РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бяла, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200002 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ф. М. Ф., ЕГН **********, от с.П. к., обл.Р.
ул.“П.“ №. против НП №669 от 30.11.2021г. на Директора на РДГ-Русе, с
което за нарушение на чл.213 ал.1, т.1 от Закона за горите, на осн. чл.266, ал.1
от ЗГ, му е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и
на осн.чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на
нарушението-1,4пр.куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „топола“ и
вещите, послужили за извършване на нарушението- 1бр.конска каруца с
желязна конструкция и дървени канати и 1бр.конска амуниция.
Жалбоподателят не оспорва фактическите констатации в акта. Навежда
доводи за нарушение на процесуалния закон при определяне на размера на
наказанието и досежно постановеното отнемане на послужили за извършване
на нарушението.Моли да бъде намален размерът на наказанието до законовия
минимум и наказателното постановление да бъде отменено в частта досежно
отнемането на вещите, послужили за извършване на нарушението. В с.з.
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.
Наказващият орган – РДГ-Русе, чрез процесуалния си представител,
1
моли жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура-гр.Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и
не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2021г. св.И.Е.-горски стражар при ДГС-Бяла, при извършване
на обход в землището на с. П. к. обл.Р., отдел 17, подотдел „в“ в
териториалния обхват на ТП ДГС Бяла, установил, че жалбоподателя Ф.
транспортира с конска каруца с гумени колела 1,4пр.куб.метра дърва за огрев
от дървесен вид „топола, немаркирани с контролна горска марка. Дървата
били превозвани без превозен билет. Дървесината била измерена на място,
впоследствие транспортирана до ТП ДСГ Бяла и оставена за отговорно пазене
с разписка ведно с 1бр.конска каруца с желязна конструкция и дървени
канати и 1бр.конска амуниция. Жалбоподателя на място посочил, че
нарушението му е за първи път. На 30.08.2021г. св.Е. съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, който бил подписан от
Ф. без възражения. АУАН му бил съставен и за нарушение по чл.213, ал.1, т.2
от ЗГ-за транспортирането на дървесината без превозен билет. На 30.11.2021г.
наказващият орган, въз основа на акта по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ издал
оспореното НП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
св.Е., АУАН, НП, разписка за отговорно пазене, както и останалите
материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Показанията на св.Е. са последователни и кореспондират изцяло с
останалия доказателствен материал, поради което съдът няма основание да не
им дава вяра. Установява се от гласните и писмените доказателствата по
делото, че Ф. действително на 27.08.2021г. в землището на с.П. к., обл.Р.,
отдел 17, подотдел „в“, в териториалния обхват на ТП ДГС Бяла, е
транспортирал с конска каруца с гумени колела 1,4пр.куб.метра дърва за
огрев от дървесен вид „топола, немаркирани с контролна горска марка. Така
2
същият е нарушил императивната разпоредба чл.213, ал.1, т.1 от Закона за
горите, която забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки,
товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка,
съответно производствена марка. Нарушението е формално и е довършено с
осъществяване на изпълнителното деяние-транспортиране на дърва без КГМ,
без да е необходимо настъпването на други вредни последици. По
извършване на нарушението не се спори и от страна на жалбоподателя.
Нарушението е извършено виновно и правилно АНО е ангажирал
административно-наказателната му отговорност.
Правилно АНО е посочил, че не са налице предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения от същия вид по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Очевидно подобни нарушения не са единични случаи в този район, изводимо
от показанията на актосъставителя. Наложеното наказание на осн. чл.266, ал.1
от ЗГ е в размер на 100лв., т.е. малко над минималния размер, но близо до
него, с оглед законово определения диапазон на санкцията от 50 до 3000лв.
Този размер на наказанието според настоящия състав е изцяло съобразен със
степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, като
изрично АНО е отбелязъл в НП, че отчита необходимостта осъществяване на
превенция спрямо нарушителя при извършване на нови нарушения на Закона
за горите. Дори и да се приеме, че се касае за първо нарушение, което е
смекчаващо отговорността обстоятелството, то размерът на транспортираната
дървесина не е толкова малък, а освен това е извършено и друго
самостоятелно нарушение по ЗГ от страна на жалбоподателя-
транспортирането на дървесината е без превозен билет. Тези обстоятелства
предпоставят по-висока тежест на нарушението и обосновават така
определения размер на наказанието, който кореспондира с изискванията на
чл.27 от ЗАНН. Освен това според разпоредбата на чл.12 от ЗАНН
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Същата
правилно е отчетена от АНО с необходимостта от превантивно въздействие
като е наложено наказание малко над минималния размер.
3
Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ вещите, послужили за
извършване на нарушение, както и вещите - предмет на нарушението, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, освен
ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им. Позовавайки се на тази разпоредба АНО е отнел в полза на
държавата 1,4 пр. куб м. дърва за огрев от дървесен вид „топола“. Безспорно
е, че тези дърва са били транспортирани без КГМ, не е доказан законният им
произход, поради което съдът намира за правилно и законосъобразно
отнемането им с НП. По този пункт от НП не се спори и от страна на
жалбоподателя.
Относно отнемането на вещите, послужили за извършване на
нарушението- 1бр.конска каруца с гумени колела и 1бр.конска амуниция,
съдът счита, че НП е също обосновано и законосъобразно. Правилно АНО се
е позовал на нормата на чл.273, ал.1 от ЗГ, тъй като посочените вещи са
послужили на жалбоподателя при транспортиране на процесната дървесина.
Липсват данни да е налице законовото изключение-вещите да са използвани
независимо или против волята на собственика им, при наличието на което
отпада приложимостта на разпоредбата. В тази насока Решение КАНД
№35/2015г. на АС-Русе. Неоснователно е възражението за нарушение на
нормата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Същата предвижда, че отнемане не се
допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на характера и
тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или
указ е предвидено друго. В ЗГ/макар и специален закон по отношение на
ЗАНН/ липсва норма, която да постановява задължително отнемане в полза на
държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението независимо
от тяхната стойност, поради което принципно не се изключва приложното
поле на разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН. Но преценката за
приложимостта на нормата следва да се прави отделно за всеки конкретен
случай. В настоящата хипотеза, според съда, не е налице несъответствие
между характера и тежестта на нарушението, което да е явно, от една страна,
и стойността на отнетите вещи, от друга. Както се посочи по-горе,
количеството на дървесината не е единственият критерий за тежестта на
нарушението, а следва да бъдат отчетени и останалите обстоятелства,
визирани в чл.27 от ЗАНН, както и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на това, съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
4
чл.20, ал.4 от ЗАНН и НП в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има АНО, но тъй като
такива не са претендирани от процесуалния му представител, то не следва и
да му бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №669 от 30.11.2021г. на Директора на РДГ-Русе,
с което на Ф. М. Ф., ЕГН **********, от с.П. к. обл.Р., ул.“Пирин“ №1, за
нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, на осн. чл.266, ал.1 от ЗГ, е
наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и на
осн.чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на
нарушението-1,4пр.куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „топола“ и
вещите, послужили за извършване на нарушението- 1бр.конска каруца с
желязна конструкция и дървени канати и 1бр.конска амуниция.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________
5