Р
Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 30 март 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 25.03.2021
г. в състав:
Районен съдия:
Иван И.
при участието на
секретаря А. П.
като разгледа
докладваното от съдия И. гражданско дело №
2754 по описа за 2020 г. на
Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация”
ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу А.К.Й. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата А.К.Й. са в облигационни правоотношения по силата на
общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на
горепосочения адрес на имота питейна вода за битови нужди.
Тъй
като ответницата не изплатила процесните задължения за доставена питейна вода, на 13.05.2020 г. ищецът подал срещу ответницата
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело
№ 920/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение № 462 от 15.05.2020 г., която била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на
постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответницата не е подала
възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда
справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е
предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 338,43
лева-главница за неплатена вода за периода от 14.09.2018 г. до 14.01.2020 г.,
начислена за имот в гр. ****, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК – 13.05.2020 г. до изплащане на вземането, за която е издадена
заповед № 462 от 15.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. дело № 920/2020 г. на Врачански районен съд. Претендират се
разноски.
Ответницата
А.К.Й. не е подала писмен отговор в срока и
по реда на чл. 131 от ГПК.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 920/2020 г.
на Врачанския районен съд също липсва подадено от длъжника А.К.Й. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Ответницата, редовно призована, не се явява
и не се представлява.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличие на предпоставките
на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Съдът намира за
основателно искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответницата не е представила в срок писмен отговор, не се е явила в първото по делото
съдебно заседание, не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие, като на ответницата е указано с връчването на исковата молба, а също и с
връчването на определението за насрочване от 15.02.2021 г. по делото, че при
непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание,
без да е направено искане за разглеждането му в отсъствие на нея и неин
представител, може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца.
От представените по
делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност
на разглежданата искова претенция, която следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и
съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГКТ на Върховния касационен съд, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски, съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за
която е предявен иск по чл. 422 от ГПК и същият е уважен, както следва: по
заповедното производство сумата 70,62 лева-разноски за внесена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по делото разноски: сумата 117,70
лева-разноски за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерността на присъждане на разноските произтича от това, че липсват
наведени от ищеца твърдения да са налице
независещи от волята на ищеца обстоятелства, поради които не е предявен
иск за мораторна лихва.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на А.К.Й. с ЕГН ********** ***, че дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А.
Стамболийски“ № сумата
338,43 лева-главница за неплатена
вода за периода от 14.09.2018 г. до 14.01.2020 г., начислена за имот в гр. ****, ведно със законната
лихва от 13.05.2020 г. до изплащане
на вземането, за която е издадена заповед № 462 от 15.05.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 920/2020 г. на
Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А.К.Й. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с
ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 70,62
лева-разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство-ч. гр. дело № 920/2020 г. на Врачански районен съд, както и сумата 117,70
лева-разноски за внесена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 2754/2020
г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Районен съдия: