Присъда по дело №16597/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 312
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20211110216597
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 312
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
и прокурора И. П. Д.С. П. С.
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110216597 по описа за 2021 годИ.

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. А., ЕГН **********, роден на **г. в
гр.София, със средно образование, неженен, българин, български гражданин,
работи, осъждан, живущ в гр.София, ж.к. „***, за ВИНОВЕН в това, че на
20.07.2015 г. около 03,05 часа в гр. София, по бул. „България”, в посока на
движение от ул. „Т. Каблешков” към „Околовръстен път”, е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил, марка л.а. „*****, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,93 на
хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
дрегер” 7410+, с фабр. № 0003, проба №481, съгласно разпоредбата на чл. 6
от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на МПС, “В случай на отказ да получи
талон за медицинско изследване, неявяване в определено лечебно заведение
или при отказ да се даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или
друго упойващо вещество от водача се установява въз основа показанията на
техническото средство”, като е извършил деянието, след като е осъден с
влязла в сила присъда - със споразумение от 14.05.2015 г. на СРС,НО, 20-ти
1
състав, по НОХД № 7446/15 г. за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда, престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК и
чл. 54 НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание 57, ал. 3 ЗИНЗС да се изтърпи при
първоначален ОБЩ РЕЖИМ и ГЛОБА в размер на 100 лева.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1-3 НК при изпълнение на така
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
И. В. А. /с установена самоличност/ е бил задържан.
НАЛАГА на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
НК на подсъдимия И. В. А. /с установена самоличност/ и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО
СРЕДСТВО за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила като приспада времето, през което е бил лишен от това право по
админисративен ред.
ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 НК наказанието
наложено на подсъдимия И. В. А. по н.о.х.д. № 7446/2015 г. по описа на СРС,
НО, 20-ти състав ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА,
което на основание чл. 57, ал. 3 НК следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по н.о.х.д. № 16597/2021 г., СРС, НО, 98 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу ИВ.
В. АЧ. за това, че на 20.07.2015 г. около 03,05 часа в гр. София, по бул.
„България”, в посока на движение от ул. „Т. Каблешков” към „Околовръстен
път”, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „**,
модел „***”, с ДК №** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,93 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест дрегер” 7410+, с фабр. № 0003, проба №481, съгласно
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС,
“В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определено лечебно заведение или при отказ да се даде кръв за изследване,
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа показанията на техническото средство”, като е
извършил деянието, след като е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК - със споразумение от 14.05.2015 г. на
СРС, НО, 20-ти състав, по НОХД № 7446/15 г. за управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,6 на хиляда,
престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото е доказано по несъмнен
начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено ефективно наказание
лишаване от свобода в размер на 12 месеца, лишаване от право за срок от две
години и глоба в размер на 500,00 лева.
Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. Х. моли подсъдимият
да бъде оправдан. Обсъжда подробно доказателствения материал и излага
доводи за липсата на авторство.
Подсъдимият А. в пледоарията си заявява, че не е управлявал
автомобила. В последната си дума моли да бъде оправдан
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият ИВ. В. АЧ., ЕГН **********, е роден на ***. в гр. София,
със средно образование, неженен, българин, български гражданин, работи,
осъждан, живущ в гр.София, ****.
На ***** г. на територията на София се провеждала специализирана
полицейска операция в рамките на която св. Б. и св. И., служители на ОПП-
1
СДВР, били разположени в гр. София, на бул. „***, на ъгъла с ул. „***“.
На 20.07.2015 г., около 03,05 часа в гр. София, по бул. „**”, с посока на
движение от ул. „Т. Каблешков” към „Околовръстен път”, подсъдимият А. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка ****.
Свидетелят И. подал на подсъдимия А. сигнал за спиране със стоп палка, но
подсъдимият, който бил сам в автомобила, не спрял, а го подмИ.л и се
отдалечил в посока Околовръстния път.
Двамата полицейски служители, подали сигнал до колегите си и без да губят
автомобила на подсъдимия от поглед, незабавно го последвали и малко след
това го настигнали на паркинга на р-т „***“ на Околовръстния път.
