№ 42194
гр. София, 10.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско
дело № 20241110108602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 257675/24.07.2025 г. от адв. М. М. за изменение на
решение № 13708/14.07.2025 г. по гр. д. № 8602/2024 г. по описа на СРС, 171 състав в частта
за разноските. Излагат се съображения, че върху определеното с решението адвокатско
възнаграждение, присъдено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат М.,
предоставил безплатна правна помощ на П. Т., следва да се начисли ДДС, за което са
изложени съображения и цитирана съдебна практика. Поддържа, че е лице, регистрирано по
ДДС, за което са представени доказателства по делото. Моли се за изменение на решението
и за присъждане на ДДС върху възнаграждението за безплатна правна помощ в размер на
60.00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Профи Кредит България“
ЕООД, с доводи за неоснователност на молбата и искане същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът като съобрази доводите в молбата, материалите по делото и закона,
намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта за разноските.
Доколкото молбата е подадена в срок, същата е процесуално допустима. Разгледана
по същество молбата се явява и основателна.
Вярно е, че съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху
дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е
противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз
под № С-744/23, по което няма произнасяне. До произнасянето на СЕС настоящият съдебен
състав споделя цитираната в молбата на процесуалния представител на ответника по чл. 248
ГПК съдебна практика за дължимост на ДДС. Съгласно § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните
по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.
Следователно върху определеното от съда адвокатско възнаграждение следва да се прибавят
и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, вкл. и в случаите, когато е оказана
безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал.
2 ЗАдв. Трайна е съдебната практика, че с присъждането на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е.
1
налице е услуга – обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1, вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл
предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. не
представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка,
нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да
включва ДДС (в този смисъл още: решение № 28/13.04.2021 г. по т. д. № 248/2020 г. по описа
на ВКС, I т. о.; определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ
т. о., определение № 8744/06.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5209/2024 г.по описа на СГС, IV-Г
въззивен състав и др.).
В настоящия случай и видно от приложената справка на л. 106 по делото, адв. М. М.
е регистриран по ДДС, респективно определеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде присъдено с включен ДДС в размер на 360.00лв. По изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде уважена,
като постановеното решение бъде изменено в частта за разноските и в полза на адв.М. М.
вместо определеното възнаграждение в размер на 300.00лв. се присъди такова в размер на
360.00лв. с ДДС.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 13708/14.07.2025г., постановено по настоящото гр.д. №
8602/2024г., по описа на Софийски районен съд, I ГО, 171-ви състав, в частта за разноските,
с която „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. М. В. М. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ в размер на 300.00лв., КАТО УВЕЛИЧАВА размера на възнаграждението от
300.00лв. на 360.00лв. с ДДС.
Определението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2