№ 1508
гр. С., 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110165098 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца В. В. А., с която са предявени срещу
ответниците Д. В. Д. и С. В. Ш. искове за признаване за установено спрямо ответниците, че
ищцата е собственик на следните недвижими имоти: сграда с идентификатор ., находящ се в
с. М., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой етажи . ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор ., находящ се в с. М., с площ от 342 кв.м., стар номер . съгласно
Заповед за одобрение на К.г. на изпълнителния директор на АГКК.
Ищцата В. В. А. твърди, че е собственик на описаните недвижими имоти въз основа
на изтекла в нейна полза придобивна давност за периода от 01.01.1974г. до подаване на
исковата молба. Твърди, че през посочения период е владяла имота с намерение да го свои,
като е демонстрирала това свое намерение спрямо ответниците, които заедно с ищцата се
явяват сънаследници на процесните имоти. Твърди, че владението е било непрекъснато,
видно и спокойно и се изразявало в редовно посещение на имота от ищцата и семейството
й, нощуване в процесната сграда, в която ищцата е пуснала през 1974г. наемателка,
извършила ремонтни дейности в имота, както и в заплащане на всякакви разноски и данъци
за имотите за периода от 1998г. до 2022г. Посочва също така, че ищцата е владяла имотите
със съзнанието за наличие на споразумение в устна форма по отношение на разпределение
на имотите на общия наследодател на страните след смъртта му, по силата на което
ответниците вече били получили имоти от наследодат. чрез извършени сделки, а на ищцата
наследодат.т оставил процесните имоти, за да може всеки от наследниците да вземе равна
част от наследството. С оглед изложеното ищцата моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на разноски за производството.
Ответниците Д. В. Д. и С. В. Ш. са подали отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорват предявените искове. Твърдят, че до 1982г. в процесната
сграда е живял общият наследодател на страните, а ищцата е идвала само на гости и няма
как да е упражнявала владение върху имота, а след смъртта на наследодат. през 1982г.
процесната сграда е владяна единствено от ответницата Ш., която е извършила и ремонтни
дейности в него, а поземленият имот е владян от двамата ответници, които живеят в имота и
в другата сграда, построена в него. Молят за отхвърляне на предявените искове и
присъждане на разноски за производството.
1
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа стр. и правна стр.:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК.
В тежест на ищцата по делото е да докаже, че за периода от 01.01.1974г. до подаване
на исковата молба е упражнявала фактическа власт върху процесните имоти с намерение да
свои същите, като владението е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно,
както и че изрично е демонстрирала това свое намерение спрямо другите сънаследници.
В тежест на ответниците е да докажат наличие на обстоятелства, водещи до
прекъсване и спиране на давността и конкретните си възражения срещу исковете.
Не е спорно между страните и се установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че страните са наследници по закон на В. Д. Б., който се е легитимирал по
силата на постигната на 09.02.1979г. съдебна спогодба по гр.д. № 118/1979г. на СРС, като
собственик на двуетажна незавършена жилищна сграда, находяща се в частта на мястото в
с. М.“ с гараж под нея, застроена на около 84 кв.м. всеки един от етажите, заедно с лятна
кухня и стопанска постройка в същата част на мястото, заедно с 1/2 ид.ч. от дворното място,
представляващо парцел VI за имот с пл. № 365 в кв. 24 по пл. на с. М., при съседи: от две
страни улици, н-ци на Т., цялото място от около 670 кв.м.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 121, том XII, дело № 1934 от
29.05.1979г. В. Д. Б. и съпругата му С. с прехвърлили на сина си ответника Д. В. Д. вторият
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, опис. по-горе, заедно с гаража, построен
под сградата и заедно с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху което е построена сградата,
придобито от него по силата на съдебната спогодба.
Със саморъчно завещание от 08.04.1981г., обявено с протокол на 15.02.1983г. на V
нотариус при СРС, В. Д. Б. е завещал на дъщеря си ответницата С. В. Ш. първия етаж от
двуетажната жилищна сграда, опис. по-горе, заедно с с 1/4 ид.ч. от дворното място, върху
което е построена сградата, придобито от него по силата на съдебната спогодба.
Не е спорно и се установява от приетите скица и схема, издадени от АГКК-гр. С., че
двуетажната жилищна сграда находяща се в частта на мястото в с. М.“ с гараж под нея,
застроена на около 84 кв.м. всеки един от етажите, понастоящем се индивидуализира като
сграда с идентификатор ..2, находяща се в с. М., а поземленият имот върху който е
построена сградата, е с идентификатор .. с адрес: с. М., площ от 342 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизир., начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м). Установява се, че в поземления имот е разположена и сграда с идентификатор ., с
площ от 31 кв.м., на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Представено е удостоверение № 40 от 07.03.1977г., съгласно РНС „Девети
септември“, издадено в уверение на това, че В. Д. Б. е собственик на дворно място с къща на
два етажа в с. М., която е построена със сина му и дъщеря му със собствени труд и средства.
Имотът е деклариран с вх. № 595 от 27.09.1973г.
От приетите по делото приходни квитанции се установява, че ищцата В. В. А. е
заплащала данък „недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“ за имот, находящ се в с. М.,
партида № 7215Н5336 за периода от 1998г. до 2022г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.
и В. Д.. От показанията на свидет. Й., преценени съгласно чл. 172 ГПК с оглед на
обстоятелството, че същата е първа братовчедка на страните, се установява, че С. и Д.
живеят в с. М., на улица която преди се казвала „Н.“, а В. живее в гр. С.г. С. и Д. започнали
строеж на къща в с. М., като им помагал баща им. В. не е участвала в строежа. Някъде
1973г. завършил строежът на къщата и оттогава Д. живеел в нея. С. също живеела постоянно
в къщата от поне 10 години и повече. В. идвала в къщата на гости и никога не е живяла в
този имот. Свидетелката знае, че на Д. и С. били прехвърлени от родителите им по един
етаж от голямата къща и по половината от парцела, в който къщата била построена. В имота
имало отделна малка къщичка, в която живеели родителите на Д., С. и В., които починали
през 80-те години, баща им около 1982/1983г., а впоследствие след по-малко от година и
майка им. Свидетелката знае, че Д. пуснал в тази къщичка временно жена на име Т., след
2
това там живяла и роднина на страните, която се казвала С.. В малката къща в момента не
живеел никой. Малката къща първоначално била с две стаички, залепени за кошарата на
съседите, като къщата била построена от Д. с помощта на приятели. През 1977г. в къщата
живеели родителите на Д.. Пред 5-6 години тази къщичка започнала да скърца и щяла да
падне, тогава синът на Д. предложил да я съборят, но на Д. му било жал и запознал да
извършва укрепване отстрани. След това започнал да тече покривът на къщата и С. дала
7000 лв. на някакви майстори, за да направят ремонт, който бил извършен, а миналата
година С. сменила и дограмата на къщата. В., след смъртта на родителите й, преспивала в
малката къща, но това било само за събота и нед., тъй като била взела да гледа градини,
извън имота, и идвала по този повод – със сестра си садели тиквички. Когато В. идвала на
гости през последните 10 години отсядала при сестра си С., защото малката къща можело да
падне. Вторият етаж на къщата никога не бил ползван – там имало багаж. В малката къща
били пускани хора да я ползват, жената на име Т., която живяла известно време в къщата, се
уговаряла за това с Д. и пак той я изгонил от къщата. Последно свидетелката е виждала В. в
имота в с. М. преди 2-3 години от датата на разпита. Свидетелката посочва, че заедно със
сестра й, са собственици на съседния на страните имот в с. М., който бил на бащата на
свидетелката, брат на бащата на страните по делото. Свидетелката посещавала непрекъснато
собствения си имот по време на строежа на голямата къща и след това. Била в добри
отношения и с тримата си братовчеди. От показанията на свидет. П. се установява, че
същият е съпруг на свидетелката М. Й. и познава ищцата и ответниците, които били първи
братовчеди на съпругата му по бащина линия, от сватбата му на 16.03.1975г. Свидет.т знае,
че В. живее в гр. С.“, на която е наследственият имот на съпругата му. М. живеел там
откакто свидет.т го познава, а С. прескачала и до другия си имот в С., но живеела постоянно
в къщата в с. М. от около 10 години. Свидет.т е виждал В. в имота в с. М., там тя идвала на
гости, никога не била живяла в имота. Преспивала при сестра си Снежа, но това било преди
5-6 години, свидет.т отдавна не бил виждал В. в имота. В него имало и малка къща, в която
М. пускал наематели, М. се грижел за тази къща, която била съборетина. В нея живеели
родителите на М., които починали през 1982г./1983г. В. не била отглеждала нищо в имота,
нито е обработвала същия, идвала само на гости. До 2008г. свидет.т често посещавал
съседния на процесния имот, който бил наследствен на съпругата му, често се събирали с
М.. След 2008г. ходел само от време на време. От показанията на свидетелката Х. се
установява, че същата познава С., Д. и В. и е съседка на С. и Д.. Свидетелката живее в с. М.
на ул. „А., а С. и Д. живеели в същото село на ул. „А.. Свидетелката живеела постоянно на
този адрес, от 11 години и половина, а преди това живеела там и като дете до женитбата си,
това бил бащиният й дом. За последните 11 години С. и Д. живеели в къщата в съседния
имот, преди това, когато свидетелката била дете къщата на С. и Д. не била построена.
Когато свидетелката се омъжила през 1970г., къщата вече я имало – тя била на три етажа. В
имота имало и друга постройка, залепена за лятната кухня на свидетелката. Тя не била
голяма постройка, била на два етажа и свидетелката знае, че е била построена от Д.. Преди
да построи голямата къща, бил построил тази малката, в която живеели родителите му,
които починали през 80-те години на XX век. Свидетелката познава В., която била сестра на
С. и Д. и знае, че тя идвала на гости при С.. През последните 10 години идвала в голямата
къща и преспивала при С.. Не е обработвала двора, нито е отсядала в малката къща при тези
посещения. Последно свидетелката я видяла в имота преди две лета. В малката къща Д.,
който я поддържал да не падне, пускал наематели. Преди две години имало една наемателка
– С., а преди 10-15 години – друга, която била ветеринарна докторка. Свидетелката е
виждала тези хора да живеят в имота. Д. й казвал лично, че поддържа този имот и пуска
квартиранти. В последно време за малката къща се грижела С., която направила нов покрив,
шпакловала стаята, сменила дограмата преди 2-3 месеца. С. й споделила, че е платила за
покрива и шпакловката. Свидетелката видяла майсторите, които правели покрива и
шпакловката и сменяли дограмата. От показанията на свидет. В. Д., син на ответника Д. Д. и
племенник на ищцата В. А. и на ответника С. Ш., преценени съгласно чл. 172 ГПК се
установява, че същият е роден в къщата в с. М., на ул. „А., където живял допреди 6-7
години. След това също посещавал имота често, почти всяка седмица. Свидет.т посочва, че в
имота в с. М. живеят Д. и С. в къща на три етажа. На партера имало мазета и гараж, на
втория етаж живеела л. му Ж., а на третия – бащата на свидет. Д. Д., който винаги бил живял
там. Л. му Ж. живеела от поне пет години постоянно в имота. Свидет.т няма спомен В. да е
3
живяла някога в имота. В него имало още една постройка, която представлявала една
съборетина – без основи, само с три стени и без гръб към съседната къща. Тя била на два
етажа и откакто свидет.т, роден на 31.05.1980г. се помни, къщата била там. Свидет.т знае, че
баща му и дядо му са строили двете къщи, но не знае коя година точно е ст.ло това. Смята,
че голямата къща е построена малко преди да се роди, а малката – преди това от баща му и
някакъв техен роднина, като в началото в нея живеели баба му и дядо му, които починали
през 1982г.-1983г. През 90-те години имало квартиранти в малката къща – една жена със
сина си, а наскоро братовчедка на страните – С. живеела там. Свидет.т мисли, че баща му я е
пуснал там. В. идвала на гости в имота, последно – миналата година със сина си М.. В.
идвала и с мъжа си М. през 90-те години, може би веднъж месечно. Свидет.т не се сеща да
са садили нещо в имота. Отсядали по-скоро при л. му Ж.. В. не е живяла в малката къща,
свидет.т не знае дали е пускала наематели в тази къща, но смята, че тя е знаела, че има
наематели там през годините. Бащата на свидет. поддържал малката къща, която била опасна
и свидет.т му казал да я съборят. Последно л. му Ж. сменила покрива на малката къща преди
2-3-4 години. Свидет.т е виждал майстори на покрива да работят.
Други доказателства, относими към предмета на доказване по делото, не са събрани.
При така приетото за установено от фактическа стр., съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен са установителни искове за собственост на недвижими имоти: сграда с
идентификатор ., находящ се в с. М., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна,
брой етажи . ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ., находящ се в с. М., с площ от 342
кв.м., стар номер . съгласно Заповед за одобрение на К.г. на изпълнителния директор на
АГКК., като ищцата основава правото си на собственост на придобивна давност, изтекла в
нейна полза от 1974г. до настоящия момент.
Придобивната давност е способ за първично придобиване на вещни права. Съгласно
чл. 68 ЗС то се дефинира като „упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи като своя лично или чрез другиго“. То се характеризира с два признака –
обективен (упражняване на фактическа власт върху вещ (corpus)) и субективен (намерение
вещта да се държи като своя (animus)). За да се породят правните последици на владението
като факт с юридическо значение, следва същото да се упражнява през определен период от
време – 5 години при добросъвестно владение и 10 години при недобросъвестно владение,
като владението трябва да е било постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. В
случаите, в които се касае за наследствен имот, всеки наследник се явява владелец на
придобитите по наследство идеални части от имота и държател на идеалните части на
другите наследници. За да превърне държането във владение, т.е. за да започне да упражнява
фактическа власт върху идеалните части на другите наследници с намерение за своене,
наследникът, който се позовава на придобивна давност, следва да докаже, че е извършил
действия, с които е прест.л да държи идеалните части от вещта за другите сънаследници и е
започнал да упражнява фактическа власт върху тях с намерение да ги свои (т.е. е превърнал
държането във владение), като тези действия следва да са доведени до знанието на ост.лите
съсобственици – в този смисъл мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012г. от
06.08.2012г. по т.д. № 1/2012г. на ОСГК на ВКС.
В конкретния случай не се установи ищцата да е упражнявала фактическа власт върху
процесните имоти нито лично, нито чрез другиго. Напротив, от събраните детайлни и
непротиворечиви гласни доказателства се доказа, че през процесния период в сградата,
предмет на иска, са живели родителите на страните (до 1982г./1983г.), а след това в нея не е
живял постоянно никой. В къщата са пускани наематели, но не от ищцата, а от ответниците,
които са поддържали сградата, като извършвали необходими разноски, за да я предпазят от
срутване – ответникът Д. Д. я укрепил, а ответницата С. Ш. извършила ремонт със свои
средства – смяна на покрива, поставяне на нова дограма и шпакловане. От показанията на
всички разпитани свидетели, които са преки очевидци на фактите, за които свидетелстват, се
установява, че в имота е имало наематели – жена със сина си преди 10-15 години и
братовчедка на страните (С.) преди 2-3 години, но всички са били допускани в имота от
ответниците и са напускали по искане на ответниците. С оглед изложеното не може да се
приеме за доказано, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота чрез другиго,
по-специално чрез наемателите. Установи се, че през периода от 1974г. до момента на
4
предявяване на исковата молба ищцата е посещавала имота, като единствено е гостувала в
него, първоначално на родителите си, а след това на брат си и сестра си, като винаги е
живяла в гр. С., а при посещенията отсядала в голямата къща, собственост на ответниците,
тъй като малката била негодна за обитаване и пред срутване. Обстоятелството, че ищцата е
заплащала данък „недвижими имоти“ и такса „битови отпадъци“ за имота за период по-
дълъг от 10 години, не е доказателство за упражняване на фактическа власт върху него, тъй
като по този начин същата е изпълнявала едно свое задължение като наследник на съответна
идеална част от сградата с идентификатор .. Не се установи ищцата да е упражнявала
фактическа власт и върху поземления имот с идентификатор . или върху някаква част от
него. От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата никога не го е
обработвала (целия или част от него), не е отглеждала някакви насаждения, нито се събраха
доказателства, от които може да се направи извод, че по друг начин е владяла същия.
Напротив, фактическата власт върху него е упражняв. винаги от родителите на страните и от
ответниците, които са живели там, и са се грижили за поземления имот и постройките върху
него.
С оглед недоказаността на обективния признак на владението, е безпредметно да се
обсъжда субективния такъв относно намерението на ищцата да държи имотите като свои,
респ. да е манифестирала това свое поведение спрямо ответниците. За пълнота следва да се
посочи, че по делото не се ангажираха никакви доказателства за твърдението на ищцата за
наличие на споразумение в устна форма по отношение на разпределение на имотите на
общия наследодател на страните след смъртта му, по силата на което ответниците вече били
получили имоти от наследодат. чрез извършени сделки, а на ищцата наследодат.т оставил
процесните имоти, за да може всеки от наследниците да вземе равна част от наследството, с
оглед на което същата да е владяла имотите със съзнанието, че са нейни.
По изложените съображения предявените установителни искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
При този изход на спора право на разноски имат ответниците, които са претендирали
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 4000 лв. всеки. Съгласно
представените договори за правна защита и съдействие се установява, че от уговореното
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., ответникът Д. Д. е платил в брой 200 лв., а
от уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв., ответникът С. Ш. е платила
в брой сумата от 2000 лв. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
претендираните от ответниците разноски, което съдът намира за частично основателно по
отношение на разноските на ответника Ш., които следва да се намалят до сумата от 1500 лв.,
която не е по-малка от минималния размер, определен по реда на чл. 7 ал. 5 вр. ал. 2
НМРАВ. Или на ответника Д. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски
в размер на 200 лв., а на ответницата Ш. разноски в размер на 1500 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к.
„З., срещу Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М. и С. В. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Л., искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на Д. В. Д., ЕГН ********** и С. В. Ш., ЕГН
**********, че В. В. А., ЕГН ********** е собственик на основание изтекла придобивна
давност на следните недвижими имоти: I. Сграда с идентификатор ., находящ се в с. М.,
разположена в поземлен имот с идентификатор ., с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, брой етажи . кв.м. съгласно Заповед за одобрение на К.г. на изпълнителния
директор на АГКК и II. 1/3 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ., находящ се в с. М., с
площ от 342 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизир., начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар номер . съгласно Заповед за одобрение на К.г. на
изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З., да заплати на
5
Д. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
200 лв., представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА В. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „З., да заплати на
С. В. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Л., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1500 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6