№ 44
гр. П. , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от Жанета Д. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20214400500077 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260*7*/28.10.2020 г. по гр.д. № *411/2020 г. П.ският
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от Р. Г.
П. против „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 4*9 от
ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не
дължи на ответника за обща сума в размер на 9 904 лв., от които 4 528 лв. –
неолихвяема сума, 4 208,89 лв. - главница, 282,9* лв. – лихви, 884,15 лв. –
такси към ЧСИ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6557/2012
г. по описа на ПлРС, а за събирането на които е образувано изп. дело №
2019***0402775/2019 г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район
на действие ОС П..
Със същото решение П.ският районен съд е осъдил на основание чл. 78
ал. * от ГПК Р. Г. П. да заплати на „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** сумата от *00
лв. за направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивника Р. Г. П.,
който чрез пълномощника си адвокат Ю.С. от ПлАК обжалва пред ПОС в
законния срок. Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Според
въззивника правилно ПлРС е приел, че давността за вземането е петгодишна,
но не е изложил подробни мотиви с кои изпълнителни действия е прекъсната,
като неправилни според въззивника са изводите на ПлРС, че извършените
частични плащания на вземането прекъсват давността за цялото вземане, в
това число неплатената част от него. Според въззивника неправилни са
изводите на ПлРС, че давността за вземането е прекъсната до 26.06.2015 г. и
от този момент е започнала да тече нова петгодишна давност в съответствие
със задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело
№ 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, от който момент е загубило действие ППВС
№*/1980 г., като не е съобразил, че изпълнителното производство по
изпълнително дело № 17/201* г. е прекратено на основание чл. 4** ал. 1 т. 8
от ГПК на 15.01.2015 г., тъй като молбата на длъжника от 11.02.201* г. не е
прекъснала давността, както и извършваните частични плащания на дълга.
Позовава се на практика на ВКС в този смисъл, а именно решение №
26/24.07.2018 г. по т.д. № 185*/2017 г., т.о. на ВКС и определение №
440/19.10.2018 г. по т.д. № 697/2018 г., т.о. на ВКС, съгласно които според
въззивника за прекъсване на давността по чл. 116 б. „а“ от ЗЗД е необходимо
изрично волеизявление на длъжника за признаване на дълга в конкретния
размер на задължението, което да е достигнало до кредитора, а не до трето
лице на правоотношението, в това число ЧСИ. Според въззивника давността
не е прекъсната и с насрочването на опис на движими вещи на длъжника на
15.10.201* г., тъй като по делото липсват доказателства този опис да е
извършен, а извършените изпълнителни действия след 15.01.2015 г. до
28.10.2019 г. са без правно значение, тъй като са извършени по прекратено
изпълнително производство. Според въззивника в молбата от 04.11.2019 г. на
кредитора за образуване на второто изпълнително дело липсва изрично
волеизявление за възлагане по смисъла на чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ и като цяло
делото е образуване след погасяване на вземането по давност, поради което
извършените изпълнителни действия не са произвели действие. Моли се
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и
да постанови друго, с което да уважи предявения иск по чл. 4*9 от ГПК. С
жалбата се претендират направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции. Представена е квитанция за внесена държавна такса по въззивната
жалба.
В срока за отговор по чл. 26* ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК ***, чрез
процесуалният й представител юрисконсулт Й. К., с който се оспорва
основателността на въззивната жалба. Според въззиваемата страна предвид
последното поискано и извършено изпълнително действие по първото
изпълнителното дело № 17/201* г. по описа на ЧСИ Т.К., рег. № *** при
2
КЧСИ и район на действие ОС П. и последното поискано и извършено
изпълнително действие по второто изпълнителното дело № 2775/2019 г. по
описа на същия ЧСИ може да се направи обоснован извод, че петгодишния
давностен срок за вземането не е изтекъл. Според въззиваемата страна с
молбата за образуване на изпълнителното дело, съдържаща искане за
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, както и искането за прилагане на определен
изпълнителен способ давността по отношение на вземането е прекъсната, като
според взискателя искането за прилагане на определен изпълнителен способ е
достатъчно за прекъсването на давността, независимо дали действията по
реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е
довело до удовлетворяване на взискателя. Според въззиваемата страна
събраната чрез извършените плащания парична сума по първото
изпълнително производство се явява събрана в резулат на приложен
изпълнителен способ и не е налице бездействие на взискателя, което да бъде
санкционирано през периода 201*-2014 г.. Според въззиваемата страна
второто изпълнително дело е образувано преди изтичане на давностния срок,
като в молбата за образуване на същото са поискани и предприети действия
прекъсващи давността, като по отношение на момента, когато е прекъсната
последно давността по първото изпълнително дело се приема, че това е
26.06.2015 г., от който е загубило действие ППВС №*/1980 г. след обявяване
на на ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС. В
заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение на П.ския районен съд, като присъди на
въззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 200 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност се прави възражение по
чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на въззивника.
В съдебното заседание въззивника не се явява, но чрез пълномощника си
адвокат С. изразява становище, в което поддържа въззивната жалба и
претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските
за сумата от 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 198,10 лв. за държавна
такса.
Въззиваемата страна не се представлява по делото.
Въззивният окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и
съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ал. 1
от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
от съда.
С ИМ депозирана пред ПлРС ищецът Р. Г. П. е предявил против
3
ответника „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** иск с правно основание чл. 4*9 ал. 2
от ГПК за признаване за установено по отношение ответника, че ищецът не
дължи паричните суми, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на
влязла в сила заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6557/2012 г. на ПлРС и
образувано изпълнително дело № 2019***0402775/2019 г. по описа на ЧСИ
Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., респ. не дължи
разноски и такси към ЧДИ по същото поради изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за главницата на 05.02.2018 г. преди образуване на
изпълнителното дело на 04.11.2019 г., по което до датата на подаване на
исковата молба според ищеца също не са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Според ищеца първото образувано пред ЧСИ
изпълнително дело № 17/201* г. е образувано на 05.01.201* г. и прекратено
при условията на чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК на 05.01.2015 г., а извършените
доброволни плащания и депозирана молба от длъжника по същото не са
прекъсвали давността по отношение на вземането, респ. не съставляват
действия водещи до прекратяване на изпълнителното дело в последващ от
посочения по-горе момент, а всички извършени след 05.01.2015 г.
изпълнителни действия са без правно значение, тъй като тези до 05.01.2018 г.
са извършени по прекратено изпълнително дело, а останалите след погасяване
на вземането по давност.
В отговора на ИМ, депозиран в срока по чл. 1*1 от ГПК пред ПлРС
ответникът „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК *** чрез процесуалният й представител
юрисконсулт П.К. оспорва допустимостта и основателността на предявения
иск с правно основание чл. 4*9 от ГПК. В отговора се твърди, че е образувано
изпълнително дело № 17/201* г. по ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район
на действие ОС П., по което са поискани и извършвани изпълнителни
действия, каквито са извършвани и по изпълнително дело №
2019***0402775/2019 г. по описа на същия ЧСИ, поради което давността за
вземането е прекъсвана многократно. Ответникът се е позовал на
извършеното възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ по първото изпълнително дело,
доброволните плащания от страна на длъжника за периода 201* г. – 2014 г. в
изпълнение на приложен изпълнителен способ, които съставляват признание
на дълга по смисъла на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД и на прекъсването на давността
до 26.06.2015 г. – датата на постановяване на ТР № 2/201* г. по тълк. дело №
2/201* г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е отменено ППВС №*/2080 г..
Въззиваемата страна е приела, че новата петгодишна давност е започнала да
тече на 26.06.2015 г. и тъй като второто изпълнително дело е образувано в
рамките на тази давност и по същото са извършвани изпълнителни действия,
4
давността е прекъсната и не е изтекла към датат ана подаване на исковата
молба.
За да отхвърли предявения иск, ПлРС съд е приел, че вземането не е
погасено по давност, като в случая е приложима общата 5- годишна давност
по арг. от чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, която е започнала да тече, считано от датата на
образуване на първото изпълнително дело № 17/201* г. пред ЧСИ Т.К.. ПлРС
е приел, че с молбата за образуване на изпълнителното дело давността е
прекъсната, тъй като същата съдържа искане за прилагане на определен
изпълнителен способ и възлагане по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ, като е без значение
дали изпълнителния способ е приложен. ПлРС е приел също, че всяко от
извършените доброволни плащания от страна на длъжника прекъсва
давността за вземането при условията на чл. 116 б. „в“ и б. “а“ от ЗЗД, тъй
като от една страна се явява действие изграждащо изпълнителния способ,
доколкото плащането е извършено в съответствие с получената покана за
доброволно изпълнение, а от друга съставлява признаване на вземането, в
това число по отношение на неизплатената му част. ПлРС е приел също, че
давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. – датата на постановяване
на ТР № 2/201* г. по тълк. дело № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на
което е отменено ППВС №*/2080 г. и от 26.06.2015 г. започнала да тече нова
давност, прекъсната с образуване на второто изпълнително дело № 2775/2019
г. пред ЧСИ Т.К., тъй като с молбата за образуването му е поискано да бъдат
наложени запори и да се насрочи опис на движимо имущество на длъжника и
при съобразяване на датата на образуване на второто изпълнително дело
давността не е изтекла към датата на подаване на исковата молба – 2*.07.2020
г..
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Безспорно се установява от приложеното към доказателствата по делото
в първата инстанция ч.гр.д. № 6557/2012 г. на ПлРС, че по същото е издадена
заповед по чл. 417 от ГПК № 4*52/16.11.2012 г. в полза на взискателя „***“
АД, гр. С., ЕИК *** против длъжника Р. Г. П. за сумата от 5 742,*2 лв., от
която сумата от 4 208,89 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 15.11.2012 г. до окончателното й заплащане, 1 *04,29 лв. –
договорна лихва за периода 2*.12.2009 г. – 22.10.2012 г., 229,14 лв. –
наказателна лихва и за сумите от 114,85 лв., *74,72 лв. и 5,54 лв. - направени
5
разноски в заповедното производство. Установява се, че вземането на
взискателя произтича от договор за потребителски кредит между длъжника и
„***“ АД, гр. С., сключен на 2*.11.2009 г. и извлечение от счетоводните
книги на Банката.
Безспорно се установява от приложеното към доказателствата в първата
инстанция в препис изпълнително дело № 201****0400017/201* г. по ЧСИ
Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., че същото е
образувано на 02.01.201* г. по молба на взискателя ***“ АД, гр. С. против
длъжника Р. Г. П. въз основа на изпълнителния лист, издаден на 19.11.2012 г.
в изпълнение на заповедта по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 6557/2012 г. на
ПлРС, посочена по-горе. Установява се, че с молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл. 18
от ЗЧСИ. Установява се, че на 16.01.201* г. на длъжника е изпратена покана
за доброволно изпълнение, връчена му на 22.01.201* г., с която е насрочен
опис на движими вещи на длъжника на 11.02.201* г.. По делото липсва
приложен протокол за извършен опис, но се установява, че на датата, на която
е насрочен е постъпила молба от длъжника, с която моли ЧСИ да не извършва
изпълнителни действия, тъй като ще извършва доброволни плащания на
задължението си. Установява се, че в периода 18.02.201* г. – 21.05.2014 г.
длъжникът е извършил няколко плащания по сметка на ЧСИ за погасяване на
задълженията си към взискателя. Установява се, че на 29.09.201* г. на
длъжника е изпратено ново съобщение, връчено му на 01.10.201* г., с което е
насрочен опис на движими вещи на длъжника на 15.10.201* г., като по делото
липсва протокол, удостоверяващ извършване на описа. Установява се, че по
изпълнителното дело е депозирана молба от „***“ ЕООД, гр. С. на 19.09.2016
г., с която са представени договор за цесия, сключен на 18.01.2006 г. между
„***“ АД, гр. С. и „***“ ЕООД, гр. С. и пълномощно по чл. 99 ал. * от ЗЗД от
цедента в полза на цесионера и новият взискател е конституиран в
производството на основание чл. 429 от ГПК. Установява се, че на длъжника
е изпратено съобщение за новия взискател на 21.09.2016 г., но същото е
върнато невръчено. Установява се, че с молба от 24.04.2018 г. взискателят
„***“ ЕООД, гр. С. е поискал налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника, но запор не е наложен, след което с молби от *1.05.2018 г. и
29.10.2019 г. е поискано изпълнителния лист да бъде е върнат на взискателя.
Безспорно се установява от приложеното към доказателствата в първата
инстанция в препис изпълнително дело № 2019***0402775/2019 г. по описа
на ЧСИ Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС П., че същото е
образувано на 04.11.2019 г. по молба на взискателя „***“ ЕООД, гр. С., ЕИК
*** против длъжника Р. Г. П. отново въз основа на изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 6557/2012 г. на ПлРС. Установява се, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал от ЧСИ да насрочи
опис на движими вещи в дома на длъжника и да уведоми същия за това с
призовката за доброволно изпълнение. Установява се, че на 27.11.2019 г. на
6
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е насрочен
опис на движими вещи на длъжника на 02.01.2020 г., но същата не е връчена,
респ. опис не е извършен, тъй като призовката е върната в цялост с
отбелязване върху обратната разписка, че длъжникът е напуснал адреса и е в
чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ал. 1 ГПК длъжникът има право да
оспори с иск изпълнението срещу него, като претенцията му може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съгласно
разпоредбата на чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. В този смисъл е даденото разрешение в т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/201* г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема
също, че в изпълнителното производство погасителната давност за вземането
се прекъсва, респ. нова погасителна давност започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето валидно изпълнително действие. Със
същата т. 10 от ТР е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, в което относно погасителната давност при
принудително изпълнение е прието, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането. Налице е и установена съдебна практика на ВКС, в която се
приема, че ако искането от кредитора е направено своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, което не зависи от волята на
кредитора, то давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. ВКС приема, че давността не се прекъсва
веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а
прекъсването е едно – с предприемането на действието, като след това тя се
прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа
става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка,
насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
7
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
В тежест на въззивника, ищец в първата инстанция е да докаже
твърденията си, че непогасената част от вземането срещу него, установено с
влязлата в сила на 05.02.201* г. заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 6557/2012 г. на ПлРС е погасено по давност с изтичане на петгодишната
погасителна давност върху главницата на вземането при условията на чл. 110
от ГПК към датата на подаване на исковата молба – 2*.07.2020 г..
Въззивният съд приема, че образуваното на 02.01.201* г. производство
по изпълнително дело № 201****0400017/201* г. по описа на ЧСИ Т.К., рег.
№ *** при КЧСИ и район на действие ОС е прекратено поради перемция при
условията на чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК на 29.09.2015 г. с изтичане на две
години от последното предприето изпълнително действие на ЧСИ,
достигнало до знанието на длъжника чрез надлежно връчване на съобщение
при съобразяване, че ЧСИ е действал по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.
Безспорно се установи по делото, че на 01.10.201* г. длъжникът е редовно
уведомен за предприетото на 29.09.201* г. действие по насрочване на опис на
движими вещи в дома на длъжника на 15.10.201* г. и доколкото по делото
няма доказателства този опис да е реално извършен, както и след този момент
до 29.09.2015 г. по делото да са извършвани други изпълнителни действия, то
следва да се приеме, че последното предприето от ЧСИ по реда на чл. 18 от
ЗЧСИ е посоченото по-горе. Неоснователни са доводите на въззивника за
прекратяване на изпълнителното производство в по-ранен момент, тъй като
от датата на всяко поискано от взискателя, респ. предприето от ЧСИ по реда
на чл. 18 от ЗЧСИ изпълнително действие, каквото безспорно е насрочването
на опис на движими вещи започва да тече нова двегодишна давност при
условията на чл. 4** ал. 1 т. 8 от ГПК.
При съобразяване на гореизложеното и т. 10 от цитираното по-горе ТР,
въззивният съд приема, че при условията на чл. 116 б. “в“ от ЗЗД давността
по отношение на непогасената част от вземането е прекъсната с
предприемането на конкретни изпълнителни действия в рамките на определен
поискан или възложен по чл. 18 от ЗЧСИ изпълнителен способ и в
конкретният случай до датата на подаване на исковата молба това е станало
8
многократно, както по изпълнително дело № 201****0400017/201* г., така и
по изпълнително дело № 2019***0402775/2019 г. и двете по описа на ЧСИ
Т.К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ОС.
Като съобрази, че производството по първото изпълнително дело е
прекратено след влизане в сила на цитираното ТР, въззивният съд приема, че
давността относно непогасената чрез плащане част от вземането на взискателя
не е текла от образуването му до 26.06.2015 г., от който момент е започнала
да тече нова давност при условията на чл. чл. 117 от ЗЗД. С оглед на този
извод не следва подробно да се обсъжда дали прекъсва давността през този
период всяко от предприетите по изпълнително дело № 201****0400017/201*
г. описа на ЧСИ Т.К. изпълнителни действия, но следва да се посочи, че
принципно предприемането на действия от ЧСИ по насрочване двукратно на
описи на движими вещи, независимо, че не са извършени доколкото
неизвършването им не се дължи на поведение на взискателя прекъсва
давността по отношение на неплатената част от вземането на взискателя, тъй
като предприемането на действията от страна на ЧСИ е извършено по силата
на възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ в рамките на изпълнителен способ
насочен към принудително изпълнение върху конкретно имущество на
длъжника. Основателни се явяват доводите на взискателя, че постъпилите
частични плащания от страна на длъжника не съставляват признания на
неплатената част от вземанията на взискателя, предмет на принудителното
изпълнение при условията на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД, а само на тази част от
вземането, която е платена. При съобразяване на гореизложените правни
изводи съдът приема, че през периода от 26.06.2015 г. до 26.06.2020 г.
давността е прекъсната с образуването на второто изпълнително дело по
описа на ЧСИ Т.К. № 2019***0402775/2019 г. на 04.11.2019 г., тъй като с
молбата за образуване новият взискател – цесионер по представения договор
за цесия е поискал насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Налице е противоречива съдебна практика на ВКС относно правното
значение на искането за извършване на изпълнителни действия по
перемираното изпълнително дело, но в конкретният случай това е без
съществено значение за крайния изход на спора, тъй като поисканото с
молбата от 04.11.2019 г. предприемане на изпълнително действие – опис на
движими вещи на длъжника прекъсва давността, тъй като извършването му
9
не е осъществено по причина, за която взискателят не отговаря – длъжникът е
напуснал адреса без да посочи нов адрес по изпълнителното дело. В този
смисъл са решение № *25 от 1*.01.2016 г. по гр. д. № 278*/2015 г., III г. о. на
ВКС и решение № *7/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., ІV г.о. на ВКС.
При съобразяване на гореизложеното, въззивният съд приема, че
давността по отношение на вземането на въззиваемото дружество към
въззивника въз основа на влязлата в сила заповед по чл. 417 от ГПК е
многократно прекъсвана при условията на чл. 116 б. “в“ от ЗЗД, като всяко от
прекъсванията е преди изтичане на пет години от предходното и последното
е на 04.11.2019 г., поради което към датата на подаване на ИМ, с която е
предявен иска с правно основание чл. 4*9 ал. 2 от ГПК оспореното вземане не
е погасено по давност при условията на чл. 110 от ЗЗД.
При тези правни изводи въззивният съд приема, че атакуваното решение
на П.ският районен съд като правилно и законосъобразно като краен резултат
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена като
неоснователна.
На основание чл. 78 ал. * от ГПК с оглед отхвърляне на въззивната жалба
в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като според въззивният
съд фактическата и правна сложност на спора не налагат определяне на
размер на възнагражденито над минимално предвидения в чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260*7*/28.10.2020 г. по гр.д. №
*411/2020 г. на П.ския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. * от ГПК Р. Г. П., ЕГН ********** от
с. ***, общ. Д.М., обл. П., ул. „***“ № * да ЗАПЛАТИ на „***“ ЕООД, гр. С.,
ЕИК ***, представляван от управителя Р.М. - Т. сумата от 100 лв. за
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
10
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
основание чл. 280 ал. * т. 1 от ГПК, с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11