РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Бургас, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Д.ва
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Д.ва Въззивно гражданско дело №
20252100500088 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Д. И. П., ответница в
първоинстанционното производство, чрез адв. Веселина Демирева срещу
Решение №2102/16.10.2024 г., постановено по гр. д. №6892/2023 г. по описа на
Районен съд- Бургас. С обжалвания съдебен акт районният съд е развалил,
както следва:
- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на
19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като
приобретател, обективиран в нотариален акт № 120/27.09.2010 г., нот. дело №
107/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д.
прехвърля на Д. И. П. собствеността върху собствените си 119,50 кв.м.
идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.607.165, с площ на
целия имот 555 кв.м. с адрес ***, с трайно предназначение на територията –
урбанизирА. и начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра),
срещу задължението на Д. И. П. да поеме и осигури изцяло гледането и
издръжката на Г. Д., докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот,
какъвто е водил досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и
гледане.
- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на
19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като
приобретател, обективиран в нотариален акт № 121/27.09.2010 г., нот. дело №
1
108/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д.
прехвърля на Д. И. П. собствеността върху следните свои недвижими имоти:
поземлен имот № 002010 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на
гр.Камено, с площ от 2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на
трайно ползване нива, четвърта категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“ ;
поземлен имот № 021417 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на
гр.Камено, с площ от 9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21,
с начин на трайно ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН
МИХАЛИЧ“; поземлен имот № 054049 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в
землището на гр.Камено, с площ от 8,327 декара съставляващ парцел № 49 от
масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността
„КАРА ЯНОС“; поземлен имот № 054060 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в
землището на гр.Камено, с площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60
от масив № 54 с начин на трайно ползване нива, трета категория в местността
„КАРА ЯНОС“, срещу насрещното задължение на Д. И. П. да поеме и осигури
изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя, докато е жив, като му
осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил досега, поради
неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.
- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, сключен между Г.М. Д., ЕГН – **********, починал на
19.05.2020 г., в качеството прехвърлител, и Д. И. П., ЕГН – **********, като
приобретател, обективиран в нотариален акт № 122/27.09.2010 г., нот. дело №
109/2010 г. по описа на нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д.
прехвърля на Д. И. П. собствеността върху своя недвижим имот,
представляващ УПИ № III в кв.110 по плА. на гр. Камено, с адрес ул. „Хаджи
Димитър“ № 43, с площ от 1 800 кв.м., ведно с построените в имота масивна
жилищна сграда с площ от 42 кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30
кв.м., паянтова сграда с площ от 44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м.,
паянтов гараж с площ от 20 кв.м., срещу задължението на Д. И. П. да поеме и
осигури изцяло гледането и издръжката на прехвърлителя Г.М. Д., докато е
жив, като му осигури спокоен и нормален живот такъв, какъвто е водил
досега, поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане.
Жалбоподателката изразява неудовлетвореност от първоинстанционното
решение и претендира неговата отмяна и разрешаване на спора по същество,
като предявените от ищеца, въззиваем, М. Г. Д. искове по чл. 86 ЗЗД по
отношение на гореописаните разпоредителни сделки бъдат отхвърлени.
Застъпва становище, че от събраните по делото доказателство се
установявало, че тя е полагала грижи за Г. Д. от момента, в който последният я
е потърсил и е поискал да живее при нея, тъй като е бил тормозен от своя син,
до момента на неговата смърт. Възразява обстоятелство, че Д. е получавал
пенсия и социални помощи за отопление и хрА. да налага извод за неполагане
на грижи и недаване на издръжка от нейна страна. От свидетелските
показания се установявало, че прехвърлителят е злоупотребявал с алкохол и
взимал хранителни продукти и напитки от магазина „на вересия“, а
въззивницата заплащала сметките. Субективните възприятия на далите
показания свидетели как е бил облечен Д. при срещи с него, както и че е
последният е имал неприветлив и неугледен вид, не доказавало липсата на
полагане на нужните грижи за задоволяване на жизнено необходимите
потребности. Районният съд не бил отчел факта, че част от допуснатите
свидетели на страната на ищеца са лично заинтересовани от изхода по
настоящото дело и техните показания не били безпристрастни, а и до голяма
2
степен противоречиви. Съдът не бил А.лизирал и зачел в достатъчна степен
показанията, дадени от свидетелите, ангажирани от нея, въпреки че същите
били такива с пряко наблюдение върху начина на живот на починалия Г. Д. и
не са лично заинтересовани от изхода на делото. При тези съображения
въззивницата счита първоинстанционното решение за неправилно и моли
въззивната инстанция да отмени същото и да постанови нов съдебен акт по
съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна, М. Г. Д. чрез адв. Ана Станкова. Застъпена е позиция за
правилност на първоинстанционното решението, като се моли същото да бъде
потвърдено. Въззиваемият счита, че решението е постановено при обсъждане
и А.лизиране на всички относими доказателства и след преценка на техния
смисъл и съдържание. Счита, че от събраните свидетелски показания се
доказвало безспорно обстоятелството, че починалото лице през последните
пет години от живота си е живяло в жилище от една стая, при лоши битови
условия, без баня, бойлер, с външна тоалетна, при занижени условия на
битова и лична хигиена, без достатъчно парични средства, посредством които
да се снабди с хрА., облекло и да задоволява ежедневните си нужди. От
събраните писмени доказателства се установявало, че същият се е издържал с
пенсията си, а последната била в минимален размер, поради което е имал
месечен доход много по-нисък от прага на бедност за страната през периода от
2015 г. до 2020 г. Оспорва твърдението на ответницата, настоящ въззивник, че
Г. Д. е злоупотребявал с алкохолни напитки, доколкото нито един от
разпитаните свидетели не е дал показания да го е виждал в нетрезво
състояние. Поддържа твърдението, че починалият не е получил от П. никаква
грижа, нито осигуряване на прехрА., а напротив- налагало се е да се обръща
към различни хора от селото за помощ. Намира за неоснователно
възражението относно начина, по който са ценени показанията на свидетелите,
ангажирани от ответницата, като изтъква, че районният съд е обсъдил всички
устни доказателства и е мотивирал логически кои и по каква причина
кредитира. При тези съображения претендира обжалвания съдебен акт да бъде
потвърден.
Въззивницата е подала и молба, озаглавена „становище по отговор на
въззивната жалба“, с която са доразвити съображенията за неправилността на
първоинстанционното решение. Конкретизирала е, че не следва да бъдат
кредитирани дадените показания от свидетелите И.Д., С. И. и Г.И. като
достоверни. Сочи, че И.Д. е в близки отношения със свидетеля Г.И. и
изложените от нея факти са неверни. Твърди, че Д. е подала жалба до
прокуратурата срещу нея, по която е образувано досъдебно производство. По
отношение на свидетеля И. изтъква, че същата е стрА.- ищец по висящо към
настоящия момент пред Окръжен съд- Сливен гражданско дело, насрещна
страна по което е тя. За свидетеля И. поддържа, че след раздялата им,
последният е започнал поредица от съдебни процедури за разваляне на
договори и сделки, по които приобретател е тя, поради което се явява
заинтересован от изхода на настоящото дело. Във връзка с изложените
твърдения е поискала въззивният съд да допусне даването на обяснения на
стрА.та М. Д. по реда на чл. 176 ГПК. Поискано е да се разпита и свидетеля
Н.В., с чиито показания да се установи, че И.Д. е споделила в нейно
присъствие, че не познава починалия Г. Д..
С протоколно определение от 24.02.2025 г. въззивната инстанция остави
без уважение доказателствените искания на въззивница, тъй като не са налице
3
предпоставките по чл. 266 ГПК.
В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.
Въззиваемият чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли
решението на районния съд да бъде потвърдено.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което
няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата
инстанция намира следното:
Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по искова молба
на М. Д. срещу Д. П., с която се предявяват обективно съединени в условията
на кумулативност конститутивни искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на договори, сключени на 27.09.2010 г. между баща му Г. Д. в
качеството на прехвърлител и Д. П. в качеството на приобретател, за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение от нейна страна за
издръжка и гледане, обективирани в нотариални актове, както следва: 1)
нотариален акт № 120/27.09.2010 г., нот. дело № 107/2010 г. по описа на
нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П.
собствеността върху собствените си 119,50 кв.м. идеални части от поземлен
имот с идентификатор 07079.607.165, с площ на целия имот 555 кв.м. с адрес
гр. Бургас, ул. „Калофер“ № 31А, с трайно предназначение на територията –
урбанизирА. и начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра);
нотариален акт № 121/27.09.2010 г., нот. дело № 108/2010 г. по описа на
нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П.
собствеността върху следните свои недвижими имоти: поземлен имот №
002010 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от
2,780 декара, парцел № 10 от масив № 2, с начин на трайно ползване нива,
четвърта категория, в местността „МЕРДЖЕМЕКА“ ; поземлен имот №
021417 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с площ от
9,754 декара, съставляващ парцел № 417 от масив № 21, с начин на трайно
ползване нива, трета категория, в местността „ДОЛЕН МИХАЛИЧ“; поземлен
имот № 054049 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с
площ от 8,327 декара съставляващ парцел № 49 от масив № 54 с начин на
трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“; поземлен
имот № 054060 с ЕКАТТЕ 35883, находящ се в землището на гр.Камено, с
площ от 10,745 декара, съставляващ парцел № 60 от масив № 54 с начин на
трайно ползване нива, трета категория в местността „КАРА ЯНОС“;
нотариален акт № 122/27.09.2010 г., нот. дело № 109/2010 г. по описа на
нотариус Емилия Бакалова, по силата на който Г.М. Д. прехвърля на Д. И. П.
собствеността върху своя недвижим имот, представляващ УПИ № III в кв.110
по плА. на гр. Камено, с адрес ул. „Хаджи Димитър“ № 43, с площ от 1 800
кв.м., ведно с построените в имота масивна жилищна сграда с площ от 42
кв.м., паянтова жилищна сграда с площ от 30 кв.м., паянтова сграда с площ от
44 кв.м., паянтова сграда с площ от 15 кв.м., паянтов гараж с площ от 20 кв.м.
В исковата молба се твърди, че при първоначалното сключване на
сделките Г. Д. е запазил пожизнено право на ползване върху прехвърлените
имоти, но около месец по-късно с декларация от 22.10.2010 г. се отказва от
4
вещните си права. Ищецът твърди, че през периода от 2012-2013 г.
ответницата се е разпоредила с прехвърлените й недвижими имоти и е
продала земеделските земи на „Златен клас“ ЕООД, а дворното място ведно с
изградените в него постройки на физическо лице. Твърди, че сумите, които е
получила по сделките като продажна цена не са били вложени в издръжката и
гледането на баща му, за да му осигури спокоен и нормален живот. Сочи, че Г.
Д. се е нуждаел от постоянни грижи, защото е бил болен. Въпреки поетото
задължение, ответницата била трайно установена чужбина и не му е
осигурявала нито дължимата издръжка, нито грижи. Излага, че макар П. да е
регистрирала баща му на адрес в с. Крушаре, ул. „Агликина поляна“ №6, той
не е живял там, а е обитавал къща в селото с разрешение на собственика й, за
да не пустее. Тъй като ответницата не осигурявала никакви средства за
препитанието на баща му, последният бил обречен на гладуване. Това
обстоятелство го принудило да се регистрира в ДСП- Сливен, за да получава
хрА. като социално слаб. Налагало му се е да върши дребни работи срещу
заплащане на живеещите в селото- да мие колите им, да обработва дворовете
им. Поради неизпълнението на поетите задължения от страна на П. баща му
едва оцелявал, живял в изключителна мизерия и оскъдица, не е можел и да се
лекува. При тези фактически твърдения счита, че е налице пълно
неизпълнение на длъжника по договорите П., поради което претендира
същите да бъдат развалени по съдебен ред.
В отговора си ответницата оспорва претенциите като неоснователни.
Твърди, че преди сключването на договорите, през 2009 г. Г. Д. я е посетил в
стопанисвания от нея в хотела, находящ се в гр. Сливен, Сливенски минерални
бани и бил виД. изплашен и притеснен. Споделил й, че бил в болница в гр.
Стара Загора, тъй като синът му и ищец в настоящото производство го е
тормозел физически, блъснал го в остъклена врата, вследствие на което е
получил травма- порязване на сухожилието на ръката. Заявил й, че не иска да
се връща е в гр. Камено, където живеел със сина си, защото се страхувал от
него. Помолил я да остане при нея, а тя удовлетворила неговото желание и го
настанила в стая в хотела. Г. й споделил, че синът му настоявал да прехвърли
имотите, които притежава на него, но той се притеснявал, тъй като М. нямал
никакво желание да го гледа и издържа. Тогава се породило и желанието да
прехвърли на нея имотите с оглед на обстоятелството, че тя вече от известно
време се грижела за него. През 2014 г. работата в хотела на Сливенските
минерални бани намаляла, поради което тя и мъжът, с когото живеела на
семейни начала, заедно с Г. се преместили в с. Крушаре. Там, тя настанила Д. в
къща, за която тя заплащала всички консумативни разходи, носела му
ежедневно хрА., чистела къщата. През 2015 г. заминала за Германия за период
от два-три месеца, за да посети дъщеря си, като през този период била
осигурила хора, които да полагат грижи за Г. вместо нея. През 2016 г.
заминала за Испания при сестра си и там започнала работа, поради което за
около шест месеца от годината се намирала извън България. Твърди, че през
времето на отсъствие грижите и издръжката не били прекъсвали, а били
осъществявани чрез ангажирани от нея лица. С Д. поддържали контакт по
телефона през няколко дни, за да се увери, че всичко е наред. При едно
връщанията си в България разбрала, че Г. е теглил бърз кредит, за да може да
си купува повече алкохол. Твърди, че тя е погасила задължението към
кредитната институция. За смъртта на Г. разбрала от Г.И.- човек, с когото към
този момент живеела на семейни начала. За издръжката била превеждала суми
по "Уестърн Юниън" лично и чрез сестра си Т.И.. Парите били нареждани в
5
полза на Г.И. с цел да бъдат предадени на Г. и да бъдат заплащани
консумативните му разходи. Твърди, че именно с нейни средства било
заплатено и погребението му.
Районен съд- Бургас, за да постанови решението си е приел за
установено, че през времето, когато ответницата П. се е намирала в чужбина за
периода от 2015-2020 г. е изпълнявала частично задълженията си по
договорите, което е равнозначно на пълно неизпълнение и представлява
основание за развалянето им. Приел е, че макар да има данни по делото за
други лица, които са полагали грижи за Г., докато длъжницата е била в
чужбина, това не я освобождава от отговорността за собственото й
неизпълнение. Намерил е, че с оглед интереса на кредитора- прехвърлител
неизпълнението не се явява незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и по свое вътрешно убеждение намира от фактическа
и правна страна следното.
Между страните не се спори, че след сключване на сделките
първоначално прехвърлителят е бил настанен в хотел, стопанисван от П. на
Сливенските минерални бани, където е получавал нужните грижи и издръжка.
Безспорно е и обстоятелството, доколкото ответницата признава, че от 2015 г.
до смъртта на Г. Д. през 2020 г. за по-кратки и по-продължителни периоди от
време се е намира в чужбина- в ФР Германия и впоследствие в ***, където е
работила на сезонна работа. Не се спори, че към момента на смъртта на Д. П.
не се е намирала на територията на РБ България.
С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба,
очертаващи предмета на въззивния контрол, спорно между страните остава
дали действията, които Д. П. е осъществявала във връзка с договорите, с които
са й прехвърлени съответните недвижими имоти, съставляват точно и
добросъвестно изпълнение на задължението за издръжка и гледане, т.е. какъв
е бил дължимият обем на престацията. В случай, че се приеме да е налице
частично неизпълнение, то дали следва да се допусне разваляне на договорите
с оглед незначителността на неизпълненото в съпоставка с интереса на
кредитора.
На първо място, по отношение на правната природа на договора за
издръжка и гледане следва да се съобрази, че тъй като не е нормативно
уреден, то правилата относно изпълнението и неизпълнението извън общите
такива по ЗЗД, почиват и на изведените от съдебната практика (казуална и
задължителна) принципни положения. Като алеаторен договор, т.е. договор на
шанса, на риска, следва да съобрази, че в настоящия случай транслативните
сделки са сключени с оглед предоставянето на бъдещи издръжка и грижи, като
частичното неизпълнение се приравнява на пълно такова (така Решение №434
от 1983г на ВС на НРБ). Съгласно правната доктрина и съдебната практика
задължението на приобритателя да издържа и гледа прехвърлителя е такова за
продължително изпълнение, т.е. ежедневно и постоянно, и е неделимо
(individuum obligatione), т.е. престирането единствено на издръжка или
единствено на грижи съставлява пълно неизпълнение по договора.
По отношение на обема на дължимата престация А.лизът започва от
уговореното между страните по договора и дали са се съгласили да са налице
някакви ограничения относно дължимите издръжка и грижи. Г. Д. и Д. П. не
са уговорили специфични параметри, извън обичайните такива, респ.
6
тълкувайки действителната воля на страните съобразно чл. 20 ЗЗД, се дължат
всички необходими грижи и необходима издръжка. Задължението на
приобретателя по договора, доколкото не е било ограничено по постигнато
между страните съгласие, включва както осигуряването на цялостната
издръжка на прехвърлителя, независимо от това дали той може да се издържа
сам от имуществото и доходите си, така и полагане на необходимите грижи за
него според нуждите и възможностите да се справя сам. Изпълнението е
точно и добросъвестно по см. на чл. 63, ал. 1 ЗЗД, когато отговаря на
действителните нужди на прехвърлителя. Обичайната практика е договорът за
издръжка и гледане да се сключва с оглед личността на длъжника и той следва
да осъществява гледането и да дава издръжката. Това само по себе си не
изключва възможността изпълнението да се реализира от трето лице, но ако
това не е уговорено в самия договор прехвърлителят не може да бъде
задължен да приеме това изпълнение. Изключение са ситуациите, при които
гледането, т.е. грижите включват действия, за които се изискват специални
знания и умения, с които обективно приобретателят не разполага.
Извършените от третото лице действия трябва да са от името и за сметка на
приобретателя и този факт трябва да е известен на прехвърлителя, като
приемането на тези действия от негова страна ще освободи длъжника от
задължението му до обема на приетата престация. Обратното- ако приетите от
прехвърлителя грижи и издръжка са предоставени от третото лице не от името
и за сметка на приобретателя, последният не се освобождава от отговорност за
неизпълнение
Разгледан хронологично настоящият случай се отличава с условно
разделени два периода- преди заминаването на Д. П. в чужбина и след
заминаването й. От събраните по делото доказателства, в това число
свидетелските показания на свидетелите П.Д., Д.П. и М.Д. се установява, че
докато Г. Д. е бил настанен от П. в стая в хотела на Сливенските минерални
бани е бил доволен, изкъпан, нахранен, с чист и приветлив вид, т.е. за него са
били полагани нужните грижи. Както правилно е приел районният съд,
именно този стандарт на живот е следвало ответницата да поддържа и след
затварянето на хотела и преместването на Г. в с. Крушаре и настаняването му
в къща, съседна на тази, обитавана от нея и Г.И..
