Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,13.06.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на четиринадесети май през двехиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1890
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. , чрез процесуален представител
юрисконсулт Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр.София, бул.“Васил Левски“
№114, етаж Мецанин против А.Х.Х., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез пълномощника
си, твърди, че е подал Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД №3978/2017г.
по описа на Районен съд-Пазарджик. Същата е връчена на А.Х.Х. при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл.415 ал.1, т.2 от ГПК, за
ищцовото дружество е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск
за вземанията на дружеството срещу него.
Твърди, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, е подписан Договор за кредит „Бяла карта“ с №495792 от 14.02.2017г.
между „Аксес Файнанс“ ООД като кредитор и А.Х.Х. като кредитополучател.
Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверява, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите
условия приложими към него, както и че е получил от Кредитодателя Стандартен
европейски формуляр по чл.5 от Закона за потребителския кредит със съдържание,
съгласно Приложение №2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Сочи, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба се
подават, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 11.11.2016г. на основание чл.99 от ЗЗД, Приложение №1 към него от
10.08.2017г. и Потвърждение за сключена цесия между „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК
********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Твърди, че с подписването на процесния договор, „Аксес Файнанс“ ООД се
задължава да предостави на А.Х.Х. револвиращ кредит в максимален размер на
900.00 (деветстотин) лева - главница, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Visa, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно условията на
сключения договор. Сочи, че е необходимо да се уточни, че с разпоредбата на
чл.3 ал.1 от Договора е предоставена субективната възможност на
кредитополучателя по всяко време да усвоява суми до максималния размер на
кредитния лимит. В тази връзка настъпването на падежа - 2-ро число от месеца,
съобразно чл.3 ал.2 от договора зависи изцяло от поведението на
кредитополучателя - би настъпил единствено в случай, че същият усвои част или в
цялост максималния кредитен лимит.
Заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт
Файнанс“ АД /Картоиздател/, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за
ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло максималния
размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на
договора за кредит, което съставлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение
№1 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта
Access Finance/iCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължимите такси за
ползване на кредитна карта Access Finance/iCard/Visa.
Твърди, че А.Х.Х. е усвоил сума в общ размер на 900.00 лева от
предоставения максимален кредитен лимит като вследствие на извършените операции
по картата, дължимата към настоящия момент непогасена главница е в рамер на
900.00 лева.
Сочи, че съгласно чл.4 ал.1, т.2, чл.8 и чл.22 ал.2 от Договора върху
усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължи дневен лихвен процент
в размер на 0.12%, представляващ договорна/възнаградителна лихва за периода от
15 февруари 2017г. - датата на първата транзакция по кредитната карта до 6
април 2017г. - датата на настъпване на предсрочна изискуемост като
предпоставките за настъпване на същата са визирани в чл.22 ал.1 от Договора. В
настоящия случай дължимата договорна лихва е в размер на 52.68 лева.
Посочва, че в чл.16 от Договора страните са се съгласили, в случай че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение, представляващо сбор от
сумите по чл.3 ал.3, т.1-4, на падежа - 2-ро число на месеца (чл.3 ал.2),
съгласно условията на сключения договор, същият се задължава да предостави на
кредитодателя в 3-дневен срок от падежа, а именно до 5-то число, обезпечение
чрез поръчителство при конкретно посочените в чл.16 ал.1, т.1-5 предпоставки,
за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство
за срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. Съгласно чл.21 от процесния договор при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл.16
срок (до 5-то число), кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер
на 10% от усвоената и непогасена главница, съгласно чл.3 ал.3, т.1 и т.2 от
Договора. Неустойката се дължи за всяко отделно неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. Същата се начислява на 6-то число на месеца, в
случай че до 5-то число кредитополучателят не е погасил текущото си задължение.
В конкретния случай на кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, чийто размер към настоящия момент е 180.00 лева.
Съгласно чл.12 ал.1 от Договора, в случай че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен в
3-дневен срок от падежа да предостави на кредитодателя обезпечение чрез
поръчителство (чл.16), както и да заплати сума в размер на 15% от максималния
кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задълженията му.
Съгласно чл.22 ал.4 от Договора, при забава за плащане на текущо задължение от
страна на кредитополучателя или на сумата по чл.12 ал.1 - 15% от максималния кредитен
лимит, ответникът дължи разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2.50 лева за всеки ден, които
се начисляват до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата по
чл.12 ал.1. В случай че кредитополучателят не предостави обезпечението по
чл.16, но заплати 15% от максималния кредитен лимит, същият не дължи разходите
за действия по събиране на задължението, но дължи неустойката по чл.21 от
Договора. Страните са се споразумяли (чл.22 ал.5), че при настъпване на
предсрочна изискуемост се начислява еднократна такса в размер на 120.00 лева,
която включва дейността на служител/лице, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Съгласно чл.22 ал.4 и ал.5 от Договора са начислени разходи и такса за
извънсъдебно събиране на просроченото задължение, като за същите към настоящия
момент А.Х.Х. дължи сума в общ размер на 197.50 лева. Следва да се има предвид,
че разходите и таксите за извънсъдебно събиране са начислени, съгласно чл.10а
от ЗПК и нямат характер на неустойка.
Твърди, че поради трайната забава и виновното неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно
изискуемо като предсрочната изискуемост е обявена на 6 април 2017г. Считано от
тази дата, съгласно чл.22 ал.3 от Договора А.Х.Х. дължи заплащането на лихва за
забава/мораторна лихва върху главницата в размер на 37.49 лева за периода от 6
април 2017г. - датата на настъпване и респективно обявяване на предсрочната
изискуемост до 29 септември 2017г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
През целия срок на валидност на договора, ответникът се е задължил да
заплаща до всяко 2-ро число на месеца текущото си задължение за предходния
месец, като от сключване на горецитирания договор до подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист А.Х.Х. продължавал
виновно да не изпълнява задълженията си.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания
срещу А.Х.Х., произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ с №495792 от
14.02.2017г., сключен между А.Х.Х. и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.,
Приложение №1 към него от 10.08.2017г. и Потвърждение за сключена цесия: 900.00
лева главница; 52.68 лева - договорна лихва за периода 15 февруари 2017 г. -
датата на първата транзакция по картата до 6 април 2017г. - датата на
настъпване на предсрочната изискуемост; 180.00 лева - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение; 197.50 лева - разходи и такса за извънсъдебно събиране
на просроченото задължение; лихва за забава/мораторна лихва върху непогасената
главница в размер на 37.49 лева за периода от 6 април 2017г. - датата на
настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 29 септември
2017г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли
да осъди А.Х.Х. да заплати на ищцовото дружество направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в
общ размер на 350,00 лв., от които: 50,00 лв. по чл.13, т.2 от НЗПП - за
подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. - по чл.25 от НЗПП.
Сочи банкова сметка.
***оказателства подробно описани. Направено е искане за прилагане на
заповедното производство.
С молба с вх.№14765/21.06.2018г., ищецът е уточнил и конкретизирал
претенциите си за неустойка и за разходи за извънсъдебно събиране. На основание
чл.232 от ГПК е оттеглил претенцията си за законна лихва за забава.
С Определение №1796/29.06.2018г., постановено в производството по делото,
на основание чл.232 от ГПК е прекратено производството по гр. дело №1890/2018г.
по описа на ПРС в частта относно вземането в размер на 37,49 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 06.04.2017г. до 29.09.2017г.,
поради оттегляне на предявеният иск в тази му част от страна на ищеца.
Определението за частичното прекратяване на производството по делото е съобщено
на страните, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Производството по делото е
продължило по предявения иск по чл.415 ал.1 от ГПК за останалите четири
претендирани вземания.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника
на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Твърди, че искът е недопустим и неоснователен. Оспорва
изцяло претенцията в исковата молба, както по основание, така и по размер.
Възразява, че не е налице идентитет между Заявлението по чл.410 от ГПК и исковата
молба. Твърди, че е налице разминаване в
част от елементите на исковата претенция, което води до липса на съвпадение с
издадената заповед за изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. Твърди,
че за допустимостта на процеса е необходимо пълно припокриване на твърденията в
заявлението и обстоятелствата, от които произтича вземането, посочени изрично в
заповедта за изпълнение и исковата молба не само по размер, но и по основание и
период, което в случая не се установява. Моли съда, на основание чл.130 от ГПК,
поради недопустимост на иска, производството по делото да бъде прекратено и
исковата молба бъде върната.
Твърди, че искът е неоснователен и по основание и по размер и като такъв го
оспорва изцяло. Повдига възражение за
нищожност на договора за кредит „Бяла карта”, въз основа на който се претендира
процесното парично вземане, поради ненадлежното представителство на кредитора
„Аксес Файнанс”ООД при подписването на договора за кредит, респективно налице е
договор сключен от ненадлежни страни. Освен това самият договор за кредит, въз
основа на който ищецът - като купувач на вземанията на заемодателя по договора
основава претенциите си, е недействителен и не установява наличието на
изискуеми вземания на ищеца против ответника, тъй като не са представени
надлежно подписани от страните „Общи условия” на процесния договор.
Прави възражение за надлежно уведомяване за извършена цесия на ответника по
настоящето производство. Възразява, че уведомяването с връчване на искова молба
би било редовно при предявяване на осъдителен иск, но в конкретния случай не е
така. Изправени са пред установителен иск по едно специално производство
каквото е заповедното. Прави възражение
и за това, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, а това не е сторено.
Не възразява да бъдат приети като доказателства по делото, приложените към
исковата молба документи. Заявява, че ще се ползва от доказателствата, ангажирани от страните.
С Определение №350/30.01.2019г., постановено в производството по делото,
съдът е оставил без уважение искането на особения представител на ответника за прекратяване на производството по
делото, поради недопустимост на иска и на основание чл.130 от ГПК и за връщане
на исковата молба, тъй като в конкретния случай не е налице соченото
разминаване между издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК и исковата молба, предмет на разглеждане в настоящето
производство. Освен това установителният
иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.
В проведените
по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с
депозираната по делото писмена молба с вх.№6444/18.03.2019г. поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските в заповедното и в исковото производство.
Особеният
представител на ответника първоначално подддържа отговора на исковата молба и
релевираните в него възражения. В последното по делото съдебно заседание,
проведено на 14.05.2019г., особеният представител на ответника изрично заяви,
че не оспорва размера на предявения иск и не поддържа това оспорване на размера
на иска, направено в отговора на исковата молба. Поддържа останалите си
възражения и оспорвания в писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен. Подробни съображения по същество са изложени в представеното и
прието по делото писмено становище.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и в допълнителната уточняваща
молба, както и възраженията на особения представител на ответника в писмения отговор
на исковата молба и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 02.10.2017
год., ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД е
подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 03.10.2017г., срещу ответника А.Х.Х., в качеството му
на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №3978/2017 год. по описа
на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е
издал Заповед №2422 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 06.10.2017
год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-заявител и
кредитор сумата 900.00 лева - главница до погасяване на кредита,
договорна лихва – 52.68 лева за периода от 15 февруари 2017г. до 06 април
2017г., неустойка за неизпълнение на задължение – 180.00 лева за периода от 06
март 2016г. до 06 април 2017г., разходи
и такси за извънсъдебно събиране – 197.50 лева за периода от 06 март 2016г. до
06 април 2017г., законна лихва – 37.49 лева за периода от 06 април 2017г. до 29
септември 2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 02.10.2017г. до изплащане на вземането, както и сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 27.35 лева - държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
условията на чл.78 ал.8 от ГПК. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за кредит
№495792 от 14.02.2017г.
Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и
срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок,
дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК.
При тези
данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че на 14.02.2017г. между “Аксес Файнанс“ ООД, чрез търговски пълномощник Биляна
Иванова Велинова като кредитодател и ответника А.Х.Х. лично като
кредитополучател е сключен Договор за
кредит „Бяла карта" по силата, на който кредитодателят се е задължил да
предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 900,00
лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне, съгласно
условията на договора – чл.2 ал.1 от договора. Съгласно чл.1 от договора кредитополучателят
удостоверява, че е получил от кредитодателя Стандартен европейски формуляр по
чл.5 от Закона за потребителския кредит със съдържание, съгласно Приложение №2 от ЗПК, с оглед вземане на
информирано решение за сключване на договора и е запознат предварително от
кредитодателя с всички условия по договора.
С разпоредбата
на чл.3 ал.1 от договора е предоставена възможност на кредитополучателя по
всяко време да усвоява суми от главницата до максималния размер на кредитния
лимит. През целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се
задължава да заплаща до всяко второ число на месеца, текущото си задължение,
дължимо за предходния месец - чл.3 ал.2 от договора.
Видно от
чл.2 ал.2 и ал.3 от договора е, че заедно с подписване на договора,
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя платежен инструмент -
кредитна карта с №495792, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД /картоиздател/,
ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата.
Страните по
договора са подписали и Приложение №1 към договора за кредит, което съдържа и
Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитната карта.
Съгласно
чл.4 ал.1, т.2 от договора върху усвоения размер на кредита кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12% като лихвата се изчислява всеки
ден върху усвоената и непогасена главница като за изчислението й се приема, че
календарният месец е с продължителност от 30 дни.
С чл.16 от договора страните са се
съгласили, в случай че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на
падежа, съгласно условията на договора, същият се задължава в срок от 3 дни
след падежа да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение поръчител,
който да отговаря едновременно на условията, посочени в чл.16 ал.1, т.1-5 от
договора. Относно отговорността на поръчителя, между кредитодателя и поръчителя
се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни – чл.16 ал.2 от
договора. Задължението за предоставяне на допълнително обезпечение възниква при
всеки отделен случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа –
чл.16 ал.4 от договора.
Съгласно чл.21 от
договора, в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително
обезпечение в посочения срок по чл.16 от
договора, дължи на кредитодателя неустойка в размер на 10% от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Същата
се начислява на шесто число на месеца, в който не е погасено до 5-то число на
следващия месец текущото задължение.
С чл.12 ал.1 от договора,
страните са се договорили, че в случай, че кредитополучателят не погаси
текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да
предостави на кредитодателя обезпечението по чл.16 от договора, както и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задълженията му в срока по чл.16 от договора, а именно
три дни от датата след падежа за заплащане на текущото си задължение.
Съгласно чл.22 ал.4
от договора при забава за плащане на текущото задължение или на сумата по чл.12
ал.1, кредитополучателят дължи на
кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50
лева за всеки ден, до заплащане на съответното текущо задължение или на сумата
по чл.12 ал.1. В случай че
кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.16 от
договора, но заплати 15% от кредитния лимит, съгласно чл.12 ал.1, до пето число
на съответния месец, същият не дължи разходите за действия по събиране на
задълженията, но дължи неустойката по чл.21 от договора в размер на 10%.
Страните са се
споразумели, съгласно чл.22 ал.5 от договора, че след настъпване на предсрочна
изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Ищецът в настоящето
производство - „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД основава
исковите си претенции за вземания срещу ответника на сключения между него и
кредитодателя по Договор за кредит „Бяла Карта“ от 14.02.2017г. - „Аксес
Файнанс“ ООД Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
11.11.2016г. и Приложение №1 към него
от 10.08.2017г., по силата на които вземането на „Аксес Файнанс“ ООД е
прехвърлено в полза на ищеца „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, както и на цитираните по-горе текстове от
договора за кредит от 14.02.2017г. Твърди,
че ответникът е усвоил сума в общ размер на 900,00 лева от предоставения му
максимален кредитен лимит, както и че поради трайната му забава и виновното
неизпълнение на договорните му задължения, цялото му задължение е станало
предсрочно изискуемо на датата 06.04.2017г., поради което дължи на ищеца
претендираните от него парични вземания за главница, договорна лихва, неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение.
С отговора на
исковата молба особеният представител на ответника прави възражения за: недействителност
на процесния договор за кредит „Бяла карта“, за ненадлежно уведомяване на
ответника за извършената цесия и затова, че кредиторът не е уведомил длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК.
За основателно
съдът намира възражението на особения представител на ответника за липсата на
доказателства за надлежната представителна власт на лицето, подписало от името
на дружеството-кредитодател процесния договор за кредит „Бяла карта“ от
14.02.2017г. Видно от самият договор е, че той не е подписан от законният
представител на дружеството-кредитодател „Аксес Файнанс“ ООД, а от посочен
търговски пълномощник Биляна Иванова Велинова. Въпреки направеното от особения
представител на ответника в писмения отговор възражение в тази насока, то от
страна на ищеца, в чиято тежест бе, не бяха ангажирани доказателства за
надлежната представителна власт на подписалия договора като търговски
пълномощник. В случая не се касае за обстоятелство, подлежащо на вписване в
Търговския регистър, за което може да бъде извършена и служебна справка.
При тези данни се
налага извода, че процесния договор за кредит не е породил своето правно
действие, съответно не са възникнали задължения по него за
кредитополучателя-ответника.
При извод за недействителност
на договора следва да намери приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. Такава сума не може да бъде присъдена в настоящото
производство, тъй
като би се стигнало до подмяна
на основанието, на което е предявен иска. Съгласно трайно установената и
задължителна съдебна практика, предметът на заповедното
производство и на исковото производство по чл.422 ал.1 от ГПК следва да е идентичен. В процесния
случай със заявлението по чл.410 от ГПК
дължимостта на процесните парични суми се претендира
на договорно основание като изпълнение на действителен договор за кредит, за
което е била издадена и заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не на основание чл.23 от ЗПК
- като дадено по недействителен договор.
В случай, че се
приеме, че договорът е породил правното си действие, то неоснователно е второто
възражение на особения представител на ответника. Видно от книжата по делото е,
че е налице пълномощно от първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, по силата
на което е упълномощил ищеца по делото и нов кредитор „Агенция за контрол на
просрочени задължения„ ООД да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 11.11.2016г., включени в което и
да е подписано Приложение №1 между страните, което е станало неразделна част от
Рамковия договор за цесия. Няма данни по делото на ответника да е връчено
уведомление за цесията преди подаването на исковата молба, въз основа на която
е образувано настоящето исково производство. Към исковата молба, обаче, е
приложено такова уведомление и настоящият съдебен състав счита, че по отношение
на него е налице редовност на връчването по смисъла на разпоредбата на чл.47
ал.5 от ГПК, която предхожда назначаването на особен представител на ответника
по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. Освен това в конкретния случай договорът за
кредит от 14.02.2017г. предвижда възможност за прехвърляне на вземанията.
Предвид горното,
съдът приема, че ответната страна е надлежно уведомена за цесията. Освен това, по делото няма
данни и възражения след сключването на договора за цесия, ответникът-кредитополучател
да е извършил плащания по процесния договор за кредит. Още по-малко такива да
са извършени по сметката на първоначалния кредитор.
