РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 15.03.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на четиринадесети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5931
по описа за 2016 година и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Профи кредит
България“ЕООД-София против Н.В.Е., в която се твърди, че между страните на
12.05.2014г., е сключен договор за потребителски кредит Профи
кредит№65006535570..Твърди се, че сумата по кредита е 700лв., а договора е за
срок от 12 месеца. Посочва се, че размер на вноската е 95,20лв., при
ГПР-165,52лв. 2 ГЛП-101,74лв., лихвен процент на ден-0,28 и общо задължение
1142,40лв..Твърди се, че неразделна част от Договора са ОУ, които са подписани от
ответника.Посочва се, че сумата е предадена по банкова сметка ***, видно от
приложено преводно нареждане-№7577864..Твърди се, че съгласно договора , ако
длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва
автоматично предсрочна изискуемост и обявяването й – в случая на 04.11.2014г.Твърди
се, че се дължи и неустойка при това положение, съгласно чл.12.4 от ОУ, която е
232,45лв. или обща сума е 1279,65лв.- главница 1047лв. и неустойка 232,45лв.Твърди
се в която се твърди, че е предявен настоящия иск, тъй като ответникът е подал
възражение срещу заповед по чл.410 от ГПК, издадена по ч. гр.д.№33299/2016г. на
ПлРС.Претендират се и разноски.
Ответникът не е представил отговор в
срока по чл.131 от ГПК , не се явява в с.з. и не взема становище.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№3329/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №2161/12.05.2016г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 1047,20лв.лв. –
главница; 232,45лв., неустойка, 24,17 лв.. лихва за забава за периода
10.06.2014г.-04.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата ,считано
от 11.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: не изпълнено задължение по договор за потребителски
кредит от 12.05.2014г.
В законовия двуседмичен срок е подадено възражение
от страна на длъжника и е разпоредено на кредитора да предяви иск за вземането
си. Предявени са искове само за
следните суми: 1047,20лв.лв. – главница; 232,45лв., неустойка, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 11.05.2016г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 4838/01.12.2016г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
С
оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни
искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При това положение съдът приема, че дължимите
разноски в заповедното производство са 25лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското
възнаграждение. В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ –Наредба за заплащането на правната помощ–чл.26, съобразно който
размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в размер
от 50лв. - до 150лв.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк.
възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер 75лв. внесена д.т. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК
по отношение на ответникът Н.В.Е., ЕГН **********, адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на
кредитора “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България”
№49, бл.53Е, вх.В, законен представител: С* Н* Н*, Я* В*а и Д* Х* – управители,
пълномощник – юрк. Ц. В* С., главница в размер на
1047,20лв. и неустойка в размер на 232,45лв.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 11.05.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №2161/12.05.2016г. по ч. гр.д.№3329/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.В.Е., ЕГН **********, адрес:
*** ДА
ЗАПЛАТИ на“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България”
№49, бл.53Е, вх.В, законен представител: С*Н* Н*, Я* В* и Д* Х* – управители,
пълномощник – юрк. Ц. В* С., сумата общо 175лв., представляваща деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Н.В.Е., ЕГН **********, адрес:
***, ДА
ЗАПЛАТИ на“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “България”
№49, бл.53Е, вх.В, законен представител: С* Н* Н*, Я* В* и Д* Х* – управители,
пълномощник – юрк. Ц. В* С., сумата общо 75лв., от които 25лв. д.т. 500лв. юрисконкултско възнаграждение - разноски по ч.гр.д.№3329/2016г. по описа на ПлРС
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :