Р Е Ш Е Н И Е
149/20.2.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на десети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Димитър Димитров
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2084/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против Р.А.Б., с която по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, са предявени, в условията на първоначално обективно
кумулативно съединение, положителни установителни искове, за признаване, като
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично
вземане, произтичащо от Договор № 5387677/04.10.2017 г., за паричен заем
„ВиваКредитПлан“ сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника, прехвърлен с
Договор за цесия, Приложение № 1 от 03.09.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, за което има образувано заповедно
производство - ЧГД № 1001/2019 г., по описа на PC - Шумен, като срещу длъжника има
издадена Заповед № 520/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с правно основание, както следва: по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1243.72 (хиляда двеста
четиридесет и три лева и седемдесет и две стотинки) лева - непогасена главница,
ведно с искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателно
плащане; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и цена 144.36 (сто четиридесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки) лева - неплатена договорна лихва върху главницата за периода от
29.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.08.2018 г. (падеж на
последната вноска); по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл.
79, ал. 1 и цена 456.68 (четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем
стотинки) лева – неплатено възнаграждение за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит разсрочено за плащане за периода от 13.12.2017 г. до
13.06.2018 г. /падеж на последна вноска/; по чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4,
вр. чл. 92 ЗЗД и цена 456.68 (четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и
осем стотинки) лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; по чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 65.00
(шестдесет и пет лева) лева - разходи за събиране на просрочени вземания; по чл.
11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 70.00
(седемдесет) лева – възнаграждение за дейност на служител за събиране на
просрочени вземания; по чл. 86 ЗЗД и цена 68.02 /шестдесет и осем лева и две
стотинки/ лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 03.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно с възражение от ответника по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за нищожност
поради нарушение добрите нрави и противоречие със закона, както и неравноправност
на клаузи по т. 2 и т. 3 от Условията по потребителски договор.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че на 04.10.2017 г. между „Вива кредит“ ООД и Р.А.Б., бил сключен
Договор № 5387677, за заем при Общи условия на заемодателя, VivaPlanPlusl4, за
сумата 1500.00 лв., която заемателят се задължил да върне, ведно с договорна
лихва, в размер на 230.52 лв., с което общия размер на плащанията възлязъл на
1730.52 лв., на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяко по 96.14 лева, с
падеж на първата - 18.102017 г. и падеж на последната - 13.06.2018 г.. С
подписването на договора заемателят получил изцяло сумата, като договорът имал
силата на разписка. С договора заемателят избрал доброволно да ползва
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, за
което дължал такса в размер на 587.16 лв. разсрочена на 18 равни вноски, всяка
в размер на 32.62 лева, включени са в размера на всяка погасителната вноска и
се дължали на падежните дати на погасителните вноски. При сключване на договора
заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на
Заемодателя обезпечение - поръчител физическо лице, което да представи на
Заемателя бележка от работодател, издадена не пo-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна
възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000.00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има
кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по
друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид, че
заемателят не представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения,
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 587.16 лева, разсрочена на
18 равни вноски, всяка в размер на 32.62 лева, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така месечната погасителна вноска,
която следвало да плаща заемателят възлизала на 161.38 лева. До момента от
заемателя била платена общо сума в размер на 713.40 лв., с която били погасени,
както следва: такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит -
130.48 лв.; такса разходи за събиране на просрочени вземания - 110.00 лв.;
неустойка – 130.48 лв.; договорна лихва - 86.16 лв.; главница - 256.28 лв. Въпреки отправените покани за
доброволно изпълнение и разсрочване на задължението длъжникът не е платил
изцяло дължимия заем, поради което била начислена сума за събиране на дълга в
размер на 175.00 лв. и еднократна сума в размер на 70.00 лева - разходи за
дейност на лице/служител, което администрирало дейността по събиране на
вземането, а поради допуснатата забава - лихва върху месечните вноски за
периода от 03.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, в общ
размер 68.02 лева, като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
На 03.09.2018 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, по силата на което вземането на Заемодателя - „Вива кредит“ ООД към
длъжника - ответник било прехвърлено на ищеца. Твърди се, че цедентът „Вива
Кредит“ ООД упълномощило ищеца в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.. от името на цедента и за своя сметка да
уведоми длъжника за извършената цесия. На това основание, по реда на чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, на 07.09.2018 г., на посочения в Договора за заем постоянен адрес,
до ответника, чрез Български пощи, с Известие за доставяне, било изпратено
Писмо за станалата продажба на вземания съдържащо Уведомително писмо от страна
на „Вива кредит“ ООД, ведно с Покана за доброволно изпълнение от ищеца -
„Агенция за събиране на вземания“ ООД. Писмото се върнало в цялост е
отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена от получателя“.
На 08.07.2019 г. ищецът повторно изпратил Писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от страна на „Вива кредит“ ООД, ведно с Покана за доброволно
изпълнение от ищеца, чрез куриер, на същия адрес на длъжника. Писмото се
върнало в цялост.
Поради
неплащане на дължимите суми ищецът подал по реда на чл. 410 ГПК Заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, за което е образувано ЧГД №
1001/2019 г., по описа на РС Шумен. Съдът е уважил претенция и издал Заповед за
изпълнение. Ищецът
моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи по Договор за
паричен заем № 5387677 сключен между „Вива кредит“ ООД, както следва: 1243,72
лв. - главница; 144,36 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
29.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.06.2018 г. (падеж на
последната вноска); 456,68 лв. – възнаграждение за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит разсрочено за плащане през периода от 13.12.2017
г. до 13.06.2018 г. /падеж на последна вноска/; 456,68 лв. - неустойка за
периода от 13.12.2017 г. до 13.06.2018 г. /падеж на последна вноска/; 65,00 лв.
- разходи за събиране на просрочени вземания; 70,00 лв. - разходи за дейност на
служител; 68,02 лв. - лихва за забава за периода от 03.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., ведно с искане за присъждане на
законна лихва от подаване на заявлението – 02.04.2019 г. до окончателното
плащане на задължението. Претендира разноски по заповедното и исковото
производства.
Ответникът не е намерен на своя
постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. От справка на НАП е установено, че няма регистриран трудов договор и
заповедният съд не е успял да го призове по месторабота, поради което за ищеца
е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният
особен представител на ответника е подал писмен отговор. Намира исковете за допустими и вероятно основателни.
В проведеното по делото съдебно заседание
ищецът не се явява, като подава молба, с която поддържа предявените исковете. Ответникът, чрез назначения му особен
представител поддържа отговора. Прави възражение за неравноправност на клаузи
от договора противоречащи на добрите нрави.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетия по делото Договор за паричен
заем „ВиваКредитПлан“ № 5387677/04.10.2017 г. /л. 5/, се установява, че
кредиторът - „Вива кредит“ ООД е предоставил на длъжника - ответник в
настоящото производство, паричен заем, при Общи условия приложими към договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние „ВиваКредитСега“ или „ВиваКредитПлан“
/л. 83/, в размер на 1500 лв., с договорен фиксиран годишен процент по заема – 40.31,
а Заемателят - да върне дълга си на 18 равни двуседмични погасителни вноски,
всяка в размер на 96.14 лв., като падежът на първата погасителна вноска бил 18.10.2017
г., а падежа на последната - 13.06.2018 г..
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, обстоятелството, че заемната сума по Договор за паричен заем сключен между ответника и „Вива Кредит“ ООД в размер на 1500.00
лв., е усвоена от заемателя на каса „Изипей“ АД.
С чл. 1, ал. 3 от Договора за заем, Заемателят се задължил да плати възнаграждение за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, в размер на 587.16
лв. разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 32.62 лева, включени във всяка
погасителната вноска. По този начин общия размер на дължимата месечна
погасителната вноска по кредита от 96.14 лв. нараснал на 128.76 лв. включващ: вноска
по главница, вноска по договорна лихва и вноска за експресно разглеждане на
искането за отпускане на кредит.
С чл. 4, л. 1 от Договора за заем,
Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да предостави на
Заемодателя алтернативно два вида обезпечение: 1/поръчител физическо лице,
което да представи на Заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано
от 3 дни в деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящ работодател 6 м. и минимален осигурителен доход в
размер на 1000,00 лв.; през последните 5 г.; да няма кредитна история в ЦКР или
да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е
поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен
заем в качеството си на заемател или 2/валидна банкова гаранция издадена след
усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на Заемателя, която да
е валидна за целия срок на договора. Съгласно договореното в чл. 4, ал. 2 при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение Заемателят дължи
неустойка в размер на 587.16 лв., която страните постигнали споразумение да
бъде разсрочена на равни части в размер на 32.62 лева към всяка от
погасителните вноски, като в този случай дължимата месечна погасителната вноска
по кредита от 128.76 лв. нараснал на 161.38 лв. включващ: вноска по главница, вноска
на договорна лихва, вноска по такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит и вноска по неустойка.
С чл. 12 от Договора заемателят
заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа на „Вива
кредит“ ООД /л. 7/ актуална към датата на сключване на договора, която се
намирала на видно място във всеки търговски обект от клоновата мрежа и
партньорската мрежа на Заемодателя, подробно изброени на Интернет-страницата на
Заемодателя - www.vivacredit.bg и на
интернет страницата: www.vivacrcdit.bg.
Съгласно тази тарифа за договори за паричен заем със срок за погасяване на
двуседмична погасителна вноска: т. 1 - при забава плащането на погасителна
вноска, на четвъртия ден Заемателят дължи на
Кредитора по 10,00 лв., а на единадесетия ден забава - 15.00 лв., като
максималният размер на начислените разходи за заемни суми от 500,00 лв. до 1
500,00 лв. не може да превишава 175,00 лв.; т. 2 при забава на плащането на
която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал на Заемодателя плащането на еднократна
сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника била начислена сума по т. 1 в размер
на 175.00 лв. - за покриване направени разходи от страна на Заемодателя по
събирането на просрочените вземания, включващи провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения и сума по т. 2 в
размер на 70,00 лв. - за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането
С чл. 8, ал. 2 от Договора за заем
страните постигнали съгласие, че при забава на плащанията Заемателят дължи
законна лихва върху всяка отделна падежирана и неплатена вноска за всеки ден
забава.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Договора при
забава за изпълнение на просрочени задължения с повече от 90 (деветдесет) дни
заемодателят може да обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение,
включително по отношение на пълния размер на договорената възнаградителна лихва,
чрез изпращане на Уведомление на електронната поща на Заемателя посочена oт
него като негов личен email или на посочения от Заемателя адрес в преамбюла на
този Договор под формата на писмо с обратна разписка.
От приложените по делото Потвърждение
/л. 13/ и Приложение № 1 /л. 15/, към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. /л. 10/, се установява, че на 03.09.2018
г. „Вива кредит“ ООД /в качеството на цедент/ и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, /в качеството на цесионер/, са сключили Договор, с който
цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за
заем, описани в Приложение № 1 към договора съдържащо списък на длъжниците и
прехвърлените вземания, от които е видно, че вземането на цедента по процесния
договор за кредит, е включено в предмета на договора за цесия от 22.01.2013 г.
Прехвърленото задължение е сума в размер на 2 436.44 лева, представляваща:
главница в размер на 665.98 лева; договорна лихва в размер на 96.64 лева;
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 272.43 лева;
такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175.00 лева; такса
разходи за дейност на служител сума в размер на 70.00 лева и такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит сума в размер на 272.51 лева.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия
купувачът се задължава от името на продавача и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за сключен договор за цесия в рамките на един
календарен месец, считано от подписване на съответното Приложение № 1, като
формата и съдържанието на уведомлението до длъжник се съгласува между страните
и представлява Приложение № 4 (бланка) към този Рамков Договор. Към исковата
молба са приложени две Уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземания
от „Вива кредит“ ООД на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с
две Покани за доброволно изпълнение от 07.09.20187 г. /л. 19/ и от 08.07.2019
г. /л. 21/ изпратени до адреса на длъжник посочен в Договора за заем. Върху
Обратната разписка за доставяне на първото писмо /л. 20/ е отбелязано „Пратката
не е потърсена от получателя“, а върху товарителницата на второто писмо /л. 22/,
че „Получателят не е намерен, не вдига телефона“
От приетото Заключение по допуснатата
ССчЕ се установява, общата сума внесена от ответника по кредита била в размер
на 713.40 лв., която била разнесена от ищеца за погасяване на части от: главницата
– 256.28 лева, договорната лихва – 86.16 лева, таксата за експресно разглеждане
– 130.48 лева, неустойката – 130.48 лева и таксата за разходи за събиране – 110
лева. В този смисъл остатъците по исковите претенции са, както следва: 1 243.72
лв. – остатък от главница; 144.36 лв. – остатък от договорна лихва; 456.68 лв. –
остатък от неустойка; 456.68 лв. – остатък от таксата за експресно разглеждане;
65.00 лв. – остатък от такса разходи за събиране на просрочени вземания и 70.00
лв. - такса разходи за дейност на служител. Лихвата за забава в следствие
забавено плащане по договор за периода от 03.09.2018 г. /датата на прехвърляне
на вземането/ до 02.04.2019 г. /дата на подаване на заявлението/ е в размер на
72.20 лв., като в съдебно заседание уточнява, че тази лихва е върху главницата
без да са включени другите искови претенции.
От ответника не са ангажирани
доказателства за погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в
посочения смисъл.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, ШРС – девети състав намира за установено от правна страна следното:
От приложеното ЧГД № 1001/2019 г., по
описа на РС Шумен, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
520/03.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която
ответникът е осъден да плати на ищеца следните суми: 1243,72 лв. – главница по
договор за паричен заем № 5387677 сключен между „Вива кредит“ ООД, прехвърлен
по силата на Приложение № 01/03.09.2018 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/от дата 22.01.2013 г.; 144.36 лв. - договорна лихва от
29.11.2017 г. (падеж на първа неплатена вноска) до 13.06.2018 г. (падеж на
последната вноска); 456.68 лв. - такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 13.12.2017 г. до 13.06.2018 г. /падеж на
последна вноска/; 65,00 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания;
70,00 лв. - такса разходи за дейност на служител; 456,68 лв. - неустойка за
периода от 13.12.2017 г. до 13.06.2018 г. /падеж на последна вноска/; 68,02 лв.
- лихва за забава за периода от 03.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2019 г., ведно със законна лихва от подаване на
заявлението – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
50.09 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е дадена възможност да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за
което му е връчено на 18.06.2019 г. и на 18.07.2019 г. чрез куриер с писмо е
подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява
допустимо, а предявените искове подлежат на разглеждане по същество.
При анализа на правоотношението,
съобразно приложените писмени доказателства, става ясно, че приложимите норми
са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед характеристиката на
длъжника като „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит - при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и
субсидиарно приложими норми. Защитата на потребителя
е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 ЗПК). Водещо е разбирането да не
се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано
висока цена за ползваната финансова услуга.
Основателността на претенцията за
главница, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: че по силата на сключен Договор за заем са се намирали във
валидни облигационни правоотношения с ответника; че действително е предал
договорената по кредита сума, както и че срокът за изпълнение на насрещната
страна е изтекъл. От приетия по делото Договор за паричен заем „ВиваКредитПлан“
№ 5387677/04.10.2017 г., при Общи условия към договорите за паричен заем
сключвани от Заемодателя - VivaPlanPlusl4, се установи, че на посочената дата –
04.10.2017 г., „Вива кредит“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по
силата на което дружеството се е задължило да предостави на ответника паричен
заем в размер на 1500.00 лева, при насрещното задължение сумата да бъде върната
на 18 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 83.33 лева, като
падежът на първата погасителна вноска бил 18.10.2017 г., а падежа на последната
- 13.06.2018 г.. С подписването на Договора заемателят е удостоверил, че е
получил от Заемодателя изцяло сумата по заема - по арг. от чл. 2, ал. 2 от
подписания договор, според който ответникът е декларирал, че с подписването е
получил сумата по кредита. Самият договор има характер на разписка за предаване
на средствата и други доказателства не са необходими. Постигането на съгласие
между страните относно предмета на заема и поемането на задължение за неговото
връщане, както и предаването на сумата в държане на ответника по делото се
установяват по несъмнен и категоричен начин. Ответната страна не е представила
доказателства за изпълнение на задължението в пълен размер. От приетото по
делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът е извършвал
плащания по кредита в общ размер на 713.40 лв., с част от които в размер на
256.28 лв. е погасена част от главницата, като остатъкът по счетоводни данни на
ищеца е в размер на 1234.72 лева.
Основателността на претенцията за
неплатени договорни лихви върху главницата, за периода от 29.11.2017 г.
/първата неплатена вноска/ до 13.06.2018 г. /датата на последната погасителна
вноска/, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за възнаградителна
лихва /наличие на валиден договор /клауза от договор/ за възнаградителна
лихва/; размера на претенцията за претендираната възнаградителна лихва;
настъпването на предпоставките за плащане на възнаградителна лихва. По своята
правна същност лихвата по кредит представлява, цената или възнаграждението,
което заемателят е длъжен да плати на заемодетеля за ползването на
предоставените му парични средства. Това е цената на капитала, който се
отчуждава за временно ползване. В процесния случай съгласно клаузата на чл. 2,
ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем № 5337020/15.02.2017 г., за
предоставената сума от 1500 лева длъжникът се съгласил да плати фиксиран
годишен лихвен процент от 40.31 %, който не надвишава размера на законната
лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 ЗПК или така фиксирания размер на
договорената лихва е 230.52 лева. По този начин задължението по Договора се
увеличава от 1500 лева на 1730.52 лева, разпределено за плащане на 18
двуседмични вноски, в размер на 96.14 лева, като част от всяка такава вноска в
размер на 12.80 лева е за погасяване на възнаградителната лихва. От приетото по
делото Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът е извършвал
плащания в общ размер на 713.40 лв., с част от които в размер на 86.16 лв. е
погасена част от договорната лихва, като остатъкът по счетоводни данни на ищеца
е в размер на 144.36 лева.
Основателността на претенцията за
договорено възнаграждение за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: основанието, от което произтича претендираното вземание
/наличие на валиден договор /клауза от договор//; размера на претенцията и
настъпването на предпоставките за плащане. Така договорена клаузата в чл. 1,
ал. 3 от Договора за плащане на възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане
на документите за отпускане на кредита подлежи на служебна преценка за
неравноправност и нищожност. От една страна съгласно разпоредбата на чл. 10а,
ал. 1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. От друга
страна съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. В процесния
договор това не се установява - единствената описана в Тарифата на кредитора
възможност, за която се предоставя тази услуги в същността си е дейност
свързана с усвояване и управление на кредита, а съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК
кредиторът не може да въвежда и изисква плащане на подобни такси. Нещо повече -
касае се за възможност, която представляват типично и характерно договорно
право: да се разгледа и предостави сумата по кредита, което по съществото си
произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,
каквито в случая следва да са предоставилият кредит и получилият такъв. Тази
„възможност” произтичат и е пряко свързана с договорните правоотношения, а
доколкото доказателства за извършени конкретни действия от заемодателя по експресно
разглеждане на документите за отпускане на кредита не са представени, както и
че договореното плащане е пряко свързано с усвояването на заема, а съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква плащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
следва, че клаузата е неравноправна. В този смисъл съдът счита, че
допълнителната услуга е предоставена във връзка единствено и само заради
сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита
и не попада в категорията на такси и комисионни, съгл. чл. 10а, ал. 1 ЗПК. От
трета страна, както бе посочено, с подписването на Договора за паричен заем,
заедно със задължението за погасяване на заетата сума в размер на 1500 лв. и
договорната лихва в размер на 230.52 лева, на 18 равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в общ размер на 96.14 лева, заемателят
се задължил да плати процесната такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит в общ размер на 587.16 лева, разсрочена
за плащане към всяка двуседмична вноска в размер на 32.62 лева, като по този
начин задължението по Договора се увеличава от 1730.52 лева на 2317.68 лева, а
размерът на вноската от 96.14 лева се увеличава на фиксирания в договора размер
от 128.76 лева. При съобразяване на горните критерии съдът намира, че клаузата
за дължимо възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на документи към
Договора за кредит, не отговарят на въведените законови критерии за
равноправност. Съобразени общо като стойност, с останалите договорни
ангажименти, с възнаграждението категорично се надхвърля лимита, въведен с чл.
19, ал. 4 ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за нищожна
поради противоречие на закона. Отделно от това размерът на възнаграждението е и
несъразмерно високо спрямо отпуснатия кредит – при главница 1500 лева се търси
възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер от 587.16 лева, което води
до съществено и неоправдано обременяване на потребителя. От приетото по делото
Заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът е извършвал плащания
в общ размер на 713.40 лв., част от които, в размер на 130.48 лв., са разнесени
от ищеца за погасяване на част от такса за експресно разглеждане на искане за
паричен заем, която сума следва да бъде отнесена за погасяване на далжимите
месечни вноски.
Основателността на претенцията за
неустойка е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно
доказване, от ищеца: че съществува главно задължение, което е правно – т. е да
установи основанието, от което произтича вземането за неустойка /наличие на
валиден договор /клауза от договор/ за неустойка/; че претендирания размер
неустойка е предварително установен в договор, както и настъпването на
предпоставките за плащане на неустойка. По дефиниция на закона неустойката
обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на вредите, които
без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му – т. е.
неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена
отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнение на главно задължение,
без да е нужно те да се доказват. Както бе посочено по – горе съгласно чл. 4 от
Договора за заем, Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване да
предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение, като в случай на
неизпълнение дължи неустойка в размер на 587.16 лв., която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата месечна вноска като сума за главница,
възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на искане за отпускане
на кредит от 128.76 лева се увеличава на 161.38 лева, а общото задължение по
Договора се увеличава от 2317.68 лева на 2904.84 лева. В този смисъл следва да
се приеме, че неустойката е предварително установена в договора. Както бе
посочено обаче съглашението за неустойка обезпечава вредите от неизпълнение на
главно задължение – т. е. има акцесорен характер,
като тази акцесорност произтича от съществуването на
главно задължение, което следва да е правно и не може да е естествено, но може
да няма договорен източник. С оглед акцесорния
характер на неустойката, неустоечната клауза би била
действителна само при действителност на главното задължение, чието изпълнение е
обезпечено. Последиците от акцесорността на
съглашението за неустойка от една страна са, че недействително ли е главното
задължение, няма и неустойка, но ако главното задължение възникне, ще се дължи
и неустойка, поради което основателността на иска за неустойка е предпоставено от основателността на обуславящият иск по
главното задължение, а от друга страна е производно от неизпълнението на
главното задължение. Следователно се налага извода, че по общо правило
съглашението за неустойка не може да обезпечава вредите от неизпълнение на
друго задължение различно от главното. В процесния
случай главното задължение на заемателя по Договора
за паричен заем сключен с „Вива кредит“ ООД, е да
ползва сумата по кредита съобразно уговорената цел и да я върне след изтичане
на срока, както и да плати договорената лихва. С клаузата на чл. 4 от Договора
за заем, Заемателят се задължил за нещо допълнително
и различно от главното задължение: в 3-дневен срок от подписване на договора да
предостави на Заемодателя алтернативно два вида обезпечение, което допълнително
задължение е в косвена връзка с главното, като съдът намира, че предпоставките
за неговата валидност са индивидуално и предварително уговаряне на условията,
като срок за изпълнение от страна на заемателя,
размер на възнаграждението и т. н., каквито доказателства заемодателят не е
представил. Съгласно задължителните указания в ТР № 1/15.06.2010 г., ТД №
1/2009 г., т. 3 ОСТК, където е посочено, че преценката за нищожност на клаузата
за неустойка следва да се извършва към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент и по-конкретно - след
настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото, както и, че неустоечната клауза би могла да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена излиза извън присъщите й функции -
обезпечителна, обезщетителна и санкционна, съдът
намира, че липсата на пряка връзка на обусловеност /акцесорност/
между съглашението за неустойка по чл. 4 от Договора за заем и главното
задължение, както и липсата на доказателства тази клауза да е индивидуално
уговорена води до нищожност на същата на основание чл. 146, ал. 4, вр. ал. 1 ЗЗПотр., поради което
предявения иск се явява неоснователен. От приетото по делото Заключение по
допуснатата ССчЕ се установява, че длъжникът е
извършвал плащания в общ размер на 713.40 лв., с част от които, в размер на
130.48 лв., разнесена от ищеца за погасяване на част от договорената неустойка,
която сума следва да бъде отнесена за погасяване на дължимите месечни вноски.
Както бе посочено съгласно т. 1 от
Тарифа на „Вива кредит“ ООД за договори за паричен заем със срок за погасяване
на двуседмична погасителна вноска, за която заемателят с чл. 12, т. 1 от
Договора между страните заявил, че е запознат и съгласен, при забава плащането
на погасителна вноска, на четвъртия ден Заемателят дължи на Кредитора разходи
за събиране на просрочени вземания по 10.00 лв., а на единадесетия ден забава -
15.00 лв., като максималният размер на начислените разходи за заемни суми от
500.00 лв. до 1 500.00 лв. не може да превишава 175.00 лв. По този ред на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в
размер на 175.00 лв.. Съгласно т. 2 от същата тарифа при забава на плащането на
която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължал
на Заемодателя плащането на еднократна сума в размер на 70.00 лева,
представляваща възнаграждение за дейността на лице/служител, което осъществява
и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на
длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в общ размер на 70.00
лв. Двете суми са предявени, както със заявлението по чл. 410, така и с
исковата молба. Както бе посочено по – горе съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В разглежданата хипотеза
между страните са уговоР.такива допълнителните
услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на длъжника /да
събира просрочени вноски, както и да ангажира лице/служител, което да осъществи
и администрира дейността по събиране на вземането/, при насрещния ангажимент
длъжникът да плати разноски и възнаграждения, поради което тези клаузи са
действителни, респ. пораждат предвидените права и задължения за страните.
Основателността на тези искови претенции обаче е предпоставено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване, от ищеца, както основанието, от
което произтича всяко едно от претендираните вземания /наличие на валиден
договор /клауза от договор// и размера на всяка от претенциите, така и
настъпването на предпоставките за плащане на всяка от претенциите. Основанието,
от които произтичат претендираните вземания са посочените по - горе договорни
клаузи. Относно наличието на предпоставките за плащане на всяка от претенциите
следва да бъдат представени доказателства за извършени конкретни фактически
действия за изпълнение на поетите насрещни задължения, като: че кредиторът е
направил конкретни разходи по събиране на просрочени вноски или, че е ангажирал
конкретно лице/служител, който да е осъществил и администрирал с конкретни
действия дейността по събиране на вземането, каквито доказателства от ищеца не
са представени, поради което претенциите се явяват недоказани, а исковете
следва да бъдат отхвърлени като и неосноветелни.
Изложеното води до извода, че исковете за:
неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение;
възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на документи, както и разходи и
възнаграждение за извънсъдебно събиране на вземането, като основаващи се на
клаузи имащи за резултат заобикаляне изискванията на закона са нищожни по
смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК, при което съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК се
дължи връщане само на чистата стойност по кредита - главница и договорната
лихва върху главницата. От друга страна доколкото в исковата молба се твърди, а
и от приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ
се установява, че потребителят е извършил плащания в общ размер 713.40 лв.,
която сума е разнесена за погасяване не само на части от главницата и
договорната лихва върху главницата, но и за погасяване на части от нищожните
клаузи за неустойка, възнаграждение /такса/ за експресно разглеждане на
документи и разходи/възнаграждения за извънсъдебно събиране на вземането, се
налага внесената сума да бъде отнесена за погасяване на дължимите месечни
вноски, при което искът за непогасена главница следва да бъде приет за
основателен за сумата от 940 /деветстотин и четиридесет/ лева, като до пълно
предявеният размер от 1243.72 (хиляда двеста четиридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки) лева, бъде отхвърлен като неоснователен, а искът за
неплатена договорна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. (падеж
на първа неплатена вноска) до 13.08.2018 г. (падеж на последната вноска),
следва да бъде приет за основателен за сумата от 77.14 /седемдесет и седем ева и четиринадесет стотинки/ лева, като до пълно
предявеният размер от 144.36 (сто четиридесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки) лева, бъде отхвърлен като неоснователен
Основателността на обуславящата искова
претенция за непогасена главница, предпоставя основателност и на обусловената
претенция за обезщетение за забава в размер законната лихва /мораторна лихва/,
върху претендираната сума, за периода от 03.09.2018
г. - датата на прехвърляне на вземането, до датата на подаване на заявлението в
съда – 02.04.2019 г.. Съгласно чл. 8, ал. 2 от Договора за заем при забава на
плащанията Заемателят дължи законна лихва върху всяка отделна падежирана и
неплатена вноска за всеки ден забава. Предвид установеното по делото, че
ответникът е спрял плащанията по договора и ищецът претендира лихва от датата
на прехвърляне на вземането – 03.09.2018 г., следва, че от този момент, поради
изпадането на длъжника в забава, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава. От приетото по делото Заключение по допуснатата ССчЕ,
което съдът намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че мораторната лихва върху претендирания
остатък от главницата в размер на 1243.72 (хиляда двеста четиридесет и три лева
и седемдесет и две стотинки) лева, за периода от 03.09.2018 г. до 02.04.2019 г.
(датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение), възлиза на
72.20 лева, а предвид, че основателният размер на остатъка от главницата
възлиза на 940 /деветстотин и четиридесет/ лева, следва, че искът е основателен
за сумата от 54.57 лева, като до пълно предявения размер от 68.02 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от
исковете. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от
100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази, че делото е с малък материален интерес
и не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че в полза на ищцовото
дружество, следва да се определи разноски за юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и платената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 349.91 лева, 150 лева –
възнаграждение за вещо лице, както и 405.31 лева – възнаграждение за особен
представител на ответника, като с оглед уважената част от исковете ответникът
следва да бъде осъден да плати на ищцовото дружество сума в общ размер на 464.30
лева, разноски в заповедното и исковото производства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, че ответникът Р.А.Б.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи на
ищеца, по Договор № 5387677/04.10.2017 г., за паричен заем
„ВиваКредитПлан“ сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника, прехвърлен с
Договор за цесия, Приложение № 1 от 03.09.2018 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г. между „Вива кредит“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, сумата 940.00 (деветстотин и четиридесет) лева – остатък от непогасена
главница, платима по банкова сметка: ***: ***, Банка: Обединена Българска Банка АД BIC:***,
за която по образувано ЧГД
№ 1001/2019 г., по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед №
520/03.04.2019 г., за изпълнение на парично задължение, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. /датата на подаване на
Заявление по чл. 410 ГПК/ до окончателно плащане, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля до
пълно предявения размер от 1 243.72 (хиляда двеста четиридесет и три лева и
седемдесет и две стотинки) лева, като неоснователен.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, че ответникът Р.А.Б.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи
на ищеца, по Договор № 5387677/04.10.2017 г., за паричен заем „ВиваКредитПлан“ сключен между „Вива
кредит“ ООД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
03.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, сумата
77.12 (седемдесет и седем лева и дванадесет стотинки) лева – остатък от неплатена
договорна лихва върху главницата за периода от 29.11.2017 г. (падеж на първа
неплатена вноска) до 13.08.2018 г. (падеж на последната вноска), платима по
банкова сметка: ***: ***, Банка: Обединена Българска
Банка АД BIC:***, за която по образувано ЧГД № 1001/2019 г.,
по описа на РС – Шумен, срещу ответника е издадена Заповед № 520/03.04.2019 г.,
за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл.
240, ал. 2, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля до пълно
предявения размер от 144.36 (сто четиридесет и четири лева и тридесет и шест
стотинки) лева, като неоснователен.
Признава за
установено, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, по отношение на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, че ответникът Р.А.Б.,
с ЕГН: ********** и адрес: ***, дължи
на ищеца, по Договор № 5387677/04.10.2017 г., за паричен заем „ВиваКредитПлан“ сключен между „Вива
кредит“ ООД и ответника, прехвърлен с Договор за цесия, Приложение № 1 от
03.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г. между „Вива кредит“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, сумата 54.57
(петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
от 03.09.2018 г. /датата на прехвърляне на вземането/ до 02.04.2019г. /датата
на подаване на заявлението в съда/, платима по банкова сметка: ***: ***, Банка: Обединена Българска Банка АД BIC:***,
за която е образувано ЧГД
№ 1001/2019 г., по описа на РС – Шумен и срещу ответника е издадена Заповед №
520/03.04.2019 г., за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля до пълно предявения размер от 68.02 (шестдесет и осем лева и две стотинки) лева, като
неоснователен.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, срещу Р.А.Б., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск
за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 456.68
(четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) лева – остатък
от неустойка за неизпълнение на договорно задължение, разсрочен за плащане за
периода от 13.12.2017 г. до 13.06.2018 г. /падеж на последна вноска/, с правно
основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. 99, ал. 4, вр. чл. 92 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, срещу Р.А.Б., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск
за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 456.68
(четиристотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) лева – остатък
от неплатено възнаграждение за експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, разсрочен за плащане за периода от 13.12.2017 г. до 13.06.2018 г.
/падеж на последна вноска/, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286
вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, срещу Р.А.Б. с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск
за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 65.00
(шестдесет и пет лева) – остатък от възнаграждение за събиране на просрочени
вземания, с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като неоснователен.
Отхвърля
предявеният, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, срещу Р.А.Б., с
ЕГН: ********** и адрес: ***, иск
за признаване като установено между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата 70,00
(седемдесет лева) – възнаграждение за дейност на служител, с правно основание
чл. 11, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 286 вр. 99, ал. 4, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като
неоснователен.
Осъжда Р. А.Б., с ЕГН: **********
и адрес: ***, да плати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. София,
1335, бул. „***” № 25, офис-сграда
„***”, ет. 2, офис 4, сумата 464.30
/четиристотин шестдесет и четири лева и тридесет стотинки/ лева, разноски в
заповедното и исковото производства,
съразмерно уважената част от исковете, платима по банкова сметка: ***: ***, Банка: Обединена Българска Банка АД BIC:***, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7,
ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните, основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
След влизане
в сила на решението, приложеното ЧГД № № 1001/2019 г., по описа на РС-Шумен,
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия:…………….