Р Е Ш Е Н
И Е
№ 346
Велико Търново, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, VII–ми
адм.състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
ДИАНКА ДАБКОВА
при участието на секретаря - С.Ф.
и прокурора от Окръжна прокуратура - ............................................................
разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело № 588/2022 г. по описа на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
I.За вида на
производството:
Производство
по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27, ал.1 от Закона за
управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление/ЗУСЕФСУ/.
Образувано е по изпратено по подсъдност
от АССГ – АД № 7549/2022г. Има за предмет жалба на Сдружение с нестопанска
цел/СНЦ/ „ЕЛИТА“-гр. В. Търново срещу Решение с рег. №РА14-Р2-45/21.07.2022г.,
в съответната му част. С посоченото решение заместник-министър на МК, в
качеството на ръководител на програмния оператор/ПО/ е отказал финансиране на проекта на Сдружението: проектно предложение
BGCULTURE - 2.002-0061 „Фестивал на
изкуствата „Стублица“.
II.Становищата на
страните:
Жалбоподателят счита, че обжалваното Решение противоречи на материалния
закон, а при издаването му са нарушени административнопроизводствените правила.
Не са били публикувани оценъчните листове, което е лишило жалбоподателя от
възможност да се защити. Оценките при втората покана/55,5т./ се различават
значително от тези при първото оценяване/79,5т./, като проектът не е изменен
съществено. Поради което намира оценяването за необективно. В представена ПЗ
чрез упълномощения ПП поддържа, че са нарушени законовите изисквания при
оценяване на предложението. В частност счита, че не е доказано да са изпълнени
нормативните изисквания по чл.33, ал.1 от ЗУСЕФСУ.
По тези съображения, развити подробно в
писмена защита ПП на жалбоподателят моли
оспореното решение да бъде отменено, в съответната част, като на доверителя му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът - зам.-министърът на Министерство
на културата/МК/, действал в качеството на ръководител на програмния оператор
по Програма ”Културно предприемачество, наследство и сътрудничество, чрез
упълномощения процесуален представител, оспорва жалбата като недопустима, а алтернативно като неоснователна и
недоказана. Моли съда да я остави без уважение. Представя писмен отговор по
жалбата. Развива подробни доводи в представената писмена защита. Счита оспореното Решение за законосъобразно,
т.к. е издадено от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуален
закон. Проектът на Сдружението не е
предложен за финансиране, т.к. на етап ТФО е получил 55,5точки, което е под минималния
праг от 60 точки, заложени в Насоките за кандидатстване. Окончателната оценка е
средно аритметично число от тези на двамата независими един от друг оценители
на предложението. Оценителната комисия е работила при спазване на правилата за
конституирането и функционирането й. Освен това, кандидатът е представил
повторно Финансова обосновка. При това е констатирано, че кандидатът е
определил за ръководител на проекта, лицето представляващо Сдружението – П.В.,
което противоречи на Насоките за кандидатстване. Поради това към датата на
оценяването се счита, че кандидатът не разполага с екип за управление на
проекта с необходимия професионален
опит.
Защитата на ответника претендира
разноски за ***ско възнаграждение, чийто размер не определя, но препраща към
НЗПП.
III. По допустимостта:
По въпроса за
допустимостта на оспорването съдът прие следното:
С оспореното Решение
се отказва предоставянето на БФП. Съгласно ЗУСЕФСУ и константната съдебна
практика тези правоотношения се характеризират с елементи на власт и
подчинение, между разпореждащия се в обществен интерес с публичен финансов ресурс държавен орган,
комуто са възложени управленски и контролни функции по разходването на европейски
средства и получателя на помощта. Тези актове са индивидуални административни
актове и подлежат на съдебен контрол по силата на чл.27, ал.1 от ЗУСЕФСУ, вр. с
чл.38, т.1 от с.з. Предвид това жалбата е допустима като подадена от лице,
имащо правен интерес от обжалването на посоченото Решение, в частта, с която се
отказва финансиране на проектното предложение на жалбоподателя. С уточняваща
молба жалбоподателят е заявил, че поддържа жалбата само в тази част.
