Решение по дело №145/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 82
Дата: 18 май 2022 г. (в сила от 30 юни 2022 г.)
Съдия: Даниела Христова Вълева
Дело: 20223120100145
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 82
гр. Девня, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100145 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК от Н. ИВ. АНГ.
ЕГН ********** от гр. С., обл. Варна срещу ЗЛ. Т. АНГ., ЕГН: ********** от
гр. С., обл. Варна, с която се иска да бъде прекратен сключения между
страните граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак
№11/13.09.1993 г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
съдът да се произнася по въпроса за вината.
Сочи се в молбата, че страните са сключили граждански брак в
Община С., за което бил съставен акт № 11/13.09.1993 г. От брака страните
имали родена дъщеря, която понастоящем е пълнолетна – на 28 години.
Твърди се, че от около двадесет години страните живеят разделени, като
ищцата, заедно с дъщеря им живеят и работят в Гърция. Излага се, че ищцата
и ответника не поддържат каквито и да било отношения, като с времето си
станали чужди, а отношенията ми са станали формални, поради което
продължаването на съвместния им живот е безсмислено и невъзможно.
Поради това се предлага бракът на страните да бъде прекратен със
споразумение, като в случай, че ответникът не е съгласен на това моли съдът
да приеме, че брака й с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и не е
1
възможно да бъде запазен, поради което да бъде прекратен с развод по чл. 49
ал. 1 от СК. Иска се след прекратяване на брака съда да постанови ищцата да
продължи да носи брачното си фамилно име А..
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор
на исковата молба, в който излага, че молбата е неоснователна и
недопустима. От изложеното в отговора му се разбира, че ответникът не
желае прекратяване на брака с ищцата, а запазване на същия.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител, чрез
който заявява, че поддържа иска си. Ответника – редовно призован не се
явява, не се представлява.
След преценка на събраните доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното:
Видно от представеното в оригинал по делото удостоверение за
сключен граждански брак страните по делото са съпрузи на основание
сключен граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак №
11/13.09.1993 г. съставен в гр. Суворово, общ. Суворово, област Варна. При
сключване на брака ищцата е приела фамилно име А..
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Станчева и
Д. Стойнова се установява, че страните са разделени от около 20 години,
като ищцата се е установила трайно в РГърция, където живее със своята вече
пълнолетна дъщеря. От тогава двамата съпрузи не поддържат никакви
контакти, като при връщането си в страната ищцата отсядала в хотел.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективно и
безпристрастно дадени от лица без родствена връзка със страните.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е за развод поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в брачната връзка с правна клалификация чл. 49
СК. Като главно основание за разстройството на брака се сочи трайната
фактическа раздяла между съпрузите. Анализът на събраните по делото
доказателства сочи, че брачната връзка между съпрузите е изпразнена от
съдържание, което налага нейното прекратяване. Страните живеят разделени.
2
Всеки от съпрузите е започнал свой самостоятелен живот. При това
състояние на брачната връзка, същата трудно би била заздравена. В
отношенията между страните липсва взаимност, разбирателство и обща грижа
за семейството. Изложеното дава основание на съда да приеме, че бракът на
страните е дълбоко и непоправимо разстроен, което налага прекратяването
му.
Искане за произнасяне по въпроса за вината за разстройството на
брака не е направено от никоя от страните, следователно съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По въпросът, свързан с фамилното име на ответницата, съгласно
трайната практика на ВКС нормата на чл. 53 СК следва да се тълкува в
смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на
брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,
той запазва брачното си фамилно име. Разпоредбата на чл. 53 СК дава право
само на съпруга, приел името на другия съпруг, да заяви желание за
възстановяване на предбрачното име. В настоящия казус иск по чл. 53 СК не е
предявен от ответницата, поради което тя следва да запази фамилното си име
от брака.
Съобразно Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса при решаване на делото
в размер на 40 лева, която страните следва да заплатят по равно, съобразно
разпоредбата на чл. 329 ал. 1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Н. ИВ. АНГ. ЕГН ********** и ЗЛ.
Т. АНГ., ЕГН: **********, за което е съставен Акт за граждански брак
№11/13.09.1993 г. от длъжностно лице по гражданското състояние при гр. С.,
община С., област Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината, на осн. чл.49
ал.1 от СК.

ОСЪЖДА Н. ИВ. АНГ. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
3
ДРС сумата от 20 лева /двадесет лв./, представляваща държавна такса при
решаване на делото за развод, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329 ал. 1
от ГПК, както и държавна такса от 5 лева /пет лева/, ако за принудителното
събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист


ОСЪЖДА ЗЛ. Т. АНГ., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на ДРС сумата от 20 лева /двадесет лв./, представляваща държавна такса при
решаване на делото за развод, на основание чл. 6 т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 329 ал. 1
от ГПК, както и държавна такса от 5 лева /пет лв./, ако за принудителното
събиране на същата съда издаде служебно изпълнителен лист

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4