О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово 22.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд колегия в
закрито
заседание двадесет и втори юни
през две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В.Топалова
Членове: В.
Генжова
М.с.
М.Дългичева
като разгледа докладваното от съдията
Генжова В. ч.гр.д. № 136 по описа за 2020 год. ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413 ал.2 ГПК във връзка
с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД- София против
разпореждане №78/20.02.2020г. по ч.гр.д.
№59/2020г. по описа на РС –Дряново.
С обжалваното
разпореждане е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане сумата от 154,20
лв., представляваща договорна лихва за периода от 07. 08.2017г. – 26.03.2018г.,
за сумата от 571,25 лв. обезщетение за забава за периода от 07. 08.2017г. до 20.02.2020г.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
същата е с правно основание чл. 413, ал.
2 от ГПК и е допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Производството по ч. гр. д.№ 59/2020г. по
описа на Районен съд – Дряново е образувано по
заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД-
София срещу К.И.А. ***, за парични вземания по договор за паричен заем №137942/31.07.2017г.
Със заповед №19/20.02.2020г. Районният съд е
разпоредил длъжникът да заплати на заявителя сумата 1100 лева
главница, 52,13. разноски за ДТ и за юристконсултско възнаграждение по
съразмерност.
С обжалваното разпореждане е
отхвърлено заявлението досежно претенцията за сумата от 154,20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2017г. – 26.03.2018г., за
сумата от 571,25 лв. обезщетение за забава за периода от 07.08.2017г. до 20.02.2020г.,
с мотив: че при съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите то
уговорката за заплащане на лихви е в противоречие с добрите нрави, тъй като
годишният процент на договорната лихва е
в размер 4 пъти размера на законната лихва и поради това е нищожна .
В
случая, като е установил, че договорната лихва надвишава трикратно размера на
законната лихва, заповедният съд е приел, че е налице нарушение на добрите
нрави и недействителност на тази клауза от
договора. В частната жалба се възразява, че уговореното между страните договорно
възнаграждение не противоречи на добрите нрави, предвид неговата същност,
свободата на договаряне между страните, а
и освен това ГПР е в границите на
законодателно заложеният максимален праг.
Въззивният съд счита, че не е налице обоснована
вероятност за неравноправие на клаузата за размера на договорната лихва, както
е приел заповедният съд. В случая се претендира договорната възнаградителна
лихва, при която е подписан договора и същата не е едностранно изменяна от
страната, предоставила кредита. С текста
на чл. 9 от ЗЗД
е уговорена широка договорна свобода на страните, лимитирана единствено от
непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че
размера на ГПР е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се
направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие
на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. На длъжника е предоставена
законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред заповедния съд
възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с възможността да
преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително да се произнесе
и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за това.
Същевременно, въпреки изложеното следва да се вземе предвид
следното в конкретния казус:
Заявителят в
първоинстанционното производство и жалбоподател в настоящото е поискал издаване
на заповед по чл. 410 ГПК за неизплатената част от главницата по договора за
паричен заем; договорната лихва в размер на 154,25 лв. за периода
07.08.2017г. до 26.03.2018г. и обезщетение за забава -571,25 лв. за периода
07.08.2017г. – денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване заявлението по чл.
410 ГПК -14.02.2020г.
При предсрочна
изискуемост на вземането, която в случая се твърди да е настъпила на 07.08.2017г. на кредитора се дължи
непогасеният остатък от главницата и законната лихва .
Съобразно т. 2 от ТР
№ 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 на ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се
определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според
клаузите на договора преди изменението му.
В случая заявителят е
претенидирал именно лихва за забава от датата, следваща датата на предсрочнатата
изискуемост – 07.02.2019 г.,т.е. още при неплащане на първата погасителна
вноска по кредита. С обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основно задължение по договора – да се върне заетата сума
и поставя длъжника в забава. Искането за изпълнение по чл. 79 от ЗЗД се
кумулира с искане за обезщетение за забава. По правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в
размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение.
В частта, с която се претендира договорна лихва в
размер на 154,20 лв. заявлението правилно е било отхвърлено от
първоинстанционния съд, по изложените по-горе съображения, тъй като дотовора е
обявен за предсрочно изискуем още с настъпването на първата погасителна вноска
и на кредитора се дължи връщане само главницата/ за която е издадена заповед по
чл. 410 ГПК/ и законната лихва за забава.
Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и
искането за присъждане на обезщетение за забава
в размер на 571,25 лв. за периода 07.08.2017г. до 20.02.2020г., тъй като
претенцията противоречи на чл. 33,ал.2 ЗПК.Цитираният текст установява забрана,
при забава в плащането обезщетението за
забава да надвишава законната лихва. Видно от данните по заявлението, че
претенцията на заявителя е малко над половината от стойността на главницата,
изчислена за период по-малък от три години, което категорично сочи на нарушение
по цитирания законов текст. На това основание, извода на първоинстанционният
съд, че е налице хипотезата на чл. 411,ал.2,т.2 ГПК е правилен и се споделя от
настоящата инстанция.
С оглед на изложеното обжалваното разпореждане , като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без
уважение, като неоснователна.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 78/20.02.2020г. по ч.гр.д. №59/2020г. по описа на ДРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове: