№ 1265
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502531 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.623,ал.6 вр. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане от 19.05.2021г по гр.д. № 1224/2021г Варненски окръжен съд,
ГО, е признал и допуснал до изпълнение в Република България решение №
291/18.09.2014г на Първоинстанционния съд-Тива, Република Гърция, по което дело
иск е предявен от Х. А. К. срещу М.К. Д. за родителските права по отношение на
децата П. и К., като родителските права са предоставени на бащата.
Разпореждането е предмет на въззивно обжалвано, изцяло, от ответника по
молбата М. К. К., представлявана от адв. М.. Въззивникът поддържа, че обжалваното
разпореждане е неправилно, тъй като не са налице предпоставките на чл.622 и чл.623
от ГПК за допустимостта и основателността на молбата. Жалбоподателката сочи, че
призоваването й за воденото в Гърция производство е било нередовно, че съдът в гр.
Тива е бил некомпетентен да разгледа иска за родителски права, предявен от Х.К., че
не е уведомена за постановения съдебен акт. Поддържа, че правото й на защита по този
процес е било нарушено. Отделно от това сочи, че от 2014г до 2020г страните по
делото са живели в Гърция и съвместно са упражнявали родителски права върху децата
и към настоящия момент брака им не е прекратен с развод. Сочи, че пред РС-Варна е
1
висящо производство по гр.д. № 8257/2020г , в рамките на което е постановено
определение за привременни мерки, съобразно което упражняването на родителски
права върху децата е предоставено на майката. Представя доказателства към жалбата .
Моли определението на ВОС да бъде отменено и молбата на Х.К. за признаване на
решение № 291/2014г на Първоинстанционния съд в Тива, Р Гърция да бъде оставена
без уважение.
Ответникът по жалбата, ищец пред първата инстанция Х.К. е депозирал отговор
на въззивната жалба на М.К., с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа,
че са налице предпоставките по ГПК и Регламент /ЕО/ 2201/2003г на Съвета за
признаване и допускане изпълнение на представеното решение на съда в гр. Тива,
Република Гърция. Поддържа, че не е уведомен за водените производства в България.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В о.с.з. жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. К., която моли
жалбата да бъде уважена, по съображения изложени в нея.
Въззиваемата страна Х.К. се представлява от адв. Р., който оспорва жалбата и
моли разпореждането на ВОС да бъде потвърдено. Поддържа отговора на жалбата
,който е депозирал. Счита, че постановяването на привременни мерки по отношение на
родителските права върху децата на страните няма значение за настоящото дело.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно чл.622 -623 от ГПК и Регламент ЕО 2201/2003, за да се търси
признаване и допукане изпълнение в България на решение касаещо въпроси за
родителската отговорност, постановено в държава – членка следва да се представи
пред компетентния съд- окръжния съд по адреса на ответника, искане от
заинтересовано лице, към което да се представи решение или какъвто и да е било друг
акт, съобразно определителната норма на чл.2, т. 4 от Регламента, свързан с
родителската отговороност. Право да иска признаване и допускане изпълнение или да
оспорва такова искане има всяко заинтересовано лице. Съгласно изискването на ГПК
този акт се представя в заверен препис , ведно с удостоверение съгласно чл. 39 от
Регламента и в превод на български език. Изисквания за документи, които следва да се
представят за признаване и изпълняемост на актове за родителска отговорност се
съдържат и в чл.37 от Регламента, като в този член разграничение се прави в
зависимост от това дали ответника по молбата е участвал в производството, по което е
постановен съответния акт.
При разглеждане на въпроса дали представения акт подлежи на признаване и
изпълнение на територията на страна съдът не може да навлиза в разглеждане на
делото по същество - чл. 26 от Реламента. При обсъждане на въпроса за признаването
2
и изпълняемостта на представения акт касаещ родителската отговорност съдът следва
да се съобразява само с основанията за непризнаване на решения за родителска
отговорност по чл.23 от Регламента. При обсъждане на въпроса за признаване и
изпълняемост на решение с предмет родителската отговорност съдът не може да
преразглежда компетентността на съда в държавата- членка, който е постановил
решението.
По настоящото дело се иска от Х.К., баща на децата П., роден на ********г и К.,
родена на ********г да бъде признато и допуснато изпълнението на решение на
Първоинстанционния съд в гр. Тива, Република Гърция, с което са му предоставени
родителските права над децата. В решението е посочено , че се постановява против
майката на децата М.К., че производството е задочно, т.е. решението е постановено
неприсъствено и че препис от исковата молба е редовно връчен на М.К.. Прието е, че
децата имат обичайно местоживеене в Гърция, откъдето майката ги е отвела със
съгласието на бащата. Съдът е постановил, че майката няма възможност да се грижи
пълноценно за децата и че техният интерес е, с оглед разпада на брачното съжителство
между родителите, родителските права да бъдат предоставени на бащата.
Към така представеното решение ищецът е представил и заверен препис от
решението и удостоверение по чл.39 от Регламент ЕО 2201/2003г, като решението е
представено и с превод на български.
Доколкото в самото решение е удостоверено, че производството се е развивало в
отсъствието на ответника, молителят К. е представил и доказателства за това, че
ответницата е получила препис от ИМ, по която е образувано производството пред
Първоинстанционния съд в гр. Тива.
По делото се установява още, че след постановяване на решението, чието
признаване и изпълнение се търси, страните са се събрали и са живели заедно. В о.с.з.
на 18.11.2021г безспорно е установено, че в периода от 2014г до 2019г страните са
живели заедно в Република Гърция.
По делото се установява още, че ответницата М.К. е инициирала брачен процес
против Х.К. , като са предяви и искове за родителска отговорност. Проведено е о.с.з. по
това брачно дело на 15.12.2020г , като Х.К. е бил представляван от свой процесуален
представител по пълномощие. В това о.с.з. съдът е постановил привременни мерки
касаещи упражняването на родителски права върху децата П. и К..
Настоящото производство е образувано по молба на Х.К. , депозирана пред ВОС
на 17.05.2021г.
От изложеното съдебният състав приема, че по делото се установява,че
решението на Първоинстанционния съд в Тива от 18.09.2014г е изпълнено. Децата,
след постановяване на това решение, са живели в продължение на поне пет години в
Гърция със своя баща. Без значение е , че фактическото изпълнение на съдебното
3
решение се дължи на постигнато съгласие на страните да живеят заедно. Решението на
Първоинстанционния съд в гр. Тива е постановено с оглед висшия интерес на децата и
то изисква децата да живеят при своя баща и това е изпълнено. След постановяване на
решението децата са върнати в Гърция и са живели със своя баща, така както съдебното
решение изисква.
Настоящият съдебен състав намира, че след като решението е било изпълнено
доброволно, при настъпилата следваща раздяла между страните следва отново да
бъде съобразен интерес на децата, вече пораснали и новите отношения в семейството.
Постановяването на мерки касаещи родителската отговорност по отношение на деца
винаги е до изменение на обстотяелствата. Житейски логично е да се приеме, че от
2014г- когато е постановено решението на съда в Тива до последващата раздяла между
страните през 2019-2020г са променени децата , родителите, отношенията между тях и
интереса на децата, за който съдът дължи и служебно да се произнесе. Неправилно би
било съдът да постанови изпълнение на едно вече изпълнено съдебно решение, по
отношение на деца, чийто интерес е изследван преди пет години и по отношение на
които е висящо производство с предмет родителската отговорност на настоящите
страни.
На посоченото основание съдът намира, че липсва съдебен акт, който
понастоящем да подлежи на изпълнение и които да отговаря на изискванията на
Регламент /ЕО/ 2201/2003г за съобразяване на висшия интерес на децата към
настоящия момент. Представеният съдебен акт, както беше посочено, вече е изпълнен
и обстоятелствата са променени.
На следващо място, ако се приеме, че и понастоящем решението на
Първоинстанционния съв в гр. Тива обвързва страните и може да се търси негово
принудително изпълнение, съдът счита, че е налице пречка по признаване на
решението , визирана в чл.23,б”Д” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 на Съвета.
Съдебният състав намира, че формалните изисквания на закона , посочени по-
горе в мотивите на решението , са спазени. Съдът е сезиран от заинтересовано лице,
представен е акт , който по смисъла на чл.2 от Регламента, представлява решение
касаещо родителска отговорност и който е предружен с изискуемите по закон
документи.
Съдебният състав намира, че е налице и изискването за допустимост на
признаване и допускане на изпълнението на цитираната заповед по смисъла на чл.
37,т.2 от Регламента, съобразно която се изисква, ако актът, чието признаване и
изпълнение се търси, е постановен при отсъствие на една от страните да се удостовери,
че на отсъстващата страна е връчен препис от исковата молба.
По делото са представени доказателства- приемателна разписка, молба за
връчване на документи и удостоверение за връчване на документи- които
4
удостоверяват, че на 03.04.2014г на М. К. в гр. ***, кв. ***,бл.*, вх.*,ет.*, ап.**/адрес
идентичен с този по настоящото дело/ е връчен лично документ за образуване на
съдебно производство, подаден от Х. К.. С оглед така представените доказателства
съдебният състав приема, че оспорването на връчването на препис от исковата молба за
образуваното дело пред Първоинстнационния съд в Тива , направено от М.К. е
неоснователно. Връчването е надлежно оформено, редовно , лично на адресата и
същата е имала възможност и време да организира защитата си, ако е имала желание
да участва в производството пред съда в гр. Тива.
По същество, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се признае и
допусне изпълнението на горецитираната заповед от 16.10.2018г , поради наличие на
пречка по чл.23, б.Д от Регламента.
По делото се установява , че М.К. е предявила брачни искове против Х.К. , като в
това производство следва да се решат и въпроси за родителската отговорност към
настоящия момент. В рамките на висящото дело , при участието на ответника , съдът
се е произнесъл със съдебен акт относно родителската отговорност. Съгласно
чл.23,б”Д” от Регламент /ЕО/ 2201/2003 на съвета решение , отнасящо се до
родителската отговронст на страните не се признава, ако решението е в противоречие с
издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в
държавата-членка, където се иска признаване. Имайки предвид определението за
решение съгласно чл.2,т.4 от Регламента съдът приема, че определението , постановено
от ВРС от 15.12.2020г попада сред категорията актове, визирани в Регламента, като
съдебни актове имащи за предмет родителската отговорност на страните. Това
определение е постановено след решението на Първоинстанционния съд в Тива и по
смисъла на Регламента представлява пречка за признаване на представеното от Х.К.
решение на Първоинстанционния съд в Тива. В рамките на висящия брачен процес
между страните съдът следва да събере доказателства и съобрази към настоящия
момент какъв е висшия интерес на децата и съобразно това да се произнесе със съдебен
акт относно родителската отговорност на страните.
Ето защо , по гореизложените съображения и на осн. чл. 23, б. Д от Регламент ЕО
2201/2003г на Съвета настоящият съдебен състав приема, че е налице пречка за
признаване и допускане изпълнението на решение от 18.09.2014г по гр.д. № 93/2014г
на Първоинстанционния съд в Тива. Искането в този смисъл на Х.К. следва да бъде
оставено без уважение.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат . Първоинстанционното
разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което
молбата за признаване и допускане до изпълнение на решението да бъде оставена без
уважение.
По отношение на разноските:
5
При този изход от спора право на разноски има само жалбоподателят.
Жалбоподателката претендира разноски и доказва направата на такива в размер на
450лв. Пълномощникът на ответника по жалбата възразява за прекомерност на
претендираните разноски. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.7,ал.1, т. 3 от
НМРАВ минималното възнаграждение за защита по неоценяеми искови производства,
извън посочените в Наредбата, е 600.00лв. Заплатеното по настоящото дело
възнаграждение е в по-нисък размер, поради което е неоснователно оплакването за
негова прекомерност.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 1635 от 19.05.2021г, постановено по гр.д. №
1224/2021г по описа на Варненски окръжен съд, ГО, 11-ти състав, с което в
обжалваната част, с което се признава и допуска до изпълнение в Република България
решение № 291/18.09.2014г на Първоинстанционния съд-Тива, Република Гърция, по
което дело иск е предявен от Х. А. К. срещу М.К. Д. за родителските права по
отношение на децата П. и К., като родителските права са предоставени на бащата и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. А. К. за признаване и допускане
изпълнението на решение № 291/18.09.2014г на Първоинстанционния съд-Тива,
Република Гърция, с което съдът се е произнесъл по родителската отговорност по
отношение на децата П. и К. , предявена против М. К. К. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Х. А. К. да заплати на М. К. К. с ЕГН ********** сумата от 450лв-
разноски по делото , на осн. чл. 81 вр. чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7