РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2454
гр.
Пловдив, 19.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, I състав, в условията на закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина Матеева
като разгледа докладваното от
председателя административно дело № 2476 по описа за 2023 година на Пловдивския административен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
166, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 от АПК вр. чл. 46, ал. 5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на С.Д.Н.,ЕГН
********** *** против Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив, с която е прекратен договор за наем № 21Т - 11 / 24.02.2021 г. за общинско
жилище по Акт за общинска собственост № 1398/11.02.2002 г., сключен между С.Д.Н.
и ОП „Жилфонд”,като се поддържа,че оспорената заповед е
нищожно,незаконосъобразна..
В жалбата е обективирано искане
за спиране на предварителното изпълнение на оспорваната заповед
Ответникът по жалбата – кмет на
район „Тракия“,Община Пловдив в придружителното писмо към жалбата поддържа,че
заповедта е влязла в сила.
Пловдивският административен съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване е Заповед
№6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на район „Тракия“,Община Пловдив, с която е
прекратен договор за наем № 21Т - 11 / 24.02.2021 г. за общинско жилище по Акт
за общинска собственост № 1398/11.02.2002 г., сключен между С.Д.Н. и ОП
„Жилфонд”.
Относно срочността на
жалбата,следва да се посочи ,че жалбоподателят поддържа нищожност на жалбата,а
съгласно нормата на чл. 149,ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за
обявяване на нищожността им без ограничение във времето.Ето защо жалбата е
подадена в срок.
Съгласно чл.46,ал.5 от ЗОС
обжалването на заповедите за прекратяване на наемно правоотношение по отношение
на общински имот, не спира тяхното изпълнение, освен ако съдът по искане на
страната не спре изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК, то може да бъде спряно
от съда при условията на чл. 166, ал. 2
от АПК, предпоставящ основателността на искането от конкретната преценка
относно възможността предварителното изпълнение на акта да причини на
оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Законът за общинската собственост
не сочи основанията, при които съдът може да спре изпълнението на
административния акт на основание чл. 46,ал.1,т.3 от ЗОбщС. Поради това намира
приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 и 4 АПК, определяща основанията
и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административен
акт (в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма), след разглеждане на
подадено от оспорващия искане за това, в закрито съдебно заседание. В тези
случаи, преценката на съда се свежда до обстоятелството дали с
предварителното изпълнение на акта няма да се причини на неговия адресат
значителна или труднопоправими вреда. Несъмнено е, че и в двата случая вредата следва
да бъде над обичайната такава, свързана с изземването на държавен имот. В
тежест на оспорващия е да докаже това обстоятелство. Налице е презумиране от
законодателя на наличие на обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, като
жалбоподателят носи доказателствена тежест да докаже вероятното настъпване на
значителни или труднопоправими вреди в своя патримониум, или свой защитим
интерес- надделяващ над презумирания държавен и обществен интерес по чл. 60,
ал. 1 от АПК.В случая жалбоподателят сочи,че прекратяването на договора за наем
и изваждането на семейството му от жилището,което е единствено за него и
семейството му,ще ги остави на улицата.
В тази
насока следва да се посочи следното:
От
представената административна преписка се установява,а и сам жалбоподателят
твърди,че е сирак и живее сам в процесното жилище.Тъй,че не става ясно за какво
семейство говори жалбоподателя.
В тази
връзка липсват каквито и да е доказателства,а както се посочи налице е и
разминаване в твърденията на жалбоподателя.
Това, че С.Н. е бил коректен платец на наемите
и разноските по жилището не обуславя вероятното настъпване на значителни или
труднопоправими вреди в неговия патримониум в резултат на обжалваната заповед.
Всъщност, видно от изложението му, той не претендира вероятното настъпване на
труднопоправими вреди/такива от категорията на живот и здраве напр. /, а
доводите му са за материални вреди- би останал без подслон. Дали тези вреди
биха били значителни- нито той сочи сума на вероятните материални вреди, нито
по делото има индиция какви биха били те по размер, респ. съдът е лишен от
възможност да прецени дали вероятно биха настъпилш значителни материални вреди.
При така
изложеното,съдът намира, че жалбоподателят не е успял да докаже вероятното
настъпване в своя патримониум на значителни или труднопоправими вреди, нито
наличието на свой защитим интерес, който да преодолява презумираният държавен и
обществен интерес по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Поради
което и на осн. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 и 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особено
искане за спиране изпълнението на Заповед №6-Z23-390/03.07.2023г. на кмета на
район „Тракия“,Община Пловдив.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в седемдневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: