№ 14958
гр. С., 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Г.Д
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110166650 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С“ ЕАД искове за
установяване по отношение на С. С. С., че последната дължи на дружеството
804,95 лева – цена за доставена до имот с адрес: С., ул. „И.В, апартамент,
топлинна енергия в периода от месец май 2020 г. до месец април 2022 г., ведно
със законната лихва върху последната посочена сума от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2023 г., до
окончателното плащане; 121,32 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната посочена сума в периода от 15.09.2021 г. до 03.08.2023 г.; 27,72
лева – цена за услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия за
описания по-горе имот в периода от месец юли 2020 г. до месец април 2022 г.,
ведно със законната лихва върху последната посочена сума от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 08.08.2023 г., до
окончателното плащане, и 5,95 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната посочена сума в периода от 15.09.2020 г. до 03.08.2023 г. –
вземания по Заповед за изпълнение № 25910/30.08.2023 г. по частно
гражданско дело № 44602/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
1
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Тх.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Тх.С“ ЕООД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – С.С.С., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен, тъй като при
прехвърлянето на имота на нея имало учредено вещно право на ползване на
други лица, както и срещу размера на иска, като се възразява, че имотът на
ищцата е бил присъединен към абонатна станция на съседна сграда, но
снабдяването оттам е спряно и отклонението е прекъснато. Иска се
отхвърляне на иска.
Третото лице – помагач – „Тх.С“ ЕООД, поддържа основателност на
иска с писмена молба.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 74 – 78 от делото Нотариален акт №
******** г., том L, нот. дело № 11056/1991 г. на И.Д – нотариус при Втори
районен съд – С., С.П.С и Е.Е.С са дарили на ответницата апартамент с
административен адрес: С., И.В, първи етаж, откъм предната страна, като са
си запазили пожизнено вещното право на ползване на имота.
Съгласно представена на лист 17 от делото молба-декларация от
08.10.2002 г., подадена от ответницата до ищеца, първата е поискала да се
открие партида за потребяване на топлинна енергия на адрес: С., ул. „И.В, при
2
трима обитатели.
По делото няма доказателства за идентичност на адресите – С., ул. „И.В,
и С., И.В, първи етаж, откъм предната страна, извън декларация на лист 19 от
делото, която обаче е съставена изцяло от ищеца, носи подпис на негов
служител, и следва да се тълкува като твърдение, а не като доказателство.
Съгласно представен на лист 22 – 23 от делото Протокол от общо
събрание на етажните собственици на сграда с адрес: С., ул. „И.В, с които за
топлинен счетоводител е избрано третото лице – помагач по делото. В списъка
на собствениците от ул. „И.В“ № 23 са подписани Я.С, Л.Б, Е.Ч и А.П – няма
го името нито на ищцата, нито на дарителите.
Съгласно представени на лист 70 от делото от третото лице – помагач и
неоспорени от страните протоколи за отчет на адрес: С., ул. „И.В“ № ***,
партидата за имота се води на С. Стефан Стайнова, като обаче няма изготвени
отчети, подписани от когото и да било .
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 15.05.2024 г. (на лист 83 от делото), а в
писмен вид – на лист 70 – 80 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, общият топломер в
абонатната станция в сградата на ответника е бил проверяван метрологично
на 21.05.2018 г. и 11.02.2022 г., и двете със заключения за съответствие, като на
ответника са начислявани само разходи за подгряване на сградната инсталация
– за отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 349,79 лева с ДДС, а
за отоплителния сезон от май 2020 г. до април 2021 г. – 462,66 лева.
Съгласно представени на лист 37 от делото Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № **** г., абонатите на ищцовата страна са
длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с
чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е
45 дена от издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2
извършените разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал.
3 от общите условия при неплащане в срок на годишната фактура се начислява
законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
3
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията.
По делото се установи, че ответницата е заявила, че ще заплаща разходи
за апартамент с адрес: С., ул. „И.В“ № ***, с писмена декларация до ищеца,
като по делото се претендират такива за апартамент без номер на първия етаж.
За последния няма данни нито ответницата да е изразявала съгласие да плаща,
нито е задължена съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като за апартамента на първия
етаж има учредено вещно право на ползване на други две лица, а се
предполага, че титулярът на право на ползване физически ползва имота и
следва той да заплаща по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Поради неяснота за това кое жилище ответницата притежава в сградата,
искът се оказва недоказан и следва да се отхвърли, което важи и за
акцесорните искове за лихва, както и за дялово разпределение, тъй като не е
ясно за кое жилище се претендират разходи за последното, а те може да са в
различен размер.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответницата на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същата не е доказала извършване на разноски и такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване по отношение на
С. С. С., с ЕГН: **********, и адрес: С., ул. „И.В, апартамент, че последната
дължи на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ********, и адрес на управление: С., ул. „Я“ №
23б, 804,95 лева (осемстотин и четири лева и 95 стотинки) – цена за
доставена за периода месец май 2020 г. – месец април 2022 г. до топлоснабден
имот с адрес С., ул. „И.В, апартамент, топлинна енергия; 121,32 лева (сто
двадесет и един лева и 32 стотинки.) – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2021 г. – 03.08.2023 г.; 27,72 лева
(двадесет и седем лева и 72 стотинки) – цена за услугата „дялово
разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за
периода месец юли 2020 г. – месец април 2022 г., и 5,95 лева (пет лева и 95
стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2020 г. – 03.08.2023 г. – вземания по Заповед за изпълнение №
25910/30.08.2023 г. по частно гражданско дело № 44602/2023 г. на Софийския
районен съд, 28. състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Тх.С“ ЕООД, с ЕИК: *********.
4
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5