Решението е връчено
на жалбоподателя чрез системата ИСУН на 23.07.2022г., който факт не се оспорва
от страните и се потвърждава от извадката от системата. Ответникът твърди, че
жалбата е недопустима като просрочена, т.к. е получила вх. номер в АССГ на
08.08.2022г. Но жалбоподателят в изпълнение на укзания на съда представи
писмени доказателства/вж. л.23 и сл./, от които е видно, че именно настоящата
жалба е подадена чрез куриерска служба на дата 05.08.2022г., т.е. преди
изтичане на преклузивния срок за обжалване, в случая - 06.08.2022г. Поради това
съдът прие, че жалбата не е просрочена.
ВТАС е родово и
местно компетентния съд с оглед разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК. Съдът, в чийто район на
действие се намира седалището на СНЦ, адресат на акта.
С оглед изложеното
съдът прие, че жалбата е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА,
при следните съображения по фактите и правото:
IV. По доказателствата:
С доклада по делото
съдът указа на
на жалбоподателя, на основание чл. 170, ал. 3, вр. с чл.170, ал.2 от АПК, че негова е тежестта да докаже твърденията си в жалбата за положителни
факти, от които черпи благоприятни правни последици, а именно, че са били
налице предпоставките за предоставяне на безвъзмездно финансиране по Финансовия
механизъм/ФМ/ на Европейското икономическо пространство/ЕИП/ 2014-2021г. за
процесния проект на Сдружението. На ответника съдът указа, че негова е доказателствената
тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Включително
да комплектова административната преписка с доказателства за компетентност на
автора на оспорения акт.
Във връзка с тези
указания ответникът представи з.к. от административната преписка, в т.ч.
заповеди за определяне на управляващ орган/програмен оператор/ по Програмата и
оправомощаването на автора на оспореното Решение. Жалбоподателят представи з.к.
от Формуляра за кандидатстване по втората покана и з.к. от Оценителните листове
при Заявлението по първата покана. Между посочените псимени доказателства няма
такива оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. В хода на производството
не са четени нарочни определения за безспорни между страните факти или такива,
служебно известни на съда.
V. По фактите:
Съдът взе предвид констатациите в
обжалвания акт, съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. В резултат на тази
аналитична дейност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
1.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че Сдружението жалбоподател е участник в
процедура на подбор на проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо
пространство за програмен период 2014-2021г.
1.1.
Финансираната
в случая Програма е „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”, а
проектното предложение на жалбоподателя е регистрирано в ИСУН на 23.08.2021г.
като BGCULTURE - 2.002-0061 „Фестивал на
изкуствата „Стублица“.
2. Не се спори
също така, че проектното предложение при
втората покана е било оценено от двама оценители, независимо, като е получило
резултат 55,5т. от 100 възможни и всъщност не преминава прага от 60 точки,
които са минимално необходими, за да се получи финансиране. При първото оценяване
проектът е получил 79,5т. Същият е претърпял промени при последвалата
комуникация с ПО чрез ИСУН, които са свързани с финансовата обосновка и
определяне на ръководителя на проекта.
2.1. Проектът е
преминал първия етап на оценка за административно съответствие и допустимост.
На етап ТФО от Оценителите са направени констатации, че предвидените разходи по
дейности не отговарят на сумата за
изискната БФП. От Сдружението е изискано обяснение чрез ИСУН на 04.04.2022г.
Бенефициерът е отговорил на 13.04.2022г.
и е представил повторно Финансова обосновка.
2.2. Налице е и
още една негативна констатация на оценителите, че кандидатът е определил за
ръководител на проекта лицето, което представлява организацията, а именно: г-жа
П.Д.В.. Тази констатация се потвърждава от представените доказателства, а установеният
факт противоречи на изискванията в Насоките за кандидатстване/вж. стр.17/. В
същите изрично е записано, че ръководителят на бенефициера не може да бъде
ръководител на проекта, нито член на екипа по управлението му.
2.2.1. В тази
връзка са изискани разяснения от кандидата. В отговора си последният е посочил,
че ще представи автобиография на ново лице за
ръководител на проекта на следващ етап, но до приключване етапа ТФО не е
посочил такъв. Поради това при завършване
на оценяването е прието, че не е представен ръководител на проекта и
кандидата не разполага с екип за управление на проекта.
3. Доколкото
проектното предложение е отхвърлено на етап Техническа и финансова оценка/ТФО/
с АП са представени доказателства за назначаване на Комисия за оценка на
предложенията/вж. Заповед № РД09-1111/20.10.2021г. на МК л.133 и сл. от папка дело № 7549/22 на АССГ-том първи/,
впоследствие изменяна. Посочените в точка 3.2. от същата Заповед външни
експерти, които не са служители на МК, а на ИА”Програма за образование”/МОН/ са
определени да извършат ТФО на предложенията. По делото няма доказателства кои
между тях са оценявали процесния проект. Попълнени са контролни листове от
оценителите, които при връчване на оспореното Решение на ПО не са били качени в
ИСУН и не са били достъпни за кандидата, вклч. до изтичане срока за подаване на
жалбата до съда. Не е представен протокол за работата на Комисията, подписан от
председателя и секретаря, към който да са приложени списъци, вклч. на такива
проекти, които са отхвърлени от финансиране, както изисква т.4 от Заповедта и
т. 5.8.2. от утвърдената Система за управление и контрол/СУК/ - вж. л.42 от
същите. Такова изискване няма в Насоките за кандидатстване/вж. л.36 от същите/,
но се оказва необходима предпоставка за преминаване към следващия етап на
подбор на предложенията според СУК. В случай като този, когато специалните
правила/Насоките напр. / не предвиждат нещо различно от закона прилажение
намират нормите на самия ЗУСЕФСУ -
чл.33 и 34.
3.1. По
делото са представени като доказателства
за назначаване на Комитет за подбор на проекти, съгласно т.5.8.3. от СУК. Със
Заповед № РД09-333/18.05.2022г. на МК/вж. л. 146 от том първи на АССГ/. За
резултатите от работата на КПП е представен Протокол от заседание от 25.05.2022г.
В същия е отбелязано, че членовете на КПП са обсъдили списъка с отхвърлените
проиктни предложения като са приели констатациите на оценителите на етап ТФО.
Представени са и списъци с предложените за финансиране проекти, резервните и
тези проекти, които са отхвърлени с посочване на причините за това. КПП е
работил според изискванията на като приел решението с единодушие на членовете
му с право на глас/вж. л.152 и сл. дело АССГ и л.43 от СУК, версия 5, м.
февруари 2022 - син класьор за документи/.
3.1.1. Не са
представени доказателства за представен на ръководителя на ПО от председателя
на КПП финален доклад от проведената процедура по оценка с приложенията.
Представени са само протоколите от заседанията на КПП и трите списъка с
предложения/вж. л.152 и сл./.
3.2. В
Списъка на отхвърлените предложения под
№4 е записан проектът на СНЦ „ЕЛИТА”-В. Търново/л.172/. Причина за това е
посочено да е обстоятелството, че на етап ТФО еполучило обща крайна оценка
по-ниска от минималния праг от 60 точки, заложени в Насоките за кандидатстване/вж.
л.37 от Насоките за кандидатстване в папка дело АССГ/.
4. Протоколът
отдейността на КПП е представен, ведно със
списъците към него на одобрените, резервни и отхвърлени предложения
на програмния оператор на процесната
Програма, т.е. процесния ответен АО. След преценката дали процесът по подбор е
протекъл в съответствие със законодателната рамка и дали предложението на КПП е
в съответствие с правилата и целите на Програмата, ръководителят на програмния
оператор е взел окончателно решение.
4.1. В случая с властническо
волеизявление на програмния оператор, обективирано като част от раздел III, т.4
от Решение с рег. № РА14-Р2-45/21.07.2022г. на жалбоподателя е отказано да бъде
предоставена безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение с
референтен номер BGCULTURE - 2.002-0061 „Фестивал
на изкуствата „Стублица“/вж. л.177 и сл. папка АССГ том първи; л.183/.
Информация за това обстоятелство е доведена до кандидата със съобщение в ИСУН
от 23.07.2022г./вж. л.236/.
5. Посоченото
Решение представлява сбор от ИАА според трайната практика на ВАС, един от които
се отнася и до жалбоподателя. Като фактическо основание на последния е
посочено, че проектното предложение не се предлага за финансиране, т.к.
крайната оценка на етап ТФО е под минималния праг от 60 точки, заложен в
Насоките за кандидатстване. Същото кореспондира
с фактическите констатации на Комисията и КПП, действащи като помощен
орган на РПО.
5.1. Правното
основание на този ИАА обаче, не е посочено нито в самия акт, нито в
придружаващата документация в преписка по подготовката му. Има отнасяне на
установените факти по правоотношението към един от източниците на нормите,
които го регулират – в случая Насоките за кандидатстване. Уточнено е, че
минималният праг от 60т. е заложен като правило именно там. Но няма изрично и
конкретно позоваване на нормативен акт, от националното или ЕП, в частност
ЗУСЕФСУ, като например чл.38, т.1 или т.3 от същия закон.
В заключение при
синтеза на доказателствата съдът не установи противоречия. Съдът кредитира с
доверие неоспорените писмени доказателствени средства. След анализа на
доказателствата поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът прие, че е доказано
осъществяването на следните правнозначими
факти:
Фактическите
констатации на АО се потвърдиха от събраните доказателства. Налице е проектно
предложение, което при подбора за посочената Програма не е събрало минимално
необходимия брой точки на етап ТФО. Това обстоятелство безспорно е предвидено в
Насоките за кандиастване и е основание проектът
на жалбоподателя да бъде включен в Списъка на отхвърлените проектни предложения. При тези
фактически констатации съдът формира следните изводи.
VI. По правото:
Спорът по делото е
административноправен. Страни са Сдружение
с нестопанска цел, регистрирано в Регистъра на ЮЛНЦ на АВп. на Република
България. Другата страна по правотношението е АО, представител на
изпълнителната власт в същата държава. Независимо от това са налице привръзки
от фактическа страна за приложението на норми на Европейското право, редом с
тези на националния правен ред, т.к.
посочената Програма „Културно предприемачество, наследство и
сътруничество” за предоставяне на БФП функционира чрез Финансовия механизъм на
Европейското икономическо пространство
за програмен период 2014-2021г.
Пътят към тези
средства е отворен за България чрез подписване на 09.12.2016г. на Меморандум за
разбирателство относно изпълнението на
Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство/ФМ на ЕИП/
2014-2021г., сключен между Република България и Исландия, Княжество Лихтенщайн
и Кралство Норвегия. Общите цели на ФМ
на ЕИП 2014-2021 са да допринесе за намаляване на икономическите и социални
различия в ЕИП пространство и да укрепи двустранните взаимоотношения. За същите
се работи посредством предоставяне на финансова помощ в конкретно посочени
приоритетни сектори, вклч. в областта на културата. В тази връзка е разработена
Програма РА14„Културно предприемачество, наследство и сътруничество”, която е
фокусирана върху ролята на културата и културното наследство като ресурси за
местно и регионално развитие чрез мерки за културно предприемачество, заетост и
социално включване. Процесното проектно предложение е разположено в една от
дефинираните по ФМ ЕИП сфери на подкрепа, свързана с „подобрен достъп до
изкуства и култура”.
Програмата
„Културно предприемачество, наследство и сътруничество” за България се
управлява от Министерство на културата, в качеството му на програмен оператор,
определено с подписването на Меморандума
за разбирателство. Ръководителят на ПО се определя със Заповед на министъра на
МК. На 23.05.2018г. е подписано
Програмното споразумение между Комитета на ФМ на ЕИП и Националното
координационно звено/НКЗ/ на програмата. Съответно на 01.08.2018г. е подписано
Споразумение за изпълнение на Програмата между НКЗ и Програмния оператор, т.е.
МК.
Във връзка с горното е видно, че
спорът е концентриран върху това дали ръководителят на Програмния оператор на настоящата
Програма, действащ в държава-членка на ЕС е упражнил законосъобразно
правомощието си да откаже да предостави на Сдружението безвъзмездна финансова
помощ, произтичаща от ФМ на ЕИП 2014-2021,
за реализиране на проект, свързан с подобряване на достъпа до изкуство и
култура.
