№ 285
гр. Ямбол, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330100415 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона
за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на подадена молба от С. М. П., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И., род. на ***
г., ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. Я., ул. „*** , за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на детето домашно насилие от страна на
лице, който му е баща – Д. Б. И., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „***.
В молбата са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено
конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Ответника е баща на детето Б. И.,
като с определение по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, упражняването на
родителските права са присъдени на майката , като на бащата е определен режим на
лични контакти.
Твърди се, че бащата упражнява по отношение на детето психическо и
емоционално домашно насилие, като с решение по възз. гр. дело № *** г. по описа на
ЯОС на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на ответника било забранено да приближава
детето, жилището му и местата за социални контакти и отдих , на разстояние 100 м. за
снрок от 12 м., считано от 20.02.2023 г., като бащата имал право да вижда детето в
един от избраните от него дни- петък или понеделник на всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 10.00 ч. до 14.00 ч. в съответния ден, като контактите им се
осъществяват под контрола на социален работник от компетентната ДСП по
1
местоживеене на детето или на определено от същата социална служба място в
общността, където да се извършвало наблюдение от съответните специалисти/
социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на
съответната социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с бащата,
като контактите се осъществяват с продължителност, определена от социалния
работник или посочен от него експерт, която продължителност е подходяща за
охраняване интересите на детето, като във връзка с изпълнението на решението бил
определен график. На 10.11.2023 г. майката завела детето на среща в отдел „***“ гр. Я.
с ответника. Когато майката и детето са пред сградата около 9.50 ч. пристигат
ответника, придружаван от майка си. Детето след като вижда баба си се притеснило и
казало, че не иска да влезе щом тя е там. Майката обяснява на социалните работници за
притеснението на детето от баба си, като последната отделно имала определен режим
на лични контакти с него. Детето влиза със служителите от ДСП- Я. в сградата за
провеждане на срещата от 10.00 ч., като майка му и мъжът който я придружава остават
отвън. В 10.08 ч. на 10.11.2023 г. детето излиза от сградата, бягайки към тях, като бил
видимо уплашен и плачел. През сълзи казал на майка си, че Д. се развикал и започнало
да прегръща майка си. Също така детето споделило, че не иска да се среща с баща си,
защото се страхувало от него. Психолога С. С. присъствал на срещата обяснил на С. и
другото лице Д., че срещата била прекратена, защото Д. бил крещял и детето Б. било
много уплашено. На място били извикани органите на полицията. Твърди се, че след
тази среща детето се страхува от срещите с баща си, като се страхувал същия да не
повтори агресивното си поведение, въпреки усилията на майката да подготви детето за
тези срещи, съгласно съдебното решение. С поведението си ответника създавал
постоянни тревоги на детето като същото било поставено в постоянен емоционален
дискомфорт и стрес при тези срещи. Детето се страхувало от срещите с баща си,
страхувало се отново да не се повтори агресивното поведение на ответника пред него,
като било спокойно когато видело, че отвън има полицейски служители, които щели да
го защитят.
Твърди се, че за детето било налице пряка и непосредствена опасност за живота и
здравето му, с оглед характеровите особености на ответника и ескалирането на
упражненото от него в последните месеци насилие, както и за предотвратяването на
нови такива се иска издаване на заповед за незабавна защита на малолетното дете от
ответника.
Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено
домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В срока за отговор на молбата за домашно насилие е постъпил писмен отговор от
адв. П. К.- БАК, в качеството й на процесуален представител на ответника Д. Б. И.. С
отговора се възразява изцяло срещу подадената от молителката С. П., в качеството й
2
на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. И. молба за издаване на
съдебна заповед за защита по отношение на малолетното дете, като се оспорват изцяло
твърденията. Твърди се, че ответника не бил извършил акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. Описаното в молбата категорично не представлявало
домашно насилие, като от проведената на 10.11.2023 г. среща, описана в протокол,
ответника бил реагирал бурно спрямо присъстващите служители на ДСП- Я., като тази
реакция на същия не била насочена срещу детето, а срещу конкретен служител г-жа П..
Тази реакция била изцяло в защита на майката на ответника, която присъствала на
срещата с внука си. Твърди се, че първо служителя на ДСП се развикала на майката на
ответника, че няма право да присъства на срещата без предварително заявление и не
било описано в протокола. По повод протокола ответника бил сезирал ЯРП и била
образувана преписка. Твърди се, че майката на ответника била присъствала и на
предишни срещи, без да подавала предварително за това заявление, като същата също
не можела да изпълнява постановения й режим на лични отношения и това била
единствената възможност да види внука си. В тази връзка се твърди, че бабата също
имала образувано изп. дело за изпълнение режима на лични отношения. Бабата също
не можела да се вижда с внучето си, заради нежеланието на майката на детето да
контактува със своята баба. Твърди се, че ДСП- Я. непрекъснато създавали проблеми и
проявявали тенденциозно и противоречиво поведение спрямо ответника и неговата
майка. За създалата се на 10.11.2023 г. ситуация ответника бил подал сигнал чрез
тел.112, както бил сигнализирал и Държавната Агенция *** и РДСП- Я., като били
дадени указания за смяна на водещия случай служител, като конкретната служителка
била отстранена. Твърди се, че има пропуски от страна на ДСП- Я., като било факт, че
майката не желаела детето да бъде допускано до бащата. Не се отрича, че на
конкретната дата имало конфликт между ответника и служител на ДСП- Я. имало
конфликт, като спора бил в присъствието на детето. Тази вербална агресия към лицето
с което спорил ответника, не било обвързано с нито една от посочените в чл.3 ЗЗДН
връзки, като същото не би означавало домашно насилие спрямо детето. Целта на
закона била да се защитят лицата пострадали от домашно насилие, а не да се
ограничават непрекъснато правата на бащата, като служителката на ДСП не била
пострадало лице по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
В случай, че се приемело, че молбата била допустима, същата била неоснователна
и следвало да бъде отхвърлена. Молбата за издаване на заповед за незабавна защита
била депозирала в съда два дни преди изтичане на тримесечния срок по чл.10 ЗЗДН.
Твърди се, че ако детето действително се нуждаело от защита, то следвало молбата да
бъде подадена незабавно. Още повече, че след тази дата бащата се виждал с детето и
същото било абсолютно спокойно. Твърди се, че налагането издаване на незабавна
защита било заради изтичаща преходна такава. Майката отчуждавала детето да
контактува пълноценно с баща си, като това било установено и от налаганите глоби по
3
изп.дело и от приетата съдебно- психологична експертиза по друго гр. дело. Твърди се,
че нямало акт на домашно насилие, като молбата била неоснователна и следвало да се
остави без уважение.
В съдебно заседание молителката в качеството и на майка и законен представител
на малолетното дете се явява лично и се представлява от пълномощник адвокат, чрез
който поддържат молбата, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по
заповедта за незабавна защита.
В съдебно заседание ответника се явява лично и се представлява от пълномощници
адвокати, чрез които поддържат отговора на молбата, сочат доказателства и
претендират молбата да бъде оставена без уважение.
Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в
нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.10, ал.1 от акта
на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН и същата е допустима.
Страните не споря, а и от представеното удостоверение за раждане на детето Б.
Д. И., род. на *** г., безспорно се установява, че молителката е негова майка, а
ответника негов баща.
Също така страните не спорят, че по гр. дело № *** г. по описа на ЯРС, на осн.
чл.234, ал.1 ГПК е одобрена постигнатата спогодба, като родителските права по
отношение на детето са предоставени на майката, като на бащата са определени мерки
за режим на лични контакти.
За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, че спрямо детето били извършени актове на домашно насилие от страна на
ответника. Приложен е и протокол от АСП за проведена среща от 10.11.2023 г. между
бащата и детето, от който се установява, че на срещата била присъствала и бабата К.
И., без предварително да уведоми ДСП- Я.. Последната била помолена от социалния
работник да отидат в другата стая където да подаде заявление за присъствие, като Д. И.
реагирал бурно и започнал да крещи в присъствието на детето и да отправял закани
срещу присъстващите служители. Детето видимо се притеснило и уплашило, като
срещата била прекратена.
От решение № *** г. по възз. гр. дело № *** г. по описа на ЯОС се установява,
че спрямо ответника има наложени мерки по ЗЗДН за срок от 12 месеца, като същите
изтичат на 20.02.2024 г. От представеното решение по гр. дело № *** г. по описа на
ЯРС се установява, че на осн. чл.128 СК на К. П. И. ( баба на детето по бащина линия)
е определен режим на лични контакти с детето.
4
От представена справка за съдимост се установява, че ответника Д. Б. И. е
реабилитиран, като същия не се води на психиатричен отчет.
Във връзка със случая на 10.11.2023 г. от страна на ответника са сигнализирани
органите имащи отношение към него, като се установява, че са дадени указания за
смяна служителя, като същия е сменен. Прдставени са също протоколи от проведени
срещи между детето и бащата, след посочената дата 10.11.2023 г.
По делото е изготвен и приет социален доклад от Д“СП“- Б., от който се
установява, че детето Б. е с родители С. П. и Д. И., като същите съжителствали на
семейни начала и впоследствие са се разделили. След водени дела, родителските права
са предоставени на майката, като на бащата е определен режим на лични отношения и
издръжка. Малолетния Б. живеел в гр. Я., а бащата бил с местожителстване в гр. Б..
Двамата родители били в конфликт и не общували спокойно и свободно помежду си.
До момента били водени много дела по СК и ЗЗДН, като Д. И. многократно бил
споделял, че срещу него били издавани ограничителни заповеди. Майката С. П.
обвинявала бащата Д. И. в извършено насилие над детето Б. на конкретна дата, при
реализиране на наблюдаван контакт между тях. Д. И. при проведен разговор отричал
твърдяното от г-жа П. и бил категоричен, че никога не бил упражнявал насилие над
своето дете.
От социален доклад от Д“СП“- Я., се установява, че от извършеното социално
проучване и работа по случая с детето Б. било установено, че неговата майка осигурява
жизнените му потребности и полага необходимите грижи за него. При необходимост
можела да разчита на подкрепа от свои близки и роднини. При посещение на адреса в
гр. Я. не били констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили
неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално
и социално развитие на детето. В интерес на детето Б. било да продължи да се
отглежда в стабилна семейна среда. В хода на проведените разговори с майката на
детето, същата показала емоционална привързаност към детето, демонстрирала
интерес и загриженост към неговото развитие. Заявила желание и за в бъдеще да
продължи да се грижи за детето и да му оказва нужната помощ и емоционална
подкрепа. Г-жа П. считала, че притежава необходимите родителски качества и ресурс
да обезпечи пълноценно грижите за детето и да осигури всичко необходимо за
неговото развитие. Същата споделила, че била наясно, че в интерес на детето било да
поддържа добри взаимоотношения с неговия баща Д. И., за да не чувства детето
емоционалната липса на нито един от родителите и да запази изградената емоционална
връзка с тях и заявила, че като родител се ръководила от желанието да осигури
сигурност и спокойствие на своето дете. От 24.03.2023 г. до момента на изготвяне на
социалния доклад- 26.02.2024 г. непрекъснато се провеждали срещи между бащата и
детето, като на някой от срещите била присъствала и бабата на детето по б.л. К. П. И..
5
Г.жа С. П. не била възпрепятствала договорените контакти между бащата и детето и
активно съдействала на ОЗД/ДСП- Я. в работата по случая.
Като писмени доказателства е приложена и преписка от *** г. по описа на РУ-
Я., писмо вх. № *** г. от Център за превенция на насилието и престъпността гр. Б., 1
бр. CD изпратен от Дирекция „Национална система 112“, РЦ-Б., протокол за проведена
контактна среща от 19.04. в ЦОП- Я., писмо от социалния работник П. Ж. П. до
Директора на ДСП- Я..
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
П. Ж. П. ( без родство със страните) посочва, че работи в ДСП- Я., отдел „***“.
