№ 38044
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110154428 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. П. срещу Т. В. Н. и И. С. С., с която
се иска прогласяване нищожността на саморъчно завещание, обявено с протокол от
02.08.2023г., оставено от Д. Д., както и признаване за установено правото на собственост на
ищеца върху недвижими имоти и осъждане на ответниците за предаване на владението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1А от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк. дело
№ 4/2016г., ОСГК на ВКС, искът с правна квалификация чл. 42 ЗН е установителен иск с
предмет действителността на завещателно разпореждане. Последното е едностранна сделка,
която може да се отнася до цялото или дробна част от цялото имущество на завещателя или
само до определена негова вещ или вземане. В първия случай завещанието е общо
/универсално/, а във втория- частно /завет/. Съгласно чл. 44 ЗЗД по отношение на тази
едностранна сделка следва съответно да се приложат правилата, касаещи договорите.
Следователно, при определяне цената на иска за установяване нищожност на завещание
следва да се прилагат правилата, предвидени за определяне на цената на исковете за
нищожност на договори /чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/. Когато предмет на завещанието е определен
недвижим имот на завещателя, цената на иска с правна квалификация чл. 42 ЗН е равна на
данъчната оценка на този имот към момента на завеждане на делото, а ако такава няма - на
пазарната цена на вещното право /чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК/. Ако предмет на
завещанието е цялото или дробна част от имуществото на завещателя /тоест, когато
завещанието е общо/, искът с правна квалификация чл.42 ЗН също е оценяем, тъй като
имуществото на наследодателя представлява съвкупност от неговите имуществени права и
задължения, които имат парична оценка. Поради това цената на иска с правна квалификация
чл.42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание също се определя съгласно чл.
69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на цялото имущество на
наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към момента на завеждане
на делото.
От представеното по делото саморъчно завещание, чиято нищожност се иска да бъде
1
прогласена, се установява, че същото е универсално такова, тъй като касае цялото
наследство на лицето. Самият ищец твърди, а и от представените писмени доказателства се
установява, че това наследство е включвало поне два недвижими имота - имот с
идентификатор № **** и имот с идентификатор № **** Видно от представените по делото
удостоверения за данъчни оценки, данъчната оценка на първия е 20 422,60лв., а на втория 21
517,70лв. или общо на двата - 41 940,30лв. Както бе посочено по-горе в цитираното ТР,
искът с правна квалификация чл. 42 ЗН за прогласяване нищожността на общо завещание се
определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед стойността на сделката - стойността на
цялото имущество на наследодателя или на завещаната дробна част от това имущество към
момента на завеждане на делото. Видно е, че в случая стойността на имуществото на
наследодателя възлиза поне на 41 940,30лв., колкото се явява и цената на този иск. Съгласно
чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по
граждански и търговски спорове с цена на иска над 25 000лв., с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. От това следва, че родово
компетентен да разгледа първият иск за нищожност на завещанието е окръжният съд или в
случая Софийски градски съд. Според чл. 104, т. 6 ГПК, исковете, независимо от тяхната
цена, съединени с една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на
разглеждане по реда на същото производство, също се гледат като първа инстанция от него.
Ето защо, макар обусловените от установителния иск за нищожност на завещанието вещни
искове по принцип да са подсъдни на районен съд, след като са съединени в една искова
молба с иск, подсъден на окръжен съд, също следва да бъдат гледани от него.
По изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено пред
СРС и делото да бъде изпратено по правилата на родовата подсъдност на СГС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред СРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се изпрати на СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2