Основателно
е третото възражение на особения представител на ответника. В исковата молба
ищецът твърди, че поради това, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и е изпаднал в забава, задълженията по договора са обявени за предсрочно
изискуеми на 06.04.2017г. Не представя уведомително писмо до ответника, както и
доказателства за връчването на такова на ответника. Както в заповедното
производство, така и в настоящето исково производство, ищецът претендира, че са настъпили предпоставките на предсрочната
изискуемост на дълга, съгласно уговореното в чл.22 ал.1, във връзка с чл.28 от договора.
Въпреки,
че ищцовото дружество е
небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от
Закона за кредитните институции (ЗКИ), то спрямо него са приложими изискванията на разпоредбата на чл.60 ал.2 от
ЗКИ, във връзка с приетото в т.18
от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Предсрочната изискуемост е изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните по него и при наличието на следните две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на достигане
до длъжника на волеизявлението
на кредитора, в
случай, че към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл е приетото в ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г.
на ВКС, ОСГТК). Надлежното обявяване е елемент от
фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост, в каквато насока е и трайната
съдебна практика. За ищцовото дружество като
финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от
ЗКИ и
съгласно даденото разрешение в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС е необходимо преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение да съобщи на
длъжника изявлението си на кредитор, че счита
кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав счита, че и при
договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане
на определен брой вноски /какъвто е процесният договор/, предсрочната изискуемост на вземанията по договора не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване
на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем и това му волеизявление да е
достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на задължението е съществен
елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на кредитора, че
се възползва от това си право и че обявява задълженията за предсрочно изискуеми, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
В
конкретния случай по делото не
са представени
доказателства, от които да се направи извод, че волезявлението
на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника-ответник и то преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като
препис от същото не се връчва на длъжника, а и до произнасяне на съда
заповедното производство се развива като
едностранно. Връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като тя не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения
смисъл. Исковата молба има характер на волеизявление на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем. С връчването на препис
от исковата молба предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Това уведомяване е след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и има за последица настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, в
случай, че са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или
ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. /в този смисъл Решение №114/07.09.2016г. по т. дело №362/2015г. на
ВКС, II т. о./.
Предвид
горепосоченото, съдът счита, че по делото не се установи
настъпила предсрочна изискуемост на претендирания кредитен дълг по процесния договор за кредит към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Следователно вземането не е изискуемо
в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
В
конкретния случай със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и с исковата молба кредитодателят-ищец не е поискал при условията на евентуалност произнасяне относно падежирали вноски при
преценка за ненастъпила предсрочна изискуемост на целия дълг.
В
гореизложения смисъл са Решение №52 от 14.01.2019г. на ОС-Варна по
в. т. д. №1603/2018г. и Решение №947 от 06.12.2018г.
на ОС-Варна по в. т. д. №1478/2018г.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Предвид изхода на делото, страната, имаща право на разноски – ответникът не е представил
доказателства за направени такива. Още повече,
че ответникът е представляван в настоящето производство от назначения му от съда особен представител, разноските за чието
възнаграждение са заплатени от ищеца по делото на основание разпоредбата на
чл.47 ал.6 от ГПК.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано
от Р. Г. А. и Т. Я.
К. , чрез процесуален представител юрисконсулт Н.А.С.,
съдебен адрес за получаване на книжа: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж
Мецанин против А.Х.Х., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК – за признаване за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД има следните вземания срещу А.Х.Х.,
с ЕГН **********, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ с №495792 от
14.02.2017г., сключен между А.Х.Х. и „Аксес Файнанс“ ООД, прехвърлен от „Аксес
Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г.,
Приложение №1 към него от 10.08.2017г. и Потвърждение за сключена цесия: 900.00
лева главница; 52.68 лева - договорна
лихва за периода 15 февруари 2017г. - датата на първата транзакция по картата
до 6 април 2017г. - датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 180.00
лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лева - разходи
и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми по издадена Заповед
№2422 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.10.2017 год.
по ч.гр.дело №3978/2017г. по описа на Районен съд-Пазарджик, като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: