№ 4928/14.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 3606 по описа на съда за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез процесуалния му представител – адв. А.П.,
срещу „С.м.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***,
офис № 1 иск с правно основание чл. 422 от ГПК чл. 21, ал.1 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 495,14 лв., представляваща сбор
от дължими месечни възнаграждения за периода 01.12.2015 г. -13.10.2016 г. по
сключен между страните Договор за прокура от
22.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.12.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане, която сума е предмет на Заповед за изпълнение № *
г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Ищецът излага, че на 22.08.2015
г. сключил с ответника „С.м.П.“ ЕООД договор за прокура срещу месечно възнаграждение от 45,00 лв., който
бил прекратен на 13.10.2016 г. с решение на ОС на „Агенция за сградно управление и сигурност“. Поддържа, че в изпълнение
на договора и при спазване на дължимата грижа на добрия търговец е сключвал
трудови договори със работниците и служителите на ответника, който
представлявал пред трети лица във връзка с търговската му дейност. Въпреки това
сочи, че не е получил нито едно месечно възнаграждение за целия срок на
договора, поради което инициирал производство по чл. 410 от ГПК. Обосновава
правния си интерес от водене на настоящия иск с обстоятелството, че в срока по
чл. 414 от ГПК ответникът подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № * на ВРС. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ответникът „С.м.П.“ ЕООД не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, подадена от Г.И.Г..
За да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена Заповед за изпълнение № *
г. по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, срещу длъжника „С.м.П.“ ЕООД за заплащане на
посочените в заповедта суми.
Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е
подал възражение срещу нея, поради което на заявителя са дадени указания, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящата искова молба е
депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В проведено по делото на 14.10.2019 г. открито
съдебно заседание редовно призования ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в
проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на
ищеца за валидното възникване между страните на договор за прокура,
а същите се подкрепят и от събраните по делото доказателства: справка от
Търговски регистър за „С.м.П.“ ЕООД, от която е видно, че едноличен собственик
на дружеството е „А.з. с. у.и с.“ ООД; договор за прокура от 22.08.2013 г. сключен между Г.И.Г. и „С.м.П.“ ЕООД; протокол от Общо събрание на съдружниците „А.за
с. у. и с.“ ООД от 13.10.2016 г., в т.2 от който е взето решение да се прекрати
договора за прокура.
На следващо място ответникът е
бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК да представи сключените от дружеството в процесния период 01.12.2015 г.
- 13.10.2016 г. трудови договори, както и заповедите за тяхното прекратяване и
за разрешаване на служителите и работниците ползване на платен годишен отпуск,
с оглед установяване твърденията на ищеца, че е бил
изправна страна по процесното облигационно правоотношение.
Доколкото ответникът не е изпълнил задължението си да представи изисканите
документи в срок, наред с което е надлежно уведомен за последиците по чл. 161
от ГПК при непредставянето им, съдът намира за доказано, че в процесния период 01.12.2015 г. -13.10.2016 г. Г.И.Г. е бил
изправна страна по валидно сключен с ответника Договор за прокура
от 22.08.2013 г.
Следва да се отбележи още, че
ответникът не е оспорил размера на претендираната
сума.
По
изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски от 50,00 лв. за
държавна такса платена в заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „С.м.П.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, офис № 1, дължи
на Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 495,14 лв.,
представляваща сбор от дължими месечни възнаграждения за периода 01.12.2015 г.
-13.10.2016 г. по сключен между страните Договор за прокура
от 22.08.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 13.12.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, която сума е предмет на
Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422 от ГПК чл. 21, ал.1 от ТЗ вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.м.П.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление:***, офис № 1, да
заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата 50,00 лв., представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по
описа на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: