№ 1821
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110100634 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск от ХР. К. П.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. В.Х. №47, ет.2, ап.5, съдебен адрес адв. А., гр. Варна,
ул. Н.Б. №5, ет.2, офис 1 срещу ЗАД „А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. С.К. №2 за осъждане на ответника да заплати сумата от
1037,41 лева (съобразно допуснато изменение на предявения иск в съдебно заседание
проведено на 13.05.2022г.), представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
причинени имуществен вреди на собственото на ищеца МПС марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № В **** ВС, в резултат на настъпило ПТП на 12.08.2021г. в гр.
Варна, което се явява покрит риск по застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно
каско“ обективирана в застрахователна полица №0306Х0583290/14.08.2020г., за което
обстоятелство е образувана щета № 13021030104117/14.08.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.01.2022г.
до окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1
ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 12.08.2021г. ищцата е установила,
че автомобилът й е увреден. На 14.08.2021г. застрахователят – ответник в
производството по делото е уведомен, като е образувал застрахователна преписка, по
която е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 415,55 лева. Намира
изплатеното обезщетение за недостатъчно да покрие уврежданията на застрахованото
при ответника МПС, които вреди намира, че възлизат на стойност от 1485 лева. След
приспадане заплатеното вече обезщетение то дължима остава сумата от 1069,45 лева –
1
обезщетение за настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско
и Злополука“, клауза „Пълно каско“ обективирана в застрахователна полица
№0306Х0583290/14.08.2020г. Твърди, че увреждането на МРС се изразява както
следва: увреждане на десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен
панел, вътрешен капак дясно огледало и вътрешен капак ляво огледало.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.Излагат се
възражения, като се посочва, че ищцата не е собственик на увредения автомобил,
поради което на същата не й се следва обезщетение. В евентуалност оспорва размера
на претендираното обезщетение, като посочва, че при определяне на изплатеното й
такова от 415,55 лева се покриват стойността на уврежданията. Размера на
обезщетението е определен като е взета в предвид възрастта на автомобила, при
прилагане на методика на застрахователя за определяне на обезщетението. Излага
възражение, че при описа на щетите във връзка със застрахователното събитие, по
което е образувано щета образувана щета № 13021030104117 е констатирано, че
предмет на претенция е и увреден преден капак, по отношение на който посочва, че е
образувана предходна застрахователна преписка №13021030102990, по която е било
изплатено обезщетение но увредения детайл не е възстановен. Намира, че за увредения
преден капак на осн. чл. 16.3 от ОУ не се дължи на ищцата обезщетение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представена е по делото договор за застраховка „Каско и Злополука“, оформен в
застрахователна полица № 0306Х0583290/14.08.2020г., по отношение на л.а. марка
„Фолксваген”, модел „Голф“ рег.№ В ****ВС, с уговорена застрахователна сума в
размер на 4400 лева, валиден за периода от 16.08.2020г. до 15.08.2021г.
Представен по делото е опис на щетите по претенция
№12021030104117/14.08.2021г. изготвен от ответника, в който се посочва, че в деня на
огледа са констатирани вреди по преден капак, по отношение на който е посочено, че
не се покриват щети на осн. чл.16.3 от ОУ, като отделно от този детайл са посочени и
увреждания по: десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен
панел, вътрешен капак дясно огледало и вътрешен капак ляво огледало.
Представен по делото е опис на щетите по претенция
№13021030102990/15.06.2021г, в който са посочени увреждания по: преден капак,
десен калник, задна дясна врата, заден десен панел, заден капак, заден ляв панел, задна
лява врата и ляв калник.
Представени по делото са Общи условия към договор за застраховка на МПС
(Каско).
Изготвено е заключение на съдебно-автотехническа експертиза на в.л. А.В., в
2
което се посочва, че при изследване на пазара с оглед остойностяване размер на
необходимите труд и материали за възстановяване на вредите по увреденото МПС е
осъществил проверка в сервизи, които разполагат със сертификат за качество ISO
9001:2008, както и в сервизи без такъв сертификат. При осредняване на стойността на
необходимите разходи вещото лице посочва, че възстановителната стойност по средно
– пазарни цени, които са относими към момента на реализиране на застрахователното
събитие възлиза на 1452,96 лева, съобразно уточненията дадени в съдебно заседание
при приемане на заключението.
Вещото лице дава и вариант на експертизата си, в който посочва, че при прилагане
на методиката на застрахователя с оглед оценка стойността на уврежданията на МПС
при причинени частични щети и в частност приложимото правило на т.74 от ОУ, то
възстановителната стойност възлиза на 415,55 лева.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Не е спорно между страните, поради което съдът е прие за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че същите са обвързани във валидно облигационно
правоотношение по застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“
обективирана в застрахователна полица №0306Х0583290/14.08.2020г.Договорът за
застраховка, който е оформен в цитираната застрахователна полица е представен по
делото, от който съдът приема, че предмет на същия е имуществена застраховка по
отношение на МПС марка „Фолксваген”, модел „Голф“ рег.№ В ****ВС, която
застрахована движима вещ е с уговорена застрахователна сума в размер на 4400 лева.
Уговорено е застрахователна премия в размер на 363 лева, която е разсрочена на
четири вноски с посочен падеж. В договорът за застраховка ищцата е посочена в
качеството й на собственик (застрахован) на вещта предмет на договора за застраховка.
В това й качество на собственик на процесния МПС марка „Фолксваген”, модел
„Голф“ рег.№ В ****ВС, ищцата е посочена и при изготвяне от страна на ответника на
опис на вредите, за което обстоятелство е съставен протокол №
13021030104117/14.08.2021г. При изложените съображения и доколкото съдът приема,
че извънсъдебно при изготвяне на договора за застраховка, съответно протокола за
опис на вреди, ответникът в качеството му на застраховател е приел, че ищцата има
качество на собственик на процесната вещ предмет на договора за застраховка, то с
това си действие той извънсъдебно е признал качеството й на собственик на
застрахованата вещ. Направените в отговора на исковата молба възражения, че ищцата
не е материално легитимирана доколкото не е собственик на увредената вещ по
никакъв начин не кореспондират със застрахователната преписка и извънсъдебно
3
признатото право на собственост от страна на застрахователното дружество.
Предметът на делото е облигационен спор, а не вещен такъв, по който ответната
страна да претендира самостоятелни вещни права върху веща, поради което правото на
собственост върху увреденото МПС, което е предмет на договора за застраховка може
да бъде установено и с посочването на ищцата, като собственик на тази вещ в самия
договор за застраховка, по който ответникът е страна.
Основният спор в настоящото производство е досежно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Видно от уговорките в договора за застраховка при настъпване на
застрахователно събитие обезщетението следва да бъде изчислено по експерта оценка
на застрахователя. Няма спор, че процесното МПС е с първа регистрация през 2003г.,
поради което към момента на реализиране на застрахователното събитие е 18 години в
експлоатация. Съобразно възрастта на автомобила, ответникът посочва, че
приложените намират правилата на т.73 от ОУ, които уреждат остойностяване на
вредите при настъпване на застрахователно събитие по отношение на автомобили на
възраст над 12 години единствено по експерта оценка на застрахователя, а съобразно
т.74 от ОУ тази експерта оценка се изчислява по методика на застрахователя.
Определена по методика на застрахователя обезщетението възлиза на 415,55 лева,
което се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно –
автотехническа експертиза. Не се оспорва по отношение на тази сума от ищеца, че
същата му е изплатена от ответника.
От изложеното следва да бъде поставен въпроса дали така изплатеното
застрахователно обезщетение при настъпилото застрахователно събитие покрива
всички нанесени вреди на застрахованата вещ, което застрахователно обезщетение не
следва да превишава размера на уговорената застрахователна сума, до която
застрахователя носи своята отговорност.
Безспорно следва да бъде зачетена договорната свобода на страните по
договорите, включително и при сключване на договор за застраховка, който се
обективира в съответната застрахователна полица. В никакъв случай обаче клаузите,
които са включени при наличие на договорна свобода на страните не следва да бъдат
предпочетени пред повелителните норми на закона, който в случая се явява КЗ.
Уговорките в договора не следва нито за противоречат, нито да нарушават закона.
Когато следва да бъде определен размера на обезщетението съдът следва да съобрази
приложението на разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, която посочва, че обезщетението
следва да бъде равно на действително претърпените вреди към момента на настъпване
на събитието. Самото обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, която в случая възлиза на 4400 лева. За действителна се смята стойността,
4
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, съгласно чл.400 КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/.
Застрахователят се позовава на разпоредба в договора за застраховка, в която е
предвидено определяне на застрахователно обезщетение по експерта оценка, която от
своя страна и съобразно т.73 и 74 от ОУ препраща към методика на застрахователя.
При разрешаване на правния спор съдът не може да предпочете приложението на
уговорки в договора, респ. Общите условия към него при зачитане на договорната
свобода между страните пред повелителни норми на КЗ, в който смисъл решение
постановено по в.т.дело №829/2020г. на ВОС, ТО. По отношение приложението на
посочената от застрахователя методика за изчисляване на застрахователното
обезщетение се формира трайна съдебна практика, като със същата се приема, че тя
представлява само минимална долна граница в случаи, когато между страните не е
налице спор относно размера на застрахователното обезщетение, като при съдебно
предявена претенция за заплащане на същото съдът не следва да се счита за обвързан
от нея, а следва да определи размера на застрахователното обезщетение съобразно
предвидените в закона правила, включително и посредством използване на специални
знания на вещо лице.
В съдебното производство е прието заключение на съдебно – автотехническа
експертиза на вещото лице А.В.. В същото се посочва, че при съпоставка на пазарните
цени с оглед остойностяване на необходимите разходи, които са необходими за
възстановяване на увредените детайли по автомобила, общата стойност на
материалите, труда и частите възлиза на 1452,96 лева. За получаване на тази стойност
експерта изследва цените предлагани за ремонт от сервизи, които притежават
сертификат за качество ISO 9001:2008, така и сервизи без такъв сертификат. Съдът
намира, че това е правилният начин за установяване на средно – пазарната цена за
разходите по възстановяване на увредената вещ, доколкото към момента на
приключване на съдебното дирене в първа инстанция не е налице нормативна уредба,
която да задължава сервизите,които се занимават с ремонт на автомобили да извършват
тази дейност след като бъдат сертифицирани по нарочни правила. Средната
възстановителна стойност се установява след анализ на предлаганите стоки и услуги от
всички пазарни участници. Експерта извърши изчисление на възстановителната
стойност и по Мелодика на застрахователя. При прилагане на този метод размера на
паричната възстановителна стойност възлиза на 415,55 лева, по отношение на която
сума между страните няма спор, че същата е заплатена извънсъдебно от застрахователя
в полза на ищеца.
Независимо отчитането на договорната свобода между страните при сключване на
5
договор за застраховка, клаузите в КЗ, които уреждат правоотношенията в тази област
имат приоритет. Разпоредбата на чл. 400, ал.1 КЗ е повече от ясна, като същата
предвижда, че действителната застрахователна стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Макар и
застрахователния договор, който е сключен между страните да предвижда
остойностяване на вредите по експерта оценка на застрахователя, с което препраща
към разпоредбата на т.73 и 74 от Общите условия, то по този начин определеното
обезщетение директно противоречи на закона и приложение на разпоредбата на чл. 400
КЗ.Наред с това няма данни по делото ищцата при сключване на договора за
застраховка да е била запозната с Методологията на застрахователя, в която се
предвижда специфичен начин за остойностяване на вреди върху увреденото
имущество предмет на договора, която стойност значително се разминава със средно –
пазарната такава.
Несъстоятелни са и възраженията на ответника във връзка с определяне на
възстановителната стойност, чийто размер е предпоставен от годините, в които е в
експлоатация МПС. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност. Както по реда на чл. 208, ал.3 КЗ (отм.), така и по
действащия към момента на процесното правоотношение КЗ в чл. 386 и чл. 499 /в сила
от 01.01.2016 г./, при настъпване на застрахователно събитие дължимото от
застрахователя обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.2 КЗ, за възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. За действителна се смята
стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи друго със
същото качество.
Гореизложеното мотивира съда да възприеме заключението на вещото лице В. за
определяне на възстановителната стойност на увреденото МПС във варианта, в която
се определя същата не по Методология на застрахователя, а по средни – пазарни цени.
От изложеното следва, че общата стойност, която е необходима за възстановяване на
увредените детайли от автомобила на ищеца възлиза на 1452,96 лева. От тази стойност
следва да бъде приспаднато вече заплатеното извънсъдебно обезщетение по тази
образувана щета в размер на 415,55 лева, поради което дължимото обезщетение с оглед
настъпилото застрахователно събитие възлиза на 1037,41 лева. Предявеният иск е
изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху уважената главница от депозиране на исковата молба в съда.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че възраженията на
6
ответника за невъзстановен детайл – преден капак на автомобила от предходно
увреждане са неоснователни. В настоящото производство, по което съдът е сезиран
няма данни, съответно липсват и твърдения да е увреден преден капак, като елемент от
автомобила. Такива твърдения за настъпили застрахователни събития може да бъдат
част от друга застрахователна преписка, по тях може да бъде образувано друго
гражданско дело, но същите не са предмет на настоящото. Липсват и възражения,
съответно и доказателства от страна на ответника, че на ищеца като застрахован е
изплатена изцяло сумата от 4400 лева, независимо извънсъдебно или след съдебно
производство за установяване размера на обезщетението, до която сума ответникът
като застраховател отговоря за застрахованото имущество предмет на
застрахователния договор, който е оформен в процесната застрахователна полица №
0306Х0583290/14.08.2020г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 693,50 лева, от която 303,50 лева съдебно – деловодни разноски и 390 лева
заплатено възнаграждение за процесуално представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. С.К. №2 ДА ЗАПЛАТИ на ХР. К. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. В.Х.
№47, ет.2, ап.5, съдебен адрес адв. А., гр. Варна, ул. Н.Б. №5, ет.2, офис 1 сумата от
1037,41 (хиляда тридесет и седем лева и 41 ст.) лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществен вреди на собственото на
ищеца моторно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № В ****
ВС, в резултат на настъпило ПТП на 12.08.2021г. в гр. Варна, което се явява покрит
риск по застраховка „Каско и Злополука“, клауза „Пълно каско“ обективирана в
застрахователна полица №0306Х0583290/14.08.2020г., за което обстоятелство е
образувана щета № 13021030104117/14.08.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 21.01.2022г. до
окончателно изпълнение на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. С.К. №2 ДА ЗАПЛАТИ на ХР. К. П., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. В.Х.
№47, ет.2, ап.5, съдебен адрес адв. А., гр. Варна, ул. Н.Б. №5, ет.2, офис 1 сумата от
693,50 (шестстотин деветдесет и три лева и 50 ст.) лева, от която 303,50 лева
съдебно – деловодни разноски и 390 лева заплатено възнаграждение за процесуално
7
представителство с вкл. ДДС, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати задължението
си:*******************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8