Предвид посоченото по-горе приложими за програмния
период 2014-2021г. на процесната Програма са следните договори и актове, като
правна рамка, съгл.чл.1.5, ал.2 от Регламента за изпълнение, а именно:
Споразумение между Европейския съюз и Исландия,
Княжество Лихтенщайн и Кралство Норвегия относно ФМ на ЕИП 2014-2021; Протокол 38В към същото
Споразумение; Регламент за изпълнението на Финансовия механизъм на ЕИП
2014-2021, приет от Комитета на ФМ на ЕИП на 8 септември 2016г.; Меморандумът
за разбирателство относно изпълнението на ФМ на ЕИП 2014-2021, сключен между
държавите донори и държавата бенефициер – ратифициран от НС със Закон, обн. ДВ
бр.8 от 24.01.2017г.; съответно за България - Програмното споразумение за
финансиране на Програмата
„Културно предприемачество, наследство и сътруничество” – 23.05.2018г.;
Споразумението за изпълнението й от 01.08.2018г.
Според чл.1.5, §2 от Регламента
за изпълнение, държавата бенефициер осигурява свеждането до минимум на всякакви
допълнителни разпоредби, приложими към изпълнението на Финансовия механизъм на
ЕИП 2014-2021 г. Правната рамка, спомената в параграф 1, има приоритет пред
такива разпоредби. Във връзка с това националното законодателство се оказва
приложимо там, където съответната хипотеза не е уредена от тези специални
правила и съдържанието му не противоречи на същите. Тук става въпрос за ЗУСЕФСУ/обн. ДВ бр.101 от 2015г.; ПМС №
162/05.07.2016г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на БФП по
програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020година/ДВ бр. 53 от
12.07.2016г./, Системата за управление и контрол на изпълнението на ФМ на ЕИП,
създадена от държавата бенефициер и Насоките за кандидатстване, утвърдени от
РПО. С оглед процесуалната автономия на държавите членки/ДЧ/, приложим
процесуален закон при издаване и обжалване на оспорения ИАА е Административнопроцесуалният
кодекс/АПК/.
Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК предписва, че
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. След извършване на служебно дължимата проверка в
пределите по чл. 168 от АПК съдът намери, че жалбата е основателна, поради
следните съображения:
В Регламента за
изпълнение на ФМ на ЕИП 2014-2021 се посочва, че програмният оператор отговаря
за избора на проектите/вж. б“в“ на чл.5.6 от същия/. Разпоредбата на чл.7.4 от
Регламента му възлага правомощието да предоставя грантовете и отговорността за
оценка на проектите. Доколкото в
посочената специална за ФМ на ЕИП 2014-2021 уредба няма изрични правила за това
кой е органът, натоварен с правомощието за оценката и избора на проектни
предложения, то приложение следва да намерят нормите на националното право,
доколкото не противоречат на утвърдените Насоки за кандидатстване и СУКонтрол. В тази връзка чл.38 от ЗУСЕФСУ
повелява, че ръководителят на
управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва
предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Поради това, че става въпрос за
Програма, финансирана чрез ФМ на ЕИП, то функциите на управляващ орган на
Програмата се изпълняват съответно от Програмния оператор. В случая с
Меморандума за разбирателство управлянието на Програмата е възложено на
Министрество на културата, в качеството му на ПО. Съгласно чл.26, ал.1, т.4 от
Устройствения правилник на Министерство на културата/обн. ДВ бр.98 от 2017г./
Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални
дейности” изпълнява функциите на програмен оператор, като подпомага
Ръководителя на ПО по Програма”Културно предприемачество, наследство и
сътрудничество”, финансирана по ФМ на ЕИП 2014-2021.
В разпоредбата на чл.
9, ал. 5, изр. последно от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. Нормата позволява правомощията на РУО да се
изпълняват и от овластено от ръководителя на администрацията лице. В случая е
представена Заповед № РД09-03/06.01.2022г. на министъра на културата/л.149/, с
която за Ръководител на програмния оператор е определен зам.-министър Ю.В.,
който се явява авторът на оспореното пред съда Решение за отказ за финансиране
на проекта. Предвид така цитираните правни норми на ЗУСЕФСУ и Устройствения
правилник на МК се обосновава извод, че ПО на Програмата е именно в структурата
на министерството и се ръководи от оправомощено от министъра лице. Поради това
съдът достигна до извода, че оспореното в настоящото производство Решение е
постановено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Поради
това не налице основание по чл.146, т.1 от АПК за отмяната му от съда.
Процесното Решение по
правното си естество е индивидуален административен акт. Доколкото в ЗУСЕФСУ
няма нарочни правила, то относно изискванията към формата на акта са приложими
разпоредбите на чл.59 от АПК. В случая Решението е издадено в писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, с изключение на правни основания. Фактическите
и правни основания са необходимо съдържание на акта според чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Макар ИАА да съдържа конкретни фактически основания категорично не
притежава правни такива, т.е. мотивиран е само от фактическа страна. Правни
основания на акта не могат да се извлекат и от съпровождащата процедурата
документация. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание
за отказ от финансиране на проекта, е порок който не може да бъде преодолян от
съда чрез тълкуване. Правното основание е това, което сочи правомощието на
органа да се произнесе в дадената хипотеза. Административните правомощия винаги
са основани на закона. Отсъствието на правно основание за формираното
волеизявление на РПО засяга правото на защита на адресата на акта, от др.
страна препятства съдебния контрол по съществото на спора. Не е ясно под каква
хипотеза следва да се субсумират установените факти. В случая дали се касае до
недопустимост на проекта – по чл.34, ал.2 от ЗУСЕФСУ, поради нарушаване на
изискване на Насоките за кандидатстване или за отказ от финансиране, поради
ниска оценка – чл.38, т.1 от ЗУСЕСИФ или непредставяне на изискани документи –
чл.38, т.3 от с.з. Съдът не може да
извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво
правно основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт
с определено съдържание. Така констатираният порок безспорно компрометира
законосъобразността на акта и съставлява основание за отмяната му според
чл.146, т.2 от АПК.
От анализа на
описаната по-горе фактическа обстановка, настоящия съдебен състав приема, че
при издаване на административния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения, които обосноват неговата незаконосъобразност. В този смисъл
оплакванията на жалбоподателя за опорочена процедура при работата на Комисията
се оказаха основателни.
В случая по
отношение на Комисията, нейното формиране и функциониране, Насоките за
кандидатстване, утвърдени от РПО и СУК не предвиждат нещо различно, поради това
приложение намират нормите на самия ЗУСЕФСУ- чл.33, ал.3, във вр. с ПМС
№162/2016г. – конкретно изискванията в чл.12 и 13 в същото. Последното ПМС е
актът по чл.28, ал.1, т.1 от Закона за съответния програмен период.
По делото се
представиха доказателства за назначаване на Комисия за оценка на предложенията,
със Заповед № РД09-1111/20.10.2021г. на МК/л.133/. Членовете, служители на МК е
предвидено да извършат проверка за административно съответствие и допустимост,
а външни експерти, които са служители на ИА”Програма за образование” са
определени да извършат ТФО на предложенията. По делото няма доказателства кои
конкретно между тях са оценявали процесния проект. Според изискване 5.8.2. на СУК относно ТФО всеки експерт, който извършва ТФО следва да
подпише Декларация за поверителност, безпристрастност и липса на конфликт на
интереси. Такива не са представени. Дали оценителите са били или поне един от
тях външен експерт. Това препятства възможността съдът и др. участници в
процедурата да направят извод дали това са лица със съответната експертиза и
дали са обективни в оценката си. Безсмислени се оказват всички общи и специални
изисквания към оценителите, ако не може да се извърши порверка за тяхната
експертиза, обективност, за конфликт на интереси и т.н.
Попълнени са
контролни листове от оценителите, които не са подписани и се установява, че при
връчване на оспореното Решение не са били качени в ИСУН и не са били достъпни
за кандидата, вклч. до изтичане срока за подаване на жалбата до съда. Това
безспорно е накърнило правото на защита на жалбоподателя, но нарушението не е
съществено, т.к. в хода на съдебното следствие същият има възможността да се
запознае с оценъчните листове и да вземе отношение. Освен това, не е представен
по делото протокол за резултата от работата на Комисията, подписан от
председателя и секретаря, към който да са приложени списъци, вклч. на такива
проекти, които са отхвърлени от финансиране, както изисква т.4 от Заповедта и
т. 5.8.2. от утвърдената Система за управление и контрол. Доказателствената
тежест за спазването на предвидената процедура при подбора е за ответника, с
която задача в случая той не се справи.
Компетентен да
определи на кои проектни предложения следва да бъде предоставена БФП и кои следва
да бъдат отхвърлени е РУО, в случая РПО. Поради това, че се касае за експертна
дейност законодателят е възложил оценъчната дейност на нарочна комисия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
оценяването и класирането на проектните предложения се извършва от комисия, назначена от ръководителя на
управляващия орган. Следователно Комисията не е самостоятелен административен
орган с властнически правомощия. Същата се явява помощен орган на ръководителя
на управляващия орган и не е оправомощена да издава юридически актове,
подлежащи на оспорване. Структурния състав на този помощен орган, както и
правилата за работа му се определят с акта по чл. 28, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ, в
настоящия случай ПМС №162/05.07.2016г. Видно от чл.33, ал.1 от ЗУСЕФСУ
Комисията съставлява законово установен помощен орган на РУО, чиято дейност е
нормативно регламентирана, и съставлява част от процедурата по подбор. В разпоредбата
на чл. 35 от ЗУСЕСИФ е указано, че комисията изготвя оценителен доклад, в който
включва проектните предложения за финансиране, резервните проектни предложения
и тези, които са отхвърлени. Този оценителен доклад, в първата хипотеза –
когато е одобрен, съставлява и мотивите на решението на ръководителя на
управляващия орган за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по смисъла
на чл. 37, ал. 1 или отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по
смисъла на чл. 38, т. 1 от ЗУСЕФСУ. Съдът приема, че независимо от факта, че в
процедурата за подбор на проекти в случая след Комисията има още един помощен
орган – Комитет за подбор на проекти, който е действал процедурно правилно, то
това не санира посочените по-горе нарушения. Те се явяват съществени нарушения
на производствените правила поради това, че обстоятелствата по делото
разкриват, че до ТФО е стигнало проектно предложение, което не отговаря на
условие за допустимост, предвидено изрично и императивно в Насоките за
кандидатстване. Тоест изводът от дейността на Комисията би могъл да е различен.
Поради тези съображения съдът приема наличие на отменително основание в
хипотезата на чл.146, т.3 от АПК.
От установените факти
по отношение на Комисията за оценка на предложенията се налага извода, че в случая не са налице данни
за нарушаване на нормите регламентиращи структурирането й. Не са налице обаче,
необходимите писмени доказателства, които да сочат, че и дейността на оценителната комисия е в съответствие
с изискванията на Насоките за кандидатстване, СУК или общите разпоредби на
ЗУСЕФСУ и и ПМС №162/2016г.
По отношение на
съответствието на оспореното Решение с материалния закон съдът прие следното:
РПО твърди в
оспорения акт, че са се осъществили факти, които му дават основание да откаже
да финансира проекта. Защото същият е получил оценка по-ниска от 60 точки,
които са минимално необходимия праг, за да се предостави финансиране на
проекта. Това фактическо основание по принцип кореспондира с нормата на чл.38,
т.1 от ЗУСЕФСУ. Която дава правомощие на АО да издаде отказ за предоставяне на
БФП за проект, който е включен в списъка по чл.35, т.3 от с.з. Това са проектни
предложения, преминали ТФО и не получили минималната необходима оценка. Такъв списък,
съставен от Комисията - на предложените
за отхвърляне проектни предложения и основанието за отхвърлянето им по делото
не е представен. Няма доказателство сочещо, че процесното проектно предложение
е било включено в такъв списък, нито че резултатът от оценяването действително
е основание за подреждането му именно там. Тоест допуснатите от РПО процесуални
нарушения са обусловили и нарушение на материалния закон.
Оценителната комисия е помощен орган, а
дейността й е част от процедурата по подбор. Нейният доклад би могъл да служи
като мотиви на Решение на ръководителя на ПО, но такива в случая няма.
Доколкото се касае за експертна дейност, то в съдебна фаза е допустимо
извършването на проверка само относно спазването на нормативните изисквания,
касаещи структурата и функциите на тази комисия. В тази връзка, на съдебен
контрол подлежи спазването на правилата за формиране на оценителната комисия,
регламентирани в чл. 33, ал. 1 и ал. 3, във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 12, 13, 15 и 16 от ПМС № 162/2016 г. На съдебен контрол
подлежи и спазването на правилата за извършване на оценъчната дейност,
регламентирани в чл. 17, 18 и 19 на ПМС № 162/2016 г., както и правилата за
документиране и отчет на дейността на комисията по чл. 20 от ПМС № 162/2016 г.
В случая се установи, че са нарушени правилата за извършване на оценъчната
дейност и документирането й.
По отношение оплакването в жалбата, че определената
от оценителната комисия конкретна оценка на конкретното проектно предложение не
е обективна и е занижена, съдът не дължи произнасяне, защото не може да
извършва корекция на поставената оценка. Според трайната практика на ВАС по
този род дела, оценъчната дейност и актът/протоколите на комисията/, в който
тази дейност е обективирана, не са административна дейност и административен
акт. Актовете на комисията не са и юридически актове, тъй като, нито дейността,
нито актът произвеждат пряко правни последици. В тази връзка, когато съдът
проверява законосъобразността на един административен акт, който по силата на
закона е обоснован с резултата от оценъчна дейност на нарочен помощен орган, е
важно да се провери спазени ли са правилата за оценъчната дейност, но не следва
да се проверява или пък замества оценъчната дейност, обективирана в мотивите на
акта, с преценката на съда. Ако съдът можеше да замени оценъчната дейност на
оценителната комисия и да определи вместо нея броя на точките за всяко от
проектните предложения, то следва, че въпросът за това кои проектни предложения
каква оценка трябва да получат не е предоставен на преценката на
административния орган/чрез помощния орган оценителна комисия/, а следва пряко
от приложимостта на правна норма.
В разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗУСЕСИФ е указано, че
самият административен орган има правомощието да одобри предложението на
оценителната комисия или тогава, когато прецени, че в процедурата са допуснати
съществени нарушения да я върне или да я прекрати. С оглед на това, самият
административен орган не може да замества оценителната дейност, а може само да
прецени спазени ли са правните изисквания при нейното осъществяване.
Същевременно обаче дейността на помощният орган и преценката на
административния за извършеното оценяване не могат да бъдат изключени от
съдебен контрол за законосъобразност, което би означавало такъв контрол да не
се упражнява и върху крайният акт, с който завършва производството. В случая
проверката на съда, извършена по посочените критерии показа порочен ИАА, който
противоречи на изискването на материалния закон за извършване на оценка на проектното
предложение и документиране на резултата от това за последващ контрол в адм.
или съдебна фаза. Това е отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
VII. Решаващ правен извод:
По изложените мотиви съдът прие, че постановеният
отказ е процесуално и материално незаконосъобразен. На установеното фактическо
основание ПО не е посочил правно такова. Не се доказаха да са изпълнени
предпоставките за законосъобразно протекъл процес на оценяване на проектното предложение.
При това кандидатът е бил лишен от възможност да упражни правото си на защита в
административната фаза на процеса. Административният акт е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на
закона, което обуславя неговата отмяна.
Предвид това, че оценката на проектните предложения и
решението за отказ от финансиране са извън правомощията на съда, преписката
следва да бъде изпратена на органа. В случая това е ръководителя на Програмния
оператор на Програмата „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество”,
финансирана чрез ФМ на ЕИП 2014-2021. За ново произнасяне със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно изложеното в настоящото
мотиви. За законосъобразно провеждане на производството по оценка на представеното
от сдружението проектно предложение на етап ТФО.
VIII.По разноските:
В съответствие с
нормата на чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните
за присъждане на разноски.
Предвид изхода
на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с §1, т.6 от ДР на АПК, съдът
следва да осъди Министерството на културата - юридическото лице, в чиято
структура е органът – ответник да заплати на жалбоподателя направените по
делото разноски. Същите са за внесена държавна такса в размер на 1700 лв.
Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение с рег.
№РА14-Р2-45/21.07.2022г., издадено
от заместник-министър на културата, действал в качеството на ръководител на
програмния оператор на Програмата „Културно предприемачество, наследство и
сътрудничество”, финансирана чрез ФМ на ЕИП 2014-2021, в частта по Раздел III, т.4
от Решението, с която на СНЦ „ЕЛИТА В. Търново е отказано да бъде предоставена
безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение с референтен
номер BGCULTURE - 2.002-0061 „Фестивал
на изкуствата „Стублица“.
ИЗПРАЩА преписката на същия административния
орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на настоящото решение
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл.174 от АПК, едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати
на СНЦ „ЕЛИТА Велико Търново сумата от 1 700,00 лв. /хиляда и седемстотин лева/,
представляваща съдебни разноски за
производството пред АСВТ.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез АСВТ.
Съдебното решение да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: