О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на десети март
през две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша докладваното от
съдията-докладчик Ангелова,ч.гр.дело
№137/2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,чл.118 от ГПК и
чл.126,ал.2 и чл.127,ал.2 от СК.
Подадена е частна жалба от О.Е.Г. ***, чрез адв.С. от ЛАК,с адрес ***, против Определение №87/28.01.2020г.
на РС-Ловеч, пост.по гр.д.№128/2020г.по описа на съда. Обжалва го в частта, с
която е прекратено производството по делото поради международната им
неподведомственост на спора на РС-Ловеч. Счита, че е неправилно, необосновано и
постановено при нарушение па материално правните норми.
Счита,че в
случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.10 от Регламент (ЕО) №
220Е/2003г. Сочи,че детето Катерина Огнянова Георгиева е било неправомерно
отведено и задържано от майка му С.Х.И.. Последната е извела детето от страната
неправомерно без знанието и съгласието на баща й-жалбоподателят. В Районна
прокуратура-Ловеч е образувана преписка с вх.№2614/04.12.2018г., по която е разпоредено да започне досъдебно производство с №3/2019г. В
производството е назначена съдебно-графическа експертиза, която е дала
заключение, че детето вероятно е напуснало страната въз основа на неистинско
пълномощно. Изводът на вещото лице кореспондира и с факта, че бащата не само не
е давал одобрение и разрешение детето да напуска страната, а и категорично се е
противопоставил па желанието на майката да замине с него за постоянно в
Нидерландия. Твърди,че детето е било неправомерно отведено от С.И. извън
пределите на страната, като тя не само че не е получила разрешение за това от
бащата, а и напълно не е зачела категоричното му противопоставяне. Твърди,че
майката е въвела в заблуждение и митническите органи. Непонятно е как е
осъществено преминаването на детето през държавните граници, доколкото не е
спазено законовото изискване да се представи нотариално заверена декларация за
съгласие от другия родител на малолетното дете, а липсва и заместващо съгласие
от Районен съд за това. Твърди,че прехвърлянето на детето в чужда държава е
незаконно, доколкото същото отговаря и на критериите за незаконно прехвърляне
или отвличане на дете, закрепени в чл.3 от Хагската конвенция за гражданските
аспект на между народното отвличане на деца от 1980 година.
Обяснява,че с
Протокол №541/13.05.2015г. на РС-Ловеч постановен по гр.д.№232/2015г. е
определен режимът на упражняване на родителските права по отношение на детето
Катерина Георгиева, също и размерът на издръжката, която бащата е бил задължен
да изплаща на детето чрез неговата майка и законна представителка. Твърди,че майката
С.И. си е позволила да изведе детето извън предените на Република България без
надлежно дадено разрешение на бащата (и при липсващо заместващо такова от съд),
не е уведомила ищеца за местоположението си и това на детето, преустановила е
всички контакти с него, като не е позволявала и на детето да общува с баща си. Тези
нейни действия представляват нарушение на издадения от РС-Ловеч акт (протокол №
541/13.05.2015г.постановен по гр..дело № 232/2015г), нарушават установения с
него режим на лични отношения на упражняване на родителски права.
Сочи,че бащата не
е бил нито пълно, нито частично лишен от родителски права, могъл е да ги упражнява
в съответствие с определения от Ловешкия районен съд режим на лични отношения. Счита,че
действията на майката представляват нарушение на правото на упражняване на
родителски права, от което право не е лишаван по надлежния ред с влязло в сила
съдебна решение и което право преди е упражнявал ефективно и безпроблемно, щял
да продължи да упражнява по същия начин, ако майката на детето не беше го
извела и задържала неправомерно в чужда държава.
Твърди, че
майката е отвела детето неправомерно извън границите на Републики България и
приложение следва да намери чл. 10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003г., предвиждащ,
че компетентни в случая са съдилищата на държавата-членка, в която детето е
имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане
или държане, като те запазват своята компетентност, докато детето придобие
обичайно пребиваване в друга държава-членка.
Заключава,че РС-Ловеч
разполага е компетентност да разгледа подадените искове, поради което и
неоснователно и в нарушение на материално правните разпоредби, е отказал да
стори това, прекратявайки производството. Развива,че в случая не може да намери
приложение общата компетентност по делата, свързани с родителска отговорност,
регламентирана в чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, тъй като детето няма
обичайно местопребиваване в Нидерландия, което е задължително условие за
приложение на посочената разпоредба. Съгласно тълкуването от Съда на ЕС на чл.8
от Регламента по дело С-523/07г. и по дело С-497/2010г., „обичайно
местопребиваване" съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейна среда.
С Решение на
Съда на ЕО от 02.04.2009 г. по дело С-523/07, по преюдициално
запитване е разяснено, че понятието за „обичайно пребиваване по смисъла на
чл.8,§1 от Регламент № 2201/2003г. трябва да се тълкува в смисъл, че обичайното
пребиваване съответства на мястото, което изразява определена интеграция на
детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията
на държавата-членка. както и причините за преместването на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от
детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да установи
обичайното пребиваване на детето, като държи сметка за съвкупността от
фактическите обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай. Разяснено е
още, че обичайното пребиваване на едно дете според чл. 8 от Регламента се
намира на мястото, където е центърът на неговите интереси, както и че престоят
на детето в определена държава не трябва да бъде непрекъснат, за да се приеме,
че там е неговото обичайно местопребиваване. Обичайното местопребиваване е
фактическо състояние, при което е необходимо да има някаква трайност под
формата на определена степен на интеграция в дадена социална или семейна среда.
Това трябва да бъде постоянен и обичаен център на интереси на детето.Центърът
на социална интеграция на детето е определяща за това, къде е неговото обичайно
местопребиваване,
В решение на
съда на ЕC по дело С-497/ 2010 год., образовано по
повод преюдициално запитване по тълкуване го на чл.8
и чл.Ю от Регламент № 2201/2003 год. също е прието, че понятието „обичайно
местопребиваване*" трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което
отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.
В постановени
от Съда на ЕС решения е възприето още разбирането, че определянето на обичайно
местопребиваване не зависи непременно от вписване в регистрите на населението
на дадена държава или от други такива вписвания. Възможно е дори дадено лице да
отиде да учи в друга държава и това да се счита за временно положение.неводещо
до промяна в обичайното му местопребиваване.
Акцентира,че в
случая както родителите, така и детето са български граждани. Счита,че фактът,
че детето не е връщано в България от ноември 2018г. до момента не говори за
неговата трайна отседналост в другата държава. Това е
само показател за незачитането от страна на майката на определения режим на
лични отношения и неспазване на постановен съдебен акт в тази насока,
позволяващ на бащата да вижда и да общува е детето си.Счита, че в случая изобщо
не може да се говори за каквато и да било степен на интеграция на детето в
семейна и социална среда в Кралство Нидерландия. Обяснява,че до края на 2014г.
Катерина е живеела в България заедно със своите родители, общувала е с бабите и
дядовците си и други роднини, имала е приятели. След раздялата на родителите й,
въпреки че е живеела при своята майка в гр.Ловеч, тя се е виждала и е общувала
редовно както с баща си, така и с неговите родители. В Нидерландия детето няма
други роднини освен майката. С.И. е живеела съвместно с напълно непознат за
детето мъж,с когото впоследствие са се и разделили.
По информация
на жалбоподателя дъщеря му е майка й се намират в лагер на нидерландската
Агенция за закрила на жени от домашно насилие. Там то е с напълно непознати за
него хора,като няма данни какви са условията на живот и какво е отношението към
пребиваващите там. Преди да замине за Нидерландия детето е посещавало детска
градина в България - в гр. Ловеч. Детето е имало своите хобита и интереси,
спортувало е - посещавало е уроци по плуване, карало е колело. Поради това
счита, че за постоянен и обичаен център на интереси на детето Катерина
Георгиева, трябва да бъде приета Република България. Тук детето е поддържало и
социални контакти, било с социализирано, посещавало детска градина през един
сравнително продължителен период от време, там е имало приятели на неговата
възраст, с които е общувало, включвало се е и в организираните от детската
градина мероприятия. Извън детската градина Катерина също е имала приятели,
нейни връстници, с които е могла да общува и се чувства спокойно и добре. Счита,че
посещаването на детска градина, безпроблемнотo
общуване с деца на същата възраст, без наличие на езикова бариера, допринася
във висока степен за развитието на уменията за комуникация на детето, за
социализация, които впоследствие оказват съществено влияние върху правилно му
психическо развитие,
Обяснява,че в
Нидерландия Катерина не посещава детска градина или друго заведение от подобен
тип. Тя не знае езика, не може да комуникира с останалите деца. поради което и
няма как да общува пълноценно. Акцентира,че в тази възраст децата често приемат
промяната на познатите им обстановка и начин на живот като травмиращо събитие и
имат нужда от по-дълъг период на интеграция и привикване с новите места, което
понякога това се оказва дори невъзможен процес.
Поради изложените
причини счита, че Катерина Георгиева има обичайно местопребиваване в Република
България, а не в Кралство Нидерландия. Периодът, в който детето е живяло там не
е единствен критерий за определяне на обичайното му местопребиваване. Твърди,че
именно в Република България детето е социализирано в семейна и социална среда,
тук е неговият обичаен и постоянен център на интереси.
Излага,че
разпоредбата на чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, определящ общата
международна компетентност на този тип дела, не може да намери приложение,
доколкото детето няма установено обичайно местопребиваване в другата
държава-членка на ЕС. Неоснователно и необосновано е отказано от РС-Ловеч да
бъде приложена разпоредбата на чл.10 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 за определяща
международната компетентност в случай на отвличане на дете. Компетентен да
разгледа предявените от него искове е именно РС-Ловеч, като съд на
държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди неправомерното му отвеждане или задържане. Съгласно цитираната
норма съдилищата на Република България запазват своята компетентност докато
детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка, каквото Катерина
Георгиева към момента не е придобила в Кралство Нидерландия.
Развива,че въпросът
за заплащането на издръжка е уреден от Регламент ЕО №4/2009г. Този регламент
има универсално действие и се прилага при международен елемент, независимо от
гражданството, обичайното местопребиваване или местоживеенето на страните.Съдът
на ЕС в своята практика трайно приема, че от изключително значение е защитата
на висшия интерес на детето. Когато става въпрос за издръжка на дете
международната компетентност се определя съгласно чл.3,б.„г" от Регламента.Въпросите
за издръжката на детето и за родителската отговорност са тясно свързани и
обусловени един от друг. В защита на интересите на детето е прието, че съдът,
който по силата на закона е компетентен да разглежда иск за родителска
отговорност, е компетентен да се произнесе и по иска за задължения за издръжка.
Затова и доколкото българският съд е компетентен да се произнесе за родителската
отговорност, то отново българският съд
следва да се произнесе и по
издръжката на детето.
С оглед на
изложените доводи счита, че детето Катерина Георгиева към момента има обичайно
пребиваване в РБългария, поради което приложение ще намери и чл.8,§ 1 от
Регламент ЕО №4/2009г. „Когато решението е постановено в държава-членка или
държава, страна по Хагската конвенция от 2007г., в която е обичайното местопребиваване
на взискателя, длъжникът не може да образува производство за промяна на решението или за ново решение в друга
държава-членка, докато обичайното местопребиваване на взискателя
е в държавата, в която е постановено решението".
С протокол
№541/13.05.2015г. на Районен съд - Ловеч постановен по гр.д.№ 232/2015г. е
определен режим на упражняване на родителските права по отношение на детето
Катерина Георгиева, както и размер на издръжката, която бащата да заплаща. Следователно
компетентен да се произнесе по искания, свързани е промяна във вече
съществуващите положения, ще бъде отново РС - Ловеч.
Поради
изложените съображения счита, че не са налице предпоставки за прекратяване
производството по делото по предявените искове за упражняване на родителски
права, местоживеене на детето, лични отношения и издръжка на детето поради
международната им неподведомственост на български съд.
Затова моли да
се отмени Определение №87/28.01.2020г. на РС-Ловеч в частта, с която е
прекратено производството по делото, ведно с всички законни последици, като се
присъдят и направените съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта.
За обжалваното Определение №87/28.01.2020г., пост.по
гр.д.№128/2020г. жалбоподателят е бил уведомен на 07.02.2020г.,а настоящата
жалба е подадена на 07.02.2020г.,т.е.в рамките на едноседмичния срок за
обжалване и като подадена от легитимирана да атакува съдебния акт страна, съдът
приема, че е допустима.
По същество.
Съобразявайки приложените към гр.д.№128/2020г.по описа на
РС-Ловеч писмени доказателства,както и становището на жалбоподателя, въззивният
състав приема за установено следното:
От представеното удостоверение за родствени връзки
№11-42/09.07.2019г. на Община Плевен се установява,че О.Е.Г. е баща на детето
Катерина Огнянова Георгиева-родена на ***г. Ищецът сочи,че с майката на детето-С.Х.И.,
са живели на съпружески начала от есента на 2011г. до края на 2014г.
Обяснява,че по гр.д.№232/2015г.по описа на РС-Ловеч е
постановено,че майката ще упражнява родителските права, определен е режим на
лични контакти на бащата с детето и размер на дължимата месечна издръжка.
Твърди,че е изпълнявал тези ангажименти и представя доказателства за заплащана
издръжка. Твърди,че той също активно се е включвал в отглеждането и възпитанието
на детето,като е поемал различни
занимания и разходи.
Сочи,че Катерина е напускала страната два пъти,но с
негово съгласие.Към молбата са представени декларации по реда на чл.127а от СК
с нотариално заверен подпис,с които бащата е изразявал съгласието си детето да напуска
страната за конкретни периоди- от 27.11.2017г. до 10.01.2017г.(Декларация от
27.11.2017г. с нот.заверка с рег.№7770 на Нотариус с
рег.№5- пом.нотариус Димитър Николов, с район на
действие РС-Плевен) и от 08.05.2018г. до 10.06.2018г.(Декларация от
08.05.2018г. с нот.заверка с рег.№2966 на Нотариус с
рег.№5, с район на действие РС-Плевен). Обяснява,че е давал съгласие за
пътуване на детето,но винаги с точно установен срок.
Сочи,че на 17.11.2018г. узнал,че детето не е на
определения му адрес за местоживеене,а от родителите на майката разбрал,че е
извела Катерина,без те да знаят местонахождението им. Представя справки от НБД”Население”,от които се установява,че С.Х.И. и Катерина
Огнянова Георгиева са с постоянен и настоящ адрес ***. В последствие разбрал от
родителите на майката,че с детето се намират в Нидерландия.Затова сезирал
РП-Ловеч, ДСИ при РС-Ловеч и започнал процедура за връщане на детето по реда на
Хагската конвенция от 1980г.
Представено е удостоверение от РП-Ловеч(л.119), от което
се установява,че по молба на О.Е.Г. е образувано ДП с №3/2019г.по описа на РУ
на МВР Ловеч-преписка №2614/2018г.на РП-Ловеч,образувано с постановление от
02.01.2019г.,за престъпление по чл.182,ал.2 от НК, за това,че през периода
м.ноември и м.декември 2018г.,в гр.Ловеч,е осуетено изпълнението на съдебно
решение-спогодба, одобрена с Определение №541/13.05.2015г.по гр.д.№232/2015г.на
РС-Ловеч, между С.Х.И. и О.Е.Г.,по отношение личните контакти с детето Катерина
Огнянова Георгиева. Посочено е,че по делото е налично пълномощно за пътуване на
дете със съгласие на родител,по което е изследвано авторството на подписа на
декларатора и експертизата заключава неистинност на документа. По делото няма
повдигнато обвинение и наложени мерки за процесуална принуда. Изложено е,че
предстои изпълнение на указание по реда на чл.196,ал.1,т.2 от НПК, действия по
чл.219 от НПК,с преценка за наличието на условията по чл.269 от НПК.
Ищецът е представил и копие от изп.д.№104/2019г.по
описа на СИС при РС-Ловеч,образувано по негова молба
от 22.02.2019г.,с искане за предприемане на действия за осигуряване на
възможност да осъществява лични контакти с дъщеря си. Към молбата е приложил и
Изпълнителен лист от 19.02.2019г.,издаден по гр.д.№232/2015г. на РС-Ловеч, възпроизвеждащ
постигнатото и одобрено от съда споразумение, по силата на което има право на
лични контакти с дъщеря му Катерина всяка първа и трета събора от месеца от
10ч.до 16ч., по местоживеенето на майката, до навършване на детето на 4
години,а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в
събота,половината от училищните ваканции,когато детето ходи на училище и да го
взема един месец през лятото,когато това време не съвпада с платения годишен
отпуск на майката,както и по всяко време със съгласие на майката. Установява
се,че в хода на принудителното изпълнение майката не е открита на постоянния й
и настоящ адрес. Държавният съдебен изпълнител е поискал съдействие на МВР за
установяване местонахождението им,на което е отговорено
със Справка с изх.№ УРИ176200-3362/21.05.2019г.от МВР,че С.И. е заминала през
есента на 2018г.,заедно с детето Катерина и Алейдин
Юсеинов Караджов, да живее и работи в Холандия. От справка в ИИС МВР „Граничен контрол” е установено,че на 16.11.2018г. И.
е напуснала РБългария и няма регистрирано връщане в страната.Във връзка с
образуваното ДП №3/2019г.по описа на РУП-Ловеч, И. е
обявена за общодържавно издирване, с
мярка”Принудително довеждане”.
Информацията за напускането на страната на майката и
детето,се потвърждава и от представения отговор от ДСП-Ловеч (изх.№ПР/Д-ОВ/53-001/05.06.2019г.(л.113),
също от писмо с изх.№176200-4145/21.06.2019г.на РУ на МВР-Ловеч(л.114 и л.118).
Ищецът е представил и множество документи,с които
обосновава изпълнението на ангажиментите му по постигнатата спогодба по
отношение на плащането на месечна издръжка.
В молбата си обяснява също,че през м.април 2019г. посетил
Кралство Нидерландия в опит да намери детето,но въпреки усилията му не успял.
Получил сведение,че с майката са настанени в лагер на местната агенция за
закрила на жени от домашно насилие.Ищецът сочи и номера,с които майката и детето са вписани в социалната
система на Нидерландия.
Формулираният петитум е да се постанови решение,с което
се определи местоживеенето на детето Катерина Огнянова Георгиева да е при
бащата О.Г.,***, родителските права да се предоставят на бащата и се определи
режим на лични контакти с майката,като се осъди да заплаща издръжка от 200лв. месечно,със
законните последици. Заявено е и особено искане по реда на чл.126,ал.2 от СК-
да се постанови връщане на детето в РБългария и на основание чл.127,ал.3 от СК-
да се постановят привременни мерки-упражняване на родителските права от бащата
и регламентиране на режим на лични отношения с майката.
При тези данни с обжалваното Определение №87/28.01.2020г.
РС-Ловеч е приел,че спорът е с международен елемент, но не е компетентен да го
разгледа. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.8, § 1 от Регламент (ЕО)
№2201/2013, като е приел,че е приложима общата компетентност на съда на
държавата-членка,в която е обичайното местопребиваване на детето,по
времето,когато съдът е сезиран. Приел е, че детето е с фактическо
местопребиваване в Кралство Нидерландия, през продължителен период от време-от
2018г. без завръщане,поради което българският съд не може да запази
компетентността си да разглежда спора. Съдът е изложил,че не са налице
изключенията по чл.10 от Регламента-тъй като детето е изведено от майката,която
упражнява родителските права, по чл.12- тъй като няма данни майката да е приела
компетентността на българския съд и по чл.13 – тъй като е установено,че детето
и майката се намират в Кралство Нидерландия. По иска за определяне на
издръжката РС-Ловеч е приел,че също не е компетентен,позовавайки се на
чл.3,б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕО) №4/2009г. Приел е,че доколкото има
данни,че детето е с майката, по чието местоживеене следва да пребивава,не е
налице отклонение по см.на чл.126,ал.6 от СК. По изложените мотиви съдът е
приел,че не е компетентен да разгледа иска с правно основание чл.127,ал.2 от СК
поради международната му неподведомственост и е прекратил производството,а искането
за мярка по чл.126,ал.2 от СК,е отхвърлил.
По основателността.
При изложените факти и обстоятелства,ангажираните
доказателства и заявено искане от ищеца,съставът приема,че съдът е сезиран с иск
с правно основание чл.127,ал.2 от СК-за изменение на установените със споразумението по
гр.д.№232/2015г.на РС-Ловеч мерки по упражняване на родителските права върху
детето Катерина Огнянова Георгиева, режим на лични отношения,местоживеене и
издръжка. Заявено е и искане за постановяване на мярка по чл.126,ал.2 от СК-за
връщане на детето на приетото местоживеене-това на майката.
Съставът,като съобрази изложеното в исковата молба и
ангажираните доказателства, намира, че спорът е с международен елемент и компетентен
да го разгледа е българският съд.
Безспорно спорът попада в предметния обхват на Регламент
(ЕО) №2201/2013 на Съвета относно подсъдността, признаването и изпълнението на
съдебни решения по брачни дела и делата,свързани с родителската отговорност,а
искането за присъждане на издръжка на Регламент ЕО №4/2009г. на Съвета относно
компетентността,приложимото право,признаването и изпълнението на съдебни
решения и сътрудничеството по въпроси,свързани със задълженията за издръжка.
Правилно първоинстанционният
съд е извършил служебна проверка за компетентността си, но съставът на ОС-Ловеч
не споделя крайния извод за липса на правомощия да се разгледа от българския
съд и конкретно РС-Ловеч. Съдът приема,че нормата на чл.8,§1 от Регламент (ЕО)
№2201/2013 е неприложима,тъй като не са налице данни, достатъчни да се
определи,че детето е с обичайно местопребиваване в Кралство Нидерландия.
Понятието „обичайно местопребиваване” не е формулирано
изрично в Регламента /(ЕО) №2201/2013).
Извежда се от приетото в преамбюла-съображение 12, където критериите са „най-добрият
интерес” на детето и „близостта”. Разяснения на това понятие са дадени и в
Решение С-523/07 от 2 април 2009г. и Решение С-497/10 от 22.12.2010г. на Съда
на ЕО,където се приема,че при тълкуване на това понятие следва да се
съобразява,че то изразява „.. определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.
За тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка,
както и причините за преместването на семейството в тази държава, гражданството
на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните познания,
както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената
държава. Националната юрисдикция следва да установи обичайното пребиваване на
детето, като държи сметка за съвкупността от фактическите обстоятелства,
специфични за всеки конкретен случай.”
Съобразявайки тези разяснения съставът намира,че по
делото няма никакви доказателства, които да определят престоя на Катерина
Георгиева в Кралство Нидерландия с изискваната интензивност и трайност. Няма
данни нито за причините за установяването им с майката там,няма данни изобщо
къде се намират, при какви условия се отглежда детето,или други предпоставки, които
да обосновават обвързаност на детето с тази държава или социализация там. Само
по себе си физическото присъствие не е недостатъчно да обоснове наличие на трайна
интеграция. Няма доказателства за нито един от обективните признаци за отседналост, даващи основание да се определи тази държава
като такава по обичайното местопребиваване.
По делото са налични единствено твърдения на бащата
за установяване на майката и детето в Кралство Нидерландия,но без конкретни
доказателства къде,от кога,при какви условия и степен на интеграция. При така
ангажираните доказателства съставът не може да сподели приетото от РС-Ловеч за
доказано „обичайно местопребиваване” по см.на чл.8,§1 от Регламент ЕО
№2201/2013.
На следващо място съставът намира,че по делото са
налице данни,от които може да се приеме,че извеждането на детето Катерина от
България представлява случай на неправомерно отвеждане от страната по см.на
чл.10 от Регламента. В този случай е запазена компетентността на съда в
държавата,в която детето се е намирало непосредствено преди неправомерното му
извеждане, като следва да се съобразят и предвидените изключения в т.І-ІV от
нормата.
Съставът приема,че детето е било изведено
неправомерно,тъй като не е налична декларация по чл.127а от СК от бащата, с
дадено съгласие за този случай на напускане на страната. Ищецът категорично
отрича да е давал съгласие,а е видно,че родителите са имали утвърдена именно такава
практика, като и в двата предходни случая детето се е завръщало в страната.
Също по воденото наказателно производство има доказателства с убедителна
сериозност, даващи основание да се приеме,че дори и да е била представена
такава декларация, тя не е автентична-не е подписана от О.Г.. В случая следва
да се съобрази,че декларация е необходима дори и в случаите на извеждане на
детето от родителя,на когото е предоставено упражняването на родителските права,тъй
като така се гарантира правото на другия родител да упражнява безпрепятствено
регламентирания режим на лични отношения. С извеждането на детето на практика
майката еднолично- без съгласието на другия родител, е взела решение и е променила
определеното по гр.д.№232/2015г.на РС-Ловеч местоживеене на детето,каквито
права няма.
Съставът
приема,че е доказано и следващото условие,обосноваващо приложение на
подсъдността по чл.10 от Регламента-налице е своевременно,ясно и категорично
заявено и обективирано несъгласие от другия родител
(бащата),който в рамките на 1-годишния срок, предвиден в чл.10,т.б,пр.І от
Регламента го е заявил и инициирал редица производства,целящи връщане на детето
в страната по произход. От приложените към исковата молба доказателства се
установява,че още през м.декември 2018г. е сигнализирал специализираните органи-образувана
е прокурорска преписка №2614/2018г. на РП-Ловеч/ДП №3/2019г.по описа на МВР-Ловеч,с
предмет престъпление по чл.182,ал.2 от НК-осуетяване изпълнението на съдебно
решение за осъществяване на лични отношения и връщане на детето. След това на
22.02.2019г. е образувал изп.д.№104/2019г.по описа на
СИС при РС-Ловеч с искане да се предприемат действия
за осигуряване изпълнението на споразумението за лични отношения с дъщеря му. Видно
е,че в рамките на това производство са предприети действия за установяване на
местонахождението на Катерина,но без успех. Бащата е опитал да открие дъщеря си
и е осъществил пътуване в Кралство Нидерландия,но не е успял да установи
местонахождението й. Настоящето производство е образувано на 24.01.2020г.
(В исковата молба е заявено,че бащата е инициирал
производство по Хагската конвенция от 1980г.за гражданско-правните аспекти на
международното отвличане на дете,но не се представят доказателства има ли и
какви са резултатите от това производство. Безспорно това е възможна и бърза процедура
и чрез нея би могло своевременно да се установи местопребиваването на детето и при
уважаване на искането то да бъде върнато в страната по произход и се осигури
възможност за разрешаване на спора по чл.127,ал.2 от СК. В случай,че такова
производство действително е инициирано,ищецът следва да уведоми своевременно съда,
разглеждащ настоящия спор за съобразяване на евентуално завръщане на детето или
постановен отказ.)
По изложените по-горе съображения съдът приема,че
отново българският съд е компетентен да разгледа и искането по чл.126,ал.2 от СК,тъй като категорично е налице едностранна промяна на приетото местоживеене
на детето-по адреса на майката. Както се посочи по-горе-постоянният и настоящ
адрес ***. Така всяка промяна и установяване на детето на нов адрес-дори и
придружавано от майката, е следвало да бъде съгласувано с бащата,съотв.да бъдат изменени
установените със споразумението мерки. Данни за такова съгласие-няма.
Съставът приема,че българският съд е компетентен да
разгледа и претенцията за изменение на определената издръжка. В този смисъл е
изричната разпоредба на чл.3,б.”г” от Регламент (ЕО) №4/2009г.- „..компетентни по искове за издръжка в
държавите-членки са :..б.”г”-съдът,който по силата на закона на съда е
компетентен да разгледа иск за родителска отговорност,когато искането за издръжка
допълва този иск,освен ако тази компетентност не се основава единствено на
гражданството на едната от страните.”
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че
неправилно първоинстанционният съд е приел,че не е
компетентен да разгледа спора по чл.127,ал.2 от СК и е отхвърлил искането по
чл.126,ал.2 от СК, затова обжалваното Определение №87/28.01.2020г.,пост.по
гр.д.№128/2020г.на РС-Ловеч следва да се отмени,като неправилно и делото се
върне за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения
ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№ 87/28.01.2020г., постановено по гр.д.№128/2020г. по описа на РС-ЛОВЕЧ, с което е прекратено
производството по иска с правно основание чл.127,ал.2 от СК поради
неподведомственост на съда и е
отхвърлено искането на ищеца О.Е.Г. *** за връщане на основание чл.126,ал.2 от СК по административен ред на детето Катерина Огнянова Георгиева с ЕГН **********
в Република България,като неправилно.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.