Р Е Ш Е Н И Е
№ 1081 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4241 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е. М., срещу Б.С.Х., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 3151.46 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 85, находящ се в ***,
от които главница в размер на 2883.06 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 268.40 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от ищцовото дружество са
представени: договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово
разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост
и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на
гр. Перник, сключен между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като
изпълнител и „Директ” ЕООД като подизпълнител; удостоверение за регистрация на
„Техем сървисис” ЕООД, договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата
дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната
територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” като
изпълнител; протоколи и свидетелства за
проверка на средства за измерване, карнетен картон, дванадесет броя фактури за
абонат Б.С.Х., договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 22.03.1989 г.; нотариален акт за дарение на
недвижим имот *** по нот.д. *** г. на нотариус р.М., удостоверение за
наследници на с.с.х..
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. А. А.. Последната е депозирала отговор на
исковата молба, с който исковите претенции се оспорват като недопустими
евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди, че
исковата молба била нередовна, доколкото не ставало ясно как са формирани
исковите претенции като в този смисъл същите не били достатъчно
индивидуализирани. Поддържа се, че в исковата молба не е уточнено какви суми се
претендират за топлинна енергия, БГВ и общи части помесечно, нито на какво
основание са начислени.
По отношение на основателността на
първо място се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответницата да е собственик/ползвател на топлоснабдения имот
респективно ползвател на топлинна енергия в процесния имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не
доказват качеството потребител на ответницата за процесния период. По тези
съображения се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през
процесния период.
На следващо място се оспорват
претендираните по делото суми. В тази връзка се оспорва представеният документ
„извлечение от сметка“, като доколкото същият бил съставен от дружеството, то
не можел и да служи като доказателства за неговите претенции. В тази връзка се
оспорва и редовността на воденото от ищеца счетоводство.
В хода на
производството по делото са изискани и приложени документи от дружеството
„Директ” ЕООД – индивидуални изравнителни сметки за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. за апартамент ***; бланка за главен отчет за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за ***; протокол от общо събрание на етажна
собственост, договор за монтаж на разпредели в СЕС.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца счита исковите претенции за основателни и доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата
се представлява от назначения й особен представител адв. А., която моли за
постановяване на решение съобразно представените писмени доказателства, които
не оспорва.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответницата за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 147/14.01.2019
г. по ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1989
г. се установява, че процесният имот е продаден на А.Б.К.и с.с.х.. От
представеното удостоверение за наследници на последния пък е видно, че същият е
вдовец и е починал на 25.03.2009 г. като е оставил за свои наследници дъщерите
си Г.С.П.и Б.С.Х.. На последно място от представен по делото заверен препис от
нотариален акт за дарение на недвижим имот ***г. на нотариус р.М. се
установява, че на 26.09.2009 г. ответницата Б.С.Х. е станала изключителен
собственик на целия недвижим имот – апартамент № 85, находящ се в ***.
От процесуалния представител на ответника не са
наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка и в частност такива промени, касаещи процесния
период.
От представените по делото писмени доказателства:
договор № 97/30.11.2011 г. за извършване на услугата дялово разпредение на
топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с
повече от един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр.
Перник, сключен между ищеца като възложител, „Техем сървисис” ЕООД като
изпълнител и „Директ” ЕООД като подизпълнител; удостоверение за регистрация на
„Техем сървисис” ЕООД, договор № 76/01.09.2017 г. за извършване на услугата
дялово разпредение на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост и сгради с повече от един потребител, находящи се на лицензионната
територия на гр. Перник, сключен между ищеца като възложител и „Директ” като
изпълнител; протокол от общо събрание на етажна собственост и договор за монтаж
на разпредели в СЕС се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за
дялово разпределение /ФДР/, валиден през процесния период, както и договор
между СЕС и ФДР.
На следващо място от представените протоколи и
свидетелства за проверка на средства за измерване, карнетен картон и договор за
монтаж на разпредели в СЕС се установява годността на
измервателните уреди в процесния период относно процесния имот и абонатната
станцията на сградата, където се намира същият.
От представеното по делото извлечение от сметка, а и
от допълнително представените 12 броя фактури за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. за абонат Б.С.Х., индивидуални изравнителни сметки за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. *** и бланка за главен отчет за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за ***, е видно, че за процесния имот са
начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в
размер на 2883.06 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 268.40
лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., като
същите не са заплатени.
Ответната страна не е оспорила представените писмени
документи, поради което съдът ги цени и поставя в основата на правните си
изводи.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 147/14.01.2019 г. по ч.гр.д. № 179/2019 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е
всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно
отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който
за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства следва извод, че ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия, доколкото е собственик на процесния имот, като между нея и
„Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно отношение. Последното е
възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи
условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е изключителен собственик на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно представените
писмени доказателства, неоспорени от ответника, между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово
разпределение“, а монтираните измервателни уреди са били в изправност в процесния
период. В допълнение следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с
отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото са ангажирани писмени доказателства – извлечение
от сметка, фактури и изравнителни сметки, въз основа на което съдът прие за
установено, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г. е 2883.06 лева.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория
месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази представените писмени
документи, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 268.40 лева, считано от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2019 г. такава давност не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда
му е известно образуваното в Пернишкия РС гр.д. № 7838/2018 г. по описа на съда
– срещу същия ответник и за същия имот. Доколкото делото е на доклад на
настоящия състав, то на същия е известно, че то е приключило с влязло в сила
решение, но макар страните и имотът да съвпадат, то посоченото дело касае
различен спрямо настоящия процесен период – а именно от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г. Процесният период по настоящото дело е 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 113.03
лева, от които 63.03 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 4241/2019 г. по описа на РС Перник:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 63.03 лева
държавна такса, 450 лева – възнаграждение за особен представител и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно
от представените по делото платежни документи претендираните разноски в общ
размер от 613.03 лева са действително извършени, поради което следва бъдат
присъдени изцяло.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Б.С.Х., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 3151.46
лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент №
85, находящ се в ***, от които главница в размер на 2883.06 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 268.40 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 03.01.2019 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2019 г. до окончателното плащане
на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Б.С.Х., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 113.03 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.д. № 179/2019 г. по описа на Пернишкия РС и
сумата от общо 613.03 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 179 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото
в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА