Решение по дело №1425/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на К. П. А. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника му адв.Д. А., с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица], ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970р-1153 от 18.11.2024 г., издадена от младши инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед била нищожна, като издадена от некомпетентен орган. Уточнява, че поради пропускане на срока, не обжалва заповедта с искане за отмяната й на други основания. Излага доводи, че при постановяването на заповедта били допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения, необоснованост и несъответствие с целта на закона, които нарушения били толкова тежки и съществени, че довели до нищожност на оспорената заповед, която се явявала нетърпима от гледна точка на съществуващия правов ред. Изложената в заповедта фактическа обстановка била непълна, като не били отразени всички обстоятелства от значение за правилното и обосновано издаване на акта и приложение на закона. Заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка и изложеното в нея не отговаряло на действителното фактическо положение.

Претендира се да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед. Ответникът, младши инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково към ОДМВР Хасково, не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2024 г. от И. Р. М., на длъжност младши инспектор при ОДМВР Хасково, РУ Хасково, в присъствието на свидетеля – очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта: Р. Б. Т., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA №*******, срещу К. П. А. от [населено място], за това, че на 18.11.2024 г., в 22:59 часа, в [населено място], по [улица]до номер *** в посока [улица], управлява лек автомобил БМВ с рег.номер [рег. номер], собственост на П. А. А., като при извършената проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN-0085 уредът отчита 0.54 промила алкохол в издишания от водача въздух. В АУАН е вписано, че на водача е издаден талон за медицинско изследване номер 0158655. Посочено е, че същият виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1, предл. първо от ЗДвП.

АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя, който не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на АУАН разписка е положен подпис за получаването на препис от акта от К. П. А. на дата 18.11.2024 г.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1970р-1153 от 18.11.2024 г., издадена от И. Р. М., на длъжност младши инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково, се налага на К. П. А., с постоянен адрес в [населено място], принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който управлява МПС с алкохол над 0,5 ‰, установено с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта е обоснована със съставения против К. П. А. АУАН Серия GA с бл.№167535 от 18.11.2024 г., за това, че на 18.11.2024 г. около 22.25 ч. в [населено място] е управлявал БМВ Х-5 с рег.№[рег. номер], собственост на П. А. А., след употреба на алкохол 0,54 ‰ г. алкохол от издишания въздух, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Видно от отбелязването под текста на Заповедта, препис от същата е получен срещу подпис от К. П. А. на 18.11.2024 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена в съда чрез ССЕВ-МЕУ, изпратена на 14.12.2024 г. и получена на 16.12.2024 г.

Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото с нея заповедта се оспорва само с твърдения нищожност, а според разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Жалбата е насочена срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и е подадена от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и подписана от издателя си. Съдът намира за неоснователно наведеното от жалбоподателя съображение за нищожност на заповедта поради издаването й от некомпетентен орган.

В обжалваната заповед е посочено, че с нея се налага принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В процесната ЗППАМ е вписано, че издалият я служител е упълномощен със заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково.

Видно от представената по делото Заповед №272з-199/19.01.2023 г., Директорът на ОДМВР Хасково, на основание чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, и съгласно Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е оправомощил, съобразно тяхната компетентност, изброените в 12 точки служители, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Според т.11 от същата заповед са оправомощени държавните служители от звената „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По делото не е представена Заповед с рег.№8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, но съгласно нормативната уредба – чл.165 от ЗДвП, във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.2 и чл.30, ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки – чл.31, т.2 от ЗМВР. Това означава, че като ръководител на служба с правомощия за контрол по ЗДвП, Директорът на Областната дирекция на МВР – Хасково разполага с нормативно призната възможност да оправомощава длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Видно от съдържанието на обжалваната ЗППАМ, издателят й И. Р. М. е посочен на длъжност младши инспектор в група „ООР“ („Охрана на обществения ред“) в „СОП“ (сектор „Охранителна полиция“) – РУ Хасково, а след изрично указване от страна на съда (с разпореждане [номер]/10.01.2025 г.) ответникът да представи писмени доказателства за заеманата от И. Р. М. длъжност към датата на издаване на оспорената ЗППАМ, по делото е представена извадка от Заповед №272з-3201/29.09.2023 г., издадена от ВПД Директора на ОДМВР Хасково, с която (във връзка с МЗ рег.№8121К-7865/01.09.2023 г. относно изменение на заповед рег.№8121К-553/24.02.2015 г. за утвърждаване на щат на областна дирекция на МВР Хасково), от датата на издаване на заповедта държавният служител в ОДМВР Хасково младши инспектор И. Р. М. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ е преназначен на длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“.

Тук следва да се посочи, че основните структури на Министерството на вътрешните работи са изброени в чл.37, ал.1 от ЗМВР, а в ал.3 на същата норма е предвидено, че устройството и дейността на структурите на МВР се уреждат с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като съгласно чл.37, ал.4 от ЗМВР с правилника по ал.3 могат да се създават и други структури и звена.

В разпоредбата на чл.42, ал.3 от ЗМВР, както и в тази на чл.9, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи, приет с ПМС №207 от 18.07.2014 г., е предвидено, че в областните дирекции на МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им.

При тази нормативна уредба, съдът приема, че група „Патрулно-постова дейност“ към сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление Хасково при ОДМВР Хасково представлява структурното звено, визирано в т.11 от Заповед №272з-199/19.01.2023 г. на Директора на ОДМВР Хасково, и по делото са налице неоспорени писмени доказателства, че считано от 29.09.2023 г. младши инспектор И. Р. М. е преназначен на длъжност старши полицай в това структурно звено, т.е. същият има качеството държавен служител – полицейски орган по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, респективно към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ – 18.11.2024 г., е бил длъжностно лице, надлежно оправомощено да издава заповеди от вида на процесната. (В същия смисъл Решение №1850/30.04.2024 г. по адм.дело №136/2024 г. на Административен съд – Хасково)

При неоспорване от страна на жалбоподателя на приетата като доказателство извадка от Заповед №272з-3201/29.09.2023 г. на ВПД Директора на ОДМВР Хасково, не следва да бъде разглеждан наведеният за пръв път в писмените бележки на процесуалния му представител довод за липса на доказателства относно съществуването на звената „Охранителна полиция“, „Териториална полиция“ или „Патрулно-постова дейност“ в Сектора, а доводът за липсата на доказателства за датата, на която същата заповед е съобщена на служителя И. Р. М., се явява неотносим, доколкото преназначаването на служителя е разпоредено от датата на издаване на заповедта.

Не се установяват и бланкетно наведените в жалбата твърдения за нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения при издаване на оспорената заповед, необоснованост и несъответствие с целта на закона, които да доведат до нищожност на същата.

Заповедта не се явява нетърпима от съществуващия правов ред, тъй като е издадена на съществуващо и валидно правно основание – разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, съгласно която за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон се налагат изброените принудителни административни мерки, включително тази по т.1 – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач (буква „б“) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с … техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.

Освен правното основание, в оспорената заповед ясно са посочени и фактическите основания за налагане на ПАМ, реализирали хипотезата на конкретната правна норма. Изложените в заповедта обстоятелства дават пълна възможност на нейния адресат да разбере защо се налага издаването на същата, както и каква е преследваната с издаването й цел, а именно преустановяване на извършеното от водача административно нарушение на ЗДвП, изразяващо се в управление на ППС под въздействието на алкохол. По делото липсват каквито и да било данни, от които да се приеме административна мярка да е била наложена с цел, различна от целта, която преследва закона с постановяването на актове от категорията на процесния.

Останалите, също бланкетно наведени в жалбата твърдения – за издаването на заповедта при неизяснена фактическа обстановка и за несъответствие на изложеното в нея с действителното фактическо положение, са относими към преценката за законосъобразност на акта, която е преклудирана поради подаването на жалбата след изтичане на срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Оспорената заповед не е нищожна и подадената жалба с искане за прогласяване нищожността й следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. П. А. от [населено място], с която се оспорва като нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970р-1153 от 18.11.2024 г., издадена от младши инспектор в гр.„ООР“ – „СОП“ – РУ Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.