Решение по дело №538/2019 на Районен съд - Белоградчик

                           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№                                       27.02.2020 г.                               гр. Белоградчик  

                                 В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкия районен съд                                                  втори състав

На двадесет и шести февруари                две хиляди  и двадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                        Районен съдия : Антон Антов

Секретаря Жанета Еленкова,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 538 по описа за 2019 година, 

и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

               Предявени са обективно съединени искове  за : неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн. чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР и мораторни лихви върху тези възнаграждения с пр. осн. чл. 86 ал.1  ЗЗД.

               Ищеца Цветерин С.Г. излага в предявената искова молба : Работи по служебно правоотношение, по силата на което заема при ответника ГД „Гранична полиция” длъжността “полицай” в ГОДГ при ГПУ-Белоградчик. През периода 24.09.2016г. – 24.09.2019г. е работил е на сменен режим със смени от 12 или 24 часа. Ответника не му е платил възнаграждения за положен от него за исковия период извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал.1 НСОРЗ. Ответника е в забава при плащането, поради което се претендира и мораторна лихва.  

Ищеца моли да бъде осъден ответника да заплати сумата 1 804.07            лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време и  мораторни лихви в размер на 213.93лв., ведно със законната лихва в/у главницата от предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.  

               Вещото лице по допуснатата от съда ССЕ е представило заключение относно размера на претендираните възнаграждения и мор.  лихви. Заключението не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

              Представителя на ответника е оспорил предявените искове.

Брани се с правни доводи : - не е налице празнота в норм. уредба относима към Сл.ПО на ищеца, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и НСОРЗ. ЗМВР е приложимият специален норм. акт; - НСОРЗ е неприложима, тъй като за служителите на МВР е установена еднаква продължителност на дневния и за нощния труд; - не е налице положен от ищеца извънреден труд, тъй като установеното за ищеца работно време е в рамките на 12-часово дежурство и не се твърди да са издавани заповеди за полагане на извънреден труд

Признал е обстоятелствата, че ищеца работи по служебно правоотношение, на длъжността “полицай” в ГОДГ при ГПУ-Белоградчик и установеното за ищеца работно време е в рамките на 12-часово дежурство

              Съдът преценявайки изложеното в исковата молба, представените по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и заключението по допуснатата ССЕ, доводите и становищата на страните, приема следното :

              От фактическа страна       

              Не се спори м/у страните, че ищеца работи по служебно правоотношение при ответника ГД „Гранична полиция” на длъжност “полицай” в ГОДГ при ГПУ-Белоградчик. През периода 24.09.2016г.-24.09.2019г. е работил е на сменен режим със смени от 12 или 24 часа, респ. полагал е и нощен труд. Липсват каквито и да било данни, а и ответника не е направил възражения, че се е противопоставил на полагането на извънреден труд.

От представените по делото писм. доказателства/представени от ответника/ и от заключението по допуснатата ССЕ се установява, че през периода 24.09.2016г.-24.09.2019г. ищеца е положил  259.69часа извънреден труд, съответно следващото се възнаграждение е в размер на 1 804.07лв.   

               От страна на ответника не се представиха доказателства, че за исковия период е платил на ищеца възнаграждение за извънреден труд.

Размера на претендираните мораторни лихви за исковия период в/у възнаграждението за извънреден труд е в размер на 213.93лв.

                От правна страна

         За да бъде уважена искова претенция в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти:  наличие на служебно правоотношение с ответника ГД”ГП”, че е полагал нощен труд за исковия период, който не е преобразуван, чрез преизчисление с коефициент 0.143, както и размера на претендираното възнаграждение за положения нощен труд след преобразуването му със съответния коефициент, а в тежест на ответника - че е заплатил уговореното дължимо допълнително възнаграждение за положения нощен труд.

      Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР "Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи".

В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текста на чл.3, ал.3 в наредбата гласи, че "При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период"/аналогичен на чл. 187 ал.3, предл. четвърто ЗМВР/.

В тази Наредба липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/отм./ за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положения от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание.

Както се посочи по-горе за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143, при липса на специална уредба за служителите в МВР, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях НСОРЗ - чл. 9, ал.2.

Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.

Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл е константната практика съдилищата – напр. Решение № 38/10.05.2019 г. по в. гр. дело № 76/2019 г. на ОС Видин, Решение № 464/29.03.2019 г. по в. гр. дело № 255/2019 г. на ОС Варна и др.

Поради изложеното по-горе неоснователен се явява довода на ответника за липса на празнота в норм. уредба относима към сл.ПО на ищеца, която да обоснове прилагане по аналогия на КТ и  неприложимост НСОРЗ. Неоснователен е и довода на ответника относно недължимост на претендираната сума, мотивиран с получавани от служителите на МВР допълнителни материални блага. Пример в това отношение - за отчитане спецификите на съответния труд е размера на платения годишен отпуск на учителите/чл. 24 ал.1 НРВПО/.

Ищеца е доказал обстоятелствата, разпределени му в тежест на доказване с доклада по делото - че е полагал нощен труд през периода 24.09.2016г.-24.09.2019г., както и размера на претендираните възнаграждения. Полагането на нощен труд от ищеца се установява от представените по делото протоколи и от заключението на в. лице по допуснатата ССЕ.

Извънреден, по смисъла на всяко трудово или служебно правоотношение, е трудът, полаган от служител, извън установеното за него работно време, независимо дали е осъществяван по формално или неформално възлагане от работодателя, в това число и без възлагане, но със знание и непротивопоставяне от него.

Трудът, който ищеца е положил през исковия период в установения от заключението на в. лице размер от 259.69часа е извънреден. Действителното работно време на ищеца се различава от максимално допустимата от КТ продължителност на смените от дванадесет часа и ищеца е положил извънреден труд в установения  от в. лице размер.

От направените от в. лице изчисления се установява, че при преобразуване на нощния труд в извънреден посредством преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд от 1816часа, приравнени към дневен труд, се увеличават до 2075.69часа /разлика от общо 259.69часа, която всъщност се явява труд над нормативно установения/.

              Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд с пр. осн. чл.  150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и доказан изцяло в размер на  1804.07лв.

              С оглед основателността на главния иск, то основателен е и акцесорния иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД. Ответника  следва да заплати  на ищеца и мораторни лихви в размер на  213.93лв.

               Предвид изхода на делото ответника следва да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на  122.16лв., 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда и 70.00лв. – възнаграждение за в. лице. Ответника следва да плати на ищеца направените по делото разноски  за адв. възнаграждение в размер на 700.00лв.

Възражението на ответника за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца е неоснователно. Възнаграждението на проц. представител на ищеца е в минимален размер по см. на чл. 7 ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за МРАВ и с оглед правната сложност на делото, съдът намира, че не следва да бъде намалявано под минималния размер.

                                Водим от горното, съдът

                           Р Е Ш И 

 

                  Осъжда  Главна дирекция „Гранична полиция” гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, ЕИК ********* да заплати на Ц.С.Г. с ЕГН ********** *** сумата 1804.07лв. - неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд с пр. осн чл. 150, във вр. чл. 140 КТ, вр. чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР и 213.93лв. – мораторни лихви на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 1804.07лв., считано от 24.09.2019г. до окончателното и изплащане.

                       Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция” гр. София, ул. бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, ЕИК ********* да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 122.16лв., 5.00лв. – държ. такса в случай на служебно издаване на изп. лист в полза на съда и 70.00лв. – възнаграждение за вещо лице.               

                        Осъжда  Главна дирекция „Гранична полиция” гр. София, ЕИК ********* да заплати на Ц.С.Г. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 700.00лв. - адвокатско възнаграждение

               Оставя без уважение искането на  Главна дирекция „Гранична полиция”, ЕИК ********* за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

               На основание чл. 242, ал.1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъденото възнаграждение за работа.

               Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Районен съдия :