г., както и за сумата от 12.92 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане –
подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане в хода на процеса;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата
от 32.35 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г.– 03.01.2024г. – подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане в хода
на процеса, а за сумата от 3.09 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г. – като неоснователен.
2. за Р. Г.
искът с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката сумата от 144.13 лева–
незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент
№ ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ №..., вх...., ет...., за периода 01.05.2020г.–
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.08.2024г., до окончателното плащане – подлежи на отхвърляне като погасен чрез
плащане в хода на процеса, а за разликата над тази сума до пълния искан размер искът
се явява погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне;
искът с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата от 12.93 лева –
9
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2020г.-
30.04.2022г. за имот– апартамент № ...., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх. ..,
ет..., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане - подлежи на
отхвърляне като погасен чрез плащане в хода на процеса;
искът с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
от 28.85 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г.– 03.01.2024г. - подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане в хода
на процеса, а за разликата над тази сума до пълния искан размер от 32.34 лева – искът
подлежи на отхвърляне като погасен по давност, както и следва да се отхвърли като
неоснователен иска за заплащане на сумата от 3.09 лева – лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-03.01.2024г.
По разноските
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения консуматив.
Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от края на месеца, за
който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по правоотношението. Именно
просрочието в плащането, което е извършено след падежа на задълженията и депозиране на
исковата молба, е основание за образуване на делото, поради което ответниците остават
задължени към ищеца за направените от него разноски в процеса.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 850.00 лева, включващи 50.00 лева
държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице, 400.00 лева депозит за особен
представител и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и
определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.
Разноските се понасят от ответниците поравно, с изключение на разноските за депозит за
особен представител, които следва да се понесат от ответника Р. Г.. От тях, съобразно
размера на уважената част от иска, се дължат разноски както следва: от А. Г. – 221.61 лева,
от Р. Г. – 565.81 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Я.” № ...., срещу А. Г., родена на 12.07.1997г., живуща в
Ф. щ.. 3, ... Майне, Федерална Република Германия, обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата 156.99 лева–
10
незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент
№..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх...., ет. ..., за периода 01.05.2020г.–
30.04.2022г., както и за сумата от 12.92 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.12.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане, като
погасени чрез плащане в хода на процеса;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от
32.35 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г.– 03.01.2024г. - като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за сумата
от 3.09 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-
03.01.2024г. – като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., срещу Р. Г., родена
на 12.07.1997г., живуща в етаж 1 вдясно, У. щ. .., ... Б. Ц., Федерална Република Германия,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата от 144.13 лева–
незаплатена главница за стойност на доставена топлинна енергия за имот– апартамент
№..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ №..., вх. .., ет...., за периода 01.05.2020г.–
30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.08.2024г., до окончателното плащане, като погасен чрез плащане в хода на
процеса, а за разликата над тази сума до пълния искан размер от 156.99 лева – като
погасен по давност;
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката за сумата от 12.93 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.12.2020г.-
30.04.2022г. за имот– апартамент № ..., находящ се в гр. София, ж.к. „Х.“ № ..., вх....,
ет..., за периода 01.05.2020г.– 30.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 28.08.2024г., до окончателното плащане, като погасен
чрез плащане в хода на процеса;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
от 28.85 лева– лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2021г.– 03.01.2024г., като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за
разликата над тази сума до пълния искан размер от 32.34 лева – като погасен по
давност,
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за сумата
от 3.09 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.02.2021г.-
03.01.2024г. – като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Г., родена на ....1997г., живуща в Ф. щ.. 3,
... Майне, Федерална Република Германия, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
..., сумата 221.61 лева – направени в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Г., родена на ....1997г., живуща в етаж 1
вдясно, У. щ. .., ... Берлин Център, Федерална Република Германия, да заплати на
11
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., сумата 565.81 лева – направени в настоящото
производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ..., като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12