В хода на проверката служителите на реда установили, че водач на
автомобила е подсъдимият ИВ. В. АЧ.. На същия била направена проба №
481 с техническо средство „Алкотест дрегер” 7410+, с фабр. № 0003 , която
отчела наличие на алкохол в издишания от него въздух - 0,93 на хиляда. По
този повод св. Б. съставил на водача АУАН, а св. И. му издал талон за
медицинско изследване № 0***, които документи подс. А. подписал без
възражения.
Към 20.07.2015 г. подсъдимият А. вече е бил осъждан със споразумение
от 14.05.2015 г. на СРС,НО, 20-ти състав, по НОХД № 7446/15 г. за
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,6 на хиляда като се съгласил да му бъде определено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една годИ.. Към 20.07.2015
г., определеният изпитателен срок от 3 години не е бил изтекъл и
подсъдимият А. не е бил реабилитиран за това си осъждане.
Горната фактическа съдът приема за несъмнено установена от
следните доказателства и доказателствени средства: гласни –показанията
на свидетелите Б., К., И., Д., С. и Н., дадени в хода на съдебното следствие,
включително и тези от досъдебното производство, приобщени към
доказателствения материал на основание чл. 281 НПК, показанията на
свидетелите ** и А., дадени в хода на съдебното следствие, писмени –
справка-картон на водача, АУАН от 20.07.2015 г., протокол по НОХД
7446/2015 г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка
от 31.07.2015 г., извлечение от паметта на техническо средство „Алкотест
дрегер”, справка с приложено към нея извлечение от журнал, справка от
СДВР и план, талон за медицинско изследване, справка за съдимост.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност категорично установяват възприетата от
2
съда фактическа обстановка и тази описана в обвинителния акт.
Показанията на всички полицейски служители, дадени пред съда и
на досъдебното производство са еднопосочни и последователни във времето
като няма съществени размИ.вания между заявеното пред настоящия състав,
при предходното разглеждане на делото и на досъдебното производство.
Няма основание да бъдат поставени под съмнение тяхната достоверност и
безпристрастност, тъй като същите са изпълнявали служебните си задължения
и не са се намирали в никакви лични отношения с подсъдимия. Свидетелят К.
е категоричен, че подсъдимият е бил сам в автомобила в момента, когато е
подаден сигналът за спиране. Свидетелят Б. потвърждава неговите показания
в тази част, а и установява, че поради късния час подсъдимият е бил сам на
пътя. Свидетелите К., И. и Б. са убедени и че не са губили автомобила на
подсъдимия от поглед. Преценени съвкупно техните показания са достатъчни,
за да бъде установено по категоричен начин, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила, към момента когато е подаден сигналът със стоп
палка. Заявеното от останалите полицейски служители по никакъв начин не
опровергава тримата, а единствено разкрива техните лични възприятия.
Свидетелите *** и А. излагат различна фактическа обстановка, но
показанията им съдът прие за изолирани и опровергани от тези на
полицейските служители, като не е без значение при преценката на
показанията на св. А., че той е баща на подсъдимия, поради което и не може
да бъде третиран като безпристрастен, а и за присъствието на двамата
свидетели на мястото на задържането на подсъдимия липсват каквито и да
било други доказателства извън заявеното от самите тях.
Съдът намери, че приобщените по делото писмени доказателства са
относими към предмета на доказване и са събрани по предвидения в НПК ред
и се позова на тях при изграждането на фактическите си констатации по
делото. От справката за съдимост съдът извлече относимите факти за
осъжданията на подсъдимия А..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Доказателствената съвкупност по делото позволява на настоящия
съдебен състав да формира несъмнения правен извод, че подсъдимият А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343б, ал. 2 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
От посочените по-горе доказателства се установява, че подс. А. на *** г.
около 03,05 часа в гр. София, по бул. „**”, в посока на движение от ул. „***”
3
към „Околовръстен път”, е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил, марка ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда, а именно 0,93 на хиляда.
Наличието на алкохол в издишания от подс. А. въздух към момента, в
който е управлявал автомобила на бул. „България“ е установена по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест дрегер” 7410+, с фабр. № 0003, проба
№481, като са спазени изискванията, визирани в Наредба № 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства /обн. ДВ бр. 63/17.07.2001 г./. Съдът
счита, че макар пробата да е извършена малко по-късно – след залавянето на
подсъдимия, краткият период от време, малкото разстояние и бързият развой
на събитията позволяват да се приеме, че резултатът от тестването е относим
и към момента на подаването на сигнала със стоп палка.
Налице е и квалифициращият признак от обективна страна, тъй като
подсъдимият А. е извършил престъплението, след като е бил осъден със
споразумение от 14.05.2015 г. на СРС,НО, 20-ти състав, по НОХД № 7446/15
г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 1,6 на хиляда, престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като се
съгласил да му бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца, чието изпълнение да бъде отложено с тригодишен изпитателен
срок, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от една годИ., за което осъждане към момента на деянието подсъдимият
не е реабилитиран нито по право, нито на основание чл. 87, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият А. е извършил деянието при форма
на вИ.та евентуален умисъл (чл. 11, ал. 2, предл. 2 НК). Същият е съзнавал, че
управлява МПС след употреба на алкохол, респ. с алкохолна концентрация в
кръвта, но обективно не е имало как да знае дали конкретна й стойност
надхвърля 0,5 на хиляда, въпреки, че е допускал, че това може да е така. С
оглед на особеностите на интелектуалния елемент на умишлената вИ. следва
да се приеме, че престъпленията по чл. 343б, ал. 1 и 2 от НК могат да се
извършат единствено при евентуален умисъл. Въпреки това обаче
подсъдимият е разбирал, че управлението на МПС с алкохолна концентрация
в кръвта над 0,5 на хиляда е забранено, т.е. имал е представа за
общественоопасния характер на деянието си. Наред с това той е имал
представа, че извършва деянието след като вече е бил осъждан за управление
на МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено
по надлежния ред, както и за отражението на деянието върху обективната
действителност, т.е. за настъпването на неговите общественоопасни
последици – застрашаването на обществените отношения, свързани с
осъществяване на транспорта.
4
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал.2 НК към момента на извършване на
престъплението предмет на обвинението на 20.07.2015 г. се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години и глоба от сто до триста лева.
С изменението на НК, обнародвано в ДВ 74 от 2015 г., е предвидено по-
високо наказание, а именно лишаване от свобода от една до пет години и
глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Ето защо при определяне
наказанието на подсъдимия А. следва да бъде приложена редакцията
действала към момента на деянието, която е и по-благоприятна за него. На
основание чл. 343г НК и чл. 49, ал. 1 и 2 НК съдът следва да наложи и
кумулативното наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 7 НК и
може да постанови лишаване от право по точка 6 от същата разпоредба.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
А. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата му
ангажираност и продължителността на наказателното производство, която не
по вИ. на подсъдимия А. е прекомерна. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете, че подсъдимият вече е бил осъждан за същото,
както и че не е спрял на подадения му от компетентните органи сигнал.
Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито многобройни,
нито изключителни и не са достатъчни, за да обуславят приложение на чл. 55
НК. Ето защо съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 54 НК. При съществуващия баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че
справедливо и съответно на обществената опасност на подсъдимия и
извършеното от него деяние е наказание в размер близък до минималния.
Така съдът прие за съответно наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца и глоба в размер на 100 лева. Съдът наложи на подсъдимия А. и
кумулативното наказание глоба в размер на 100 лева, тъй като заедно с
наложеното наказание лишаване от свобода то е от естеството да постигне
целите наказанието и да въздейства предупредително върху подсъдимия и
останалите членове на обществото.
Не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане
изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода, тъй като
към дата на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан
на наказание лишаване от свобода и не е реабилитиран.
На основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС съдът определи първоначален общ
режим на изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода
като прие, че подсъдимият А. не представлява голяма обществена опасност.
На основание чл. 59, ал. 1-3 НК съдът приспадна при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил
5
задържан.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК съдът
наложи на подсъдимия ИВ. В. АЧ. и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила. Настоящият съд счита, че наказание в този му размер максимално
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, който
демонстрира трайно несъобразяване със забраната за правоуправление след
употреба на алкохол, обуславящи необходимост подсъдимият да бъде лишен
от правоуправление за достатъчно продължителен период от време като
приспадна времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
админисративен ред.
На основание чл. 68, ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието
наложено на подсъдимия ИВ. В. АЧ. по н.о.х.д. № 7446/2015 г. по описа на
СРС, НО, 20-ти състав лишаване от свобода за срок от три месеца, което на
основание чл. 57, ал. 3 НК следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.

С тези съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни