РЕШЕНИЕ
№ 4074
гр. ***, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110176910 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТС” * твърди, че на 23.03.2006 г, в гр., *** ЦХР закупува имот с
административен адрес: гр. ***, ***. Сделката е обективирана в Нотариален
Акт за дарение на недвижим имот ***, том I, peг. *** *** от 2006 г. Сочи се, че
последният сключил индивидуален договор с „Т - ***” *, подавайки
Заявление - декларация за откриване на партида. Изтъква се, че преди
настъпване на смъртта си ЦХР съставя саморъчно завещание, в което е
обективирана волята му, че ако съпругата му Н.И го надживее, то тя ще
получи цялото му движимо и недвижимо имущество. Смъртта на ЦХР
настъпва на 27.12.2011 г., като считано от този момент Н.И.О.Р става
единствен собственик на топлоснабдения имот. Твърди се, че Н.И.О.Р и ЦХР
нямат деца от сключения между тях брак, като Н.И.О.Р също оставя
саморъчно завещание, с което се разпорежда с движимото и недвижимото си
имущество. Сочи се, че на 25.06.2020 г. е починала Н.И.О.Р, като в оставеното
от нея завещание не се споменавал процесния имот и той станал част от
останала наследствена маса, която трябвало да се осребри и раздели на
различни благотворителни организации. Това не било извършено от
1
назначения управител на наследството Ю. И. Т., поради което, доколкото
имотът бил част от наследствената маса, останала след смъртта на Н.И.О.Р, то
същият следвало да отговаря за заплащане на натрупалите се задължения в
общ размер на 1526.88лв., от които 1191.23лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г, -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, както и 250.73лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 68.43лв. - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането и 16.49лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.01.2021г. до 13.12.2023г.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника Ю. И. Т., в който заявява, че признава задължението, така както е
посочено в исковата молба, като посочва, че е започнал да го погасява, въз
основа на сключено споразумение с ищеца от 22.01.2025г., като е погасил сума
в размер на 622,39 лв. Моли производството по делото да бъде прекратено.
В открито съдебно заседание, провело се на 05.03.2025г. ищецът сочи, че
потвърждава сключеното между страните споразумение, като признава, че
сумата от 864.43 лв. е заплатена по делото, като остава непогасен остатък в
размер на 1210.20 лева главница. Моли да се присъди и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
В открито съдебно заседание, провело се на 05.03.2025г. ответникът сочи,
че изпълнява сключеното между страните споразумение, като посочва, че ще
изплати задължението.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От представеното по делото споразумение между страните, се установява,
че ответникът се е задължил да погаси задължението си към ищеца в размер
на 1259,66 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до имот с адрес: гр. ***, ***, аб. № ***, ведно със
законна лихва за периода от 15.01.2024 г., лихва за забава в размер на 267,22
лв. за периода от 14.01.2021 г. до 13.12.2023 г. , както и сумата от 176,28 лв.
лихва за забава върху главницата, от датата на предявяване на иска до
сключване на споразумението 22.01.2025г., сумата от 371,48 лв. съдебни
разноски, направени от ищеца във връзка с образуване на делото,
включително и 50,00 лева възнаграждение на юрисконсулт.
С оглед процесуалното поведение на страните, приетите по делото
писмени доказателства, вкл. сключеното между тях извънсъдебно
споразумение от 22.01.2025 г., съдът намира за безспорни между тях следните
обстоятелства: 1./ през исковия период м м.05.2020 г. – м.04.2022 г. между
ищцовото дружество и ответниците е съществувало валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ***,
аб. № ***; 2./ в рамките на посочения период ищецът е доставил топлинна
енергия за имота при дялово разпределение, извършено от Д, като за
предоставената топлофикационна услуга в негова полза са възникнали
вземания в размер съответно от 1191.23лв. - главница представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г, -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, както и 250.73лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., както и сума за дялово разпределение в
3
размер на 68.43лв. - главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането и 16.49лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.01.2021г. до 13.12.2023г.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС когато
извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната
лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл.76,ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76,
ал.2 ЗЗД. Единствено, ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може
едностранно да се позове на чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с
лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е
направил плащането.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира,
че с извършеното плащане в размер на 864,43 лева е погасена мораторната
лихва в размер на 250.73лв., начислена за периода от 15.09.2021г. до
13.12.2023г., както и сума за дялово разпределение в размер на 68.43лв. -
главница за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и сумата
от 16.49лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., както
и сумата от 176,28 лв. лихва за забава върху главницата, от датата на
предявяване на иска до сключване на споразумението 22.01.2025г.
Така с остатъка в размер от 352,50 лв., следва да се погаси частично
вземането за дължима главница за топлинна енергия, като остатакът й възлиза
в размер на 838,73 лв. (1191,23-352,50= 838,73 лв.)
4
Съдът не споделя съображенията на ищеца, че с извършеното плащане
следва да се погасят сторени съдебни разноски в размер на 371,48 лв.,
доколкото същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на
плащането, а биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва при
влизане в сила на съдебно решение, с което се установяват сторени по
основание и размер разноски. Следователно, останала е незаплатена
единствено главница за извършена услуга дялово разпределение в размер на
838,73 лв. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва, от датата на
сключване на споразумението 22.01.2025г. с оглед извършеното до тази датата
плащане на законна ллихва, до окончателното изплащане на сумата.
За тази сума искът за дължимост на главница за топлинна енергия, следва
да се уважи, като искът следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер
от 1191,23 лв., поради плащане извършено в хода на процеса, който факт
съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
Следва да се отхвърлят и исковете за стойност на вземането за извършена
услуга дялово разпределение и за мораторна лихва върху вземането за
топлинна енергия и лихвата за извършена услуга дялово разпределение
поради плащане, извършено в хода на процеса, който факт съдът съобразява
по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски,
доколкото ответникът е дал повод за завеждане на исковото производство
/плащането е извършено едва в хода на процеса след получен препис от искова
молба/. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от общо
101,68 лв., за държавна такса - 61,08 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. И. Т., ЕГН **********, да заплати на „ТС“ *, ЕИК ***,
сумите, както следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 838,73 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/,
5
за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2020 г. –
м.04.2022 г. до имот с адрес: гр. ***, ***, аб. № ***, ведно със законната
лихва от 22.01.2025г., до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 1191,23 лв., за цена
на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - ***, находящ се в гр.
***, ж.к, ***.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от
250.73лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 13.12.2023г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 68.43лв. - главница за периода от
м.11.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до изплащане на вземането и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в
размер на 16.49 лв. начислена, върху главницата за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 15.01.2021г. до 13.12.2023г., КАТО ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ю. И. Т., ЕГН **********, да
заплати на „ТС” *, ЕИК ***, сумата от 101,68 лв., разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на „Д като помагач на страната на
ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6