Р
Е Ш Е
Н И Е
№………./30.03.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети
март през 2021 година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар
Маргарита Димитрова, като разгледа
докладваното от
съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 6146 по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба от „Ф.л.” ЕООД от
19.12.2019 г. и допълнение към
нея от 28.01.2020 г., срещу
решение № 292873 от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 26075/2019
г. на СРС, 74 състав, В ЧАСТТА, В КОЯТО е бил уважен предявеният от И.Т.Ш. срещу „Ф.Л.” ЕООД иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ и е
отменено уволнението на ищеца
извършено със заповед № 22/27.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, и обусловената
от това отговорност за разноските.
В
останалитe части, в която
е отхвърлен иска с правно
основание чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ за възстановяване на
И.Т.Ш. на заеманата до уволнението
длъжност „Бояджия промишлени изделия”, и е уважен осъдителния
иск за осъждане на „Ф.Л.” ЕООД да заплати на И.Т.Ш. с
ЕГН ********** на основание чл. 224 КТ сумата от
693.63 лева - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г и 2019 г.от С.С.С., срещу „К.” ООД, решението не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.
С
въззивната жалба и допълнението към нея се навеждат доводи за неправилност на решението в частта по иска за
отмяна на уволнението, поради нарушение на процесуалния закон при преценка на
събраните по делото доказателства, и на
материалния закон относно чл.325, ал.1, т.1 от КТ и чл.236 от КТ. Оплаква се възивникът от несъборазяване с
молба от ищеца до работодателя от
15.01.2019 г. по чл.325 от КТ,
евентуално такава по чл.326 от КТ, при което и според трудовия договор,
предизвестието по чл.326 от КТ е 90 дни, и към датата на връчване на
уволнителната заповед не е изтекъл срока на предизвестието, като в този срок на
предизвестие е нарушена трудовата дисциплина от ищеца , за което е и уволнен.
Оспорва и извода изявление от ищеца за прекратяване на трудовия договор на
друго основание да е постъпило при ответника преди 05.03.2019 г., в частност
такива са постъпили, но на 15.03.2019 г., а не на 22.01.2019 г. Ето защо счита,
че искът е неоснователен и подлежащ на отхвърляне, а решението в тази част на
отмяна. Претендира разноски само за първата инстанция.
Въззиваемата страна ищец И.Ш., чрез пълномощник,
оспорва жалбата с писмен отговор, с възраженията че
жалбата е просрочена, евентуално
че решение не страда от сочените от жалбоподателя пороци. Претендират се разноски за въззивната
инстанция по списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски
съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията
в жалбата съгласно чл.269
от ГПК, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно,
а в обжалваната част и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.
Въззивната жалба и втората
такава/допълнение/ са подадени в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, броен от
15.01.2019 г., като първата дори преди този срок да започне да тече.
Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността
на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите
материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
При преценка
правилността на първоинстанционното съдебно решение
в обжалваиите части, въззивният
съд намира следното:
Предявени са обективно съединени обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, и
чл.224 от КТ.
Искът
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е отхвърлен, а искът за обезщетение по чл.224 от КТ
е уважен, в които части решението не се обжалва.
Първоинстанционният съд не е приел за
разглеждане в това производство насрещните искове на ответника за ограничена
имуществена отговорност и за обезщетение за неспазено предизвестие, и тези
вземания не са предмет на разглеждане с обжалваното решение.
Ищецът
твърди, че от 04.11.2016 г. работел при ответника по силата на трудов договор,
като последната длъжност, която заемал, била „бояджия промишлени изделия”. На
21.02.2019 г. депозирал заявление за прекратяване на трудовото правоотношение,
поради неплащане на дължими трудови възнаграждения, връчено чрез куриер на
работодателя на 22.02.2019 г. След това, с ново заявление от 25.02.2019г.,
получено по куриер от работодателя на 26.02.2019 г. поискал предаването на
трудовата си книжка от работодателя. На 05.03.2019 г. получил по куриер заповед
№ 22/27.02.2019 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение
и е разпоредено ищецът да заплати сума от 4855.41 лева за обезщетение за неспазен срок на предизвестие
за прекратяване на трудовия договор. Твърди, че е незаконосъобразна заповедта за
дисциплинарната му отговорност, тъй като преди това, на 22.02.2019 г. е било прекратяване на трудовото му правоотношение по
вина на работодателя. Излага твърдения, че заповедта е издадена в противоречие
със законовите изисквания - не са посочени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина и кога са извършени, липсват данни за издателя на заповедта, същата
е немотивирана, поради което иска отмяната й.
Ответникът
„Ф.Л.” ЕООД оспорва иска с писмения отговор по отговор по чл.131 от ГПК.
Възразява, че ищецът не е изпълнявал
добросъвестно и качествено задълженията си, като на 06.02.2019 г. поради
констатирано поредно некачествено изпълнение на възложена работа, ръководителят
на цеха сигнализирал работодателя, който поискал обяснения от ищеца. Междувременно
последният не се явил на работа в рамките на два поредни дни, за което също бил
поканен да даде обяснения, които предоставил на работодателя на 11.02.2019 г. В
следващите дни отново не се явил на работа, поради което на 27.02.2019 г. била
издадена оспорената е исковата
молба заповед, връчена на ищеца
на 05.03.2019 г. Възразява да е получавал от ищеца уведомление за
прекратяване на трудовия договор по чл.327, ал.1, т.2 от ГПК преди 15.03.2019
г., като на 15.03.2019 г. работодателят получил от ищеца молба за прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие, евентуално при неприемане, да се счита
за предизвестие, което в случая било 90 дни.
Първоинстанционният съд е изложил правилни фактически и правни
изводи, за наличието на безсрочно
трудово правотношение между
страните, длъжността на ищеца, за датата на получаване от работодателя на заявлението
на ищеца по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - на 22.02.2019
г. чрез пощенски куриер, от
която дата трудовото
правоотношение е прекрактено с едностранно
изявление без предизвестие, без правно значение
дали работникът е притежавал
това потестативно право или
не го е притежавал, защото не били налице съответните предпоставки на чл.
327 КТ. Счел е, че поради прекратен
трудов договор от 22.02.2019 г., наложено
на ищеца след това- на
05.03.2019 г., дисциплинарно наказание уволнение с атакуваната заповед, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това
основание, без да се обсъждат останалите
доводи за незаконосъобразност на процесната
заповед.
Така изложените фактически и правни
изводи по обжалваното решение, въззивният
съд сподела, изцяло и на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на обжалваното решение в тези части,
без да ги повтаря.
Оплакванията по въззивната жалба са неоснователни. За осъществяване на прекратителното
основание по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е необходимо ясно, безусловно и свободно изявление на работника за прекратяването
му поради забавяне неплащане на трудовото възнаграждение. Такова изялвение ищецът е направил в
свое заявление от 21.02.2019 г., връчено на
работодателя на 22.01.2019 г., по пощата чрез фирма «Спиди», осъществяваща универсална пощенска услуга, като на разписката за пратката е изрично отбелязано, че съдържанието й е
уведомление по чл.327, алл.1, т.2 от Кодекса на труда. Разписката
за връчване е
получена от лице на адрес на работодателя, който
адрес е посочван от самия работодател в друга кореспонденция
с ищеца, с вписано име и подпис на
получателя. Това доказантелство
, представено с исковата молба, не е оспорено от ответника,
видно от съдържанието на отговора му
по чл.131 от ГПК. А и самият работодател
е представил с копие от това
заявление, макар да твърди,
че е получил същото на 15.03.2019 г. , но без да е
опровергал или оборил доказателствената
стойност на разписката за връчване на 22.02.2019 г. С доклада на съда
по чл.140 от ГПк, обявен за
окончателен с някой изменения по безспорните
факти, на ответника е
указано, че в негова тежескт
е да установи, че е изплащал на ищеца
трудовото възнаграждение в
срок, което не е сторено по
делото. Представените с
отговора на ответника по чл.131 от ГПК разпечатки на електронен фиш за
заплата не са доказателство
за плащане, тъй като не носят подпис на ищеца и няма негово
признание за получаване в срок на трудовото
възнаграждение до м.02.2019 г., напротив, има
изрично изявление на ищеца с исковата молба, че няма плащане в срок. Ето защо ответникът
не е доказал да е изправна страна при плащане на трудовото възнаграждение на ищеца, и се е осъществило прекратителното
основание по чл.327, ал.1, т.2 от КТ на 22.03.2019 г.
Не следва различен извод от направено
преди това, още на 15.01.2019 г., писмено изявление от ищеца до ответника по молба с дата
15.01.2019 г. за освобождаване от заеманата
длъжност по чл.325 от КТ от 01.02.2019 г., евентулано, при неуважаване на това искане, да се счита молбата за предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. Няма
доказателства кога тази молба е получена при работодател, на поставената в горния й ляьв ъгъл
ръкописка бележка- чл.326 с
подпис, няма дата. Прекратяване на трудовия договор
по взаимно съгласие изисква съгласието да обхваща и датата, момента, от който да стане това прекратяване. Ако работникът в писмената си молба до работодателя
е посочил момента, от който
иска това прекратяване да настъпи, работодателят трябва да приеме предложението така, и работодателят не може сам да определя датата. Ако работодателят
не го приеме, а доказателство
за приемането по делото няма, то същата молба се счита изявление за прекратяване с предизвестие, което в случая е 90
дни съгласно уговореното с
договора, вр. чл.328, ал.2 от КТ. Срокът
на предизвестието изтича на
15.04.2019 г., но преди това,
на 22.02.2019 г., е настъпил друг факт, от който следва прекратяване
на трудовия договор на друго
основание, а именно по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, по изложените
по –горе мотиви. Иначе казано, след 22.02.2019 г. нито ищецът, нито
ответникът могат да
прекратят трудовия договор законосъобразно
на друго , различно от чл.327, ал.1, т.2 от КТ,
основание, дори и срокът за
това друго прекратително основание да е започнал
да тече преди 22.02.2019
г., ако не е бил изтекъл към 22.02.2019 г.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции по основателността
на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, решението в тази обжалвана част следва да се потвърди, вкл. и в частта за разноските, определени съобразно изхода на спора по този и по другите искове.
По разноските пред въззивната
инстанция: На ищеца
ответникът дължи разноски за адв.възнаграждение 350лв.,
заплащането на което в брой е удостоверено с представения договор за правна
помощ с адв.И. и при липсата на възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 292873 от 05.12.2019 г. по гр.д.№ 26075/2019 г. на СРС, 74 състав,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, В КОЯТО е бил уважен предявеният
от И.Т.Ш. срещу
„Ф.Л.” ЕООД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ като е
отменено уволнението на ищеца
извършено със заповед № 22/27.02.2019 г. на управителя на ответното дружество, СЪЩО И В ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА „Ф.Л.”
ЕООД с ЕИК ******** седалище ***, съдебен адрес ***- чрез адв.П.С.,
да заплати на И.Т.Ш. с ЕГН ********** , съдебен адрес ***-чрез адв.С.И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването
му на страните с връчване на препис, и при условията на чл.280, ал.1 и /или ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.