Р Е Ш Е Н И Е
№2312/14.12.2020г.
гр.
Пловдив, 14 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
Й. РУСЕВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и
участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА,
като разгледа КАНД № 2648 по описа на съда за 2020г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания(ЗАНН) и чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс(АПК).
Образувано е по касационна жалба от Й.Н.Н.,
ЕГН ********** срещу Решение №
260101/31.08.2020 г., постановено по АНД № 3295/2020 г. по описа на Районен
съд- гр. Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление №
19-1030-012386/31.12.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на касатора на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8
контролни точки. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно
материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства не се установявало
безспорно, че касаторът е осъществил нарушението, за което е санкциониран. С
оглед на тези съображения се иска настоящата инстанция да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответникът по касация- ОД на МВР- Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с писмено становище от процесуален представител,
оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на ПРС. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив
намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за
неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, същата се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № № 19-1030-012386/31.12.2019 г. на началник група към ОД на МВР
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й.Н.Н., ЕГН ********** на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 8
контролни точки. Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че
на 07.12.2019 г. около 13:50 ч. Н. управлявал личния си лек автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № ******* в гр. Пловдив на бул. „Пещерско шосе“. Преминал
през кръстовището с ул. „Елин Пелин“, в който момент сигналът на светофарната
уредба бил неразрешаващ (червен), а уредбата работела в нормален режим. За
установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 216248 от 07.12.2019 г., в който като нарушена била
посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан с
възражение. Впоследствие не е било депозирано писмено възражение в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Въззивният съд е установил, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- Началник група, сектор "Пътна
полиция" към ОД МВР-Пловдив, съгласно Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. В акта за установяване на административно
нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било
описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната
страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства.
По този начин, е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност и да организира пълноценно защитата си. Съдът е преценил
правилно, че не са налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН, понеже
процесното неизпълнение на административно задължение не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид.
Настоящият съдебен състав споделя както
установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на
нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. Съгласно чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв.
водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването.
Видно от констатациите в акта за установяване на административно нарушение,
които се подкрепят от разпита на свидетеля, възприел непосредствено
нарушението, касаторът е навлязъл и преминал през кръстовището при забранителен
сигнал/червено/ на светофара.
Не се споделят от касационна инстанция
изложените възражения в жалбата, че е нарушено правото на защита на наказаното
лице. Районният съд е положил усилия за събиране на всички относими
доказателства по спора и ги е обсъдил съвкупно и след изясняване на
фактическата обстановка. Уважени са били и всички доказателствени искания на
настоящия касатор.
Ограничен в пределите на касационната проверка
до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не
намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение
или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, съда намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд- гр. Пловдив за правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед на
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с
ал. 3 от ЗАНН основателно е искането от процесуалния представител на ответната
страна –ОД на МВР-Пловдив за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание
чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съобразно приложимата норма на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП,
във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв. /. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР-Пловдив
следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство в размер на
80лв. и представляващи разноските по делото за настоящата инстанция.
Мотивиран така и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
административен съд-Пловдив, ХХ к.състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260101/31.08.2020 г.,
постановено по АНД № 3295/2020 г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Й.Н.Н., ЕГН ********** ***/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: