№ 171
гр. Враца, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20221400500008 по описа за 2022 година
Производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№
271085/08.12.2021 г., подадена от СВ. ИЛ. П. и Н. ИЛ. СТ., чрез пълномощника им
адв.С.Т. от АК-Враца, против Решение №260474/23.11.2021 г., постановено по гр.дело
№ 693/2021 г. по описа на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателите против „Алезорея“ ЕООД, ЕИК *********, искове за признаване за
установено, че ищците са собственици на 2/4 или по ¼ всеки от тях от недвижим имот,
находящ се в гр.Враца, „Врачански лозя“, местност „Върха“, поземлен имот с
идентификатор № 12259.1136.27 с площ от 2037 кв.м, със застроена в него
еднофамилна жилищна сграда 41 кв.м. на два етажа с идентификатор 12259.1136.27.1, в
качеството им на наследници на И.А. С. – баща на ищците и да бъде отменен
констативен нотариален акт № 154, том I, рег.№ 1397, нот. дело № 114/2018 г. на
нотариус П.Ц., като неоснователни и недоказани. С решението ищците-въззивници в
настоящото производство са осъдени да заплатят на „Алезорея“ ЕООД сторените
деловодни разноски по делото в размер на 810 лева.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно,
немотивирано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Твърди се, че в
мотивите си първоинстанционният съд не е отчел наличието и изцяло е игнорирал
основни доказателства по делото, сред които: Определение № 1188/27.05.2016 г. по
гр.д. № 4636/2015 г. на РС-Враца, с което се прекратява заведеното пред него дело за
1
делба по молба на ответника П. срещу ищеца С., и Разпореждане № 43750/14.11.2014 г.
по гр.д. № 17678/2014 г. на СГС, влязло в законна сила на 17.12.2014 г., с което не се
допуска изпълнение на съдебно решение на Регионален съд в гр.Грискирхен,
Република Австрия по семейно дело № 8 FAM 30/116-23 от 15.03.2013 г. и 8 FAM 3-
116/27 от 16.09.2013 г. Твърди се, че съдът правилно е констатирал, че имотът никога
не е бил съпружеска имуществена общност, защото към момента на развода
собственици са бащата на ищците И.А. С. и „Алезорея“ ЕООД, т.е. ответникът АЛ. П.
никога не е бил собственик, респ. съсобственик на процесния имот, находящ се в
землището на гр.Враца. Поддържа се, че след изповядването на този нотариален акт
съсобственици на имота са „Алезорея“ ЕООД – 3/6 ид.ч., И. С. и ищците С.А. и Н.С.,
като наследници на покойната си съпруга и майка М.Н. С.а, и тримата с дялове от по
1/6 ид.ч. всеки. Поради това считат, че не могат да се приемат мотивите на австрийския
съд за наличието на СИО между С.П. и АЛ. П., доколкото такава никога не е
съществувала по отношение на процесния имот, което е съобразено в Разпореждане №
43750/14.11.2014 г. по гр.д. № 17678/2014 г. на СГС. Навеждат се доводи, че
ответникът П. не може да прехвърля нещо, което не притежава на законово основание
– ½ или пък ¼ от имота, така както е станало по-късно с двата нотариална акта.
Твърдят, че видно от събраните доказателства, ответникът П. съзнателно е представил
като доказателство за собственост за издаване на процесния акт само решението на
съда в гр.Грискирхен, Република Австрия, издадено на 04.05.2018 г., защото го ползва,
като е укрил от издалия актовете нотариус разпореждането на СГС за недопускане на
молбата му, което е влязло в законна сила на 17.12.2014 г.
Жалбоподателите твърдят, че заедно с тях съсобственик на имота при квота ½
(3/6) идеална част е „Алезорея“ ЕООД, съобразно приложеното удостоверение за
наследници на покойния им баща И.А. С., съсобственик на 4-6 ид.ч. от имота, видно
от Нотариален акт № 81, т. II, рег.№ 3720, нот. дело № 197/2010 г., който след сделката
остава с 1-6 ид.ч. Поддържат, че са съсобственици на имота при равни квоти от 1/4 ид.
част за всеки от тях, като твърдят, че като такива са заплащали своите фискални
задължения, видно от доказателствата по делото, защото наличието на такива
задължения би възпрепятствало издаването на данъчната оценка, приложена по делото.
В жалбата се твърди, че допускането на свидетели, които с показанията си да
докажат непрекъснато владение на имота от единия, от другия или от двамата
ответници по делото, е ирелевантно за спора, който е на друго законово основание.
Твърди се още, че след съставяне на Нотариален акт № 81, том II, рег.№ 3720,
нот. дело № 197/2010 г. на дата 01.11.2010 г. от нотариус В. В., който е безспорен и
стабилен във времето, следват: решение на съда в Република Австрия с дата 01.06.2011
г.; разпореждане на СГС, влязло в сила на 17.12.2014 г., след което Ал. П. образува
гр.д. № 4636/2015 г. за делба пред РС-Враца, като ВрРС го прекратява на 27.05.2016 г.
по негова молба и след около 2 години, на 04.05.2018 г. в правния мир се появяват 2
2
нотариални акта - № 154, т.I, рег.№ 1397, нот. дело № 140/2018 г. и № 155, т.I, рег.№
1400, нот. дело № 115/2018 г., които са последващо издадени и до сега не са вписани в
СГКК-Враца, видно от скицата, като и досега единственият собственик на имота
„Алезорея“ ЕООД, както се твърди, не е извършил това задължително отразяване в
СГКК-Враца и Дирекция МДТ при Община Враца повече от 2 години след съставянето
и издаването им.
Изразява се несъгласие със заключението в мотивите на районния съд, че
делото по отношение на ответника „Алезорея“ ЕООД е прекратено (стр.3), като се
твърди, че това заключение е неправилно, неотговарящо на обективната истина и
неподкрепено от доказателствата по делото. С Определение № 261969/25.03.2021 г. на
ВрРС първоинстанционното дело е било изцяло прекратено и исковата молба е била
върната. Това определение е обжалвано с частна жалба вх.№ 266553/12.04.2021 г. пред
ОС-Враца, който от своя страна го е отменил и е постановил продължаване на
производството, но това е по отношение прекратяване на делото, а не заличаване на
дружеството-ответник, което е черпило и продължава да черпи неоснователно и
незаконосъобразно права над тези, които има предвид предоставеното му по двата
коментирани вече акта, единият от които е нот. акт № 154, т.I, рег.№ 1397, нот. дело №
140/2018 г., издаден от нотариус П.Ц., с рег.№ 582 в НК, т.е. не може „Алезорея“
ЕООД да не бъде страна по предявените искове по гр.д. № 693/2021 г. на РС-Враца.
В жалбата се твърди още, че изводът в мотивите на съда на стр.4, че с
атакувания нотариален акт не се засягат права и законни интереси на ищците, е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че ищците – съсобственици
на недвижимия имот са такива по силата на Закона за наследството (ex lege), като
наследници на починалите си майка и баща, като съдът е приел, че с двата нотариални
акта, с които тази собственост от общо ½ ид.ч. е отнета и прехвърлена
незаконосъобразно, не се нарушават техните законни права и интереси. В тази връзка
се поставя въпросът по какъв друг начин те биха защитили своите права и законни
интереси, освен по установения в закона ред пред компетентния съд.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.537, ал.2 ГПК, с присъждане на направените от
ищците разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемите страните
„Алезорея“ ЕООД и АЛ. П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се,
че не са налице сочените от жалбоподателите пороци на решението, засягащи
правилността му, макар да не се споделят напълно изводите на съда по
правнозначимите факти и обстоятелства по делото.
Въззиваемите страни посочват, че българският съд не е зачел задължителната
сила на решенията на австрийския съд, постановени в производство по разделяне на
СИО между С. и АЛ. П., като е приел, че липсват доказателства относно това, че
3
процесният имот или части от него са съпружеска имуществена общност. Твърдят, че
българският съд е обсъждал въпрос, разрешен от чуждия съд със сила на пресъдено
нещо, а именно, че процесният недвижим имот е бил признат за СИО съгласно закона
на Република Австрия по твърденията на съпрузите и според доказателствата за
приноса им при придобиването му. В мотивите към тези решения е посочено, че
съгласно твърденията на страните, процесният недвижим имот е придобит на името на
бащата на ищците – И. С., но със средства от семейния бюджет на двамата съпрузи при
условията на сключване на сделка при относителна симулация. Твърди се, че И. С. е
бил използван като подставено лице, с цел заобикаляне на действащата към онзи
момент забрана за придобиване на собственост върху недвижими имоти,
представляващи земеделска земя от чужди граждани, каквито са С. и АЛ. П.. Сочи се,
че именно прекратяването на брака им е причината да се пристъпи към прехвърляне на
½ ид. част от имота на ответника „Алезорея“ ЕООД през 2010 г., чиито едноличен
собственик към онзи момент е бил Ал. П., като причината купувач да е дружеството е
именно горепосочената забрана за придобиване на земеделски земи от чужди
граждани.
Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд няма право да пререшава
спора относно разделяне на имуществото от брака между С. и АЛ. П., тъй като същият
е разрешен с влязло в сила законно решение на Австрийския съд. Сочат, че съгласно
чл.40 от Регламент ЕС 2016/1103 на съвета от 24.06.2016 г. за изпълнение на засилено
сътрудничество, приложимо право, признаването и изпълнението на решения по
въпроси свързани с имуществения режим между съпрузи, при никакви обстоятелства
не се допуска преразглеждане по същество на решение, постановено в държава-членка.
Позовават се и на разпоредбата на чл.5 от същия регламент относно компетентността
на австрийския съд по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, като
сочат, че в настоящия случай са били налице и двете хипотези на чл.5, пар.2, б. „а“ (в
съответствие с чл.3, пар.1, б. „а“, пето тире от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета
от 27.11.2003 г.) и б. „б“ (в съответствие с чл.3, пар.1, б. „а“, шесто тире от Регламент
(ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 г.), тъй като сключеният брак между С. П. и
АЛ. П. (и двамата с обичайно местопребиваване на територията на Република Австрия
към 2011 г. и към 2012 г.) е прекратен с решение от 01.06.2011 г. на Съда в
гр.Грискирхен, Република Австрия. Към 2011 г. Република Австрия и Република
България са държави - членки на ЕС и прилагат вътрешното европейско право. Сочи
се, че приложими към развода са разпоредбите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 27.11.2003 г., тъй като Ал. П. е румънски гражданин, а С.П. – австрийски
гражданин. Позовават се на разпоредбата на чл.36, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на
Съвета от 24.06.2016 г., съгласно която решенията, постановени в държава-членка, се
признават в другите държави-членки, без да се изисква каквато и да е специална
процедура. Сочат, че на нея кореспондира разпоредбата на чл.621, ал.1 ГПК, според
4
която съдебното решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява,
въз основа на препис, заверен от постановИ. го съд, и придружаващото го
удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Сочи се, че този акт е
сертификат (приложение V), посочен в чл.54 и чл.58 от Регламента за съдебните
решения и съдебните спогодби, какъвто бил представен като доказателство пред
първоинстанционния съд. Посочват, че решение от 19.09.2012 г. по семейно дело №
8FAM30/11b-19 на Съда в гр. Грискирхен, Република Австрия има пряко изпълнение в
Република България, като в т.3 от диспозитива на решението, съдът е постановил, че
имотът, находящ се в България, землище гр.Враца, местност „Върха“ се присъжда ¾
част на ищеца, е.т. АЛ. П., т.е. прехвърлянето на правото на собственост върху
идеалната част на ищцата С.И. е настъпило като правна последица от влязлото в
законна сила решение на съда в Република Австрия. Посочват, че именно зачитайки
силата на Решение от 19.09.2012 г. по семейно правно дело № 8FAM30/11b-19 на Съда
в гр. Грискирхен, съдията по вписванията при Служба по вписванията – Враца е
постановил да се впише това решение в нотариалните книги по персоналната партида
на АЛ. П.. На същото основание впоследствие нотариусът е приел, че Ал. П. е
собственик на ¼ ид. част от процесния недвижим имот и го е признал за такъв с
издадения Нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот
№ 154, том I, рег.№ 1397, нот. дело № 114 от 2018 г. Видо от съдържанието му, тази
констатация се основава на представените от молителя в нотариалното производство
Решение от 19.09.2012 г. по семейно правно дело № 8FAM30/11b-19 на Съда в гр.
Грискирхен, Решение от 21.08.2013 г. по семейно правно дело № 8FAM30/11b-27 на
Съда в гр. Грискирхен и Решение от 27.08.2013 г. по семейно правно дело №
8FAM30/11b-29 на Съда в гр. Грискирхен. Твърдят, че правото на собственост на Ал.
П. произтича като правна последица именно от Решение от 19.09.2012 г. по семейно
правно дело № 8FAM30/11b-19 на Съда в гр. Грискирхен. Твърди се още, че след като
Ал. П. е бил собственик към 04.05.2018 г. на прехвърлената ¼ ид. част от имота, то и
„Алезорея“ ЕООД е придобило тези права от него по силата на договора за покупко-
продажба и неговото вещно-прехвърлително действие.
Оспорва се твърдението на ищците във въззивната жалба, че същите са
съсобственици общо на ½ ид. част от процесния недвижим имот по сила на
наследяване от И. С.. Видно от констатацията на нотариуса, при изповядване на
сделката между „Алезорея“ ЕООД и И. С., последният е притежавал общо 4/6 ид. части
от правото на собственост, и след като прехвърля 3/6 ид. части от тях, остава
собственик на 1/6 ид. част, която е наследена от двамата ищци. Твърди се, че по делото
липсват доказателства за придобивното основание по отношение на останалите 2/6 ид.
части, за които ищците твърдят, че са собственици и констатациите на съда в този
смисъл напълно кореспондират със събраните доказателства.
Относно твърденията на ищците, че са заплащали своите фискални задължения,
5
в отговора на въззивната жалба се сочи, че видно от писмото от Община Враца
процесният недвижим имот не подлежи на облагане с местни данъци и такси, тъй като
представлява земеделска земя в територия по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Посочва се още,
че, видно от същото писмо, ищците не са подавали декларация по чл.32, ал.1 от ЗМДТ
за открито наследство, в която да е включен процесният имот, което поставя под
съмнение начина, по който са отразени като собственици в регистрите на Община
Враца и са се сдобили с данъчна оценка на имота. Оспорва се твърдението на
жалбоподателите, че промяната в собствеността на процесния недвижим имот по
силата на прехвърлителната сделка от 2018 г. между двамата ответници не е
декларирана по ЗМДТ в Община Враца и не е отразена в кадастралните регистри.
Видно от скицата на имота, нотариалният акт, обективиращ прехвърлителната сделка
между АЛ. П. и „Алезорея“ ЕООД е отразен в кадастралните регистри в СГКК-Враца
въз основа на заявление № 01-169584-11.05.2018 г. Твърди се, че тъй като
констативният нотариален акт, с който АЛ. П. е признат за собственик на ¼ ид. част от
процесния недвижим имот е съставен под № 154, а нотариалният акт за покупко-
продажба, обективиращ сделката между П. и „Алезорея“ ЕООД е под № 155 по
регистър на нотариус № 583, очевидно е, че и двете производства са приключили в
един и същи ден, което е допустимо по закон, и при това обстоятелство не е
необходимо признатият за собственик за подава данъчна декларация по ЗМДТ и да
заявява промяната в собствеността на имот в кадастралните регистри в СГКК-Враца.
Поддържа се възражението за изтекла придобивна давност по отношение на
идеалните части на ищците, като се твърди, че дори да се приеме, че „Алезорея“ ЕООД
и Ал. П. не са изключителни собственици по силата на други придобивни основания,
то в качеството си на владелци са се превърнали в единствени собственици на
процесния недвижим имот.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната допустимост и редовност на жалбата съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
въззивният съд намира, че решението е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е било образувано въз основа на предявен
от СВ. ИЛ. П. и Н.С. Илиев против „Алезорея“ЕООД-гр.Враца и АЛ. П., гражданин на
Република Румъния, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че
като наследник на И.А. С., б.ж.на гр.София, всеки от ищците е собственик на по ¼
ид.ч. от ПИ с идентификатор 12.259.1136.27 с площ 2 037 кв.м. в м.“Върхът“ в
6
гр.Враца, „Врачански лозя“, ведно със застроената в него еднофамилна вилна сграда с
идентификатор 12259.1136.27.1 с площ 41 кв.м., на два етажа, както и да бъде отменен
на основание чл.537, ал.2 от ГПК нот.акт №154, т.І, рег.№1397, дело №114/2018гна
нотариус П.Ц..
В исковата молба се поддържа, че спорният имот бил собственост на
наследодателя на ищците И.А. С., който е техен баща, по силата на нот.акт №62, т.VІІІ,
рег.№9792, дело №1091/2006г. на нотариус Пл.Ц.. С нот.акт №81, т.ІІ, рег.№3720, дело
№197/2010г. наследодателят прехвърлил на „Алезорея“ЕООД-гр.Враца половината от
имота, като по време на прехвърлянето ищцата С.И. била в граждански брак с
едноличния собственик на дружеството-ответника АЛ. П.. Посочва се, че въз основа на
съдебни решения на съда в гр.Грискирхен, Република Австрия-Решение
№8FAM30/11b-19/19.09.2012г. , Решение №8FAM30/11- b-29 и Решение
№8FAM30/11b-23/22.02.2013г., по силата на нот.акт №154, том І, рег.№1397, дело
№114/2018г. ответникът АЛ. П. незаконосъобразно бил признат за собственик на ¼
ид.ч. от имота, като впоследствие с нот.акт №155, том І, рег.№1400, дело №115/2018г.
тази ¼ ид.ч. била продадена от него на ответника „Алезорея“ЕООД. Според ищеца, с
влязло в сила Разпореждане №43759/14.11.2014г.на Софийски градски съд, не е
допуснато признаване на решенията на чуждестранния съд, поради което въз основа на
тях ответника АЛ. П. не е разполагал с право да се снабди с нотариален акт за
собственост.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Алезорея“ЕООД е ангажирал писмен
отговор, че счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Развиват се доводи,
че по силата на Решение №8FAM30/11b-19/19.09.2012г. на съда в гр.Грискирхен,
Република Австрия, потвърдено с решение от 30.01.2013г.на Окръжен съд-гр.Велс,
Република Австрия, съдът е присъдил на АЛ. П. ¾ ид.ч. от процесния имот в рамките
на производство по разделяне на съпружеска собственост, и делът на ищцата С.И. е
уравнен в пари. Ответникът поддържа, че по силата на чл.40 от Регламент (ЕС)
2016/1103 на Съвета от 24.06.2016г. преразглеждането на решението на австрийския
съд не се допуска, а по силата на същия Регламент именно австрийския съд е бил
компетентен да се произнесе по въпросите за прекратяването на брака и имуществения
режим между съпрузите. Поддържа се също, че по силата на чл.36, т.1 от Регламент
(ЕС) 2016/1103 решението на австрийския съд подлежи на пряко признаване и с оглед
на това е съставен и самият нот.акт №154, том І, рег.№1397, дело №114/2018г. В
отговора се посочва също и че от 01.11.2010г. „Алезорея“ЕООД е във владение на
целия имот, като до 04.05.2018г.това владение е упражнявано съвместно с ответника
АЛ. П., при което дружеството е придобило по давност и идеалните части на
останалите съсобственици. развиват се и доводи, че притежаваната от ищцата ¼ ид.ч.
също е била предмет на делбата, извършена от австрийския съд.
В срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е депозирал и ответника
7
АЛ. П., като в него се поддържат изцяло идентични твърдения и доводи, както в
отговора на „Алезорея“ЕООД.
При така подадените искова молба и отговор в производството пред районния
съд са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които искът е бил приет
за допустим, но е отхвърлен като неоснователен, като е прието, че няма доказателства,
от които да се установява чия собственост са спорните идеални части от имота.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната
пълнота, при което приема следното:
Страните не спорят, а това се установява и от представеното по делото
удостоверение за наследници №76/24.01.2018г.на Столична община, че ищците са
единствени законни наследници на И.А. С., б.ж.на гр.София, починал на 06.10.2011г.
Не се спори също така, че ищцата С.И. и ответника АЛ. П. са бивши съпрузи,
сключения на 18.04.1992г. граждански брак между които е бил прекратен с решение
№8FAM30/11b-19/19.09.2012г. на съда в гр.Грискирхен, Република Австрия, което е
потвърдено с решение №8FAM30/11b-23/22.02.2013г на Окръжен съд-Велс, Република
Австрия. Безспорно е също, че ответника АЛ. П. е едноличен собственик на
„Алезорея“ЕООД
Видно от приложеното по делото копие от нот.акт №81, том ІІ, рег.№3720,
дело №197/2010г.на нотариус Пл.Ц., на 01.11.2020г.наследодателят на ищците продал
на „Алезорея“ЕООД собствените си 3/6 идеални части от притежаваните от него общо
4/6 идеални части от новообразуван имот №9460027 в м.“Върха“ в землището на
гр.Враца, с площ на имота 2037 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 41 кв.м. Както това се установява от
представената скица №15-1012866/29.10.2020г., описаният в нотариалния акт имот е
процесния, който по кадастралната карта и регистри на гр.Враца е идентификатор
12.259.1136.27, а жилищната сграда е с идентификатор 12259.1136.27.1.
По делото са приложени Решение №8FAM30/11b-19/19.09.2012г., Решение
№8FAM30/11- b-29 и Решение №8FAM30/11b-23/22.02.2013г., всички на съда в
Република Австрия, от които е видно, че по силата на първото от тях сключения между
ищцата С.И. и ответника АЛ. П. граждански брак бил прекратен, като при
прекратяването на брака от австрийския съд е извършена и делба на имуществото им,
при която ¾ идеални части от процесния имот са присъдени на настоящия ответник
АЛ. П.. От мотивите на решението е видно, че така присъдените ¾ ид.ч.са формирани
като към закупените от „Алезорея“ЕООД, чийто едноличен собственик е П., 3/6
идеални части от имота, е добавена ¼ ид.ч., която С.И. получава по наследство след
смъртта на баща си и която част според австрийското законодателство влиза в
семейната общност и се присъжда на АЛ. П.. За така „добавената“ 1/4 ид.ч. ответника
АЛ. П. се снабдява с оспорения констативен нотариален акт за собственост №154, том
8
І, рег.№1397, дело №114/2018г., копие от който е приложено по делото. както това се
установява от представения нот.акт №155, том І, рег.№1400, дело №115/2018г.,
впоследствие въпросната ¼ ид.ч. е продадена от АЛ. П. на „Алезорея“ЕООД.
По делото е представено и разпореждане №43759/14.11.2014г.на Софийски
градски съд, постановено по гр.дело №17678/2014г., от което е видно, че не е
допуснато признаване на решението на австрийския съд (№8FAM30/11b-23/22.02.2013г
на Окръжен съд-Велс) в частта му, относно процесния имот в землището на гр.Враца.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна, а решението на РС-Враца за неправилно по следните
съображения:
На първо място следва да се посочи, че към датата на постановяване на
представените решения на австрийските съдилища не е била налице уредба в
общностното право, която да урежда компетентността, признаването и изпълнението
на решенията на съдилищата на държавите-членки по повод имуществените
отношения между съпрузите. Имущественият режим между съпрузи е регулиран от
общностното право едва с Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година,
на който са се позовали и ответниците, но този регламент не е бил приет към датата на
развода между страните и не е приложим към спорния случай. Действащ към тази дата
е бил Регламент (ЕО) №2201/2003, който урежда единствено компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с
родителската отговорност, но не и по дела, отнасящи се до имуществените отношения
между съпрузите. По аналогични причини приложение не намират и Регламент
(ЕО)№1215/2012г. по силата на изричната норма на чл.1, т.2, б.“а“ от него, както и
Регламент (ЕО) №44/2001г., разпоредбата на чл.1, т.2, б.“а“ от който изключва
приложението му по дела за имуществени права, произтичащи от брачни
правоотношения.
От изложеното следва, че приложим по отношение на признаването на
постановените от австрийските съдилища решения, е Кодекса за международното
частно право, тъй като съгласно чл.3, ал.1 от КМЧП признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранни решения и други актове съобразно разпоредбите на
Кодекса за международно частно право се извършва в случаите, когато липсва уредба
на това признаване в общностното право, международен договор или друг закон. В
КМЧП са уредени също два вида признаване на чуждестранно решение или друг акт -
чрез самостоятелно производство и инцидентно.
Компетентен да разгледа нарочното исково производство по признаване и
допускане на изпълнението на чуждестранното решение е Софийски градски съд - чл.
118, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 КМЧП. Производството се образува по предявен иск с
приложени препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и
удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. За да се постанови
9
признаване на чуждестранно съдебно решение следва съдът да установи наличието на
пет положителни предпоставки, посочени в чл. 117 КМЧП- 1/Наличие на
компетентност на чуждестранния съд, постановил акта, преценени съобразно
разпоредбите на българското право. В този случай следва да се установи липса на
изключителна компетентност на българския съд или на съда на трета държава, както е
в случая по дела за вещни права върху недвижими имоти - чл. 12, ал. 1 КМЧП.
Признаване и допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение в нашата
страна следва да бъде отказано когато единственото основание за чуждата
компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата
регистрация в държавата на съда; 2/Следва да се установи връчване на ответника на
препис от исковата молба, съответно страните да са били редовно призовани и да не са
били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита -
чл. 117, т. 2; 3/ липсата на влязло в сила решение на български съд между същите
страни за същото искане и на същото основание, както и липсата на висящ процес пред
наш съд, който е образуван преди чуждото дело; 4/Българският съд следва да прецени
характера на последиците от признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранното решение и ако неговото действие у нас е несъвместимо с българския
обществен ред същото не може да бъде признато.
В КМЧП е предвиден и втори вид признаване на чуждестранно съдебно
решение - инцидентно от органа, пред който е представено - чл. 118, ал. 1.
Тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че при представяне на
чуждестранно съдебно решение пред съд по висящ процес съдът следва да зачете
правните му последици, ако са налице предпоставките, визирани в чл. 117 КМЧП,
които съдът проверява служебно/чл. 120, ал. 1 КМЧП/. В този случай признаването
поражда действие само между страните по съответното дело. В случаите на спор
между страните по делото относно условията за признаване на чуждестранното
решение може да се предяви иск пред Софийски градски съд - чл. 118, ал. 2 КМЧП,
която хипотеза визира признаване на чуждестранно решение по реда на самостоятелно
производство.
В разглеждания случай е безспорно, че предвиденото в приложимия КМЧП
нарочно исково производство по признаване и допускане на изпълнението на
чуждестранното решение/я, не е провеждано, като от друга страна съдът намира, че не
са налице предпоставките и за инцидентно признаване, доколкото е налице както спор
между страните относно условията за признаване на чуждестранното решение, така и е
налице липса на компетентност у австрийския съд да се произнесе по вещни права
върху недвижим имот, находящ се в България. Както вече бе посочено, с разпоредбата
на чл.12 от КМЧП се предвижда изключителна компетентност на българския съд по
дела за вещни права върху недвижими имоти, находящи се в Република България,
какъвто е и процесния случай, поради което австрийския съд не е бил компетентен
10
според българското право и решението му не може да бъде признато.
При тези доводи предявеният иск се явява допустим и правилно е бил
разгледан от първоинстанциония съд, още повече защото навежданите от ответниците
доводи, свързани с чуждестранното решение, в случая са относими не към
допустимостта, а към основателността на предявения иск /субективно съединени
искове/.
Предявените от ищците субективно съединени искове правилно са били
квалифицирани от районния съд като такива по чл.124, ал.1 от ГПК и правилно с
доклада на делото районният съд е указал на ищците, че носят тежестта да докажат, че
са собственици на процесния имот, съобразно правата, които претендират, в случая
собственост по наследство от техния баща И.А. С.. За да бъдат уважени исковете на
така заявеното основание ищците следва да докажат както, че са наследници на
посочения от тях наследодател, така и че наследодателят им е бил собственик на
процесния имот или части от него.
В случая по делото е представено удостоверение за наследници, от което по
безспорен начин се установява, че ищците действително са единствени законни
наследници на И.А. С., починал на 06.10.2021г.
В исковата молба ищците твърдят, че наследодателят им е бил собственик на
целия поземлен имот и находящата се в него жилищна сграда, като поддържат, че
собствеността е придобита по силата на покупко-продажба, за която е съставен нот.акт
№62, т.VІІІ, рег.№9792, дело №1091/2006г. на нотариус П.Ц.. Доказателства във връзка
с тези твърдения обаче не са представени. От друга страна е представен нот.акт №81,
том ІІ, рег.№3720, дело №197/2010г., в който е посочено, че наследодателят е продал
собствените си 3/6 идеални части от притежаваните от него 4/6 идеални части от
имота, като това записване дава основание на съда да приеме, че правата на
собственост на наследодателя върху имота не са изяснени и доказани. Следва да се
посочи, че при заявения от ищците способ, чрез който наследодателя е придобил
собствеността върху имота- покупко-продажба, то правото му на собственост може да
бъде установявано само с нотариален акт, а такъв не е представен. Представеният
нот.акт №81/2010г. не е достатъчно и категорично доказателство за правата на
собственост на наследодателя на ищците, а и сам по себе си той индикира наличието и
на чужди права върху имота (в случая 2/6 ид.ч.), титулярът на които не е установен.
Предвид това наследствените права на ищците в имота също не могат да бъдат
определени, при което предявените установителни искове се явява неоснователни и
като такива подлежат на отхвърляне.
Постановявайки решението си районният съд е достигнал до същия краен
резултат, поради което решението ще следва да бъде потвърдено, но при мотивите,
изложени в настоящия съдебен акт.
При този изход на делото въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
11
въззиваемите страни деловодни разноски за адвокатска защита пред настоящата
инстанция, в размер на 800 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260474/23.11.2021 г. на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело № 693/2021г.
ОСЪЖДА СВ. ИЛ. П. с ЕГН ********** и Н. ИЛ. СТ., с ЕГН ********** да
заплатят на „Алезорея“ЕООД-гр.Враца, ЕИК ********* и АЛ. П., роден на
**********г., гражданин на Република Румъния, сумата от 800 лв.деловодни разноски
за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12