Решение по дело №1971/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е 

N

град Русе, 03.01.2020 годна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

             в  публично заседание на 14.11.2019год., в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N1971

            по описа за 2019год. на Русенски районен съд

            и за да се произнесе съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Я.Л.Х., ЕГН:**********, срещу НП №Е-114/2019г. на кмета на Община Русе, с което за нарушение на чл. 177, ал.1, т.3 от Закон за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/, на основание  чл. 428 от ЗВМД, му е наложено административно наказание "глоба” в размер на 100лв. Моли за отмяна на НП като незаконосъбразно.

            Представителят на Наказващия орган поддържа наказателното постановление.

            РРП не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. 

На 08.08.2019год., сутринта, жпод.Х. разхождал домашния си любимец – куче по ул.”Пристанищна”, в гр.Русе. Кучето било без поставен повод. Бил забелязан от служители на отдел „Екология”, при общ.Русе, между които св.В., които го спрели за проверка. Обяснили му, че нарушава ЗВМД, тъй като кучето е без повод, което той не оспорил, като заявил „Да, запознат съм” .  Св.В. започнала да съставя акт, като данни за самоличността продиктувал погрешно самия той, тъй като нямал документ за самоличност. Жпод.Х. си тръгнал от местонарушението без да изчака актът да бъде окончателно изготвен, поради което св.В. приложила разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.428 от ЗВМД, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 100лв.

От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани гласни доказателства,  съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, по същество НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения които го опорочават и определят наказателното постановление като незаконосъобразно. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен административно –наказващ орган, съгласно разпоредбата на чл. 472, ал. 5 от ЗВМД и съдържа всички изискуеми реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване. Както в акта, така и в наказателното постановление има пълно съвпадение на единния граждански номер на жалбоподателя, който е уникален идентификационен номер за физическите лица в Република България. На всеки единен граждански номер съответства само един субект - физическо лице, поради което липсата на фамилно име не е съществено процесуално нарушение. В случая субекта на нарушението е ясен, правото му на защита не е нарушено, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 С акта, който слага началото на  административнонаказателно производство, жпод.Х. правилно е обвинен в нарушение на чл.177 ал.1, т.3 ЗВМД, норма която въвежда забрана “извеждането на кучета без повод”, която той нарушил. Нарушението се установява от показанията на св.В., които съдът кредитира с доверие, като такива дадени под страх от наказателна отговорност, както и защото жпод.Х. не ангажира доказателства, които да ги опровергаят. Съдът отбелязва, че ирелевантно за предмета на делото е установяването собствеността на животното, което жпод.Х. разхождал, тъй като законът не въвежда в състава на нормата на чл.177 ал.1, т.3 от ЗВМД такъв обективен признак. Правилно св.В. приложила разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, след като жпод.Х. напуснал демонстративно местопроизшествието, не дочакал края на процедурата по съставяне на акта и умишлено дал погрешни данни за самоличността си /поради липса на лична карта/, които впоследствие, след направената справка в системата на ОДМВР – Русе били уточнени.

Възражението на жпод.Х., че актът не му бил връчен, за да направи възражения, не намира опора в ЗАНН. Съдът отбелязва, че процедура по връчване на акта се провежда в случаите на чл.43 ал.4 от ЗАНН – когато актът е съставен в „отсъствие на нарушителя”, пред каквато хипотеза в конкретния случай не сме изправени. Процесният акт следва да се счита съставен в присъствие на жпод.Х., последният сам съобщил макар и погрешно личните си данни, потвърдил пред св.В., че е запознат със задължението си по ЗВМД и напуснал без да дочака окончателното приключване на акта. Така, с поведението си той демонстрирал, че не желая да го подпише. В тази хипотеза ЗАНН не предвижда процедура по връчване на акта, тъй като законодателят презумирал, че отказът да разпише акта, влече и отказ да го получи. Връчване на акта се извършва в хипотезата на чл.43 ал.4 от ЗАНН, когато той е съставен в „отсъствие на нарушителя”. В конкретния случай не сме изправени пред тази хипотеза, следва да се счита, че актът е съставен в присъствие на жпод.Х., който обаче отказал да го подпише и получи екземпляр, право от което сам се отказал.     

Наложената санкция е правилно индивидуализирана като размер, още повече, че законът предвижда твърд и фиксиран размер на санкцията за нарушение на  чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, а именно "глоба", в размер на 100 лева.

Правилно е прието, че настоящият случай не може да се определи като маловажен. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т. 9 НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая, наличието или липсата на вредни последици не следва да се коментира, тъй като деянието не е резултатно по характера си.

Поради изложеното съдът намира издаденото наказателното постановление за законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №Е-114/2019г. на кмета на Община Русе, с което за нарушение на чл. 177, ал.1, т.3 от Закон за ветеринарно-медицинската дейност /ЗВМД/, на основание  чл. 428 от ЗВМД, на  Я.Л.Х., ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.

 

            Решнието подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд по реда на АПК

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................