Решение по дело №5579/2020 на Софийски градски съд

 РЕШЕНИЕ

                                                                 гр.София,13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                           СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І състав, в закрито заседание на тринадесети  октомври през 2020 година в състав:

                                                                            

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ КУЗМАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

                                :ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА

 

                           като разгледа докладваното от съдия Кузманова ч. гражданско дело № 5579 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

               Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

               Образувано е по жалба на Т.Р. – длъжник по изп. дело № 20108560400293 по описа на ЧСИ с рег. № 856 срещу постановеното от ЧСИ разпореждане от 28.01.2020 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.Жалбоподателят твърди, че липсват извършени изпълнителни действия по делото за периода 06.03.2013 г. – 19.12.2015 г. и за периода 01.01.2017 г. – април 2019 г.Счита, че за част от изпълнителните действия е липсвала местна компетентност на съдебния изпълнител. Въз основа на изложеното се иска отмяна на разпореждането. Претендира и разноски.

               Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

               В мотивите по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ с рег. № 856 твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като последното предприето изпълнително действие е от 10. 04. 2019 г. – запор на трудово възнаграждение, от което постъпват суми.

                          Съдът констатира от фактическа страна следното:

              Производството по изп. дело № 20108560400293 по описа на ЧСИ с рег. № 856 е образувано по молба на „П.К.Б.“ ЕООД за събиране на парично вземане по изпълнителен лист от 20.01.2010 г. срещу Т.Р.. На 23.11.2010 г. длъжникът е получил ПДИ. На 15.11.2011 г., 02.12.2011 г., 09.07.2012 г., 08.03.2013 г., 19.02.2015 г. и 08.04.2019 г. са наложени запори на банковите му сметки. На 16.11.2010 г., 04.07.2016 г. и 10.04.2019 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, като суми по последния постъпват и понастоящем за погасяване на задължението. С молба от 18.12.2019 г. длъжникът по делото е поискал прекратяване на изпълнителното производство поради липса на изпълнителни действия за периода 06.03.2013 г. – 19.12.2015 г. и 01.01.2017 г. – април 2019 г. С обжалваното разпореждане ЧСИ е оставил молбата без уважение.

              При така констатираната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

              Изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Извършеният на 10.04.2019 г. запор на трудово възнаграждение e от категорията на изпълнителните действия, които съгласно т.10 от ТР № 2/2015 г. прекъсват давността. Като способ за удовлетворение на взискателя по парично задължение всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, което поддържа висящността на изпълнителния процес, прекъсвайки по този начин и срока по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Ето защо съдът намира за законосъобразен отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното разпореждане с характер на постановление от 28.01.2020 г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

             Възражението на жалбоподателя, че част от изпълнителните действия са извършени от местно некомпетентен ЧСИ е неоснователно. Изпълнителните действия по делото са се ограничили до налагане на запори, а съгласно чл. 427, ал. 2 ГПК това действие може да се извърши и от СИ, намиращ се и в друг район на действие.

             При този изход на спора право на разноски има само взискателя, който претендира юриск. възнаграждение. На осн. чл. 78, ал.8 ГПК съдът определя същото в размер на 100 лева, и следва да се осъди жалбоподателя да ги заплати  на взискателя.

             Въз основа на изложеното Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

                       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  подадената жалба от Т.И.Р. - длъжник по изп. дело № 20108560400293 по описа на ЧСИ Б. Б. с рег. № 856 срещу разпореждането от 28.01.2020 г., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

                       ОСЪЖДА Т.И.Р., ЕГН ********** да заплати на "К.И.И.БГ" ЕАД на основание чл. 78,ал.8 ГПК  сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

 

                                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                         

 

                                                                                                                           2.