Познава страните във връзка с изпълнение на служебните си задължения, като се
провеждали срещи в отдел „***“ между бащата Д. И. и детето Б.. При една от срещите
имало проблем, като присъствала и бабата на детето по б.л. на 10.11.2023 г. Когато
излязла навън пред Дирекцията там били Б., майка му и Д.. Г-жа П. я информирала, че
Д. е с майка си и дали последната я била информирала предварително, че ще присъства
на срещата. Тя и отговорила, че не са информирани, като г.жа П. изразила притеснение
от присъствието на бабата на детето. Тогава тя и казала, че ще говорят и ще видят как
ще реагират в тази ситуация, като междувременно срещата била започнала. Когато
свидетелката влезнала помолила майката на ответника да отиде с нея в другата стая, за
да поговорят с началника на отдела как ще процедират за присъствието й. В това време
г- н И. казал на майка си да внимава какво казва и нищо да не подписва. Тонът му бил
нападателен и остър. Майка му станала за да отидат в другата стая, но в този момент
той скочил, започнал да крещи кои са те да казват по какъв начин ще се провеждат
срещите. Започнал да я напада лично, че ще я уволни, че ще се обади на адвокатите си,
че щяла да види какво ще и се случи от сега нататък. В тази връзка споделя, че детето
било любопитно какъв подарък ще му донесе баща му, като не била забелязала
желание у детето да се вижда с баща си. В момента в който ответника започнал да
крещи, тя автоматично погледнала към детето. Последното буквално се било свило,
главичката му била наведена, ръчичките му били между краката в защитна поза.
Предупредила г-н И., че детето присъствало и било изплашено, но той освирепял още
повече, започнал да вика и да я заплашва, като същата му казала, че прекратява
срещата. Хванала детето за ръката и го извела отвън, като видял майка си се затичал
към нея и се сгушило. Майката никога не била възпрепятствала срещите, като била
съдействаща майка. Отношенията между бабата и детето били формални, като
агресията от страна на Д. била към нея и нямала никакви връзки с него.
Свидетеля Г. Д. Н. ( без родство със страните) посочва, че работи в ДСП- Я., като
подкрепящ социален работник. На 10.11.2023 г. от 10.00 ч. била срещата, като дошла и
бабата на детето по б.л. Срещата била започнала, когато колежката й извикала бабата
защото нямала декларация. Г.-н И. започнал да вика на майка си, да не попълва и
6
подписва нищо. От виковете детето се стресирало, като същото стояло до баща си на
дивана. Преди срещата детето било спокойно и приемало нормално срещите с баща си
и баба си. След като бащата продължил да вика, колежката й П. му казала, че ще
прекрати срещата, но той продължил и срещата била прекратена. Детето било
изведено, като г-н И. категорично отказал да подпише протокол, като била извикана и
полиция. Ако г-жа К. И. имала попълнено заявление, срещата щяла да протече
нормално. Отношенията между бабата и детето били нормални. Майката възразила за
това, че на срещата ще присъства и бабата, като след прекратяването и същото не
продължила повече. След това отново имало срещи но на тях присъствал полицейски
служител във връзка с подадения сигнал от ответника и свикването на координационен
механизъм.
Свидетеля Д. М. Л. ( живеещ на семейни начала със С. П.) посочва, че детето
живее с тях. Всеки път водил С. и детето на организираните срещи с ответника, като Б.
искал да присъства, понеже го било малко страх от Д.. Отишли на поредната среща,
като след малко дошли бащата и бабата на детето, като имало и психолог. Всички
влезли вътре, без него и С.. След около 10 мин. Б. излязъл от сградата и бягал към тях и
бил разстроен Причината била, че бабата присъствала на срещите, като С. не била
съгласна защото имала друг режим. По принцип Б. не искал срещи с баба си, не искал
много и такива с баща си, но се налагало и те го натискали да ходи. Детето бягало,
прегърнало майка си, като казало, че Д. се развикал и той се уплашил да не станело
както преди да го блъсне и да нарани майка му. От сградата след Б. вървял психолога,
като им казал, че срещата приключила. Той се опитал да успокои Б., като се качили в
колата и тръгнали. Психолога след като казал, че срещата приключила, казал още ,че
станал скандал, като Б. бил много стресиран и после им трябвало време да го убедят да
отиде за следващата среща. Съгласил се, като разбрал, че ще има полицай и неговия
приятел психолога ще присъства там.
Свидетелката К. П. И. ( майка на ответника) посочва, че на 10.11.2023 г. отишла
със сина в социалните за да види Б.. Тя също имала режим на лични контакти, но той
не се изпълнявал, защото майката не предавала детето. След като ги поканили вътре
срещата започнала. Г.жа Н. водила протокола, Д. седнал с Б., а тя отстрани на стол.
След като влязла г-жа П. и казала, че не може да присъства на срещата, след което я
изгонила. Тогава синът й ги попитал защо я гонят, като тя казала, че прекъсва срещата
и извели Б.. След това отишла и г.жа С., директорката на социалните, като и казали, че
няма право защото не била подала заявление. Посочва, че присъствала и друг път на
такива срещи, като всичко било нормално. Не била писала заявления, имала устно
разрешение от г-жа С.. Съжелява, че провалила срещата на сина си с детето, като
нямало викове и крясъци от негова страна. След като всички излезли се обадили на
тел.112. Г-жа П. и казала, че няма да присъства защото майката на детето не я желаела,
като за присъствието и трябвало разрешение.
7
От приетата по делото съдебно- психологическа експертиза се установява, че
спора между бащата и служителя от ДСП- Я. не се бил отразил на отношенията на
детето спрямо неговия баща. По отношение на психичния статус на Б. И. не се
наблюдавали отражения от случилото се на 10.11.2023 г. Последиците от
непосредственото след събитието на 10.11.2023 г. не отговаряли на критериите за
психично страдание от паталогичен характер, присъстващия психолог и социални
работници не били преценили, че била необходима кризисна интервенция или друга
форма на подкрепа. Пластичността на детската психика в тази възраст довило до лесно
избледняване на спомена. Б. не бил изключително емоционално уязвим и
чувствителен. Детето развивало постепенно необходимите механизми за справяне с
напрежението, реагирало адекватно за възрастта си и не се опитвало да прави
изпреварващи оценъчни съждения. Отношението на детето спрямо неговия баща не
можело да бъде повлияно съществено от отделен спор или постъпка, а било предмет на
избор, които то ще прави продължение на следващите няколко години.
В о. с. з. вещото лице уточнява, че детската психика е пластична, т.е. била
повлияна твърде кратко, за да може да го наблюдава като някакво отражение.
На основание чл.176 ГПК съдът изслуша ответника Д. Б. И., като същия посочи,
че неговата майка получила устно разрешение от Директора на ДСП- Я.. Това се
случило защото неговата майка имала режим на контакти с внука си, който не се
изпълнявал. На една от срещите попитал социалните работници дали майка му може да
присъства на срещите, като на следващата среща тя отишла за да говори със
социалните работници. Майката на Б. казала, че не иска тази жена да присъства, като
по-късно получил обаждане от г-жа П., че няма никакъв проблем да присъства. На
срещите на които присъствала нямало проблеми, като детето се държало нормално и си
играели двамата, като четири срещи минали прекрасно. След като баща му починал
помолил майка си да отиде с него за да се разсее и да види внука си. Не бил попълвал
документи на които майка му присъствала на срещите.
В хода на производството беше възпроизведен CD, изпратен от Дирекция
„Национална система 112“, като страните заявиха, че са запознати със съдържанието
му и не го оспорват.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Целта на производството по ЗЗДН, е даде съдебна защита на молителя от всеки акт
на домашно насилие. В чл.2, ал.1, законодателя е предвидил, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
8
съжителство или в интимна връзка. Съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН, за психическо насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В
посочения закон липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“ , но
като такова могат да бъдат всички действия на вербално посегателство, касаещи тежка
обида и унижаване, действия на агресия и заплахи, с които се осъществява психическа
принуда за извършване или неизвършване на определени дейности, които действия по
естеството си и по интензитета си имат силно отрицателно вредно въздействие върху
психиката на едно лице и предизвикват у него основателен страх.
За уважаване на молбата на защита от домашно насилие, следва да бъде
установено кумулативното наличие на две предпоставки, а именно, дали е осъществен
от ответника по молбата за защита противоправен и умишлен насилствен акт в някой
от формите, съдържащи се в чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго
лице- молителя в производството по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка, подробно изброени в чл.3 ЗЗДН. От друга страна
следва да се има предвид, че сочения в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло по естеството си, време, място, начин на извършване на авторството.
Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки за защита, с които се цели да се даде ефективна защита
на пострадалите лица. Разяснено е в ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, т.22, че налаганите по
ЗЗДН мерки не са административни наказания и са предназначени да охранят
пострадалото лице, а не да санкционират извършителя.
При разглеждането на спора, следва да се прецени дали са събрани доказателства,
установяващи извършените от страна на ответника на твърдените актове на домашно
насилие, а също и дали същите съставляват актове на домашно насилие, съобразно
посочената в закона дефиниция. Настоящия съдебен състав приема, че процесните
актове на домашно насилие, за които се твърди, че са извършени от ответника на
10.11.2023 г., не съставляват прояви на домашно насилие, така както се изиска от
ЗЗДН.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства се установява,
че ответника в присъствието на детето повишил тон, с оглед на което срещата била
прекратена. По безспорен начин е установено, че повишаването на тона е бил към
социалния работник, във връзка със спора дали майката на ответника да присъства на
определените срещи или не, но по никакъв начин не се установява, ответника да е
проявил спрямо детето някой от формите на насилие визирани в чл.2, ал.1 ЗЗДН. В тази
връзка безспорно е установено, като липсва и спор между страните в тази насока, че е
имало някакъв инцидент между родителите на детето, нито пък бащата о някакъв
начин да е нагрубил детето или да му е викал на висок тон. Действително в
присъствието на детето е имало пререкание между бащата и служител на ДСП- Я., при
9
което дори и да се приеме, че ответника е проявил някаква агресия, като се е развикал и
заплашвал служителката, то последната по никакъв начин не попада в процесуалната
легитимация, очертана в чл.3 ЗЗДН, като извършеното в присъствието на детето не би
представлявало домашно насилие съгласно чл.2, ал.2 ЗЗДН.
С оглед на това, съдът счита, че молбата на защита от домашно насилие, не следва
да бъде уважавана, защото не беше установено кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно, да е осъществен от ответника по молбата за защита
противоправен и умишлен насилствен акт в някой от формите, съдържащи се в чл.2,
ал.1 и ал.2 ЗЗДН, който акт е насочен спрямо друго лице- молителя в производството
по ЗЗДН, и наличие на две лица на правна, фактическа и/или родствена връзка,
подробно изброени в чл.3 ЗЗДН.
В обобщение, по делото са установени влошени отношения на страните, като
подадената молба на молителката в качеството и на майка и законен представител на
малолетното дете Б. за защита е именно израз на тези крайно изострени и влошени
отношения между тях. Безспорно това поведение на всеки един от тях, следва да се
определи като причиняващо негативни емоции у детето, като обидно и морално
укоримо. Не може обаче да се приеме, че по своя характер и въздействие , тези актове
съставляват форма на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 ЗЗДН. Целта на
закона е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда
спорове между родители относно родителски права върху детето, за неговото
възпитание и други лица, за разрешаването на които съществуват други правни
способи.
С оглед на горепосоченото, съдът счита, че молбата за защита по ЗЗДН следва да
се остави без уважение.
По разноските :
На основание чл.78, ал.3 ГПК, молителката С. М. П. следва да бъде осъдена да
заплати на другата страна направените разноски.
Основателно се явява възражението на процесуалния представител на молителя
С. М. П. за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на това, че същото
не е определено спрямо миниума на Наредба № 1/09.07.2004 г. ( изм. и доп. Д.В. бр.88
от 4.11.2022 г.) и същото следва да бъде намалено до 600 лв.
Мотивиран от горното, Я.ският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № *** г. , подадена от С. М. П. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на детето Б. Д. И., ЕГН
********** и двамата с адрес гр. Я., ул. „*** и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ Заповед за
10
съдебна защита в полза на малолетното дете Б. Д. И., ЕГН **********, с която
ответника Д. Б. И. ЕГН **********, да бъдат наложени мерки по чл.5 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. М. П. с ЕГН **********, да заплати на Д. Б. И. ЕГН **********
, направените от същия съдебно-деловодни разноски в размер на 1100, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Ямболския окръжен съд в
седемдневен срок от посочената дата на обявяването му- 21.05.2024 г.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11