За периода от 2015-2020 г., т.е. след преместването в с. Крушаре, от
приетата по делото справка от ГД „Гранична полиция“ към МВР (л.198 от д.
на РС) се установява, че П. е била преимуществено извън територията на
България, което кореспондира и с нейните твърдения, че е работила в ***.
Относно качеството на живот, осигурен на Д., когато П. е била в чужбина са
събраните писмени доказателства, от които се установява, че същият е
получавал топъл обяд по програма на Община Сливен, бил е подпомаган с
целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2019/2020 г. и с финансова
подкрепа по Закона за хората с увреждания. От представеното разпореждане
от 27.05.2011 г. на ТП на НОИ- Бургас се извежда, че на прехвърлителя е била
определена месечна пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер
на 115,67 лв. От представеното удостоверение от ТП на НОИ- Бургас (л.167)
се установява, че за периода от 2011-2020 г. Дъръсъков е получавал пенсия в
минимален размер. Предствените от ответницата доказателства за извършени
преводи чрез „Уестърн Юниън“ (л. 113-123) доказват, че за периода са
извършвани парични преводи от нейната сестра Т.И. и от нея в полза на Г.И.
(лицето, с което П. към този момент е била във връзка), като общо сумата
възлиза на 600 евро, от които 100 евро- преведени през април 2016 г., 100
7
евро- през юли 2016 г., 200 евро- през май 2018 г. и 200 евро през октомври
2018 г. Недоказани остават твърденията на въззивницата- ответник, че
паричните суми макар преведени в полза на Г.И., са били предназначени за
издръжката на Г. Д.. Нито в основанията за превод, нито от дадените от
свидетелите показания, включително от свидетелите, доведени от П., се
установява, че на Г.И. му е било възложено да изпълнява задълженията по
договорите от нейно име и за нейна сметка. Напротив, от дадените от св. *** и
св. Йорданов показания се установява, че Д. е очаквал и разчитал именно на
грижите и издръжката на П., както правилно е приел и районният съд.
Свидетелите разказват как Д. е споделял, че освен пенсията няма други доходи
и разчита на помощта на Д.. На св. *** е споделял, че я чака да се върне от
чужбина, за да го заведе на очен лекар, но това така и не се е случило. От
показанията на св. С. се установява, че грижите за Г. преди преместването в с.
Крушаре са били полагани единствено от П., но не и от Г.И.. В съвкупност
тези обстоятелства налагат категоричен извод, че на И. не е било възложено да
престира вместо П. грижи и издръжка след заминаването й в чужбина.
Във връзка с мястото, което е обитавал Д. се установява от показанията
св. С. (кмет на с. Крушаре) и св. *** (лице за кратко споделяло едно
домакинство с Г. Д. в процесната къща), че постройката представлява една
стая с леко преддверие, оборудвА. с мивка, печка и котлон за готвене. От
показанията на св. Йорданов се установява, че Г. не разполагал с достатъчно
средства, като дори му се е налагало да взема хрА., предназначена за
отглеждане на животните в свинарника на друг жител на селото на име
Николай. Липсата на достатъчно средства се установява и показанията на св.
Петков, който сочи, че Г. е взимал хранителни продукти "на доверие"
(вересия) от магазина, както и че е теглил кредити.
Основното оплакване, залегнало като основание за обжалване на
решението, че дадените показания от св. И.Д., св. С. И. и св. Г.И. не следва да
бъдат кредитирани като достоверни съдът намира за неоснователно.
Посочените свидетели са дали подробни показания за живота, който Г. Д. е
водил след настаняването му в къща в с. Крушаре и че същият е бил скотски и
беден. Свидетелите разказват, че в обитаваното от нещо помещение не е
имало пералня, не е имало и баня, поради което Д. не имал къде да пере
дрехите си и да се изкъпе. Изтъкнатите от въззивницата съображения за
заинтересованост на свидетелите не са основание да се приеме, че дадените от
тях показания са недостоверни. На първо място, следва да се отчете
обстоятелството, че при снемане на тяхната самоличност пред районния съд
св. С. И. и св. Г.И. са заявили, че имат висящо дело, стрА. по което е
ответницата. Това обстоятелство е надлежно отразено в протокола от
проведеното открито съдебно заседание. На следващо място, двамата
подробно разказват освен за живота на Г. Д., но и за съществото на спора, по
повод което е образувано и делото пред Районен съд- Сливен, към настоящия
момент висящо пред Окръжен съд- Сливен. Настоящата инстанция отчита
вероятната заинтересованост на същите по реда на чл. 172 ГПК от изхода на
настоящия спор, но не намира дадените от тях показания за недостоверни, тъй
като те изцяло коресподират и се намират във логическа взаимна връзка с
остА.лите по делото доказателства, включително и дадените от свидетелите на
стрА.та на ответника показания. Дори да се приеме, че св. И. и св. И. са
преувеличили пресъздадената от тях действителна фактическа обстановка, то
не се променя изводът, че П. не полагала нужните грижи за Г. Д. и не му е
давала необходимата за нормалното му съществуване издръжка, след като е
8
заминала да работи в чужбина. В изпълнение на задължението си при наличие
на заинтересовани от изхода на делото свидетели да положи усилия да разкрие
кой от тях казва истината и след като прецени правдоподобността и
достоверността на твърденията им с оглед на остА.лите данни по делото,
настоящата инстанция намира, че следва да даде вяра на казаното от св. И. и
св. И.. По отношение на св. С. не са налице данни същата да е заинтересовА.
от изхода на делото и доколкото нейните показания също са последователни,
логични и кореспондиращи с остА.лите доказателства, то те също следва да
бъдат кредитирани.
По отношение на релевираните от въззивницата твърдения, че именно
поведението на ищеца, изразяващо се в упражнявано физическо и психическо
насилие спрямо починалия прехвърлител, следва да бъде изтъкнато следното.
Вътрешните мотиви, формирали съгласието за сключване на процесните
прехвърлителни сделки, стоят извън предмета на спора в настоящото
производство. Дали целта на Г. Д. е била да обезнаследи единствения си
законен наследник като прехвърли притежаваното от него имущество на трето
лице, е неотносимо обстоятелство. Въпросите относно поведението на ищеца
спрямо починалото лице, за които не са събрани никакви доказателства от
страна на ответника, биха могли да бъдат обсъждани на плоскостта на
моралното и аморалното като философски категории и то в случай, че
представляват обективната истина. На изследване в настоящото дело подлежи
дали въззивницата П. е изпълнявала точно и добросъвестно задълженията си
по сключените договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка
и гледане.
По делото по безспорен начин се установи наличието на облигационна
връзка между починалия Г. Д. и Д. П. по договори за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Доказа се, че
през целия период от прехвърляне на собствеността през 2010 г. до момента на
смъртта си през м. май 2020 г. Г. Д. е оказвал необхоД.то съдействие като
кредитор за изпълнение на задълженията на П. да го гледа и издръжка, като
дори се е съгласил да бъде настанен и да обитава къща в с. Крушаре, за да е
по-близо до последната. При доказване на тези обстоятелства съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на въззивницата бе да установи в
условията на пълно и главно доказване, че е предоставила точно изпълнение,
т.е. че трайно, постоянно, със собствени усилия е извършвала действия по
обгрижване на прехвърлителя и му е предоставяла необходимата за неговото
нормално битово и социално съществуване издръжка.
Макар да са събрани свидетелски показания, от които се установява, че
през времето, когато Г. Д. е бил настанен в хотела на Сливенските минерални
бани се е чувствал добре, бил е нахранен, изкъпан, чист, с осигурена
индивидуална стая, то за периода след преместването в с. Крушаре се доказа,
че прехвърлителят е живял в лоши битови условия, имал е занемарен вид,
издържал се е най-вече със собствени средства. При отчитане на
обстоятелството, че Дъръсъков не е можел да си служи с лява ръка, бил е в
напреднала възраст, се налага извод, че през целия период той се е нуждаел от
грижи по-специфични от обичайните. По-нататък, като се изследва въпросът с
какви парични средства е разполагало починалото лице, а именно че
единственият му доход е бил пенсия за инвалидност със съответните добавки
към нея, както и отпуснатите помощи за отопление и по ЗХУ, се налага извод,
че дори да се приемат извършените преводи по "Уестърн Юниън" за
извършени в негова полза, то размерите на паричните суми е толкова нисък,
9
че не биха могли да осигурят нормалното съществуване на Д.. Напротив, по
делото категорично се доказа, както е извел и районният съд, че Г. Д. е живял
под линията на бедност и тези спорадичните парични преводи не биха могли
да се приемат за надлежно изпълнение на задължението за даване на
издръжка, тъй като последната трябва да е в такъв размер, така щото да
осигури нормалното и достойно съществуване на прехвърлителя.
В обобщение се налага извод, че за периода от трайното установяване на
П. в чужбина през 2015 г. тя не е изпълнявала надлежно задължението си по
сключените с Д. договори. Съгласно константната съдебна практика, за да
приеме, че неизпълнението за определен период от време е незначително и да
откаже разваляне на договора, като приложи чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, съдът трябва
да оцени съотношението между изпълнената и неизпълнената част от
задължението, но следва да вземе предвид вида на договора и характера на
задължението. Преценката за това кога неизпълнението на договор за
прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е
незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД следва да се извършва изцяло в
светлината на интереса на кредитора с оглед конкретните обстоятелства -
възраст, здравословно състояние, специфични нужди, физическа кондиция,
икономически условия и пр. При прехвърлянето на имот срещу задължение за
издръжка и гледане продължителността на изпълняване на поетото
задължение от страна на длъжника не може да се поставя като единствен и
основен елемент, обосноваващ значимостта на осъществено изпълнение.
Хипотетично всяко едно от посочените по-горе обстоятелства за конкретната
житейска ситуация на кредитора може да доведе до извод за това, че
неизпълнението не е незначително /така Решение №60248/11.11.2021 г. по
гр.д. №491/2021 г., III ГО на ВКС, решение № 818 от 7.01.2011 г. по гр. д.
№1371/2009 г. на IV ГО на ВКС, решение №441 от 27.05.2009 г. по гр. д.№
486/2008 г. на IV ГО на ВКС/. Настоящият състав споделя изложените от
районния съд мотиви, че установеното по делото неизпълнение не би могло да
се квалифицира като незначително. Около половината от времето, през което
за П. е съществувало задължение да гледа и издържа Г. Д. до момента на
смъртта му, тя се е намирала в чужбина и не е изпълнявала надлежно.
Прехвърлителят е бил човек в напреднала възраст, инвалид, нуждаел се е от
постоянни грижи и издръжка и лишаването му за толкова продължителен
период от същите представлява съществено неизпълнение с оглед неговия
интерес.
Гореизложеното налага извод за правилност на обжалваното
първоинстанционно решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на въззивницата не се дължат разноските,
сторени през въззивната инстация. Такива не са претендирани от въззиваемата
страна, поради което съдът не дължи произнасяне по възлагането им.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2102/16.10.2024 г., постановено по гр. д.
№6892/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
10
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11