Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 01.04.2021 г.
гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ
състав На първи март
2021 година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.д. № 16 по описа на съда за
2021 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А.“ ЕООД, ***, чрез пълномощник адв. Кр.
М.-***, срещу решение № 260129/29.10.2020 г., постановено по гр.д. № 2117/2019
г. по описа на РС- Търговище, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Агроспинг“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя А. Г.А., със съдебен адрес ***,
чрез мл.адв.Я.Й.С., против П.Ц.Г. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес ***,
главен и евентуални искове по чл.55, ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 6000 лв.,
представляваща капаро по договор за производство и продажба на посадъчен
материал от 13.11.2016 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ; признат е за неистински
предварителен договор за покупко-продажба на посадъчен материал от
13.11.2016г., на осн. чл.194, ал.2 от ГПК; присъдени са разноски в размер на
1010 лв., платими от „Агроспинг“ ЕООД,
ЕИК:********* на П.Ц.Г., на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
С оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност по подробно изложени
доводи и съображения, въззивникът моли
за неговата отмяна и уважаване на предявения иск, претендира разноски за двете
инстанции.
Изложените в жалбата доводи и съображения са следните: изводът на съда, че между страните не е бил сключван писменият договор за покупко- продажба на
посадъчен материал от 13.11.2016 г., приложен към исковата молба, е основан на
изслушаната по делото съдебно-графологична експертиза, но съдът е игнорирал
напълно неоснователно и е оставил без обсъждане неоспорени от ответника писмени
доказателства, подписани от него, съдържащи извънсъдебното му признание за
съществуването на писмен договор между страните, както и за предаване на
екземпляр от този договор от ищеца на ответника на 29.10.2019 г.; не е
съобразена разпоредбата на чл. 301 от ТЗ; излагат се съображения относно
процедурата по финансиране, във връзка с която е сключен процесния договор; за да обоснове
решението си с наличието на неформален договор между страните, съдът се е
позовал на гласни доказателства, в нарушение на забраната на чл. 164. ал.1. т.З
от ГПК Поддържа претенцията си по чл. 55 ал. 1 предл. 2 ЗЗД, че
процесният договор не е влязъл в сила, поради липса на одобрение от ДФ
„Земеделие“ на проектната му документация за финансиране, от която договорът е
част (аpг. т.12 от договора)/ поради което исковата сума е платена по повод
неосъществено основание; ако съдът приеме, че такъв договор не е бил сключван,
то сумата се дължи на ищеца поради липса на основание за нейното плащане.
Липсвало възникнало облигационно правоотношение, твърдяно от ответника - такова
не се доказало с допустими от закона доказателствени средства. Гласни
доказателства за установяване на договора са недопустими, предвид неговата
стойност - над 5 000 лева. Позовава се на изявлението на защитата на ответника
в откритото с.з. от 02.10.2020 г., който на поставен от съда въпрос, изрично
заявил, че „няма други договори освен предварителния”...
В постъпилия в срока по чл. 263 ГПК отговор въззиваемата страна е взела
становище за неоснователност на въззивната жалба – намира за неотносими към
спора доводите на въззивника във връзка с взаимоотношенията му с трети за спора
лица- ДФ „Земеделие“ и консултантската фирма „В.“; от събраните по делото
доказателства не е установен фактическия състав на нито една от трите хипотези
на чл. 55 ал. 1 от ЗЗД – ищецът не е доказал твърдяното неоснователно обогатяване;
в процеса е установено, че това, което е поръчано от ищеца по договор между
страните за доставка на дръвчета, е
изработено от ответника, дори и в повече, като бездействието на ищеца не води
до обогатяване на ответника; предварителният договор от 13.11.2016 г. е признат
от съда за неистински, поради което и на такъв ищецът не може да се позовава.
Моли за потвърждаване на решението, претендира разноски.
В о.с.з. жалбата се поддържа от представителя на въззивника. Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител, поддържа становището си за
неоснователност на жалбата. Страните претендират разноски по представен списък
по чл. 80 ГПК.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
Решението е валидно и допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предявеният иск с правно осн.чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД е обоснован с
обстоятелствата, че исковата сума е преведена от ищеца на ответника, в
качеството му на земеделски производител, авансово, във връзка със сключения
между страните предварителен договор за покупко-продажба на посадъчен материал
от 13.11.2016 г., в който страните са уговорили клауза, че същият влиза в сила след
одобряване на проектна документация /в която посадъчния материал е включен/по
подмярка 4.1 „Инвестиции на земеделските стопанства от ПРСР 2014-2020; поради
несбъдване на условието (ищецът не бил одобрен за финансиране) заплатената от
него авансово сума 6000 лв. се явявява платена на неосъществено основание,
довело до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца в
хипотезата на неосъществено основание.
Ответникът е оспорил иска, като е възразил да е подписвал приложения към ИМ
договор, твърди, че между страните съществуват отношения по неформален договор
за покупко-продажба на посадъчен материал, по който ищецът е заплатил исковата
сума авансово, дръвчетата са били произведени, но ищецът е отказал тяхното
получаване, поради което и искът се явява неоснователен.
От събраните пред първата инстанция доказателства съдът възприема следната
фактическа обстановка:
Няма спор между страните, че между тях е сключен договор за изработка и покупко-продажба
на посадъчен материал. Спорно е дали са уговорили условие, че договорът ще
влезе в сила след одобрение на проектна документация по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските
стопанства“ от ПРСР 2014-2020, подадена от ищеца.
Не се спори от страните, че по съставената от ответника фактура №
**********/26.04.2017 г., на посочената дата, ищецът е превел на ответника
сумата от 6000лв.- с посочено основание „аванс по предварителен договор“.
От заключението на ССЕ се установява,
че в представения хронологичен регистър
на „А.“ЕООД за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2020г. е отразено счетоводно
записване дебит сметка 401-доставчици и кредит сметка 503/2-банка, за сумата от
6000.00лв., вид на документа- ПН /Платежно нареждане/, дата на документа
26.04.2017г., Партньор - ЗП П.Ц.Г. с основание - Аванс посадъчен материал. При
проверката в Дневник на покупките по ДДС на „А.“ЕООД за данъчен период
м.02.2018г., е отразена фактура №1/26.04.2017г. с име на контрагент - ЗП П.Ц.Г.,
авансово плащане с данъчна основа 5000.00лв.и ДДС с право на пълен данъчен
кредит 1000.00лв. Фактура №1/26.04.2017г.е включена в дневника за покупки по
ДДС през месец февруари 2018 г.
Приложено е към ИМ уведомително писмо № 01-2600/ 8396 от 17.12.2017 г. за
отказ от ДФ “Земеделие“, Разплащателна агенция, Централно управление, с
приложена към него Заповед № 03-РД/6771 от 16.12.2017 г., с което ищецът е
уведомен, че по негово заявление за финансиране е постановен отказ.
С нотариална покана, връчена на ответника на 02.10.2019 г. ищецът поканил
ответника да му върне авансово заплатената сума от 6000лв., позовавайки се на
разпоредбата на чл. 12 от договора. В писмения отговор – изх. № 4/14.10.2019
г., подписан от ЗП П.Ц. Пенчев, последният уведомил ищеца следното: „Относно получената нотариална покана.
Г-н А., Потвърждаваме, че за да ви върнем авансовия превод, трябва да ни
донесете оригинала на нашия екзепляр от подписания договор, да подпишете
кредитното известие или да си вземете посадъчния материал“.
Въпреки предаването на оригинала от договора, за което е съставен
Приемо-предавателен протокол от 29.10.2019 г. (л. 16), подписан от страните, и
неоспорен отответника, връщане на сумата
от 6000 лв. не последвало.
Ответникът е оспорил подписа си, положен на представения от ищеца към
исковата молба предварителен договор, като заключението на допуснатата
съдебно-графологична експертиза е, че положеният подпис срещу продавач не е на
лицето П.Ц.Г..
В с.з. са разпитани двама свидетели. В показанията си св. А.- работещ в
процесния период при ответния земеделски производител, според негови думи- като
организатор производство, контактувал с клиентите и залагал поръчките – във
връзка с отношенията между страните по повод на договора за дръвчетата,
заявява, че им бил изпратен договор за кандидатстване по програма към ДФ
„Земеделие“ – първо бил сключен договор, „не беше предварителен“, а договор, който го пратили във Варна за
кандидатстването по програмата, следтова
оттам изпратили друг договор, попълнен, ответникът знаел за този договор; не
може да каже дали П. е подписал този договор.
В показанията си заявява, че за
първи път ищецът посетил разсадника късно пролетта на 2016г., когато казал, че
иска да прави овощна градина от 10 000 ябълки, както и за последващи
посещения на ищеца, като заявява, че 90% от случаите А. (управителят на
ищцовото дружество) водел разговорите с него. През м. април 2019 г. А. отказал
да вземе дръвчетата. От показанията на св. Д. се установява, че винаги като
минават през Търговище са ходили с управителя на ищцовото дружество до
разсадника на ответника, не взели материала, защото не били одобрени по
програмата за субсидиране, но не знае какви разговори са водени, какви дръвчета
са залагани, какви са точните договорки между страните.
При така установеното, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 55
ал. 1 от ЗЗД.
Пред първоинстанционния съд ищецът е предявил първоначално иск посочвайки
правното основание по чл. 55 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД- на неосъществено основание,
направил е изменение в първото с.з., в случай, че съдът не приеме че между страните
не е налице договор, в условията на евентуалност, поддържа иска за
неоснователно обогатяване при липса на основание, в условията на евентуалност-
на отпаднало основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 55 ал. 1 предл. 2 ЗЗД престацията се извършва
с оглед на очаквано в бъдеще основание,
което обаче не е могло да бъде осъществено. Законовата норма намира приложение
при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради
невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се
сбъдне и др.
Няма спор между страните, че между тях е сключен договор изработка и
покупко-продажба на посадъчен материал. Спорно е дали са уговорили твърдяното
от ищеца отлагателно условие.
За решаването на настоящия спор не е необходимо да бъде установено изцяло
съдържанието на договора. Необходимо е да бъде установено наличието или липсата
на уговорката за сключване на този договор под отлагателно условие, а именно –
след одобрение на проектна документация /в която посадъчния материал е
включен/по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства от ПРСР
2014-2020.
Съдът приема за доказано (предвид приетата съдебно-графологична експертиза)
оспорването на ответника, че подписът, положен на представения с ИМ
предварителен договор не е негов – т.е. че се касае за неистински документ,
относно авторството му.
Независимо от това, наличието на въпросната договорка се доказва при
съвкупната преценка на събраните пред първоинстанционния писмени и гласни
доказателства. Показанията и на двамата свидетели съдържат индиция за това, че
е имало писмени документи, касаещи отношенията на ищеца с третото лице ДФ
“Земеделие“ и тези документи са били известни на ответника- земеделски
производител –че е имало писмен договор, сключен от страните, изпратен във
Варна, за да кандидатства ищецът по програмата, „П. знаеше за договора“, „…
договорът беше попълнен и са го върнали“, „…. договорът беше готов и напечатан“,
„ А. обясни, че искат да направят договор с ДФ „Земеделие“, „не знам кой е
подписал договора“ (св. А.). Св. Д. също установява, че между страните е имало
договорни отношение за покупка на дръвчета, с оглед кандидатстването за субсидиране.
От друга страна, макар ответникът да е оспорил подписа си, положен срещу
продавач в представения договор, извършените в последствие действия от него са извънсъдебно
признание за съществуването както на договора, така и на въпросната договорка: няма спор, че ответникът е получил нотариалната
покана от ищеца на 02.10.2019 г., в която последният изрично е посочил: „На
13.11.2016 г. сключихме с Вас предварителен договор за покупко-продажба на
посадъчен материал. На 26.04.2017г. Ви преведох сумата от 6000лв. авансово. Не
съм получавал насрещна доставка. Тъй като бюджетът на фонд „Земеделие“ бил
изчерпан на 16.12.2017г. получих отказ за финансиране. При
това положение съгласно чл. 12 от договора той не влезе в сила“. Поради
горното моли ответника в 14-дневен срок от получаване на поканата да му преведе сумата от 6000лв. по посочена банкова
сметка.
***ветникът не оспорва наличието на предварителния договор и наличието в
него на отлагателното условие. Не оспорва нищо от написаното в поканата. Напротив
потвърждава, че следва да върне авансовия превод, като поставя две условия за
това: първото- да му бъде върнат „нашия“ екземпляр от подписания договор, и
второто- ищецът да подпише кредитно известие, или да си вземе посадъчния
материал.
От правна страна, посоченото изявление, означава, че ответникът се е
съгласил, че отлагателното условие не се е сбъднало, и се е съгласил, че
договорът не е породил действие, като е предложил на другата страна да изпълнят
договора, независимо от несбъдването на условието – поканвайки ищеца „да си
вземете посадъчния материал“.
Не се доказа от страна на ищеца да има съгласие за продължаване действието
на договора, въз основа на това предложение. Напротив, на 29.10.2019 г . между
страните по делото, очевидно в изпълнение на действията по преустановяване на
договорните отношения и връщане на авансовото плащане е подписан
приемо-предавателен протокол, съгласно който ищецът предава на ответника „един брой ОРИГИНАЛ на Предварителен Договор
за покупко-продажба на посадъчен материал от дата 13.11.2016 г. между А. ЕООД и ЗП П.Ц.Г. подписан и подпечатан от
съответните страни“. Тези изявления на страните косвено доказват и
съдържанието на целия договор, доколкото ответникът, макар да оспорва подписа
си върху представения по делото договор, в приемо- предавателния протокол
твърди, че върнатият му оригинал е подписан и подпечатан от двете страни. В
допълнение ответникът е дописал и следното изявление: „Получих предварителен договор, сключен на 13.11.2016г. Окончателен
договор не е съставен“.
От съвкупната преценка на тези писмени изявления на страните, безспорно
може да се направи извод, че същите са счели договорните отношения между тях за
окончателно приключили, без да са налице други уговорки за продължаването им. Ответникът
не е изпълнил своето задължение (съгласно отговора си от 14.10.2019 г.) за
издаване на кредитно известие, което да бъде подписано от ищеца, съответно не е
върнал авансовия превод.
При така установеното и наличието на писмени доказателства, представляващи
извънсъдебно признание от страна на ответника на релевантни за настоящия спор
факти, настоящата инстанция намира, че предявеният иск е доказан на предявеното
основание – налице е неснователно обогатяване за ответника и съответно на него
обедняване за ищеца поради заплащане на исковата сума на неосъществено
основание – т.е. неосъществяване на условието, под което е сключен договора.
Безспорно е, че ищецът не е бил одобрен за финансиране по посочената програма от
ДФ „Земеделие“, поради което и получената от ответника сума от 6000 лв. се
явява получена при неосъществено основание (несбъдване на договореното
отлагателно условие), обуславящо връщането й в патримониума на ищеца.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва от 02.10.2019г. - датата на на връчване на нотариалната покана.
Районният съд е достигнал до други правни изводи и друг краен резултат,
поради което и решението следва да бъде отменено в отхвърлителната му част и предявеният
иск - уважен.
По разноските – ответникът следва да заплати на ищеца разноските за двете
инстанции в размер на 625 лв.-за въззивната инстанция и 840 лв.- за първа
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260129/29.10.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2117/2019 г. по
описа на РС- Търговище, в ЧАСТТА, в която предявените от А.“ ЕООД,
ЕИК:*********, с.Изворник, общ.Вълчи дол, обл.Варна, представлявано от
управителя А. Г.А., против П.Ц.Г. с ЕГН-********** *** главен и евентуални
искове по чл.55, ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от
6000лв., представляваща капаро по договор за производство и продажба на посадъчен
материал от 13.11.2016г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и в частта ЗА РАЗНОСКИТЕ, и
вместо него в тази му част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Ц.Г. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес ***, чрез адв. М.А.,***, да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя А. Г.А., със съдебен адрес ***, адв. К.М., ВАК, сумата от 6 000 лв. (шест хиляди
лева) – представляваща авансово получена сума по договор за покупко-продажба на
посадъчен материал, получена на неосъществено основание, поради несбъдване на
отлагателно условие, на осн. чл. 55 ал.
1 предл. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 02.10.2019г. до
окончателното заплащане на задължението, както и сумата от 1465 лв.- разноски в производството пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличието на
основанията по чл. 280 ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.